Р Е Ш Е Н И
Е №523
Гр. Стара Загора, 30.12.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при участието на секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Минчо Николов
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова кас. адм. дело
№ 721 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.285 ал.1 изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/, съгласно указанията, дадени с определение №
9305/21.10.2022 г. по адм. дело № 8989/2022 г. по описа на ВАС, 5-членен състав
– I колегия.
Образувано е по касационна жалба и допълнителна касационна жалба от П.Й.С.
чрез процесуалния му представител адв. С. срещу решение № 229/30.05.2022 г.
постановено по адм. дело № 503/2021 г. по описа на Административен съд Стара
Загора. Изложени са оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на решението поради съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за връщане
на делото на друг съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените
действия, респ. уважаване изцяло на предявения иск. Наведените
оплаквания за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на
процесуалните правила, както и в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и за неговата необоснованост съставляват касационни основания
по чл. 209, т.3 от АПК.
Постъпил
е писмен отговор вх.№ 3836/04.07.2022 г. от ГД „ИН“ София чрез упълномощен
процесуален представител, с който се оспорва касационната жалба и
допълнителната касационна жалба като неоснователни и се иска обжалваното
решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание касаторът, лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа касационната жалба и допълнителната касационна жалба и оспорва
отговора на насрещната страна.
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа становището в
писмения отговор.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на
касационните жалби и предлага оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила като
обоснован, правилен и законосъобразен.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към двете
обжалвани решения и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, прие
за установено следното:
Касационната жалба и допълнителната касационна жалба са подадени в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и са процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са основателни.
Производството пред първоинстанционния съдебен състав на Административен
съд Стара Загора се е развило по предявен от П.Й.С. иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на
2500 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна
административна дейност – незаконосъобразни административни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора, по
настаняването и пребиваването на ищеца в една килия в Затвора – Стара Загора с
лица, с които няма психологическа съвместимост и които са пушачи за периода
10.07.2020г. – 11.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. С определение от
04.10.2021 г. за насрочване на делото, както и по настояване на ищеца и
процесуалния му представител в проведеното на 15.12.2021 г. първо съдебно
заседание, искът е квалифициран от първоинстанционния съдебен състав като такъв
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Като такъв искът е разгледан и с
постановеното по делото съдебно решение № 229/30.05.2022 г. постановено по адм.
дело № 503/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съдът e допуснал неправилно квалифициране на производството по реда на чл.
203 и сл. от АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вместо във вр. чл. 284 от ЗИНЗС,
което от своя страна е довело до неправилно разпределение на доказателствената
тежест между страните.
В исковата молба са изложени факти и обстоятелства като основание за
предявения иск, както следва: въведено е оплакване за поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“
в килия № 5 на VІІІ група в Затвора – Стара Загора чрез настаняването му с
лица, с които няма психологическа съвместимост и които са пушачи за периода
10.07.2020г. – 11.08.2021г. В исковата молба ищецът е дал квалификация на
предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поддържана в с.з. на 15.12.2021 г.,
която е приета от съда и с оглед на което основание е разгледан и решен правният
спор.
Съгласно указанията, дадени с определение № 9305/21.10.2022 г. по адм. дело
№ 8989/2022 г. по описа на ВАС, 5-членен състав – I колегия, така
конкретизирани от ищеца претендираните вреди попадат в обхвата на разпоредбата
на чл. 284, aл. 1 вр. чл. 3 oт ЗИНЗС и некоректно и неправилно първоинстанционният
съд е квалифицирал исковата претенция на ищеца като такава по чл. 1, aл. 1 oт ЗОДОВ. B константната си практика BAC приема, че при предявен иск/искове срещу
ГД „Изпълнение на наказанията" касаещи заплащане на обезщетение
/независимо дали за имуществени или неимуществени вреди/ поради действия или
бездействия на длъжностни лица от посочения административен орган, свързани с
лоши битови условия в местата за лишаване от свобода, които попадат в обхвата
на чл. 3 от ЗИНЗС, то тези искове следва да се квалифицират като такива
предявени по реда на чл. 284 и сл. oт ЗИНЗС, a не по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. B
конкретния случай ищецът твърди факти и обстоятелства за настаняването му в
Затвора Стара Загора в помещение с лица пушачи, употребяващи редовно тютюневи изделия
и такива, с които няма психологическа съвместимост, т.е. навежда доводи за
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода. Правната квалификация на иска се определя служебно oт съда, който не е
обвързан с тази дадена от страните по делото, a следва да изхожда oт наведените
в иска факти и обстоятелства. B конкретния случай последните водят до извод за
предявен иск по чл. 284, aл. 1 от ЗИНЗС. Дали претендираните вреди могат да се
определят като такива с висока степен на суровост на нечовешко и унизително
отношение е въпрос по съществото на спора.
Следва да се посочи, че с въвеждането на специалния процесуален ред по чл.
284 и сл. от ЗИНЗС е предвидено самостоятелно производство, в което
специализираните органи по изпълнение на наказанията са длъжни да предоставят
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото (чл.
284, ал. 3, изр. 1 от ЗИНЗС) с цел опровергаване на предполагаемо настъпилите
неимуществени вреди (чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) от твърдените в исковата молба
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ или
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Макар и по настояване на ищеца,
първоинстанционният съд е приел, че производството се развива по реда на чл. 1
от ЗОДОВ, в хода на което твърдените и претърпени вреди трябва да бъдат
доказани от ищеца. Този подход на предходната инстанция не кореспондира с
решението по делото Нешков и други срещу България на ЕСПЧ и с разпоредбата на
чл.284 и сл. от ЗИНЗС, доколкото производствата по искове за причинени вреди на
лишените от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се
разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Редакцията на чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС е идентична на редакция на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ при определянето на
реда, по който следва да се развива производство. Задължение на съда е да
съобрази приложението на глава единадесета на АПК и търсеното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по част седма от ЗИНЗС, както и правилно да разпредели
доказателствената тежест, която в настоящето производство по силата на закона е
възложена на ответника. След като това не е сторено от страна съда, то той е
разгледал производството по делото при допуснато съществено процесуално
нарушение, с което е ограничил правото на защита на касатора. Погрешното
разглеждане на делото по процесуалния ред на ЗОДОВ е довело и до неправилно
произнасяне в частта за разноските – съдът е присъдил такива на основание
чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, а в случая е следвало да намерят приложение специалните
разпоредби на чл.286, ал.2 и 3 от ЗИНЗС.
Така посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените,
което обуславя отмяна решението на първоинстанционния съд и връщане на делото
на друг състав за ново произнасяне, без да е необходимо касационната инстанция
да проверява съдебния акт относно неговата материална законосъобразност.
При новото разглеждане на делото съдът трябва да се произнесе по
основателността на исковата претенция, след като преди това разпредели доказателствената
тежест между страните, съгласно чл. 284 от ЗИНЗС и в тази връзка се дадат
указания на ответника, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
да предостави информация относно правилното установяване на фактите по делото,
вкл. ако са налице условията за това - с приложение на санкцията по чл.284,
ал.3, изр.2 от ЗИНЗС. При произнасяне по разноските да се съобразят специалните
правила на чл.286, ал.2 и 3 от ЗИНЗС.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във
вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 229/30.05.2022 г., постановено по адм. дело № 503/2021г.
по описа на Административен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд
Стара Загора при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.