Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
Гр. Оряхово,05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично съдебно заседание на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:И.КЪНЕВА-САНКОВА
При секретаря Г.Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова гр. дело № 165 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
От И.М.И., с ЕГН **********,*** против М.Б.И.,
с ЕГН **********,*** е предявен иск за прекратяване
на сключения между страните граждански брак, поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се издирват мотивите за вината, както и за
постановяване след прекратяване на брака, съпругата да носи предбрачното си
фамилно име „Мичова“.
Правното основание на предявения иск е чл.49
ал.1 СК.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК, от назначения особен представител на ответника
-адв. С.П., не е постъпил писмен такъв.
В
откритото съдебно заседание, ищеца лично поддържа предявения иск, ангажира
гласни доказателства.
В съдебно заседание особения представител
на ответника адв. С.П., намира иска за допустим и основателен.
Съдът, след като обсъди наведените от
страните доводи и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касателно прекратяването на брака:
Страните са в брачни отношения, като бракът
е сключен на 05.06.1989 г. в гр. Искър, за
което е издаден Акт № 3 от същата дата на Община Искър, който е първи и за двамата съпрузи. Горното е видно от
представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа Акт
№ 3/05.06.1989 г. на Община Искър. От брака си страните имат родени 3 деца - Б.м.
И., с ЕГН **********, И.м. И., с ЕГН ********** и Надя М.И., с ЕГН **********,
които са пълнолетни.
Твърди се в исковата молба, че страните са
сключили граждански брак на 05.06.1989 г. в гр. Искър. Бракът им вървял добре,
но преди десетина години отношенията с ответника се влошили и стигнали да
убеждението, че не могат да съжителстват вече заедно
По време на брака страните имат родени 3 деца
-Б.м. И., с ЕГН **********, И.м. И., с ЕГН ********** и Надя М.И., с ЕГН **********,които
са пълнолетни.
Ищецът сочи, че към момента бракът е
изпразнен от нужното му съдържание, съществува само формално. И двамата съпрузи
имат свой собствен живот, необвързан с другия и не желаят да опитват да градят
каквито и да било семейни отношения. Сочи също, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен. От почти десет години са във фактическа раздяла, като
живеят на различни адреси-ищцата се преместила в домът на родителите си в с.
Селановци на посочения в ИМ адрес, а ответникът заминал за гр. София. Правила
много опити да заздрави брака си, но това не се получило. В началото поддържали
връзка по телефона, но от няколко години няма никакви контакти с него.
По време на брака не са придобивали недвижими
имоти, дялове в дружества, акции и каквито и да било ценни книжа, не са
регистрирали ЕТ, не са придобивали по възмезден начин в режим на СИО МПС и нямат
открити към момента общи парични влогове, което да налага делба на
имущество.Движимите вещи са си поделили доброволно.
Брачната връзка между страните е само
формална, а бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
От показанията на свидетелката Албена Цекова И.-майка
на ищцата се установява, че страните сключили граждански брак преди повече от
20 години. От брака си имат три деца, които вече са пълнолетни. В началото
бракът им вървял добре, живели в домът на родителите на ответника в с.
Староселци, обл. Плевен, но ответникът започнал да злоупотребява с алкохол,
като имало и побоища. Свидетелката сочи, че от 10 години ищцата и съпругът и са
разделени, не поддържат никаква връзка помежду си, не се чуват и по телефона.
Според свидетелката, брачната им връзка не може да бъде заздравена.
При тези доказателства следва да се приеме,
че в брака е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, основание по смисъла
на чл.49 ал.1 от СК и същият да бъде прекратен. Страните са във фактическа
раздяла, като влошаването на отношенията им е трайно и необратимо. Следва да се
приеме, че връзката между страните е само формална и продължаването й е в ничий
интерес-нито на самите страни, нито на Обществото като цяло.
Вината за разстройството в брака:
Съгласно чл.49 ал.3 СК с решението за
допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на
брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Такова не е направено, поради което съдът не следва да се произнася
по въпроса за вината.
Ползването на семейното жилище:
Съгласно чл.56, ал.1 от СК, при допускане на
развода, ако семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда. Критериите за
предоставяне ползването на семейното жилище съгласно цитираната норма са
два: да има искане за предоставяне и
поискалият да има жилищна нужда. Нормата на
чл.56, ал.5 от СК разширява критериите за предоставяне ползването на
семейното жилище. В случая с исковата молба не е поискано семейното жилище да
бъде предоставено за ползване на някой от съпрузите, а се твърди от ищеца, че
по време на брака не са придобивали недвижими имоти.
Фамилното име на съпругата след развода:
Ищцата е предявила искане след развода да
възстанови предбрачното си фамилно име „Мичова”. От представеното Удостоверение
за граждански брак е видно, че същата след брака е приела фамилното име на
съпруга си -„И.“, поради което това искане
е основателно и следва да се уважи.
Разноските:
Страните не претендират разноски по делото.
Съдът определя окончателна държавна такса от
40.00 лв., вносима предвид непроизнасянето относно вината от двамата съпрузи по
равно.
Тъй като ищцата е освободена с Определение на
съда от внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът М.Б.И., следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС – Оряхово сумата от 600.00 лева за направените по
делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на назначения по
делото особен представител.
Мотивиран от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ.1 СК и
ПРЕКРАТЯВА сключения на 05.06.1989
г. в гр. Искър, с Акт № 3 от същата дата на Община Искър граждански брак между И.М.И., с ЕГН **********,*** и М.Б.И.,
с ЕГН **********,***, поради настъпило в
него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака, И.М.И., с ЕГН **********,***,
ДА НОСИ предбрачното си фамилно име „Мичова”.
ОСЪЖДА И.М.И., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ВСС, окончателна държавна такса в размер на 20.00 лв./двадесет лева/.
ОСЪЖДА
М.Б.И., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС, окончателна държавна
такса в размер на 20.00 лв./двадесет лева/.
ОСЪЖДА М.Б.И., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС – Оряхово сумата от 600.00
лева / шестстотин лева и нула/, представляващи
изплатено възнаграждение от бюджетната сметка на съда на назначения му по
делото особен представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: