Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Бургас, № 2316 / 06 декември 2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, в съдебно заседание на шести ноември, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 1900 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.284
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) във връзка с чл.203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът
Л.С.П. с адрес ***, ЕГН **********, е предявил иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, с
който претендира присъждане на обезщетение размер на 15 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди – сериозно засягане на личността и достойнството
му и преживени на страдания, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия
и бездействия на служителите на Затвора Бургас при осъществяване на възложената
им от закона дейност по изпълнение на наказанията – да осигурят на ищеца достатъчна жилищна площ,
осветление, проветряване, условия за двигателна активности,
поддържане на елементарна хигиена поради наличие на вредители, за
периода 20.07.2013г.-01.10.2017г.
и довели до нечовешко
или нехуманно отношение, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
В
исковата молба се твърди, че ищецът през юли 2015 г. бил настанен в I зона, в
17 килия. Помещението било с размери 3 м/1.80м. Имало един прозорец с размери
1х0,60м, който се намирал на високо и не можел да се използва за проветряване и
достъп до свеж въздух. В помещението липсвал санитарен възел и трябвало той да
посреща естествените си нужди през нощта в интервала от 20:00 часа до 6:00 часа
в пластмасова кофа и шишета. Температурите и задуха били непоносими, защото
след като се напълнела кофата миришела ужасно. Тоалетната пред деня се
използвала само по 3 пъти. П. твърди, че отопление през зимата липсвало, а
лятото било ужасно горещо, проветряване или климатизация липсвали. Осветлението
било доста оскъдно – само една крушка от 40 W.
Посочва, че описаната килия се намирала до банята, а там канализацията била
повредена и имало големи течове и мухъл в килията.
През
декември 2015г. П. бил преместен в килия № 303, която била с размери 5 м/11м,
намирала се е на третия етаж и била обитавана от 17 човека, ползващи легла на
три етажа. Имало три броя прозорци, но не се отваряли. Осветлението от
електричеството било оскъдно. В помещението нямало обособен санитарен възел и
за естествени нужди използвали през нощта в интервала от 20:00ч. до 6:00ч. две
пластмасови кофи и шишета.
От
март 2016г. П. бил преместен в трети коридор, 301 килия с размери 3м/ 4м в
корпуса на Затвора Бургас, където били 7 човека, имало два неотваряеми
прозореца и легла на три етажа. Посочено е, че тези три легла били разположени
по такъв начин, че да закриват двата прозореца и да не им дават възможност да
се отварят. И в това помещение липсвал санитарен възел и естествените нужди
били удовлетворявани през нощта в пластмасова кофа и шишета. Посочва, че самата
липса на санитарен възел ставала причина за чести конфликти между обитателите,
водещи до опити за забрани да се използва кофата през нощта, тъй като след като
се напълни миришела ужасно.
Баня
използвали два пъти седмично и била с неработещи душове, като лишените от
свобода били принудени да се къпят за по 2-3 минути, а някои от тях се лишавали
от тази възможност поради липса на време, тъй като за времето, през което
пускали топла вода следвало да се изкъпят 250 човека, което обективно не било
възможно.
През
април 2016г. П. бил преместен в килия 312, с размери 5 м / 11 м, с три
прозореца, неотваряеми отново поради разположението
на триетажните легла. В тази килия били 23 човека, като за осветление имали две
крушки със слаба светлина.
През
декември 2016г. П. бил преместен в килия 311 при същите условия както в
гореописаните килии, но на площ от 5 м/11м при 26 човека в килията.
П.
твърди, че във всички килии, в които е пребивавал са липсвали - възможности за пране
и сушене на дрехи; санитарни материали за почистване на килиите; определен ред
за достъп до тоалетните през нощта; достъп до дневна светлина, проветряване и
вентилация в помещенията за процесния период.
Посочва,
че от страна на администрацията не са били извършвани санитарно-хигиенни
мероприятия, които да са довели до ефект. Такива били провеждани формално и
рядко. Навсякъде било пълно с хлебарки, дървеници, мишки и комари, като на
моменти положението ставало бедствено. От друга страна отбелязва, че администрацията
не позволявала да се внасят в затвора каквито и да било препарати за
дезинсекция.
