№ 128
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100502445 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:04 часа се явиха:
Въззивникът Б. Х. Н., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. И. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Х. М. М., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. В. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Б. Х. Н., чрез процесуален
представител адв. И. К. въззивна жалба срещу Решение № 1055/14.04.2022г.,
постановено по гр.д. № 16682/ 2021г. по описа на ВРС, допълнено по реда на
1
чл. 250 от ГПК с Решение № 2653/09.08.2022 г. по делото, в частите, с които
са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Х. М. М. искове, а
именно:
1.) за обявяване за нищожно на саморъчното завещание на М.А.Г.,
обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 16.11.2020г.,
съставен от нотариус П.М., рег. № 478, с район на действие: ВРС, на
основание чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН;
2.) иск за намаляване на завещателно разпореждане на М.А.Г. поч. на
30.10.2020г. в гр. Варна с 1/2 , съобразно запазената част на ищеца от
наследството, на основание чл. 30 от ЗН, като с решението е допусната
делба на поземлен имот с идентификатор № 10135.5403.2795 в град Варна,
Община Варна, Област Варна, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, адрес на имота: Варна, район Аспарухово,
п.к. 9000, м. Боровец-Юг, с площ от 600 кв.м., при съседи ПИ с ид. №№:
10135.5403.9673, 10135.5403.2794, 10135.5403.3584, 10135.5403.2796, ведно с
построената в имота сезонна постройка с площ от 17 кв.м. между
съделителите: Б. Х. Н. ЕГН********** с квота от ¼ ид.ч. и Х. М. М.
ЕГН********** с квота от ¾ ид.ч., на основание чл. 69 от ЗН и чл. 34 от ЗС .
Подадена е още въззивна жалба от Б. Х. Н., чрез процесуален
представител адв. И. К. срещу постановеното по реда на чл. 250 от ПГК
допълнително Решение № 2653/09.08.2022 г. постановено по гр.д. №
16682/2021г. по описа на ВРС, с което са постановени отхвърлителни
диспозитиви по исковете с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 25, ал.
1 от ЗН и чл. 30 от ЗН.
Двете въззивни жалби са идентични по своето съдържание и относно
оплакванията за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваните решения. В тях по отношение на твърденията си за нищожност
на завещателното разпореждане на основание чл. 42 ал. 1 т. 2, вр. чл. 25 ал. 1
от ЗН, въззивникът излага доводи, че последното няма императивно
изискуемата форма - валидна дата съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗН, тъй като в него
били посочени две такива дати: 12.01.2012г. и 12.01.2013г. По делото не били
събрани доказателства, обосноваващи извода на първоинстанционния съд, че
завещателката е започнала да съставя завещанието през 2012г. и го е
завършила една година по-късно през 2013г., с един химикал, в едно и също
положение, с един и същи непроменян във времето почерк и пр. При всички
положения обаче изписването на две дати противоречало на изискването за
датираност на завещанието, което становище се поддържало и в съдебната
практика на Върховния касационен съд. Касателно искането си за обявяване
на завещателното разпореждане за нищожно поради несъвместимостта му с
безвъзмездния акт на завещанието, сочи, че в текста на същото било вписано
условие за извършването му и се очаквала възмездност във вид на гледане и
издръжка, което му придавало характеристиките на възмезден акт,
респективно същото било нищожно. В условията на евентуалност,
жалбоподателят поддържа твърденията си за наличието на предпоставките чл.
30 вр. 29 ал. 1 пр. 1 от ЗН, като претендира възстановяване на запазената му
част от наследството в размер на 5/8 идеални части от него. Потвърждава, че
не е приел наследството по опис, но твърди, че доколкото в него не са били
включени други имущества, не е била налице нужда от извършването на
такъв, в какъвто смисъл била и трайната съдебна практика. Счита, че за
2
установяването на противното, а именно, че наследодателката към момента
на открИ.е на наследството е притежавала други имуществени права,
доказателствената тежест била за ответника, и при липса на ангажирани
доказателства в тази насока, следвало да се приеме, че са налице
предпоставките за намаляване на завещателното разпореждане до размера на
запазената част на единствения наследник. По изложените съображения моли
за отмяна на решенията и уважаване на исковите претенции с присъждане на
сторените съдебноделоводни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Х. М. М., чрез
адв. В. Т., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по
съображения, че от доказателствата по делото се е установило безспорно, че
саморъчното завещание е изцяло автентично. Първоинстанционният съд,
независимо от наличието на две дати върху материалния носител на
завещанието, правилно за достоверна дата приел изписана в края на
материалния носител - 12.01.2013г., с мотива, че няма пречки и житейски е
допустимо, намерението за изготвяне на документа да е възникнало и самото
му изготвяне да е започнало на 12.01.2012г. /датата посочена в началото на
завещанието/ и да е приключило на 12.01.2013г. В условията на евентуалност
сочи, че за валидна следва да се приеме датата 12.01.2012 г., посочена в
първото изречение на саморъчното завещание и преди полагането на подписа
на завещателката, тъй като втората дата 12.01.2013г. е изписана след подписа
на завещателката, поради което не е предмет на завещателното разпореждане
и се явява ирелевантна по отношение на неговата действителност. На
следващо място въззиваемата сочи, че първоинстанционният съд правилно е
съобразил, че вписаният в завещанието текст, че заветникът при нужда ще
помага на завещателката докато е жива, не представлява уговорка за
предоставяне на гледане и издръжка, а е изявление за помощ при нужда,
която е следвало да възникне и да е заявена от завещателката на заветничката,
за каквато по делото не са били ангажирани доказателства. Евентуално сочи,
че с посоченото волеизявление се изразявала увереност, че Х. М. ще проявява
емоционална близост, съчувствие и приятелско житейско съдействие, в
какъвто дух били отношенията между двете. На следващо място сочи, че
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска с
правно основание чл. З0 от ЗН за възстановяване на запазената му част от
наследството на майка му М.Г., тъй като ищецът не е приел наследството по
опис, което представлява материалноправна предпоставка за основателност
на исковата му претенция. Сочи, че твърдението на въззивника, че
завещателката след смъртта си не е оставила друго свое имущество е
преклудирано, тъй като е заявено за пръв път с въззивната жалба. Доколкото
нормата на чл. З0, ал. 2 от ЗН е императивна, доказването в хода на делото на
обстоятелството дали завещаното имущество, посочено в завещателното
разпореждане изчерпва цялото наследство или не, било недопустимо. По
изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното съдебно
решение и присъждане на разноски.
АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. Т.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
3
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Считам въззивната жалба за основателна, като подробни
мотиви съм изложил към същата.
Нищожността на завещанието има две основания. Едното е за липса на
дата, като съм приложил към мотивите си и практика на ВКС РБ. Също така
нарушава изискванията завещанието да бъде безвъзмезден акт, за което също
съм приложил практика на ВКС РБ към въззивната си жалба.
Моля на горните основания да уважите въззивната жалба, като в
евентуалност ако съдът прецени, че завещанието поражда правно действие,
моля да се произнесете по запазената част съобразно квотата по т. 2 от
въззивната жалба.
Моля да ни присъдите разсноските съобразно приложения списък и
доказателства към него.
АДВ. Т.: По въпроса за нищожността на процесното завещание
поддържам доводите, които съм изложил в отговора на въззивната жалба.
В процесното завещание не е налице липса на дата, а са налице две
дати. По отношение на това коя от двете дати е достоверна има практика на
ВКС РБ, съгласно която при наличие на две дати от съдържанието на самото
завещание се извлича информация коя от тях е достоверна. В настоящия
случай решаващият съд е възприел, че достоверна е първата от двете дати,
която е написана в началото на завещанието, тъй като е логично тя да бъде
първа, а при заверка на завещанието втората дата да е последваща. По това
отношение също е налице практика на ВКС РБ и затова смятат, че
решаващият първоинстанционен съд правилно е приел за достоверна първата
4
дата.
В евентуалност поддържам доводите, които съм изложил, че втората
дата, която е в края на завещанието е написана след полагането на подписа на
завещателя, като в тази насока също има практика на ВКС РБ, съгласно
която, всичко което е написано в завещанието след полагането на подписа се
смята за ирелевантно и не се взема предвид като съдържание на същото.
Считам, че и на двете изложени основания по този въпрос завещателното
разпореждане може да бъде възприето като недействително.
По отношение на въпроса за възмездността, правилно
първоинстанционния съд е решил, че изявеното в завещанието, че тя ще
помага при нужда, няма и не може да бъде възприето като вменяване на
задължения за оказване на каквото и да е съдействие, а е израз на една
емоционална връзка между завещателката и заветника, която по никакъв
начин не обуславя задължение за предоставяне на някакви грижи или помощ.
В тази връзка решаващият съд правилно е възприел, че не е налице и не е
доказано, че завещателката е имала нужда и е изявила такава нужда от помощ
и заветничката да не се е отзовала.
По отношение на иска по чл. 30 от ЗС, нормата, съгласно която в случая
наследството е трябвало да бъде прието по допис е императивна норма, която
не предполага предварително установяване дали е имало друго имущество
или не, тъй като самото приемане на наследство по допис установява
имуществото, което е останало в наследство, поради което смятам, че този
иск е неоснователен.
Предвид изложеното, моля да бъдат отхвърлени и двата иска и да ни бъдат
присъдени направените разноски по представените списъци.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:11 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5