№ 1909
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100502384 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. В. Х., действащ чрез неговата
майка и законен представител В. Г. М., срещу решението, постановено по
гр.д. № 33037/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, с която се обжалва изцяло
решението. Подробно в жалбата са изложени съображения за неправилност
на атакувания съдебен акт. Въззивникът моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по
ЗЗДН. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна В. С. Х. оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция, а
пълномощника му адв.А. претендира възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска защита пред въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2
ЗА.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
1
молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В. Г. М.,
действаща като майка и законен представител на малолетния Й. В. Х., срещу
В. С. Х., за защита на малолетното дете от домашно насилие, извършено в
периода 28.05.2021 г. – 30.05.2021 г., изразяващо се в следното : бащата взел
детето от детска градина в режима на лични контакти и го бил по дупето,
между двете бузи с юмрук. Вечерта на 28.05.2021 г. детето, което спяло в
едно легло с баща си, се било напишкало. Ответникът му се скарал, свалил му
гащите, избърсал го с мокри кърпи, без да го измие, взел крем от кутийка и го
намазал с него. Детето твърдяло, че не било облечено, когато баща му го е
удрял с юмрук по бузите на дупето, като споделило, че го заболяло, едва
когато баща му е сложил много на вътре крем в дупето му и въпреки, че казал
на баща си, че го боли, последният продължил. Добавено е, че в леглото
бащата пипал пишката на детето, докато му се карал и тя „станала голяма“,
което друг път не се било случвало. Бащата дърпал пишката на сина си,
въпреки, че детето казало, че го боли. Молителят намира, че упражненото
домашно насилие от бащата върху детето, изразяващо се в описания нежелан
физически контакти, поставяло детето в риск и съществува реална опасност
то да бъде подложено отново на такъв, а и на по- лош контакт.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от
него насилие.
С решението, постановено по гр.д. № 33037/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 83
състав, е оставил без уважение молбата на В. Г. М., действаща като майка и
законен представител на малолетния Й. В. Х., срещу В. С. Х., за защита на
малолетното дете от домашно насилие, като неоснователна.
Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните
доказателства.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Въззивният съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
2
да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение
(чл. 272 от ГПК).
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за
липса на установено домашно насилие, упражнено от ответника спрямо
малолетното му дете, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Във въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да разрушат
убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на атакуваното
решение. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото
доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за
спора факти и е достигнал до правилни изводи относно липсата на домашно
насилие, извършено от ответника спрямо молителя. Приетата от районния
съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно доказателствено
средство за установяване на твърдяното насилие - съгласно чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за
извършеното насилие, или законодателят безспорно има предвид декларация,
изходяща лично от пострадалото лице (включително и ако то е непълнолетно
или поставено под ограничено запрещение). В настоящия случай Й. В. Х. е
малолетен, т.е. не навършил 14-годишна възраст, и липсва законоустановена
възможност неговата майка и законен представител да декларира извършено
насилие срещу него.
От друга страна разпитаните от първоинстанционния съд свидетели не
са били очевидци на твърдяното насилие. Св.Д. А.а свидетелства за това, че
след като детето се прибрало в дома на майката от режим на лични контакти с
бащата, осъществен в периода 28.05.2021 г. – 30.05.2021 г., то било опуснато,
тревожно, нервно, разплакало се и викнало баба си да излезе от стаята, в
която освен св.А.а, била майката и С.. Десет минути след тава детето се
върнало с баба си и последната разказала, че детето й е споделило, че „било
поставено на леглото от татко си, който с пръст проникнал в дупето му и му
държал пишката“. Трите жени (майката, бабата и св.А.а) отишли да видят за
какво става въпрос. Св.А.а събула гащичките на детето и видяла една дълбока
червена резка и дупенцето му било подуто. Детето обяснило какво се било
3
случило, а обясненото от него съвпадало с заявеното от бабата. Детето казало,
че го „боли и че това е лошо нещо“, че „го боляло, когато се случило това,
дупенцето го боляло“, казало, че баща му го подпирал с юмрук в бузата“,
„боляло го, когато баща му прониквал“. Детето казало, че това се е случило
„същия този ден“. По –късно детето било прегледано от специалист. В тази
насока са и показанията на св.С. И., присъствал на връщането на детето в
дома на майката, след режима на лични контакти с бащата, който на свой ред
заявява, че детето било тъжно, уплашено, разтревожено и с подробности
споделило какво се е случило. Плачейки то показвало, че го боли дупето, като
показвало и как го ударил баща му „с юмрук по лицето“, след което детето
казало, че "така не е хубаво". Детето казало, че баща му му дърпал пишката,
както и това, че казало на баща си, че това което прави не е хубаво. Св.С. И.
не видял нараняване по лицето на детето, което не било събличано пред него
– „жените отишли да видят , за какво става въпрос“ в другата стая. Малко по-
късно детето било закарано на преглед в Пирогов. И двамата свидетели (А.а и
И.) описват предходни състояния на детето, след престой при баща му, като в
тази връзка сочат, че след престой при баща си детето било нещастно,
агресивно към майка си и баба си, като му трябвали няколко дни за да се
успокои.
В показанията си св.Х.а пресъздава как са прекарали бащата и детето в
дома й три часа от съботния ден, попадащ в процесния период, като споделя
за периода от време, след раздялата на родителите, в който бащата е бил
възпрепятстван в контактите си с детето.
Св.С. пък свидетелства за това, че е видял детето непосредствено преди
бащата да го предаде на майката в последната неделя от месец май 2021 г.,
между 17.30 -18.00 часа, като заявява, че детето е седяло на столче в колата на
баща си, било усмихнато, както винаги, когато било с баща си. Св.С. е
категоричен, че при тази среща не е видял нищо обезпокоително в детето,
последното не изглеждало притеснено. Наред с това св.С. свидетелства за
това, че детето често се разстройвало от разделите с баща си, както заявява,
че е имало период от време, когато бащата е бил възпрепятстван от контакти
с детето.
Районният съд правилно не е кредитирал показанията на доведените от
молителя свидетели А.а и И., които не са очевидци на твърдяното насилие и
4
чийто показания в частта, в която пресъздават споделено от детето поведение
на бащата спрямо него не кореспондират с с мнението на експертите
(психолог и психиатър), които са изследвали детето. Първостепенният съд е
изложил мотиви в тази насока, които мотиви се споделят от настоящата
инстанция. В допълнение следва да се посочи, че от прието от районния съд
заключение по допуснатата КСППЕ и обясненията на експертите се
установява, че поведението и психоемоционалното състояние на детето са в
нормата за възрастта и са изводими от нормата за психична дейност.
Вниманието и мисловните процеси при него също са характерни за възрастта,
с оформено конкретно -образно мислене, като волевите качества
инициативност и самостоятелност, както и абстрактното логическо мислене,
са все още в процес на формиране. Вещите лица са категорични, че с оглед
възрастта, емоционалното и психическото развитие малолетния Й. В. Х. не е в
състояние пълноценно и критично да разбира и възпроизвежда евентуално
извършени спрямо него действия и събития, описани в молбата за защита от
домашно насилие. То, според експертите, възпроизвежда фактите от
заобикалящата го действителност по начин характерен за неговата възраст и
развитие, а децата на неговата възраст не възприемат реалната
действителност и стимулите в нея, като един възрастен индивид. По време на
изследването не са отчетени характерни особености, като сексуални познания
и/или поведение, необичайни за възрастта му и степента му на зрялост,
сексуални игри с други деца, които да показват прекалено задълбочени
познания, избягване на другите деца, разиграване на сексуални сцени чрез
игра или рисунки, смущения в съня и храненето, необясними симптоми или
психосоматични болести, честа мастурбация, поведение, характеризиращо се
със самодраматизиране /примерно избухвания, поведение, насочено към
привличане на вниманието, развита фантазия, истерични изблици, избухвания
в плач и други/. Към момента на прегледа вещите лица не са установили и
поведенчески и емоционални отклонения, нито агресивни прояви, не са
установили и отклонение в настроението. Не са наблюдавани и симптоми на
ситуативна тревожност или други фактори, които да кореспондират с
патологично завишени критерии. Вещите лица са категорични, че при
малолетния Й.Х. не се наблюдава симптоматика за емоционална травма
/тревожност, повишена активност, повишени емоционални регулации,
размити граници в интеракциите с непознати, регрес в психичните и
5
биологичните процеси/. Според експертите, един процес на отчуждение на
дете в ранна възраст от родител и съставени спомени за преживяно насилие
би оставил трайни последици относно формирането на интрапсихичните
репрезентации за родителство, отношенията между мъжете и жените, между
родителите за ролите на хората в живота, за формирането на идентитета. При
детето експертите не са наблюдавали симптоми за преживяна емоционална
травма, нито данни за отрицателна нагласа към представители на същия пол.
Не са налице данни то да ги възприема, като източник на заплаха за неговата
неприкосновеност. Според експертите при детето се наблюдават нормални за
възрастта му разкази и интерпретации на игрите подходящи за неговата
възраст, за разказите за любимите анимационни герои. Експертите са
категорични, че изразите, които детето използва, когато разказва за
насилствени действия от страна на неговия баща са характерни за възрастни,
не за дете на възрастта, на която е Й.. Експертите са заключили, че същите
изрази са присъщи за конфликтната ситуация между родителите и за
настроенията в интеракциите им, а характеристиките и преживяванията в
психоемоционалната сфера не кореспондират с преживявания, характерни за
деца преживяли насилие. Експертите са категорични също така, че
поведението на детето свидетелства за липса на психотравма и насилствени
преживявания, като са налице данни за манипулации и внушения от страна на
майката и разширеното семейство. От друга страна, от заключението на
вещите лица, се установява, че бащата е психично здрав, мисловния процес,
преживяванията и афектите са изводими от нормалпсихологична дейност,
като не са налице данни за разстройство в сексуалното поведение или
половия идентитет, нито данни за отклонение в сексуалното му развитие и
сексуалността му като цяло. Не са наблюдавани прояви на разстройство в
сексуалните влечения. Не се установяват наклонности към извършване на
действия с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание по
отношение на малолетни лица и по отношение на лица от същия пол. Бащата
не страда от разстройства от психопатологията. Личността функционира в
нормата и не се наблюдават данни за личностови инсуфициенции и
акцентуации. Не са наблюдавани данни за болестна личностова промяна.
Или, от заключението на КСППЕ и обясненията на експертите, се
установява, че детето е в стабилно психоемоционално състояние, то не е
тревожно, нито уплашено, при него не е налице завишена степен на
6
контролирана спонтанност и/или блокираност, или каквито и да било други
нехарактерни за дете на неговата възраст психоемоционални състояния,
продиктувани от близки във времето стресогенни преживявания с бащата,
които да са формирали у детето нетипично за родителската фигура усещане
за заплаха и опасност. В случая от една страна не са налице никакви
обективни данни за блудствени действия, респ. за сексуално насилие или опит
за такова насилие върху детето от страна на бащата, а от друга липсват и
данни за стресова реакция и за преживяно от детето "неконкретизирано"
насилие и емоционална травма, с най-малко психологичен характер и с
висока интензивност, с източник баща му, такива данни не се съдържат и в
експертното заключение по настоящото дело по допусната СМЕ по
документи.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за
неустановено по делото бащата В. С. Х. да е извършил спрямо малолетното
дете Й. В. Х. акт на домашно сексуално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, дори и като се има предвид, че понятието за домашно сексуално
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН е по-широко от състава на
престъплението "блудство" по чл. 149, ал. 1 от НК, както и че докато в
наказателното производство извършването на деянието и вината на дееца
следва да са установени по несъмнен начин, то в производството по ЗЗДН,
съдът следва служебно да следи за интересите на детето и изхождайки
именно от това си служебно задължение, следва да изключи всяка вероятност
да бъдат злепоставени неговите интереси и всяка вероятност то да бъде
поставено в риск.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски.
Въпреки изхода на въззивното дело въззивникът Й. В. Х.не не дължи на
СГС държавна такса за въззивната си жалба – този въззивник не е навършил
18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата му трябва да
остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
При този изход на делото обаче въззивникът Й. В. Х. дължи разноски на
въззиваемата страна за въззивното производство, които са в доказан размер
от 200 лева (възнаграждение за вещо лице), а на пълномощника на
7
въззиваемата страна – адв.А. - разноски за предоставената от него безплатна
адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева.
В тази връзка, следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав
споделя практиката на ВКС, която приема, че въведеното с разпоредбата на
чл.11, ал.3 от ЗЗДН изключение не касае разноските направени от другата
страна за осигуряване на защитата си по делото (Определение
№264/27.07.2018г., постановено по гр.д.№ 1249/2018г., на ВКС, ІV-то ГО), по
отношение на които се прилага разпоредбата на чл.78 от ГПК, доколкото
държавата освобождава от заплащане на публични задължения -такси,
разноски, но не и от части задължения, каквото е отговорността за разноски,
която по своя характер е деликтна.
Или, при този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна разноски за изготвяне и изслушване на
заключението по допуснатата СМЕ, а на пълномощника на въззиваемата
страна - адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 33037/2021 г. на СРС, ІІІ ГО,
83 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Г. М., действаща като
майка и законен представител на малолетния Й. В. Х. за присъждане на
разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. В. Х., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител В. Г. М., ЕГН **********, да заплати на В. С. Х., ЕГН
**********, разноски за въззивното производство в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Й. В. Х., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител В. Г. М., ЕГН **********, да заплати на адв.М.А. А., от
САК , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 400 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9