Р Е Ш Е Н И Е
№
***, 07.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 4070 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
1180,37 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 155,06 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ЕИК ***, срещу И.М.П. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№1776/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, ж*** с аб.№***. Твърди,
че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка
за абонатен №*** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.12.2008г. - 31.01.2016г. и не е погасил задължението си. Твърди,
че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***. Твърди, че
сумите за ТЕ за периода от 01.02.2013г. - 31.01.2016г. са начислявани от “***
по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са:
сума за отопление-404,46 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
311,40 лв., сума за битово горещо водоснабдяване – 376,00лв., услуга дялово
разпределение- 88,51 лв. Твърди, че
сумите са начислени на база на реалния отчет на уредите за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в имота на ответника- 1 бр.
водомер, 3 бр. индивидуални
разпределителни уреди и 1 бр. щранг-лира. Отправя се искане, за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата 1180,37 лева за главница за периода 01.02.2013г. –
31.01.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 155,06 лева за периода
02.04.2013 г. до 07.03.2016 г. и законната лихва върху главницата от 16.03.2016
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1776/2016г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, в който взема становище, че искът е неоснователен
и недопустим. Твърди, че за посочения, от ищеца, период 01.02.2013 г. до
31.01.2016 г. ответника не е собственик или ползвател на имота. Твърди, че
собствеността е прехвърлена години преди това и ищецът би следвало да потърси
правата си от новия собственик. Твърди, че е бил собственик на на ½ от
имотът – *** и при създаване на партидата е представил необходимите документи
за това. Твърди, че през 2010 г. след многократни разговори с представители на
Топлофикация, завел заявление с вх.
номер 152/03.02.2010 г.,в което изискал преизчисляване на сумите, съобразено с
факта, че владее само ½ от имота. Твърди, че няма отговор и не му е
предоставена коректна фактура /коригирана, според реално ползваната от него
топлоенергия -1/2 /. Твърди, че още повече за останалата 1/2 част ищецът е завел
иск към собственикът на другата 1/2, част от имота, с което той би се
облагодетелствал двойно. Не приема лихвите, начислени от ищецът, тъй като той
виновно не е издал документ с коректна сума за плащане.
По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца "***
със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, с адрес на офис ***, което не
взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се Заявление от 29.10.2009г., че И.М.П.
е подал същото, за да му бъде открита партида за заплащане на отопление и топла
вода, тъй като от 30.04.2009г. е закупил жилището – ***, находящ се в *** въз
основа на постановление за възлагане, за което е посочил е съставен нотариален акт № 38, том 2, дело
269/2009г. Видно от Заявление от И.П. от 03.02.2010г., същия е посочил, че
притежава от топлоснабдения имот ½ идеална част, като е извършен въвод
във владение от 26.09.2009г. От удостоверение № 00382/03.02.2010г., издадено от
ЧСИ *** , се установява, че И.П. е придобил от публична продан право на
собственост в горепосочения недвижим имот. Същия е започнал да реализира своите
права на съсобственик на 26.09.2016г.
По делото
са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„*** на потребители в ***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на
директорите на „*** и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не
са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Видно от Препис-извлечение от сметка за абонат № ***
И.М.П., неоспорено от ответника, се установява, че общия размер на воденото за
посочения абонат задължение за периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г. е в
размер на 1180,37 главница/404,46 лв. –ТЕ за отопление, 311,40 лв.-ТЕ, отдадена
от сградна инсталация, 376,00 лв-ТЕ за БГВ и 88,51 лв. за услуга дялово
разпределение/ и лихва за забава в общ
размер от 155,06 лв. за периода 02.04.2013г. до 07.03.2016г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 1180,37 лв.:
По делото се доказа, че ответника е придобил въз
основа на публична продан ½ идеална част от правото на собственост в
топлоснадбения имот- ***, находящ се
в *** на дата 30.04.2009г., но е влязъл във владение на 26.09.2009г. в този
смисъл са извънсъдебните признания на ответника, обективирани в изходящите от
него частни писмени доказателства- Заявление от 29.10.2009г. и Заявление от
03.02.2010г., подкрепени от Удостоверение от 02.11.2010г. на ЧСИ ***.Възраженията
на ответника са именно в смисъл, че не е собственик на целия топлоснадбен имот,
а само на ½ идеална част от него.
Съдът намира, че страните по делото са
в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Не е спорно между страните и се установи, че съсобствения на ответника имот,
в която той притежава ½ идеална част от правото на собственост, се
намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си
на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия
за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение съобразно притежаваните от него идеални части от правото
на собственост. Като клиент на топлинна енергия ответника е длъжен да участва в
заплащането на отделената от сгладната инстралация топлоенергия, съобразно своя
дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горешо водоснабдяване е
обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното
ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права.То
следва от факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение,от която
никой не може да се откаже,поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които
потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Отчитането и размера на претендираната сума не е оспорен
от ответника по делото.
По изложените съображения, съдът намира, че предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД е доказана
по основание, но само до размер от 590,19 лв., която сума представлява
половината от претендираната сума, тъй като не се установи ответника да е
едноличен собственик на топлоснабдения имот, а само на ½ идеална част от
него. Въпреки дадените указания на ищеца, че не сочи доказателства, че
ответника е собственик на целия топлоснабден имот, такива не са ангажирани от
ищеца по делото. Не са налице и твърдения,
че претендираната от ответника сума, касае само половината от задължението за
топлоснабдения имот, поради което, съдът приема, че претендираната от ответника
сума, касае цялото задължение за доставената до топлоснабдения имот
топлоенергия. Предвид гореизложеното, следва искът да бъде уважен за сумата от
590,19 лв., а за разликата до предявения размер от 1180,37 лв., следва искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 155,06 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава не е оспорен от ответника по делото и се
установява чрез самостоятелни изчисления на основание чл.162 ГПК, че лихвата за
забава за периода, считано от дата на изпадането в забава 02.04.2013г. до 07.03.2016г.
е в размер на 155,06 лв., изчислена върху целия размер на главницата от 1180,37
лв. Както беше посочено по-горе, по делото се установи, че ответника е
собственик на ½ идеална част от топлоснабдения имот, поради което дължи
заплащане на половината от претендираната сума от 590,19 лв. по същите
съоражения, ответника дължи заплащане на лихва за забава само върху сумата от
590,19 лв. или сумата от 77,53 лв., за която искът следва да бъде уважен, а за
разликата до предявения размер от 155,06 лв. да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 35,37
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 216,65 лв./73,29 лв.+360 лв./
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И.М.П. с ЕГН **********,***, че
ДЪЛЖИ на кредитора *** ***, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление: *** сумата 590,19 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г.,
в едно със законната лихва от 16.03.2016г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1146/17.03.2016г. по ч.гр.д.№1776/2016 по описа на РС-Плевен, а за
разликата до предявения размер от 1180,37 лв. отхвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника И.М.П. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора *** ***, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата 77,53 лева, представляваща лихва за забава върху 590,19 лв.
за периода 02.04.2013г. – 07.03.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1146/17.03.2016г. по
ч.гр.д.№1776/2016 по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от
155,06 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.М.П. с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на ***
***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 35,37 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.704/2016 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.М.П. с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на *** ***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 216,65 лв. направени по делото
разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца "*** със седалище и адрес на управление: ***,
ЕИК ***, с адрес на офис ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: