№ 1206
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20253100501833 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх.№59467/02.07.2025г. от „Банка
ДСК” АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу
решение №2105/09.06.2025г. по гр.д. №6243/2024г. на РС – Варна, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу О. А. О., роден на
07.05.1985г., гражданин на Великобритания, иск за заплащане на главница по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
29.12.2014 г. и Допълнително споразумение от 17.02.2015 г. към него, за
горницата над 4078,12 лв. до претендираните 10315,78 лв., както и за сумата
от 403,54 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.12.2023 г.
до 21.05.2024 г., както и сумата от 13,18 лева - лихва за забава за периода от
01.12.2023 г. до 21.05.2024 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Твърди се, че условията на процесния договор за кредит
изцяло съответстват на ЗКСД и типовия договор, вкл. в частта, в която е
предвидена капитализация на начислената върху усвоената част
възнаградителна лихва през гратисния период, поради което се сочи, че не е
налице недействителност на клауза от договора. Сочи се, че дори да се приеме
наличието на анатоцизъм, това би могло да обоснове нищожност на
договорната клауза, в която се предвижда, а не нищожност на целия договор в
хипотезата на чл.17, ал.4 от ЗКСД. Излага се, че към процесния кредит е
приложима специалната уредба на студентското кредитиране съгласно ЗКСД,
1
различна от потребителското кредитиране, уредено в ЗПК, поради което не
могат да се прилагат изисквания за реквизити на кредити за текущо
потребление, въведени със ЗПК. Твърди се, че преценката за съответствие с
императивни правила следва да бъде извършена съобразно специалната
уредба на ЗКСД. Отправената към съда молба е за отмяна на решението в
обжалваната част и за уважаване на предявените искове изцяло. В жалбата не
са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна О. А. О., чрез
назначения особен представител, е депозирала писмен отговор, в който
оспорва жалбата като неоснователна въз основа на аргументи за
законосъобразност и правилност на постановеното решение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД
вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ от „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу ответника О. А. О.,
роден на 07.05.1985г., гражданин на Великобритания, за заплащане на сумата
10 315,78 лева, представляваща главница, дължима по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 29.12.2014 г. и
Допълнително споразумение от 17.02.2015 г. към него, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, сумата от 403,54 лева - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024 г., както и
сумата от 13,18 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2023г. до
21.05.2024г.
Твърди се в исковата молба, че на 29.12.2014 г. между "БАНКА ДСК"
АД и кредитополучателя О. А. О. /О.А.О./ е сключен Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти (Договора), по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 78
233.20 лева за заплащане на такси за обучение. Излага, че срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на
гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора, гратисният период за
издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата
на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен. Твърди се, че единствено първата такса, дължима за
първия семестър от първата година на обучението, съгласно чл. 4.2. от
договора, е била заплатена предварително от кредитополучателя. След
сключване на договора за кредит на 29.12.2014 г. банката превела заплатената
от кредитополучателя такса в размер на 7 823,32 лева по разплащателната му
сметка на 05.01.2015 г. въз основа на представено уверение по чл.10, ал.3 от
ЗКСД. Ищецът сочи, че на 17.02.2015г. между "Банка ДСК" АД и
кредитополучателя е сключено допълнително споразумение за предоговаряне
размера на кредита, който бил намален от 78 233,20 лева на 7 823,32 лева.
Крайният срок за издължаване на кредита, както и останалите условия на
договора, запазили своето действие (т. 3 и 4 от Споразумението). Сочи се, че
2
редуцираният с допълнителното споразумение размер на кредита от 7 823,32
лева е усвоен на 05.01.2015г. Твърди се, че съгласно приложеното уверение по
чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит
по специалност "Медицина", в която ответникът се е обучавал, е 30.09.2020г.,
поради което до същата дата е и гратисният период по чл. 3 от договора,
съответно първата падежна дата е 01.10.2021г., като кредитът е следвало да се
погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 142,58 лева. Ищецът
счита, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е
допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 17.2 от Общите
условия във връзка с чл. 60 , ал. 2 от Закона за кредитните институции и за
банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си
за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя и
на основание т. 17.2 от общите условия към договора за кредит, ищецът
заявява, че с исковата молба обявява вземанията си по процесния кредит за
предсрочно изискуеми.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда
особен представител, оспорва исковете по основание и размер. Ответникът
сочи, че на основание чл. 20 и чл. 23 от ЗКСД банката има право да начисли
възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния
период, като уговорката за по-висока лихва е нищожна. Счита, че е
недопустимо начисляване на лихва върху лихва, което води до нищожност и
противоречи на закона изцяло. Оспорва държавният изпит на ответника да е
бил 30.09.2020 г. и твърди, че банката погрешно е определила момента
гратисния период. Оспорва твърдението, че част от сумата по кредита е
постъпила в учебното заведение. Твърди, че представеният погасителен план
от 03.09.2021г. не е предоставен на кредитополучателя и не му е известен,
като сочи, че няма положен подпис от ответника и от страна на банката.
Оспорва също, че представеното извлечение от счетоводни книги от
22.05.2024 г. е връчено на ответника и че той се е запознал с него. Прави
възражения за неравноправност на клаузи от договора, респ. тяхната
нищожност, като счита, че договорът не е сключен при спазване принципа на
добросъвестност и добрите търговски практики.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
3
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, а именно че изводът на съда
нищожност на процесния договор в хипотезата на чл.17, ал.4 от ЗКСД е
неправилен.
Ищецът основава твърденията си за дължимост на претендираните
суми на наличието на облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за банков кредит, сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД
срещу ответника О. А. О. и погасителен план към него.
От представените по делото писмени доказателства се установява и
не е спорно по делото, че на 29.12.2014 г. между страните бил сключен
договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти
и докторанти, по силата на който „БАНКА ДСК” АД е поела задължение да
предостави кредитен ресурс за заплащане на таксите за обучение на
кредитополучателя О. А. О. – студент в Медицински университет „Проф.
Параскев Стоянов“ гр. Варна. Видно от договора кредитът следвало да бъде
усвояван на етапи чрез преводи по банковата сметка на висшето училище,
като всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение. За
предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплати на
кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Лихвата се начислява
върху усвоената част от кредита, включително и през гратисния период, който
съгласно чл.3 от договора е периодът от сключване на договора до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит. В
случая последният държавен изпит е бил насрочен за септември 2020г., с
оглед на което гратисният срок е изтекъл в началото на м. септември 2021
година. Срокът за издължаване на кредита е договорен на 120 месеца, считано
от датата на изтичане на гратисния период.
В изпълнение на договора банката е заплатила първата семестриална
такса в размер на 7823,32 лева, след което по искане на кредитополучателя е
сключено допълнително споразумение от 17.02.2015г., с което размерът на
кредита е редуциран до вече усвоения размер от 7 823,32 лева. Според ищеца
– кредитор начисляваната по време на гратисния период възнаградителна
лихва се капитализира годишно съгласно т.10.1. и т.10.2. от Общите условия.
Начислената по този начин възнаградителна лихва през гратисния период
(05.01.2015 - 01.09.2021г.) е в общ размер на 4456,44 лева, с оглед на което
общият размер на главницата се сочи в размер на 10315,78 лева. Според
ищеца, именно така формираният общ размер на главницата, ведно с текущо
начисляваната договорна лихва, се дължи считано от първа падежна дата
01.10.2021г. на равни месечни погасителни вноски от по 142,57 лева.
Ответникът е извършвал плащания до 24.11.2023г., след което е
преустановил заплащането на дължимите погасителни вноски, което
представлява предпоставка за банката – кредитор да обяви вземанията си по
договора за предсрочно изискуеми съгласно т.17.2 от Общите условия.
Волеизявление в този смисъл е инкорпорирано в исковата молба, препис от
която, ведно с относимите приложения, е бил връчен редовно на ответника –
длъжник на 11.02.2025г. чрез назначения му по делото особен представител.
В рамките на извършваната служебна проверка за действителност
съдът преценява съответствието на процесния договор със Закона за
4
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), при която се установява
следното: Клаузите от процесния договор за студентско кредитиране, които
водят до увеличаване на лихвената тежест в противоречие на императивните
разпоредби на чл.4, т.1, чл.20, чл.23 и чл.24 ЗКСД, предвиждащи облекчения
за студентското кредитиране чрез въвеждане на гратисен период и максимален
лихвен процент, са противоправни и не произвеждат правно действие. В
случая такова несъответствие се установява по отношение на чл.10.2 от
Общите условия към договора, съгласно който “начислената лихва върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, се
капитализира годишно”. Приложението на цитираната клауза води до
надхвърляне на максимално допустимия от ЗКСД предел от седем процентни
пункта на лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, което води до
извод за нищожност на клаузата поради противоречие с императивната
разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗКСД,.
Напълно относима и приложима по този въпрос е и трайно
установената и последователна практика на ВКС (напр. решение № 66 от
29.07.2019 г. по т. д. №1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т.
д. № 739/2019 г., І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г.,
І т. о., решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т.о., решение №
60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о., и мн. др.) относно
недопустимостта на уговорката за прибавяне към размера на редовната
главница на задължения за натрупана вече възнаградителна лихва, доколкото
това представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е
допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Въпреки така установената нищожност на клаузата на чл.10.2 от
Общите условия към договора настоящият съдебен състав намира, че не се
засягат съществените реквизити на самото кредитиране (срокове на ползване,
размер на лихва и начин на разсрочено изплащане), поради което частичната
недействителност не води до цялостна нищожност на договора (чл.26, ал.4
ЗЗД). Съставеният от банката – кредитор въз основа на уговорката от чл.10.2
от Общите условия погасителен план не може да породи обвързващо за
потребителя действие. Погасителният план следва да съобразява изрично
предвидения в ЗСКД ред, при който цялата ползвана главница (без
увеличаването й с начислените през гратисния период възнаградителни лихви,
капитализирани текущо) се разсрочва на равни 120 месечни анюитетни
вноски, формирани от части от изискуемата главница и текуща
възнаградителна лихва от 7 % годишно), като към тези ежемесечно
падежиращи вноски допълнително се прибавят, но без да се олихвяват, и вече
изискуемите лихви, начислени през гратисния период.
Възражението за липса на подписан от ответника погасителен план
съдът намира за необосновано. Клаузите на чл.2, чл.5 и чл.6 от процесния
договор не дават основание да се приеме, че е налице неяснота и
непредвидимост по отношение на поетите от кредитополучателя задължения,
а именно че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, в рамките на
който се извършват равни месечни вноски на първо число на месеца след
изтичането на гратисния период. Размерът на главницата по процесния
студентски заем и на лихвите по него са ясно посочени в чл.1, чл.4 , чл.5 и чл.7
от договора, а след неговото изменение - в допълнителното споразумение, с
5
оглед на което размерът на дължимите месечни погашения след изтичането на
гратисния период е ясно определяем. Следва да се съобрази също и факта, че
през период с продължителност повече от година ответникът –
кредитополучател е извършвал погасителни плащания на месечните вноски,
което опровергава защитната теза за неяснота относно размера на месечната
вноска и нейния падеж.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че липсата на
подписан от ответника - кредитополучател погасителен план след изменение
на договора с допълнителното споразумение не води до нищожност на
договора, имайки предвид спецификата на студентските заеми,
регламентирани в ЗКСД, който не включва липсата на погасителен план сред
изрично предвидените основания за недействителност на договора.
Въз основа на заключението за действителност на процесния договор
с изключение на клаузата, предвиждаща капитализация на начислените лихви,
съобразно установените факти съдът намира предявените искове за частично
основателни и доказани. Дължима е главницата в размер на 7823,32 лв.,
представляваща предоставената на кредитополучателя сума за заплащане на
първата семестриална такса, както и начислените през гратисния период
възнаградителни лихви, без същите да се капитализират към главницата.
Приложимият размер на възнаградителна лихва е предвиден в договора като
ненадхвърлящ 7% на годишна база. Уговорката следва да се приеме за
действителна, доколкото е в рамките на предвидения с разпоредбата на чл.20,
ал.1 от ЗКСД максимален размер. Установена е от заключението на вещото
лице допуснатата забава за плащане на вноски, считано от 01.12.2023г.,
представляваща предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост,
волеизявлението за което е инкорпорирано в исковата молба, съответно
потестативният ефект е настъпил с връчване на исковата молба на ответника.
До предявяването на иска с изявлението за предсрочна изискуемост падежите
по погасителния план ползват длъжника и до прекратяване на действието му
кредитополучателят дължи възнаграждение за продължаващото ползване на
кредита (т. 2 от ТР 3/2017 на ВКС, ОСГТК). Затова освен лихвата, начислявана
през гратисния период, се дължи и възнаградителната лихва, включена във
вноските до настъпване на предсрочната изискуемост.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ, допусната и приета в
първоинстанционното производство, начислената от банката възнаградителна
лихва през първата година /2015г./ на гратисния период, преди извършването
на капитализация, е 538,51 лв. върху главницата в размер на 7823,32 лв. С
оглед нищожността на уговорката за капитализация на лихвите към
главницата, през следващите години от гратисния период основата за
изчисление на лихвата следва да бъде неизменна, предвид и липсата на
следващи усвоявания, тоест върху главницата от 7823,32 лв. общо за периода
от 05.01.2015г. до 01.09.2021г. се дължи лихва в общ размер 3590 лв. /по
538,51 лв. за 6 г. + 359 лв. за периода от 05.01.2021г. до 31.08.2021г./ От така
получената обща сума на задължение в края на гратисния период 11413,32 лв.,
вкл. главница и възнаградителни лихви, без капитализация, следва да се
приспадне размера на извършените погашения от ответника, посочени от
вещото лице в размер на 3745,20 лв., при което се получава непогасен остатък
в размер на 7668,12 лв. В останалата си част исковата претенции, изградена на
6
основата на капитализация на договорните лихви през гратисния период,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Тази сума следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 22.05.2024г., до окончателното им плащане.
По отношение на възнаградителните лихви, начислени по
погасителния план след изтичане на гратисния период, искът следва да бъде
уважен за сумата от 343 лева, съответстваща на непогасените задължения за
периода от 01.12.2023 до 21.05.2024 г., както е установено от вещото лице. За
горницата до претендираните 403,54 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. С оглед на установената забава за погасяване на месечни
вноски се явява основателна и акцесорната претенция за обезщетение за
забава в претендирания размер 13.18 лв., установен и от заключението по
СЧЕ, за периода от 01.12.2023г. до депозиране на исковата молба на 21.05.2024
г.
Съобразно този изход на спора присъждане на разноски се следва в
полза на въззивника съразмерно на уважената част от въззивната жалба в
размер на 1402,13 лв., включваща съответна част от направените в
производството разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в размер
общо 1775,35 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП..
Предвид изхода от спора следва да бъдат ревизирани разноските за
първата инстанция. Съразмерно на уважената част от иска в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата 1853,12 лв., включваща съответна част от
направените в производството разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК в размер общо 2278,55 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2105/09.06.2025г. по гр.д. №6243/2024г. на РС –
Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК” АД, гр.
София, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу О. А. О., роден на
07.05.1985г., гражданин на Великобритания, иск за заплащане на главница по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
29.12.2014 г. и Допълнително споразумение от 17.02.2015 г. към него, за
горницата над 4078,12 лв. до 7668,12 лв., както и за сумите 343 лева -
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024 г.
и 13,18 лева - лихва за забава за периода от 01.12.2023 г. до 21.05.2024 г., както
и в частта за разноските, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. А. О., роден на 07.05.1985г., гражданин на
Великобритания, на осн.чл.79 и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.430 от ТЗ ДА ЗАПЛАТИ
на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска”, №19 сумата от 3590 лева (три
хиляди петстотин и деветдесет лева), представляваща дължими главница и
възнаградителна лихва през гратисния период по Договор за целеви
7
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 29.12.2014 г. и
Допълнително споразумение от 17.02.2015 г. към него, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба 22.05.2024г.
до окончателното й изплащане, както и сумите 343 лева /триста четиридесет и
три лева/ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.12.2023 г. до
21.05.2024 г. и 13,18 лева /тринадесет лева и 18 ст./ - лихва за забава за
периода от 01.12.2023г. до 21.05.2024г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА О. А. О., роден на 07.05.1985г., гражданин на
Великобритания, на осн.чл.79 и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.430 от ТЗ ДА ЗАПЛАТИ
на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска”, №19 сумата 1402,13 лева,
представляваща сторени разноски в настоящата инстанция, както и 1853,12
лв. разноски пред първата инстанция, съобразно с уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8