№ 28838
гр. София, 05.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20221110126553 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 220344 от 23.06.2025 г. (подадена на 19.06.2025
г.) от адв. Б. К., процесуален представител на ответника И. М. П., за изменение
на решението от 23.05.2025 г. в частта за разноските, като искането е да му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в
претендирания от него размер от 1261,63 лв., а не в присъдения от съда размер
от 400 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „Т. С.“ ЕАД,
е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирано лице, в преклузивния срок, като по делото е бил
представен списък по чл. 80 ГПК. По същество е неоснователно по подробно
изложени съображения в постановеното по делото решение, които съдът не
намира за необходимо да преповтаря.
Само за пълнота и с оглед доводите в молбата по чл. 248 ГПК, следва да се
посочи, че съдът е присъдил на адв. Б. К. адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗА в определен от съда размер, с подробно изложени съображения за
това защо именно този размер е приет от съда за справедлив и обоснован.
Вярно е, че всеки от предявените искове има различен предмет на доказване,
което е видно както от доклада по делото, така и от мотивите на съдебното
решение, като съображенията на съда при определяне на размера на
адвокатското възнаграждение не са обусловени от това обстоятелство, а от
факта, че в процеса на развитие на делото, в нито един момент не са били
наложителни и реално не са извършвани процесуални действия, чийто обем и
сложност да е бил определен от величината на материалния интерес или от
броя на кумулативно съединените искове (така Определение № 37 от
1.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 199
от 11.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 659/2022 г., II т. о., ТК). Както е посочено
в решението, спрямо лицето, срещу което се реализира правото да се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно
1
адвокатска помощ и съдействие, тежестта трябва да отговаря на всички
обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а не само при
съобразяване величината на материалния интерес, за да се гарантира
принципът на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като
принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като
принцип на материалната справедливост.
Съдът намира, че определеното адвокатско възнаграждение в размер 400
лева не следва да бъде изменяно в посока на неговото увеличаване, каквото е
искането на молителя.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 220344 от 23.06.2025 г. по чл.
248 ГПК на адв. Б. К., процесуален представител на ответника И. М. П., за
изменение на решение № 9635 от 23.05.2025 г., постановено по гр. д. №
26553/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2