Ищецът
посочва, че в следствие на умишленото му поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното наказание, изразяващи се в лишаване от правото на достатъчна
жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, и
други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят
увреждане на здравето в затвора в гр.Бургас са му причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството, и
преживяване на страдания.
Претендира
присъждане на исканото обезщетение за посочения период, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и направените
разноски.
В
съдебно заседание ищецът лично и с представител по пълномощие, поддържа
исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на предявените
претенции.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в писмен отговор (л.24) оспорва
основателността на предявения иск, както и размера на претендираното
обезщетение. Твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
тъй като не е безспорно доказано настъпването на вреди вследствие на
незаконосъобразното бездействие на органите на ГДИН. Иска предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Факти:
Към
отговора на ответника е представена справка (л.33) от началника на затвора, в
която е посочено, че лишеният от свобода П. изтърпява наказание „доживотен затвор“ с начало на
наказанието 08.06.2006г. при изменен от комисия по чл.17 от ЗИН от 10.12.2014г.
режим – от специален на строг. След решение на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС от
09.12.2015г. осъденият П. е бил настанен в общи помещения с останалите лишени
от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни,
образователни, спортни и др. дейности.
Справката
съдържа данни за настаняването на ищеца в Затвора Бургас за процесния период
от 20.07.2013г. до 01.10.2017г., както следва:
От 08.06.2006г. (в т.ч. и към
20.07.2013г.) П. изтърпявал наказанието си в І ЗПС, където е бил настанен сам в
спално помещение от 8 кв.м, където дейностите по хигиена се извършвали според
законовите разпоредби и установен от началника на затвора график.
От 09.12.2015г., лишеният от свобода П. бил
настанен в V-та гр. III-ти етаж голям,
в който са разположени две групи ІV-та и V-та, като числеността варирала през
годините до 200 лишени от свобода, в обща жилищна площ от 260,20 кв.м,
разположени в 10 спални помещения от 16,40 кв.м до 30,95 кв.м, в които са
настанявани между 11 и 32 лишени от свобода.
В справката се твърди, че поради динамичния
и променлив процес на постъпващи и освобождавани лишени от свобода, информация
за точния брой на лицата, настанени в спалните помещения не би била достоверна.
Твърди се, че не се пазят данни точно в кои спални помещения е бил настаняван и
преместван П..
До юни 2017г. сградата на корпуса на
затвора, не е разполагала със самостоятелни тоалетни и течаща вода в спалните
помещения. През деня всички помещения на групите били отворени и лишените от
свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособените за
това помещения.
Санитарният възел на ІІІ-ти етаж в корпуса
на затвора е разполагал с три душа, три умивалника и четири тоалетни. За
тъмната част от деня били осигурени кофи с капаци. Проблеми с водоснабдяването
нямало. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща вода, приоритетно
студена, а по график (два дни в седмицата) и топла.
Обезпаразитяването на помещенията в корпуса на затвора се
извършвало периодично. Конкретни дати за отделно спално помещение не се
съхранявали, тъй като дейността по обезпаразитяване
се извършвала във всички спални помещенията на лишените от свобода, настанени в
Затвора. Фактури, заявки и протоколи за заплатени материали и услуги по обезпаразитяване се пазели в архива на сектор „ФЛКР“, но не
са представени по делото.
Посочва се още, че всеки месец до 10-то
число се раздавали санитарни материали за почистване на спалните помещения и
общите части. Всеки лишен от свобода получавал сапун за поддържане на лична
хигиена.
Проветряването и вентилацията в спалните
помещения се осъществявала по естествен начин, чрез отваряне на прозорци и
врати, а през летния сезон и чрез ползване на вентилатор. През зимния период
отоплението в корпуса на затвора се осъществява чрез локално парно. Редът и
начинът на топлоподаване бил утвърден със заповед на началника на затвора.
Престоят на открито се извършвал съобразно
чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Началникът на затвора е посочил, че строително-ремонтните
дейности в корпуса на затвора съобразно международните изисквания за третиране
на лишените от свобода, са започнали на 08.09.2016г., когато е дадена
строителна линия.
Относно настаняване на лишения от свобода Л.С.П.
в ЗО „Дебелт", началникът на затвора посочва, че същият е с присъда „доживотен
затвор“, поради което не отговаря на законовите предпоставки за настаняване в
общежитието.
От справката се установява още, че приемо-предавателният
протокол на корпус В, ляв голям коридор (109,85 кв.м), в Затвора Бургас е
подписан на 28.09.2017г. От този момент е стартирал процесът по настаняване на
лишени от свобода от бивша IX-та група, в която е
бил разпределен П.. Същият е настанен в спално помещение № 309 с площ 18,36
кв.м, което разполага с тоалетна (1,17 кв.м) и кухненска мивка с постоянно
течаща вода.
По
делото в качеството на свидетели са разпитани Г.Д.О. и Ч.Г.И..
Свидетелят
О. заяви, че познава ищеца още от постъпването му затвора. Първо бил настанен в
специализирания салон - зоната с повишена сигурност, където престоявали
доживотните. Бил в единична килия с размери 3.20м или 3.40 м на 2.20 м.
Посочва, че килиите са еднотипни, като самият той е бил в такава килия, в същия
салон, в зоната с повишена сигурност за 2013г. Посочва, че П. е бил в килия
105, в средата на салона, южно изложение. Килията имала вътрешна преграда 1.20
м решетка, най-вероятно с предпазна цел, което допълнително намалявало
полезната площ на килията. Получавала се малка пътечка, където стояли кофата,
шишета и багажа и било на практика невъзможно да се раздвижиш. Липсвал
санитарен възел в килията. В зоната за повишена сигурност били заключени почти
24 часа, извеждани били за малко - по 5 минути за тоалетна и 1 час каре. Свидетелят
посочва, че след тази килия ищецът бил изведен от зоната с повишена сигурност,
бил в трети голям салон на трети етаж. Самият свидетел бил в съседната група и
по цял ден двамата били заедно. Ищецът бил настанен в 305 килия за около 4-5-6
месеца, като по спомени на свидетеля това било 2015г. или 2016г.
Посочва,
че килия № 305 била с площ около 20 кв.м, обитавана от 25-28 човека. В килията
имало два малки прозореца, с дължина около 42 см или 45 см и широчина около 1
м. Посочва, че всички легла били на три етажа и навсякъде имало хлебарки,
мишки, плъхове и дървеници. Пръскали са с нещо срещу вредителите, но е нямало
никакъв ефект.
Свидетелят
О. заявяви, че след килия № 305 П. бил преместен в
килия № 301, която била с по-малка площ - около 15 кв.м и в същата били
настанени 14-15 човека.
Посочва,
че в никоя от килиите, нито 305, нито 301 не е имало маса и столове, имало е
само два шкафа за ползване от всички и кофите за физиологични нужди. През деня
в салона било отворено, като за целия салон от 200-250 човека имало тоалетна с
три клекала. Посочва, че от 20:00 часа до 6:00 часа
били затворени и удовлетворявали физиологичните си нужди в две кофи, всяка от
по 6 литра, като след 22.00 часа и двете кофи вече били пълни.
По
отношение на наличието топла вода и използването на баня описва, че е имало два
душа, които не работели, били счупени. Къпането ставало с 10 литрова кофа с топла вода, която се разреждала и са се
поливали с канче. Отбелязва, че по-принцип топла вода имало във вторник и
четвъртък. В салона, където са били с ищеца заедно, топлата вода я пускали към
9:30 часа до 13:00 часа. Прането и простирането също било трудно, тъй като
нямало специално място за това, а се простирало в килиите, в които се пуши.
По
отношение на столовата заявява, че била обща за всички 200-250 души. Ядели на
мръсни маси, липсвала хигиена и препарати за почистване.
След
килия 301, свидетелят посочва, че ищецът към края на 2016г. отишъл в стая 311,
която била с размери около 22-25 кв.м, но там били около 45 човека. След това
започнал ремонта на килиите и всички били преместени в малкия салон, където П.
бил в килия 312, с площ от около 15 кв.м и настанени към 25 човека. И тук както
в другите килии имало мишки, плъхове, липсвала възможност за проветряване и
достъп на слънчева светлина. В тази килия ищеца бил докато не направили ремонта
– в началото на 2018г. са се преместили в големия салон.
Свидетелят И. заяви, че в с ищеца са били заедно до 2012г., а за
периода от 2012г. до 2017г. били в различни салони и на различни етажи, поради
което И. не е възприел факти относими към спора за процесния период.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Искът
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с условията
в местата за лишаване от свобода – Затвора Бургас, където ищецът търпи наказание
лишаване от свобода вкл. през исковия период 20.07.2013 г. – 01.10.2017 г.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния
кодекс „Производства за обезщетения“, където в чл.205 е
регламентирано, че искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а чл.203,
ал.2 препраща за неуредените случаи към ЗОДОВ. Чл.285, ал.2 от ЗИНЗС сочи като ответници
органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите
лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по
изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище в София съгласно
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни
териториални служби (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При
това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният
иск.
Според мотивите към проекта на ЗИД на ЗИНЗС (№ 602-01-55 от
03.10.2016 г., 43-то НС), редът по чл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди за
разглеждане на искове на лишени от свобода за вреди, произтичащи от лоши
условия на задържане, е обявен за неефективен с решението „Н. и други срещу
България”. Констатираните недостатъци на досегашната практика са: липсата на
яснота относно това кои точно действия и бездействия на административния орган
следва да докаже ищецът, за да бъде успешен искът му (параграф 195); твърде
формалистичният подход при прилагане на принципа „affirmanti
incumbit probatio”
(тежестта на доказване е върху твърдящия), който не взема предвид трудностите,
с които лишеният от свобода може да се сблъска при доказване на твърденията си
(параграф 196); преценка на условията на задържане в светлината на националните
правни норми, които уреждат отделни аспекти на условията на задържане, а не в
светлината на кумулативния ефект на тези условия върху задържания с оглед на
общата забрана за нечовешко и унизително отношение по чл.3 от Конвенцията
(параграф 197); отказът да се приеме презумпцията, че лошите условия на
задържане причиняват неимуществени вреди на задържания, както изисква
практиката на ЕСПЧ (параграф 198); прилагане на разпоредбите на погасителната
давност по начин, който не отчита продължаващата природа на поставянето в лоши
условия (параграф 199).
С предлаганите промени се предвижда преодоляване на тези
недостатъци чрез въвеждането на специфично съдебно средство за лишени от
свобода и задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение
на забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в
новата редакция на чл.3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на Конвенцията,
която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред
националното законодателство.
Ето
защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се
нарушава чл.3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и връзка между
тях.
Т.е.
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето
на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3,
ал.2).
В
случая ищецът твърди бездействие, което се изразява в неосигуряване на
достатъчна жилищна площ в килиите, в които бил настанен в Затвора Бургас,
недостатъчна степен на осветление и проветряване, липса на постоянен достъп до
санитарен възел, липса на течаща вода в помещенията, в които е бил настанен,
липса на възможност за поддържане на елементарна хигиена, наличие на вредители
– насекоми и мишки.
Ищецът
твърди, че поради бездействието на служители на ответника да му осигурят адекватни
условия, в които да търпи наказанието си, така както разпорежда закона, за него
са настъпили вреди, изразяващи се в сериозно засягане на личността и
достойнството му и преживяване на страдания.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение
от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността
на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според
която в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата
на чл.3 от ЗИНЗС (редакция, към процесния период),
въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата
за лишаване от свобода.
Следва
да бъде отчетена и нормата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г., и
която според чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария,
е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които й противоречат. Според нея, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет
с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите:
10.
Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания,
като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на
кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление
и проветряване.
11.
Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а)
прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и
работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че
да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба;
б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13.
Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко
лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По
казуси, сходни с процесния е налице и съдебна
практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011г., решение № 6667 от 15.05.2013г. на
ВАС по адм. д. № 13664/2012г., решение № 104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007г., решение № 538 от 22.10.2009г. на
ВКС по гр. д. № 1648/2008г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4427/2007г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, е отклонение от подходящата жизнена среда
за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали
нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на
лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в
местата за лишаване от свобода.
В
случая, следва да се има предвид и пилотното решение на Съда по правата на
човека по делото Н. и други срещу България от 27 януари 2015г., в което
категорично се сочи, че пренаселеността в българските затвори и изключително
лошите материални условия в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията
(забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях
лишени от свобода.
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за това, че в
периода 20.07.2013 г. – 01.10.2017 г., бил настаняван в различни помещения в
Затвора Бургас, без постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
периода от 20:00 до 06:00 ч. можел да удовлетворява всички физиологични нужди само
в кофа, която се намира в спалното помещение непосредствено до леглата, на
които спят лишените от свобода. Бил лишен от възможности за добра хигиена,
имало хлебарки, дървеници и мишки и липсвал санитарен контрол от страна на
медицинските специалисти към затвора, липсвала достатъчно жилищна площ, достатъчно
осветление и възможност за естествено проветряване в помещенията, в които бил
настаняван.
В
случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника по отношение на повечето от твърденията в ИМ, защото органите, на
които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода (доживотен
затвор) са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве,
нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не
може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо
отношение. В конкретния случай, според наведените възражения и доказаните факти
се касае за нечовешко и унижаващо отношение. Няма данни и твърдения за
подлагане на мъчения и на жестоко отношение. Поради това следва да се приеме,
че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява
всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е
ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент
на Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е развит в
разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС (в редакцията релевантна на процесния период).
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквото е процесното, ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които бил настаняван ищецът не отговарят на
посочените изисквания, тъй като за него бил препятстван достъпа до санитарен
възел и течаща вода в продължение на половината от всяко денонощие и той в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне бил принуден да
облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение. В
това помещение всъщност се осъществявали всички битови дейности, извършвани от
лишения от свобода ежедневно, като спане, хранене и др. От свидетелските
показания се установи, че мястото в килиите, където е поставена кофата за
физиологични нужди, не е преградено или отделено по никакъв начин от останалата
част на помещението. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишения от свобода, водят и до извода за
потенциална заплаха за неговото здраве поради липса на реализирани елементарни
хигиенни стандарти – в едно помещение, в което лишеният от свобода е длъжен да
спи, да пребивава през деня и нощно време, да се храни, да облекчава
физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща вода, посредством която
да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен
противоправното деяние за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна
връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на човешки права, относими към имущество,
телесна цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си
представлява третиране способно да породи у него физическо, емоционално и морално
страдание, каквито той твърди. Липсата на елементарен битов стандарт свързан с
принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото
помещение, където спи, храни се и съхранява хранителните продукти, липсата през
същия период на течаща вода в помещението са от такова естество, че
предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените
от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена
вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006г.
на ЕСПЧ по делото Й. срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Ш.
срещу България и др.).
Като
се вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото
неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко
накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително
третиране и фактът, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен
възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството,
че се осъществява само за кратки периоди от деня, през които малкото на брой
санитарни помещения не могат да обслужат всички лишени от свобода, обитаващи
етажа, в неподдържани в хигиенно отношение тоалетни и бани, където топлата вода
се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следва да се направи
извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди.
По
делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи в кои
помещения е пребивавал ищеца през претендирания
период, каква е площта им и колко лишени от свобода са били настанени в тези
помещения през релевантния по делото период редом с ищеца, въпреки отношението
на ответника изразено, чрез дадената справка, в която площите на килиите са
посочени общо за целия коридор, същото е и за броя на лишените от свобода,
които ги обитават. От данните в тази справка може да се направи общ извод, че всеки
от лишените от свобода в групата на ищеца, в това число и той са разполагали с
площ от 1,30 кв.м. За пренаселеност и недостатъчна жилищна площ дава показания
и свидетеля О..
Фактът
относно пренаселеността сам по себе си също е достатъчен за да се направи
извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения
и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата
жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно
лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и
хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща
изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за
изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. На основание
чл.284, ал.3, предл.второ от ЗИНЗС съдът приема за
доказани твърденията свързани с пренаселеността на помещенията обитавани от
ищеца през претендирания период. Тези твърдения
напълно съответстват и на констатираното в докладите до българското
правителство, отразяващи посещението и констатациите в България на Европейския
комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание, които са достъпни на електронния сайт на Министерство на
правосъдието и служебно известни на съда. В тях изрично е посочено, че
пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна
система. Делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на пренаселване във
всички отделения на двата посетени затвора (Бургас и Варна) – до три пъти над
капацитета на затвора. Отбелязано е, че в Бургаския затвор жилищната площ на
един затворник често е под един квадратен метър, не всеки затворник има легло,
някои са принудени да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. В
доклада Комитета е направил извод, че само по себе си това възмутително равнище
на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа
гледна точка.
В
докладите е отбелязано, че нито една от препоръките, свързани с изключително
лошите материални условия, видени в затвора по време на посещението през 2012г.
не е изпълнена, и въпреки намалението на броя на затворниците в участъка от
затворен тип, последният остава изключително пренаселен, в много от килиите с
многобройни обитатели жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага
1 кв.м и рядко на разположение 2 кв.м.
По
тези съображения съдът счита, че липсата на достатъчно жилищна площ е произвела
у ищеца твърдените негативни емоционални преживявания, защото при всяко
психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му
позволява спокойно биологично съществуване би причинило описаните в исковата
молба нематериални вреди, които обосновават извод за наличие на унизително
отнасяне.
В
заключение следва да се посочи, че ответникът не ангажира доказателства, с
които да обори законово въведената презумпция с нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС,
като не прояви процесуална активност в тази посока.
Съдът
счита, че искът е доказан по основание, но е частично основателен от гледна
точка на неговия размер.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението
по справедливост.
В
конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на
ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални
страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на условията,
размера на престоя на ищеца в Затвора Бургас - за периода 20.07.2013г. – 01.10.2017г.
– общо 1 530 дни (51 месеца), както и размера на обезщетенията, които
Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки до процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото К.срещу
България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото С.срещу България; решение от 28.06.2007г.
на ЕСПЧ по делото М. срещу България и др.), и след като отчете
обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не само на
основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания
касаят само нарушаване на тази разпоредба, както и практиката на ВАС в тази
насока, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 5 430
лв. за целия претендиран период, като в останалата
част до пълния претендиран размер искът следва да се
отхвърли. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да отчете и
факта, че два дни преди крайната дата на претендирания
период ищецът е бил преместен при условия съществено различаващи се от
описаните в исковата молба – ремонтирани килии със самостоятелен санитарен възел
и течаща вода и с по-малко обитатели. Следва да се съобрази и факта, че до
09.12.2015г. ищецът е бил сам в килия с площ 7,70 кв.м (по показанията на
разпитания свидетел, съответстващи на представената от ответника справка) и
факторът пренаселеност не е бил налице.
Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
С
оглед на цитираната разпоредба, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 10лв., представляваща заплатена държавна такса
(л.15). Други разноски по производството не се твърдят и не се доказват. По
делото не се твърди също и не се представят доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение от ищеца, поради което такова не следва да бъде присъждано.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на Л.С.П. с
адрес ***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 5 430 лв. за претърпени
неимуществени вреди – засягане на личността и достойнството, преживени
страдания, вследствие противоправно бездействие на
служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна площ в
периода от 09.12.2015г. до 29.09.2017г., неосигуряване на непрекъснат достъп до
санитарен възел и течаща вода всеки ден в периода от 20.07.2013г. до 29.09.2017г.,
липса на възможност за поддържане на елементарна хигиена поради наличие на
вредители в периода от 20.07.2013г. до 29.09.2017г., неефективна възможност за
проветряване и вентилация в периода от 20.07.2013г. до 29.09.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, да заплати на Л.С.П. с
адрес ***, ЕГН ********** разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: