Р Е
Ш Е Н
И Е
№
121
гр.
Перник, 12.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито заседание на 12.04.2019 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00165 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба от М.И. против действията на съдебния изпълнител по
изп.дело № 20167530401566 по описа на ЧСИ С. Б., рег.№ ***, с район на действие ПОС по извършване на публична продан на недвижим имот /вила/, находящ се в с. ***, общ. Перник. С
жалбата се възразява срещу организираната процедура по продажба на недвижимия
имот като наведените оплаквания са
следните:
процедурата по продажбата на недвижимия имот в нарушение на закона не била
организирана в сградата на районния съд, а в офиса на ЧСИ; с уведомителното
писмо, връчено й на 14.01.2019г. не е приложено въпросното постановление за
възлагане, поради което била лишена от възможността да се запознае със
съдържанието му и е ограничено
правото й на защита.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е подал писмено
възражение, в което излага становище за недопустимост на жалбата, евентуално –
за нейната неоснователност.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, обявеният за купувач Е.Н. е подал писмено
възражение, в което излага становище за недопустимост на жалбата, евентуално –
за нейната неоснователност.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът С.И. е подал писмено становище, че няма
възражения по жалбата.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага
своите действия в хронологичен ред, като посочва, че същите са извършени в
съответствие със закона. Изразява становище за недопустимост и неоснователност
на жалбата.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите
на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /постановлението за възлагане е съобщено на 14.01.2019 г., а жалбата е с вх. № 321/21.01.2019г./ и от легитимирана страна –
длъжник по изп. дело. В жалбата се твърди нарушаване на
процедурата по самото приключване на публичната продан – попадащо в кръга на основанията, лимитирани от закона по отношение обжалването на постановлението за
възлагане /чл. 435, ал. 3 от ГПК/. Следователно,
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Нормите на ГПК относно реда за извършването на
публична продан са императивни, поради което
съдът в производството по реда на чл. 435 и сл. ГПК не е ограничен от конкретно
наведените в жалбата оплаквания и служебно проверява всички правно релевантни
факти за спазване на закона при извършване на
публичната продан и то такива, относими към двете основания на чл. 435, ал. 3 ГПК. Наддаването не е извършено надлежно, когато е
допуснато съществено нарушение /без което крайният резултат от наддавателната
процедура би могъл да бъде различен/, изразяващо се в: нарушаване на
процедурата по подаване на тайни наддавателни предложения – чл. 489 ГПК; нарушаване
на процедурата по провеждане мястото, времето или периода на
извършване на проданта, нарушаване на
процедурата по провеждане на устно наддаване – чл. 492, ал. 1 и 2 ГПК;
обявяване за купувач на лице, което не е подало валидно наддавателно
предложение - чл. 489, ал. 6 ГПК; незачитане на основателно искане за възлагане
от лице с право на изкупуване – чл. 505, ал. 2, чл. 354 ГПК. Имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена, когато не е зачетено валидно писмено
или устно наддавателно предложение за по-висока цена от тази, предложена от
обявения за купувач (така т. 8 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК).
С оглед на посоченото по-горе не следва да се има
предвид и да се разглежда като част от фактическия състав на публичната продан изложените
в т. 1 от жалбата възражения относно невръчването на постановлението за
възлагане, доколкото се касае за действие, последващо проданта и предвид
изрично възприетото в т. 8 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, че не е действие, подлежащо на обжалване по чл.
435, ал.3 ГПК. Освен това възражението е
неоснователно, след като жалбоподателят изрично е уведомен за постановлението за възлагане видно от приложеното
съобщение на 14.01.2019 г. и е постъпила в срок
жалбата срещу постановлението за възлагане, с
което е гарантирано правото на защита на
длъжника-настоящ жалбоподател.
При съобразяване на фактите и обстоятелствата,
относими
за спазване на императивните правила за извършването на публична продан, съдът установява от изп.дело № 20167530401566 и съдържащите се в него съобщения до
страните по делото, както и протокол за разгласяване на публична продан, че проданта
на имота, възложен с обжалваното постановление за възлагане, е определена от
съдебния изпълнител за периода от 19.11.2018 г. до 19.12.2018 г., а началната
цена на имота е определена на 177 300 лв. В този период са постъпили две
наддавателни предложения. Предложението на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД /л. 849
от изп. дело/ е за сумата 182 000 лв., като на осн. чл. 489, ал. 1, изр.
последно ГПК не е внесен задатък за участие в проданта. Другото постъпило
предложение е от 19.12.2018 г. на Е.Н. за сумата 179 105 лв., като към
него е приложено и платежно нареждане /л. 881 от изп. дело/ за внесен задатък
за участие в проданта в размер на 17 730 лв. (10% от обявената начална цена
съгласно изискванията на чл. 489, ал.
1 ГПК). След изтичане на срока за подаване на писмени наддавателни
предложения, с Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения, съставен на 20.12.2018 г. в 9,00 часа в
сградата на ПРС в присъствието и на двамата наддавачи – „Банка ДСК“
ЕАД и Е.Н. /л. 858-862 от изп. дело/, ЧСИ е обявил посочените две наддавателни
предложения, който протокол е съобразен с изискванията на чл. 492, ал. 1, изр.
първо ГПК относно мястото, времето и периода на извършване на
проданта /в началото на работния ден след изтичането на
срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в
сградата на районния съд/. Видно от цитирания протокол, са обявени две валидни писмени наддавателни предложения: 1/ на „Банка ДСК“ - с предложена цена от 182 000 лв., и 2/ на Е.Н.- с предложение за 179 105 лв. В протокола е вписано направено устно предложение
за закупуване на имота, съгласно чл. 492, ал. 2 ГПК от Е.Н., която е предложила
199 730 лв., която е по – висока с размера на един задатък, в съответствие с
изискването на чл. 492, ал. 2 ГПК. Липсва положен подпис от наддавача Е.Н. в
протокола срещу обективираното в него заявено устно наддавателно предложение.
Други устни наддавателни предложения не са вписани в съставения протокол от
проведената на 20.12.2018 г. публична продан. Не е направено удостоверяване и
относно обстоятелството, че съдебният изпълнител е питал три пъти има ли
желаещи да предложат по – висока цена с размера на още един задатък. За купувач
на недвижимия имот е обявен Е.Н., чието устно предложение е най-високо. На
27.12.2018 г. Е.Н. е внесла по сметка на ЧСИ С. Б. по изп.д.№ 20167530401566 сумата от 182 000 лв. С постановление от 02.01.2019 г. ЧСИ С. Б. по изп. дело № 20167530401566
е възложил на Е.Н. процесния недвижим имот, представляващ УПИ ХХVІІІ-53, кв.121 по плана за
регулация и застрояване на с.***, общ.
Перник,
заедно с построените в
имота масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 109 кв.м. и РЗП-308 кв.м.,
масивна баня с тоалетна и помещение за инструменти със ЗП от 4,50 кв.м.,
построена в югозападната част на дворното място, за сумата от 199 730 лв.
С оглед на така установеното при извършената проверка за
процесуална законосъобразност, настоящият
състав съобразява, че действията, които трябва да
бъдат извършени от съдебния изпълнител и от участниците в
проданта, както и тяхната последователност в хипотезата, при която наддаването
се развива чрез явен търг с устно наддаване, следващ тайното наддаване, са
регламентирани с императивни норми и са насочени към основната цел на
изпълнението- достигането на по-висока цена за по-пълното удовлетворяване на
взискателя, съответно и за намаляване дълга и на длъжника, като нарушаването им
обуславя и незаконосъобразност на постановлението за възлагане. Разпоредбата на чл. 492, ал.
2 от ГПК не поставя условия устните наддавателни предложения да се правят по
реда на класирането на наддавачите при тайното наддаване. Участието в устното
наддаване не е задължително за всеки от участниците в тайното наддаване. За съдебния изпълнител не съществува задължение за
последователно поканване на наддавачите към устно наддаване по реда на отваряне
на писмените предложения или по друг някакъв ред, но съществува задължението да
"пита три пъти" всички присъстващи наддавачи дали има желаещи да
предложат по-висока с размера на още един задатък цена. Разпоредбата на чл. 492,
ал.2 от ГПК, също така императивно предвижда в случаите на устно
наддаване, наддавачът да се подпише изрично срещу направеното наддавателно
предложение, записано в протокола. Именно съставянето на протокол от съдебния изпълнител и точното отразяване в
него на всички извършени от съдебния изпълнител и от участниците в публичната
продан наддавачи е гаранция за законосъобразност на извършените действия и
тяхното достоверно удостоверяване от компетентното за това лице- съдебният
изпълнител ръководещ и извършващ публичната продан. Протоколът по чл. 492 от ГПК и удостоверено в него се ползва с
формална доказателствена сила на официален документ, установяващ реалната
възможност на наддавачите допуснати до участие в проданта, при тяхно желание
"устно" да наддават и да предложат по-висока цена от най-високата
предложена в обявените наддавателни предложения, предвид чл. 492, ал. 2 от ГПК,
която законова възможност ако е била използвана от тяхна страна, следва да е
надлежно отразена в същия протокол.
В настоящия случай в
съставения Протокол за обявяване на постъпилите
наддавателни предложения от 20.12.2018 г. не е отразено обстоятелството,
че след първото устно наддавателно предложение, направено ли е
"три пъти питане" дали има други наддавателни предложения, независимо
че няма данни да е направено второ устно наддавателно
предложение със стъпка още един задатък, поради
което самият протокол е доказателство, че липсва такова питане. Протоколът е
доказателство за извършените от СИ действия, липсата на отразяване на
"питането", означава че липсва такова питане, поради което и
настоящият състав на съда счита, че СИ не е изпълнил задълженията си вменени по
ГПК в тази им част. На следващо
място,
законът не допуска наличие на неподписано /подписът е доказателство за
авторството/ наддавателно предложение, включително
и тези направени по реда и
условията на чл. 492, ал.2 от ГПК в устна форма, но изрично отразени протокола
и надлежно подписани от наддавача, като подписът следва да е срещу предложението, а не само в края на протокола. Както
се посочи по-горе липсва положен подпис от наддавача Е.Н. в протокола срещу
обективираното в него заявено устно наддавателно предложение. Следователно е
налице доказателство, че действията на съдебния изпълнител не са били изцяло
в съответствие с нормите на закона, той като той надлежно е съставил протокол,
но не е отбелязал в него действията на наддавачите и собствените си действия
при устното наддаване, съобразно вмененето му изрично задължения с нормата на
чл. 492, ал. 2 от ГПК. Допуснатото нарушение на
императивните правила на чл. 492, ал. 2 ГПК относно
устното наддаване при публична продан на имот е довело до ограничаване
възможността на наддавачите при устното наддаване през последния ден, респ. препятстващи възможността за продажба на
имота на по-висока цена. Това е достатъчно да обоснове окончателен извод за
опорочаване на приключилата на 20.12.2018 г. публична продан на
имота, определянето
на купувач на имота и на постановлението за възлагане.
Тъй като констатираното
процесуално нарушение обосновава извод, че наддаването при публичната продан не
е извършено надлежно, респ. препятстващи възможността
за продажба на имота на по-висока цена, не е необходимо да се
обсъжда дали са спазени останалите правилата за извършването на публичната продан.
По изложените съображения следва, че жалбата срещу оспореното
изпълнително действие е основателна, като се отмени обжалваното постановление за възлагане.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба с вх. № 321/21.01.2019г. от М.Т.И. ***, Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.01.2019 г., издадено по изп. дело № 20167530401566/2016г. на ЧСИ С. Б., рег.№ ***, район на действие- ПОС, с което
в резултат на извършена през периода 19.11.2018 г.- 19.12.2018 г. публична продан на Е.Б.Н.,
ЕГН ********** е възложен недвижим имот, представляващ УПИ ХХVІІІ-53, кв.121 по плана за
регулация и застрояване на с.***, общ.
Перник,
заедно с построените в
имота масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 109 кв.м. и РЗП-308 кв.м.,
масивна баня с тоалетна и помещение за инструменти със ЗП от 4,50 кв.м.,
построена в югозападната част на дворното място, за сумата от 199 730 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.