РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Нова Загора, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100818 по описа за 2021 година
Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* /правоприемник на „Теленор България“ ЕАД/, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
пълномощника си адв.В.П. Г. от САК против К.А.И. с ЕГН **********, с адрес: *********,
гр.Нова Загора, обл.Сливен, за установяване на вземането, произтичащо от издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 420/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в
размер на 360.36 лв., представляващи 24.65 лв. - дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 335.71 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.
Ищцовата страна сочи, че във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, предявява на
основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение в размер на посочената сума.
Излага следните факти:
Между мобилния оператор и ответника били сключени договори за предоставяне на
мобилни услуги, по силата на които ответника бил абонат на дружеството, както следва:
По повод договор за мобилни услуги от дата 14.06.2019 г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът К.А.И. била абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения
мобилен номер ********* с избрана абонаментна програма Тотал+ 31.99 лв., с уговорен
срок на действие 24 месеца до 14.06.2021 г.
Към договора за мобилни услуги било сключено приложение от същата дата
14.06.2019 г. по предпочетен мобилен номер ********* с избрана абонаментна програма
Интернет 15.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 14.06.2021 г. С оглед
сключения договорен абонамент от дата 14.06.2019 г. във връзка с мобилен номер
*********, както и с оглед качеството абонат на дружеството на ответника било
1
предоставено за ползване мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE, с отстъпка от
стандартната цена, видно от т.7 от договора за мобилни услуги от дата 14.06.2021 г., както
следва:
- Стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ била 289.90
лв.;
- Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Интернет
15.99 лв. била 29.99лв., следователно отстъпката от страндартната цена, която ответникът
получил възлизала на сума в размер на 259.91 лв.
Въз основа на посочените договор ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер
на абоната № *********.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Посочва се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.06.2019
г. до дата 14.07.2019 г. Теленор издал:
Фактура №**********/15.07.2019 г. за отчетния период на потребление от 15/06/2019
г. - 14/07/2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 33.85 лв. /с ДДС/.
Дължимата сума била платима в срок 30.07.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност
24.65 лв., фактурирани за месец 07/2019 г., а към всяка от фактурите имало приложено
извлечение -детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 24.65 лв., ангажирало договорната отговорност на абоната
по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.19 б, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
К.А.И. за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал Крайна фактура №
**********/15.09.2019 г., в която били начислени суми в размер, както следва:
335.71 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти /която сума била процесната в настоящото производство/;
24.65 лв. - за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума била процесната в
настоящото производство/;
Общата сума по крайната фактура била в размер на 360.36 лв.
Разяснява се, че с оглед изложеното, в настоящото производство интерес за ищеца
представлявали начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги, които
претендира на основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за
мобилни услуги - чл.75, вр.с чл.19 б, в) от ОУ.
В настоящото производство интерес за ищеца представлявала и начислената
неустойка за предсрочно прекратяване на процесиите договори за мобилни услуги, която
претендира на основание т.11 от договора за мобилни услуги, която била уговорена
съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018 г., по която страна е „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
2
Прецизира се, че датата на деактивация на процесния абонамент била 15.08.2019 г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил
крайния срок за ползване на абонамента Тотал+ 31.99 лв. за мобилен номер ********* до
14.06.2021 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 14.06.2019 г., както и не спазил
крайния срок за ползване на абонамента Интернет 15.99 лв. за мобилен номер ********* до
14.06.2021 г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият бил
длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която било налице прекратяване.
Сочи се, че към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за
защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите била в размер както следва:
„а” „Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение
на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия
срок на договора.”
„б” „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл.
Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него пои предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.”
С оглед изложеното, ищецът претендирал неустойка съгласно уговорените правила
с комисията за защита на потребителите и съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11
от индивидуалния договор за мобилни услуги, а именно:
Неустойката в размер на 335.71 лв., както следва:
1. 244.02 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 14.06.2019 г. за мобилен номер *********, от които 42.56 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 201.46 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги;
2. 91.69 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 14.06.2019 г. за мобилен номер *********, от които 91.69 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси.
Излага се още, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът К.А.И. се съгласила и приела
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл.49 от същите, Теленор имал право да получава в срок всички плащания,
3
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на К.А.И.. При
неспазване на което и да било задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19 б, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него“.
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалните договори се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл.23, б) месеченния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които
е сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер
на законната лихва за всеки ден закъснение.
Уточнява се, че в конкретният случай ответникът К.А.И. е подписал договори за
услуги с мобилния оператор, ползвал е процесния мобилен номер и не е изпълнил
задължението си по договор - да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това
си поведение е изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги е заплатила.
Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за
което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения
погасителен план, респективно същият бил в неизпълнение на договора си.
С оглед на изложеното и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищцовото
дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника К.А.И. с ЕГН ********** и адрес 8900 *********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в общ размер
на 360.36 лв., от които:
1. 24.65 лв. - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № ********** за периода от
15.07.2019 г. до 14.07.2019 г.
4
2. Неустойка в размер на 335.71 лв., от които:
2.1. 244.02 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 14.06.2019 г. за мобилен номер *********, от които 42.56 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 201.46 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги;
2.2. 91.69 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 14.06.2019 г. за мобилен номер *********, от които 91.69 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси.
Моля, да постановите осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските,
положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар. Доказателствени искания:
Моля, да изискате и приложите образуваното по реда на чл. 410 ч.гр.д № 420/2021
г., по описа на PC Нова Загора срещу длъжника-ответник, като доказателство по делото, с
оглед установяване спазването на срока по чл. 415 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че
към него са приложени всички доказателства - договори за мобилни услуги, договори за
лизинг, фактури и общи условия.
Претендират се направените по делото и в заповедното производство разноски.
Представят се писмени доказателства по опис.
Отправя се доказателствено искане към съда да бъде изискано и приложено ч.гр.д.№
420/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Ответника е призован по реда на чл.47 от ГПК и му е назначен особен представител,
определен от АК – Сливен, а именно - адв.К.С.Б.-П..
В срока по чл.131 от ГПК особения представител е депозирал отговор на исковата
молба, с който посочва, че счита предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан.
Относно твърдяното в исковата молба, че ищецът има сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги с ответницата, процесуалният й представител адв.Б.
посочва, че било видно от доказателствата приложени към нея - Договора за мобилни услуги
от 14.06.2019 г. бил нищожен, сключен в нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.1 от ГПК.
Твърди, че от приложеното копие от договора от 14.06.2019 г. било видно, че
положените 6 броя подписи - на стр.3, 4 и 5, както и подписът на декларацията-съгласие от
същата дата - не представлявали ръкописен подпис, а някакви чертички, които дори не били
идентични помежду си, не си приличали - освен може би по размер. Правело впечатление,
че имената на ответницата (на местата където собственоръчно трябва да бъдат изписани)
били написани от представителя на ищеца - М.К.. Щом била неспособна да пише и да се
подписва ръкописно било ясно, че ответницата била неграмотна. Навежда, че в този случай
следвало да се приложи правилото за поставяне на отпечатък от палец вместо подпис.
Счита, че изискването за форма на договора не било спазено и договорът е нищожен.
Въз основа на изложеното моли съда да констатира недопустимостта на предявените
искове.
По основателността на предявените искове посочва, че счита предявените искове за
изцяло неоснователни.
Не било налице нито едно от условията, предвидени в ГПК, които да позволяват
уважаване на посочените искови претенции.
В горепосоченият смисъл оспорва изцяло предявените искове, както по основание,
така и по размер.
По отношение на установителния иск за сума в размер на 24.65 лв. - за дължими и
5
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по процесната
фактура, счита че претенцията е неоснователна, като произтичаща от нищожен договор.
По отношение на претенцията за неустойка в размер на 335.71 лв. - като
претендирало акцесорно задължение, счита същото за недължимо, предвид обстоятелството,
че произтичало от нищожен договор.
На стр.3 от исковата молба било посочено, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ответницата била запозната с Общите условия на ищеца - „съгласила се е и ги е приела“. Не
било ясно по какъв начин на ответницата, като неграмотна, са й били разяснени ОУ; кой й
ги е прочел, кой и по какъв начин й е предоставил информацията по чл.4, ал.1 от Закона за
защита на потребителите и т.н.
В Общите условия на процесния договор била уговорена клауза, по силата на която
в случаите на предсрочно прекратяване на договорите, потребителят дължи неустойка.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна била клаузата, която
задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения, да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно чл.92 от ЗЗД задължението за неустойка възниквало при неизпълнение на
конкретно задължение за едната по договора страна, като страните следвало да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В общите условия на
ищцовото дружество , според исковата молба - чл.75 от ОУ - били предвидени случаите, в
които операторът би могъл да прекрати едностранно индивидуален договор, при неспазване
на някои от задълженията по тези ОУ. (При проверка в сайта на „TEJIEHOP БЪЛГАРИЯ“
ЕАД адв.Б. посочва, че попаднала в джунгла от Политики, Общи условия, Изисквания и т.н.
в които било трудно и грамотен човек да се ориентира.)
Твърди също, че не било ясно по какъв начин ищцовото дружество е уведомило
ответницата за едностранното прекратяване на договора, за който се твърди, че бил сключен
с нея. Не било ясно преди това ищецът да е отправил или връчил на ответницата писмено
предизвестие, уведомление или покана, с което да й предостави подходящ срок за
изпълнение.
Посочва, че в настоящия казус ответницата притежавала качеството потребител по
смисъла на §13, т.1 ДП 33 от ЗЗП, а според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на
изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Излага, че предпоставките за
определяне на една клауза за неравноправна били следните: клаузата да не е индивидуално
уговорена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителя няма възможност
да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и
изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават
добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Твърди, че клаузата в ОУ, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване била нищожна, поради накърняване на добрите нрави и не пораждала
задължения за потребителя.
Поради изложените съображения моли съда, да отхвърли претенциите на ищцовото
дружество, като неоснователни и недоказани.
Прилага писмени доказателства по опис и отправя към съда доказателствени
6
искания: Да задължи ищцовото дружество да представи ОУ, действали към 14.06.2019 г., да
задължи ищцовото дружество да представи доказателства, че е уведомило доверителката ми,
че следва да заплати претендиралата с установителния иск сума в определен срок и че е била
уведомена за предсрочното прекратяване на договора.
На 16.02.2022 г. е постъпило писмено становище адв.В.Г. - процесуален
представител на ищцовото дружество, в което заявява, че поддържа исковите претенции и
не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. В същото писмено становище,
адв.Г. посочва, че предвид разпределението на доказателствената тежест, моли да бъде
назначена съдебно-счетоводна експертиза по делото с поставени въпроси. Не възразява по
изготвения от съда проекто-доклад.
Адв.Б. в съдебно заседание поддържа отговора си, не възразява срещу изготвения
проекто-доклад и предвид становището на ищцовата страна, моли да бъде изискана справка
от РУ - Нова Загора, относно копие от личната карта на ответницата и да бъде разпитана
свидетелката, служител в „Теленор България“ ЕАД гр.Нова Загора, М.К., която да бъде
призована по местоработата й, което искане съдът е уважил.
Разпитана в следващото открито съдебно заседание проведено на 05.04.2022 г.,
свид.М.Т.С. потвърждава, че към датата на сключване на процесния договор за мобилни
услуги - 14.06.2021 г. е работила в офис на „Теленор“. Посочва, че когато лицето е
неграмотно, когато не могат да си напишат буквите от личната карта, попълват служителите
на оператора, но клиентите саморъчно подписват договора.
След като й е предявена стр.3 от договора за мобилни услуги, свид.С. сочи, че
предполага, че почерка е нейния, може и на някоя колежка да е, но най-вероятно е нейният.
Със сигурност не го била писала жената (клиентката). Заявява, че никога, поне тя самата
лично не ги е карала да слагат пръстов отпечатък, когато били неграмотни и не могат да
пишат - дори не се била сещала за това.
Постъпили са и исканите справки от копие на заявление за издаване на лична карта
от РУ Нова Загора и ОД МВР гр. Сливен, група „Документи за самоличност“.
В заключителната си пледоария адв.Б. моли съда да отхвърли претенциите на
ищцовото дружество, като неоснователни и недоказани. Счита процесния договор за
нищожен, поради неспазване на изискването за форма. По отношение на претенцията за
неустойка в размер на 335.71 лв. счита, че същата противоречи на §13 т.1 от Закона за
защита на потребителя, начислена въз основа на неравноправна клауза в договора, поради
което моли съда да отхвърли претенциите на ищцовото дружество.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени следните писмени доказателства: заверени копия от
пълномощни, Договор за правна защита, Договор за мобилни услуги № ********* от
14.06.2019 г., Декларация-съгласие от 14.06.2019 г., Приложение с ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от дата 14.06.2019 г., Общи условия на Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги,
Платежни нареждания, Фактури № **********, **********, ч.гр.д.№ 420/2021 г. по описа
на Районен съд – Нова Загора, Разпечатка от електронната страница на „Теленор България“
ЕАД, Адвокатско пълномощно, Отговор от ОД на МВР - Сливен РУ - Нова Загора с вх.№
1424 от 18.03.2022 г., Отговор от ОД на МВР - Сливен РУ - Нова Загора с вх.№ 1881 от
14.04.2022 г., ведно със Заявление вх.№ 18102/20.07.2021 г. по описа на „БДС“ при ОДМВР,
и баркод № 2865126/2021 г. за издаване на лична карта и Заявление вх.№ 13878/04.10.2018 г.
по описа на „БДС“ при ОДМВР, и баркод № 2693998/2018 г. за издаване на лична карта.
7
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „Теленор България“ ЕАД,
с ЕИК ********* и ответника К. Асенова И. с ЕГН **********, на 14.06.2019 г. в гр.Нова
Загора е представен Договор за мобилни услуги № ********* за мобилен номер *********
по програма Тотал+ 31.99 лева за уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената
абонаментна програма, като към Приложение към същия Договор за мобилни услуги е
посочено, че е предоставено устройство TABLET PRESTIGIO WIZE с IMEI *********.
Въз основа на посочения договор ищцовото дружество е издало фактури с №
********** от 15.07.2019 г. и № ********** от 15.09.2019 г. В Първата посочена фактура е
отразено, потреблението за отчетния период от 15.06.2019 г. до 14.07.2019 г., а във втората
са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на процесния договор.
Тъй като посочените фактури не били заплатени, от страна на ищцовото дружествоо
били предприети действия за събиране на дължимите суми, описани по-горе, като ищецът
подал заявления по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, а Районен съд - Нова Загора в образуваното ч.гр.д.420/2021 г. по описа си издал
исканата заповед за сумите претендирани в исковата молба в настоящото производство.
От гласните показания на служителката на ответното дружество свид.М.Т.С. се
установи, че по време на сключване на процесния договор е работила в офиса на ищцовото
дружество и че в случаите, когато лицето е неграмотно и не може да си напише буквите от
личната карта, името му го попълвали служителите на оператора, а клиентите саморъчно
подписвали договора. Относно процесния договор за мобилни услуги, свид.С. предполага,
че почерка е нейния, но със сигурност не е писан от ответницата. Заявява, че никога тя
лично никога не е карала клиентите да слагат пръстов отпечатък, когато били неграмотни и
не можели да пишат.
Ищцовото дружество бе задължено да внесе депозит за вещо лице във връзка с
искането му за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,но същия не бе внесен и това
действие не бе извършено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
В исковата молба ищецът твърди, че вземането му се основава на сключен договор
за предоставянето на мобилни услуги между страните, с избран абонаментен план Тотал+
31.99 лв., със срок на действие 24 месец, както и договор за предоставяне на интернет
мобилни услуги и мобилни устройства /Таблет/ на лизинг, подробно описани в исковата
молба. За всички задължения са издадени фактури, цитирани в исковата молба. В настоящия
случай ответника имал незаплатени задължения в общ размер, посочен по-горе,
индивидуализирани и като структура.
Предприети били действия за събиране на дължимите суми,описани по-горе, като
ищецът подал заявления по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и такава била издадена за исканите суми в образуваното ч.гр.д.№ 420 по описа
на Районен съд - Нова Загора за 2021 г., но същата била връчена при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор на предявения
срещу него иск, чрез особения си представител - адв.К.Б.. от АК - Сливен, с който счита
8
предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан, като излага подробни
съображения за това.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му,
както и размера на дължимите от ответника суми. Също начина на сключване на договора -
ответника лично ли е попълнил имената си под същия, лично ли го е подписал, запознат ли
е с договорните клаузи и ОУ и как това е било сторено, ако същия не може да чете и пише.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за относими,
допустими и необходими.
По същество съдът намира претенциите на ищцовото дружество за недоказани по
следните съображения:
Не се установи безспорно, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения.
Относно наведените от адв.Б. твърдения, съдът намира същите за основателни. От
получените и приети като доказателства по делото Отговор от ОД на МВР - Сливен РУ -
Нова Загора с вх.№ 1881 от 14.04.2022 г., ведно със Заявление вх.№ 18102/20.07.2021 г. по
описа на „БДС“ при ОДМВР, и баркод № 2865126/2021 г. за издаване на лична карта и
Заявление вх.№ 13878/04.10.2018 г. по описа на „БДС“ при ОДМВР, и баркод №
2693998/2018 г. за издаване на лична карта, беспорно остана, че почеркът на ответницата в
настоящото производство по тях и този, който е следвало собственоръчно да положи в
процесният Договор за мобилни услуги № ********* и Декларация-съгласие от 14.06.2019
г., безспорно и категорично се различават.
Последното се потвърждава и от гласните показания на М.Т.С., приети от съда, като
същата свидетелства, че в случаите, когато лицето е неграмотно и не може да си напише
буквите от личната карта, името му го попълвали служителите на оператора, а клиентите
саморъчно подписвали договора.
Освен това свид.С. предполага, че почерка на процесния договор за мобилни услуги
е нейния, но със сигурност не е писан от ответницата. Заявила е също, че никога тя лично
никога не е карала клиентите да слагат пръстов отпечатък, когато били неграмотни и не
можели да пишат.
От изложеното несъмнено се доказа, че ответницата не е изписала собственоръчно
имената си, както и че е неграмотна, поради което служителката е изписала същите, а от
това следва, че бидейки същата неграмотна не е могла да прочете и да се запознае с
условията на договора и да ги приеме с инфорнмирано съгласие от нейна страна, което води
съответно до неравноправни клаузи на договора и го прави нищожен, каквито твърдения е
навела и адв.К.Б.. - особен предствител на ответницата. Оттам и произтичащите от
процесния договор вземания също се явяват неоснователни и недоказани.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният от ищеца установителен иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Направените от ищеца разноски в настоящото производство,с оглед изхода на
делото следва да останат за негова сметка.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ по реда на чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК и във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* /правоприемник на
„Теленор България“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, срещу К.А.И. с ЕГН **********, с адрес: *********, гр.Нова Загора,
обл.Сливен, ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО, произтичащо от издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 420/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в
размер на 360.36 лв., представляващи 24.65 лв. - дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 335.71 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10