РЕШЕНИЕ
№ 2185
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110115209 по описа за 2021 година
Производството пред Районен съд Варна е образувано по молба на Г. М. АТ.
с ЕГН **********, постоянен гр. Варна, кв. „Виница", ул."Св. ******" № 2, ап.14,
действаща чрез пълномощник адв. П.В. от АК-Благоевград с личен № **********,
служебен адрес Варна, ул. „****" №6 - адвокатска кантора, тел: ****, същия адрес за
призоваване срещу ИВ. М. В. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Долни Чифлик, ул.
„****" №1, ет.1,ап.1, тел: ********** за извършено насилие на 23.9.2021 г. на
работното място на молителката с административен адрес гр.Варна, ул."Св. Св. ****"
№ 2 - партер. Твърденията са, че на посочената дата ответникът, който е брат на
молителката е извършил спрямо нея акт на психическо насилие, изразяващо се в закани
за живота и здравето на А., че „ще я залее с киселина", опозоряване и унижение пред
деца, внуци, съседи, клиенти, както и икономическо насилие /след излъчване на
предаването по нова телевизия „Съдебен спор", клиентите на молителката на които тя
води счетоводството да се оттеглят и тя да остане без доходи. За да подсили ефекта от
извършеното насилие, ответникът е употребил екип на предаването „Съдебен спор" по
„Нова телевизия" - репортера Жоро И. и оператора. Отправено е искане за определяне
на мерки за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН, посочени в молбата, както и за издаване на
заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН. С определение от датата на подаване на
молбата, съдът е издал заповед за незабавна защита.
В исковата молба се твърди, че ответникът и молителката са лица, които имат
1
връзка по чл.3, т.6 ЗЗДН като ответникът е брат на молителката /с молбата не са
представени доказателства за това обстоятелство/. От извършена служебна справка
НБД се установява, че страните са в родствена връзка от втора степен по съребрена
линия, от което следва, че ответникът е пасивно легитимирано лице в производството
по ЗЗДН, а посочената дата на акта на насилие е в едномесечния срок по чл.10, ал.3
ЗЗДН, поради което молбата е допустима.
Ответникът с оглед предоставената му възможност за отговор на молбата, чрез
процесуален представител адв. Емилия Фичева е изразил становище за
неоснователност на молбата и за липсата на достатъчно доказателства от които да се
направи обосновано предположение за извършен акт на домашно насилие. Заявява, че
конкретните действия са доказани безспорно от репортажа на „Нова телевизия“. Не се
оспорват фактите, изложени в молбата, но счита, че наведените едоводи водят на друг
вид деяния, които не са предмет на гражданско дело, тъй като не представляват акт на
домашно насилие.
Заявява, че той е поканил екипът на предаването „Съдебен спор“ от „Нова
телевизия“. Разказва, че от години той и сестра му имат конфликт заради
наследствени имоти. Не си говорят и не се събират от 1987 год., а във Виница, където
тя работи не е ходил от 1984 год. Извикал екип на предаването „Съдебен спор“
защото бил афекетиран, че сестра му не отишла на помена, който той организирал по
повод годишнина от смъртта на тяхната майка. Правил опити двадесет пъти да се
свърже по телефона със сестра си, но тя не му вдигнала. Извикал две братовчедки –
едната от Гроздьово, а другата от Варна да почистят гроба и да го прекопаят, тъй като
той не вижда. Всички от селото се възмутили, че сестра му не ео тишла на помена и
той се разтреперал, афектирал се. Това се случило на 18.09.2021 г., а на 23 септември
заплашил сестра си пред екипа на предаването „Съдебен спор“. Една седмица не бил
на себе си, много се разстроил защото майка им починала на 46 год. и никой от
семейството на сестра му не дошъл на помена. Изпаднал в истерия и тогава я
заплаших. Сестра му го нарекла „наркоман" за което мислел да я съди. Заявява „Сега
съжалявам за това, че си е изтървах нервите и това го казах и на филма. Разплаках се на
гроба на майка ми и сега пак ми се плаче! Един не благоволи да дойде по желание.
Майка ми я е изгледала и изучила, а те забравили да дойдат. Те ходят където им дават
пари. Където не дават пари не ходят. Аз с тях от 1987 год. не се събирам. Сега реших да
направя помена - 40 години от смъртта на майка ми и какво стана? Цялото село ми се
смяха. Направиха ме на нищо и после аз съм бил наркоман! Аз съм на 67 години. Това
няма да й го простя докато съм жив! Наркоман съм бил! Да докаже, кога съм бил
наркоман! То така лесно! Тя може да каже и че съм убил човек! Как може майка ми да
почине, а тя да не дойде на помена! Може ли такива работи? Ами питайте я защо не
дойде! Болна била! А да видим болна ли беше! Тя ходи там където има пари! Нека да я
видят и по телевизията хубаво, че цял живот е лъгала само!“
2
Свидетелката ****е първа братовчедка на страните по делото. Разказва, че
нямала контакт с ответника от две години. Обадил й се в края на месец август във
връзка с някаква продажба на нива да се обади на сестра му да изготви едно
пълномощно, но тя да не присъства на сделката. Обадила се на ищцата и й предала
думите му. След записа на предаването по „Нова телевизия" ответникът й се обадил и
повтарял, че иска да унищожи сестра си и ще я залее с киселина. Бил ядосан, че
ищцата му дължала някакви пари за наследствени имоти. Искал да й предаде да си
приготви документите и да отиде в гр. София за предаването. Според свидетелката
страните по делото не си контактуват от 20 год. и не са се виждали през последните
години.
Свидетелката ****е дъщеря на молителката и за случая разказва следното: „..На
23.09.2021 год. около 15.10 часа аз работя в този офис, но за момента се бях качила
горе в апартамента заради децата. Жилището и офиса са на едно и също място. Бях се
прибрала за малко и вкъщи през два етажа чувам изключително силни мъжки викове.
Ние започнахме да се оглеждаме вкъщи за да разберем откъде идва това. Установихме,
че нещо се случва в офиса и аз хукнах по най-бързия начин. По-голямото ми дете също
хукна с мен. Вратата на офиса беше запушена така да го кажа от оператора на
въпросното предаване. Опитах се с бутане да прекъсна по някакъв начин това, което се
случва. Вратата се отваря навътре, а той беше застанал така, че аз нямаше как да вляза
в самото помещение. Аз го бутах по рамото и му казах, че ще извикам полиция но той
нито се обърна към мен, нито камерата завъртя. По никакъв начин никой не реагира.
Той беше встрани към вратата и аз съответно излязох и проведох разговор с тел. 112.
Те ме прехвърлиха към Пето РПУ. Извиках полиция и докато приключи разговора,
тръгвайки към офиса, те вече излизаха. Минаха покрай мен и покрай детето ми. Мисля,
че тогава точно снимаха но това е отрязано от предаването. Всъщност полицията дойде
по - късно но те вече си тръгваха. Полицията се отзоваха на сигнала, защото аз знам, че
той има ограничителна заповед и бях длъжна да им се обадя в случая, защото този
човек нямаше право да доближава майка ми. Той има и предишна заповед и затова по
този повод аз извиках полиция. Не е имало друга заповед но имаше жалба. По повод
тази случка по принцип и навън също имаше бурни реакции и обиди. След това
здравословното състояние на майка ми не беше добро. Започна едно играене на
кръвното, постоянно й беше лошо и притеснено. Започнахме да се заключваме, а това е
нещо, което никога не е било. Сложихме допълнителни камери навсякъде и общо взето
бяхме като затворници в собствения си дом.
Заявява, че майка й не е давала съгласие да се заснема репортажа. През
последните години вуйчо й не е посещавал дома им. Не го е виждала и не го е чувала,
не поддържат връзка с него. Майка й е блокирала номера на телефона на брат си още
преди две години. Не могла да влезе в офиса защото операторът бил на вратата. Не
виждала какво се случва, само чувала гласа на вуйчо си, който крещял. Останалото го
3
видяла при излъчването на предаването. Навън имало обиди и към нея, той си
„нареждал“ че майка й имала четири апартамента и той бил собственик на половината.
Навън той не е отправял някакви конкретни обиди към майка й.
От изисканата от РС Варна справка „съдимост“ се установява, че ответникът по
молбата ИВ. М. В. не е осъждан.
Всяка страна е представила медицински документи за здравословното си
състояние.
Съдът след като се запозна с молбата, становищата на страните и
доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата на Г.А. е подадена от активно легитимирано по чл.3 ЗЗДН лице и в
срока по чл.10 от ЗЗДН, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество от местно компетентния районен съд по местоживеене на пострадалото лице,
който е РС Варна.
От събраните в хода на производството писмени доказателства – декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молба до Пето РУ на ОД МВР Варна, справка НБД за родствени
връзки, справка, сведение, протокол за полицейско предупреждение от Пето РУ при
ОД МВР Варна, писмо от „Нова Броудкастинг груп“ ЕООД, писмо от УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД, гр.Варна, амбулаторен лист на Г.А. – 3 броя, експертно решение №
1437 от 088/16.06.2020 г., издадено от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, гр.Варна се
установяват насрещните твърдения на страните по делото.
От обясненията на ответника се установява, че той не оспорва, че е казал
изложеното в молбата, което се виждало и от излъченото предаване по „Нова
телевизия“ за което съжалява, но бил ядосан и афектиран от показаното неуважение от
страна на сестра му към паметта на тяхната майка.
От събраните гласни доказателства посредством разпита на водените от
молителката свидетели, показанията на които съдът цени съгласно разпоредбата на
чл.172 ГПК се установяват твърденията в молбата за извършено от ответника спрямо
молителката психическо насилие на посочената дата и по описания начин.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която е предпоставка за допустимост на
молбата.
Съдът намира, че от събраните в производството доказателства – писмени и
гласни се установяват твърденията в молбата и отразените в декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН факти за извършено от ответника психическо насилие. Свидетелските показания
на непротиворечиви, последователни и кореспондират напълно с писменните
доказателства и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Ответникът И.В. признава
релевантните в производството по ЗЗДН факти, което води до извод за основателност
4
на молбата.
Съдът намира, че в конкретния случай най-подходящи се явяват мерките
за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Забраната за приближаване на молителката,
жилището и местоработата й следва да се определи за разстояние 200 метра, а срокът
на мярката следва да се определи максимален такъв – 18 месеца. Съдът счита, че
същият е най-подходящ доколкото страните нямат контакти от около 20 години и имат
спор във връзка с наследствени имоти.
Съдът определя дължимата държавната такса за производството в размер на 25
/двадесет и пет/ лева, на осн.чл.3 Тарифа за ДТСС по ГПК, която следва да се заплати
от ответника, на осн.чл.11, ал.3, предл. първо от ЗЗДН.
На ответника следва да бъде наложена глоба на осн.чл.5,
ал.4 ЗЗДН. Съобразявайки здравословното състояние на лицето съгласно експертно
решение № 1437 от 088/16.06.2020 г., издадено от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД,
гр.Варна, съдът намира, че за постигане целите на специалната и генералната
превенция по ЗЗДН глобата следва да се определи в минимален размер 200 /двеста/
лева.
По молбата с пр.осн.чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на
молителката разноски за производството в размер на 400 лева съгласно договор за
правна защита и съдействие от 05.10.2021 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.15 от Закона за защита от
домашното насилие, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА ИВ. М. В. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Долни Чифлик,
ул. „****" №1, ет.1,ап.1, тел: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Г. М. АТ. с ЕГН **********, постоянен гр. Варна , кв. „
Виница" , ул." Св. Йоан Кръстител" № 2, aп.14, на осн.чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на ИВ. М. В. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Долни
Чифлик, ул. „ ****" №1, ет.1,ап.1, тел. ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние
по-малко от 200 /двеста/ метра молителката Г. М. АТ. с ЕГН **********, жилището с
адм.адрес гр. Варна, кв.„Виница", ул." Св. ****" № 2, aп.14 и местоработата й – офис
на същия адрес – партерен етаж за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на осн.чл.5, ал.1,
т.3 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ИВ. М. В. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Долни
Чифлик, ул. „ ***" №1, ет.1,ап.1, тел. **********, че следва да изпълни незабавно
заповедта и при неизпълнение следва задържането му от органите на Полицията,
5
констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки
за ангажиране на наказателна отговорност.
НАЛАГА на ИВ. М. В. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Долни Чифлик,
ул. „ ***" №1, ет.1, ап.1 ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, на осн.чл.5, ал.4
ЗЗДН.
ОСЪЖДА ИВ. М. В. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Долни Чифлик,
ул. „ ****" №1, ет.1, ап.1 да плати по сметка на РС Варна държавна такса за
производството в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ИВ. М. В. ЕГН ********** с настоящ адрес гр.
Долни Чифлик, ул. „ ***" №1, ет.1, ап.1 да плати на Г. М. АТ.
с ЕГН **********, постоянен гр. Варна , кв. „ Виница" , ул."
****" № 2, aп.14 разноски за производството в размер на 4010
/четиристотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Да се издаде заповед за защита на осн.чл.16 от ЗЗДН, която подлежи на
незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в 7-дневен срок от обявяването
му – 30.12.2021 г.
Жалбата не спира изпълнението на заповедта.
Да се изпрати препис на решението на Началника на РУП по местоживеене
на молителката и на ответника като му указва, че същият следва да следи за
изпълнението на заповедта на осн.чл. 21 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6