Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 11.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 9245
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 40
000 лв.
В исковата молба на Д.Г.П. се твърди, че на 07.03.2020 г., около 15.00
часа, в гр. С. е настъпило ПТП, при което пострадала като пешеходец. Твърди се,
че пресичала ул. „Без име“ срещу бл. 17 в ж.к. „Дружба 1“, когато била ударена
от лек автомобил „Форд Транзит Кустом“ с рег. № *******, управляван от Н.В.А.,
който извършвал маневра „движение на заден ход“. Твърди се, че вината за пътния
инцидент е на водача на лекия автомобил, който не се убедил преди извършване на
маневрата, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднения на останалите участници в движението. В следствие на
ПТП-то ищцата получила фрактура на дистален радиус на дясна ръка,
разкъсно-контузна рана на лицето, рана по долна и горна устна. Липсвал и спомен
за случилото се. Изложени са твърдения, че била откарана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД
– С. в тежко състояние, с оток, деформация и затруднени движения. На 09.03.2020
г. била оперирана като й била извършена кръвна репозиция с поставяне на метална
остеосинтеза. Фрактурата й била репонирана и фиксирана със заключваща плака и
винтове. Ръката й била обездвижена за дълъг период от време, през който нямала
възможност да си служи с нея. Твърди се, че търпяла силни болки, налагащи прием
на обезболяващи медикаменти.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран
правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача
на лек автомобил „Форд“, да й заплати сумата от 40 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания.
Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът „Б.В.И.Г.“
АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, в който са наведени
твърдения за неоснователност на предявения иск. Заявено е и възражение за
съпричиняване. Претендират се разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк. З..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1
от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 28.05.2020 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което
са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед решение № 20252994/16.11.2020 г, по нахд
13 676/2020 г. на СРС, 136 състав, влязло в сила на 02.12.2020 г., видно
от стореното отбелязване. Същото е задължително за настоящия съдебен състав с
оглед императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК. Със същото решение, Н.В.А. е
признат за виновен в това, че на 07.03.2020 г., около 15.00 часа, в гр. С., кв.
«Дружба», при управление на МПС – товарен автомобил «Форд Транзит» с рег. № *******,
по улица «Без име», с посока на движение от ул. «5028-ма» към ул. «Иван
Арабаджията», в района на бл***, извършвайки маневра «движение назад» е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП като е реализирал ПТП с намиращата се зад
автомобила пешеходка – Д.Г.П. и по непредпазливост й е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично място - в областта
на китката. Горното се потвърждава и от изводите на САТЕ, изслушана по делото,
изготвена от вещото лице инж. В.Д..
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ. В заключението
си, д-р К.А.С. е посочил, че при пътния инцидент ищцата е получила счупване на
дясна лъчева кост в долната й част, охлузвания в областта на устата, носа и
лявата буза. Обективиран е извод за проведено оперативно лечение, изразяващо се
в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и
винтове. В заключението е посочено, че периодът на лечение на тези увреждания е
около 6 месеца, през който период ищцата е търпяла болки и страдания като през
първите два месеца те са били с по-голям интензитет. Посочено в заключението е
наличие на оперативен белег при ищцатана дясна гривнена става и предмишница,
както и белези от разкъсно-контузни рани в основата на носа и в областта на
лява буза респ. ограничен обем на движение на дясна гривнена става при
повдигане на ръката нагоре от 60 градуса, при норма 70 градуса и сгъване на
ръката надолу от 80 градуса, при норма 90 градуса.
Претърпените неблагоприятни последици за ищцата се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. К. Й.,
внучка на ищцата, в съдебно заседание от 12.04.2021 г., които настоящият
съдебен състав кредитира при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, които са довели до болки и
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период, претърпяната хирургическа интервенция, наличните
белези при ищцата респ. ограничен обем на движение на дясна гривнена става с
оглед на които критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 30 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 40 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване,
ответното дружество е заявило възражение за съпричиняване. При ангажираните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.
Видно от САТЕ, ищцата се е движила по пътното платно, в посока обратна на
движението на МПС-тата, по причина че тротоарната площ е била заета от
паркирали МПС-та т.е. налице е хипотеза, попадаща в приложното поле на чл. 108
ал.2 т.1 от ЗДвП.
По
отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава
върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати –
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106
ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва
да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението
за забава за неимуществените вреди се следва от 28.05.2020
г.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба, с оглед представения договор за правна защита /стр.4/.
Заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на ответника с
оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалните действия
извършени по него, цената на иска и размера на минималните адвокатски
възнаграждение, визирани в Наредба 1/2004 г. е неоснователно. Припадащата се
част от същото с оглед уважената част от иска възлиза на 1 297, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съразмерно отхвърлената
част от иска, което е в размер на 206, 25 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 443, 75 лв. – дължима ДТ и разноски, платени
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа
на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******5
на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – адв. С.Н. сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 07.03.2020 г. в гр. С., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.05.2020 год. до окончателното й изплащане като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „*******5 на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на
адв. С.Н. сумата от 1 297, 50 лв.. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. С.Н. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „*******5 сумата от 206, 25 лв. - разноски.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******5
да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 1 443,
75 лв. – ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: