Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, 27.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав
в публично заседание на четиринадесети
юни през две
хиляди
и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Албена
Янакиева като
разгледа докладваното от
съдията гр.дело №17306 по
описа
за
2017 година, за
да
се
произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от Ц.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Р. Д., срещу „Т.С.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 386,29 лв. /триста осемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2017 г. по трудов договор № 180/19.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 7906/28.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 14617 по описа за 2017 г. на ВРС, 39 състав.
Твърди се в исковата и уточняващата молба, че въз основа на трудов договор № 180/19.06.2017 г. ищецът се намирал в трудово правоотношение с ответника, по силата на което изпълнявал длъжността „оператор охрана“ с място на работа – *** срещу заплащане на основно месечно трудово възнаграждение в размер на 495,28 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи, и допълнително възнаграждение в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж за съответната длъжност, прекратено със Заповед №040-184-2017, считано от 30.07.2017 г. Сочи, че ответникът не заплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месец юли 2017 г., поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. Г.Т., с който оспорва предявения иск като неоснователен по размер за разликата над сумата 236.26 лв. Признава, че страните са се намирали в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 180/19.06.2017 г., прекратено със Заповед № 040-184-2017/30.07.2017 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Твърди, че ищецът работил на 12-часови смени съгласно уговорен месечен график, като за месец юли му е начислена сумата 386,29 лв., от която с РКО № 679/28.10.2017 г. същият е получил плащане на сумата 150,00 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над сумата 236,26 лв.
В хода на
проведеното по
делото
съдебно заседание страните чрез
процесуални представители поддържат изразените позиции по
спора.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника за изпълнение на длъжността „оператор охрана“ по силата на трудов договор № 180/19.06.2017 г., прекратено със Заповед № 040-184-2017/30.07.2017 г.
По делото не е спорен въпросът, че месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размера на 495,28 лв., а нетното е в размер на 386,29 лв. Същото е видно от представения на л. 32 от делото платежен фиш за работна заплата за месец юли 2017 г. По делото не се спори, че за месец юли на ищеца не е изплатено месечно нетно трудово възнаграждение в размер на 236,26 лв.
Спорен е въпросът относно това, дали на 28.10.2017 г. са заплатени на ищеца 150,00 лв., представляващи част от нетно трудово възнаграждение за месец юли 2017 г.
От ответниците по делото е представен разходен касов ордер №679/28.10.2017 г. за сумата от 150,00 лв. с основание – заплата за месец юли 2017 г. Истинността на същия е оспорена от ищеца с твърдения, че не е получавал заплата за месец юли, че е подписвал други подобни документи, но без посочено основание, че ответникът за целите на настоящото производство е добавил номера на ордера и основанието върху подписан от ищеца разходен касов ордер за предходен период, поради което е открита процедура по чл. 193 от ГПК, като на ищеца е указано, че е негова доказателствената тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване неистинността на оспорения документ.
От изслушаната и приета по делото неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като компетентно дадена, се установи, че подписът под оспорения разходен касов ордер №679/28.10.2017 г. е изпълнен от ищеца, както и че номерът на документа, датата и основанието са изпълнени с различна химикална паста от останалия текст, но не може да се установи кой текст е изпълнен първо и кой в последствие, тъй като няма наслагване на двете химикални пасти една върху друга.
С оглед на приобщената към доказателствения материал по делото съдебно-графологична експертиза съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи по безспорен начин, че оспореният документ е неистински, поради което разходен касов ордер №679/28.10.2017 г. не следва да се изключва от доказателствения материал по делото. Видно от същия ищецът е получил заплата за месец юли 2017 г. в размер на 150,00 лв. Доказателства за заплащането на останалата част от нетното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2017 г. в размер на 236,26 лв. не бяха представени по делото. Както се посочи и по-горе няма спор между страните, че разликата над 150,00 лв. до претендираните 386,29 лв. е дължима на ищеца, но не му е платена.
На основание изложеното по-горе съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да докаже, че му се дължи изцяло сумата от 386,29 лв. Същият успя по безспорен начин да установи, че му се дължи единствено сумата от 236,26 лв. Поради това и искът следва да бъде уважен за тази сума, като бъде отхвърлен за разликата над нея до претендираните 386,29 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай в полза на ищеца е осъществено процесуално представителство на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите по ал. 1, на чл. 38 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай минимално възнаграждение, дължимо се за процесуално представителство се определя съгласно чл. 7, ал. 2, т.1, във вр. с чл. 7, ал.1, т.1 от Наредбата и е в размер на 300,00 лв. Така следващото се съобразно с уважената част от иска възнаграждение за един адвокат е в размер на 183,00 лв. Същото съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.следва да бъде присъдено на процесуалния представител на страната –
адв. Ц.К.П., Булстат *********.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответното дружество е представлявано от юрисконсулт в настоящото производство, поради което съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 23, т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ дължимото се възнаграждение за процесуално представителство по трудови дела с определен материален интерес е от 100 до 300 лв. Съдът определя дължимото се възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и на броя заседания, в които е присъствал юрисконсултът на ответното дружество в размер на 120,00 лв. Така с оглед на отхвърлената част от иска на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 46,80 лв.
С оглед на разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. От ищеца са направени разноски по делото за сметка на съда в размер на 160,00 лв., както следва: държавна такса за исковото производство - 25,00 лв. и за частна жалба - 15,00 лв., и възнаграждение на вещото лице (120,00 лв.). Така съобразно с уважената част от иска ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда разноски в производството по гр.д.№17306/2017 г. в размер на 97,60 лв.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС исковият съд е компетентен да се произнесе и относно дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, при разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК. Съдът счита, че направените в заповедното производство разноски следва да бъдат изцяло присъдени на ищеца, тъй като с оглед датата на направеното частично плащане 22.10.2017 г. и датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
27.09.2017 г. ответно дружество е дало повод за завеждане на заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В производството по ч.гр.д.№ 14617/2017 г. на ВРС, в полза на ищеца е осъществено процесуално представителство на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите по ал. 1, на чл. 38 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай минимално възнаграждение, дължимо се за процесуално представителство се определя съгласно чл. 7, ал. 2, т.1, във вр. с чл. 7, ал.1, т.1 от Наредбата и е в размер на 300,00 лв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата следва да бъде присъдена на процесуалния представител на страната –
адв. Ц.К.П., Булстат *********.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Варненски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща разноски, направени по ч.гр.д.№ 14617/2017 г. на ВРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Т.С.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДЪЛЖИ на
Ц.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 236,26 лв. (двеста тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2017 г. по трудов договор № 180/19.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 7906/28.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 14617 по описа за 2017 г. на ВРС, 39 състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над 236,26 лв. (двеста тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) до предявените 495,28 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА „Т.С.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Ц.К.П., Булстат ********* сумата от 183,00 (сто осемдесет и три) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат в производството по гр.д.№ 17306/2017 г. на ВРС, както и сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат в производството по ч.гр.д.№ 14617/2017 г. на ВРС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА Варненски районен съд сумата от 97,60 лв. деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски в производство по гр.д.№ 17306/2017 г. на ВРС, както и сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса в производството по ч.гр.д.№ 14617/2017 г. на ВРС, на осн. чл.78, ал.1, във вр. с чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 46,80 лв. (четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от 27.06.2018 г.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: