Р Е Ш Е Н И Е № 191

гр. Сливен, 22.12.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публичното заседание на втори декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                            Галя Георгиева                             и с участието на прокурора    Христо Куков                                                                      като разгледа докладваното от                 председателя                             КАНД № 182       по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260030/08.09.2020 г., постановено по АНД № 67/2020 г. по описа на СлРС е потвърдено като законосъобразно НП № 470616-F484793 от 16.10.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, ЦУ на НАП, с което на „БИОМЕДИС“ ООД, ЕИК *********, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006  г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и е осъден „БИОМЕДИС“ ООД да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Горното решение е обжалвано от „БИОМЕДИС“ ООД. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършено посочено в НП нарушение. Заявява, че са необосновани изводите на съда относно липсата на процесуални нарушения при установяването и налагането на административното наказание. Твърди, че неправилно е приложен материалният закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение, както и НП.

В съдебно заседание касатора, БИОМЕДИС“ ООД г. С., чрез адв. П.Н. ***, поддържа жалбата.  Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд - Сливен за правилно.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че е извършено от дружеството описаното в акта и НП административно нарушение; изложил е съображения, че не се касае за маловажен случай; направил е извод, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; счел е, че наложената на дружеството имуществена санкция е правилно определена.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Изводът на Районния съд, че процесното наказателно постановление е законосъобразно, е неправилен по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятията „фискалният и системният бон ”.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. (в относимата редакция) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗУП).

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Сумите които задължително трябва да се регистрират във ФУ (без основанията за промяна на касовата наличност-продажби) са: сумата с която започва работния ден, преди да се започне да се регистрира в касовия апарат;  сумата, която се взема от оборота на регистрираните до момента доставки във ФУ. На основание цитираните разпоредби задълженията на дружеството за регистриране във ФУ „Служебно въведени” или „Служебно изведени” са свързани само със суми, въведени преди започване или по време на работа с ФУ, и суми, взети от оборота, който вече е регистриран във ФУ. Разпоредбите на чл. 33 от Наредба № Н-18/2006 г. се отнасят само за сумите, регистрирани и отчетени чрез ФУ в обекта.

От представените по делото писмени доказателства става ясно, че сумата в повече регистрирана в касовия апарат от намерената в касата на търговския обект, се дължи на регистрирани дистанционни продажби изпратени чрез куриер на клиенти на продавача – касатор в настоящото производтво. 

Описаните продажби са съотносими с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за „разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги, извън търговския обект, по предварителна заявка.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. (в относимата редакция) независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Отчитането на доставките при разносната търговия се извършва съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. като, фискалната бележка се издава от дружеството (продавач) при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката , освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.

Това е изключение от общото правило на чл. 25, ал.4 от Наредба № Н-18/2006 г. съгласно който фискална касова бележка се издава при извършване на плащането.

Съгласно § 1, т. 12 ДР ЗПУ "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. От така дадената дефиниция е видно, че услугата "наложен платеж" се състои от два елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на получаването и. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не попада в изключенията на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.

От изложеното става ясно, че при разносна търговия, каквато е гореописаната, когато плащането се получава от продавача чрез наложен платеж, то същият е длъжен да издаде касова бележка при окомплектовка на заявката, тъй като плащането по продажбата не се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В случая плащането не се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

В този смисъл задълженото лице по чл.3 Наредба № Н-18/2006 г. следва да регистрира продажбата чрез разносна търговия, независимо, че не е получило плащането по нея. Тъй като обаче тази регистрация се отнася до извършена продажба, то по аргумент на противното на правилото по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., не следва да отразява промяна на касовата наличност. Следователно липсва извършено административно нарушение и като е приел обратното СлРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

В тази насока са и Разяснение № 23-22-2377 от 27.12.2016 г. на НАП, където е посочена възможността за програмиране на ФУ да отчита различни видове плащания, чиито имена се програмират в устройството в зависимост от обичайните плащания в обекта, като за постигане на по-детайлна и ясна отчетност в случаите на извършване на разносна търговия, като за приключване на фискалната касова бележка може да се използва някой от допълнителните клавиши за плащане с подходящо програмирано наименование (например „разносна търговия”). При пускане на „Дневен финансов отчет” на ФУ, оборота от издадените касови бележки с вид плащане „разносна търговия” ще се отпечата на отделен ред в отчета. По този начин касовата наличност на обекта ще включва само останалите суми от дневния оборот. Изрично е посочено в разяснението, че няма нормативно изискване получените от куриера суми да бъдат включени в касата на обекта посредством операцията "служебно въведени" суми.

В конкретния случая, явно касатора не се е възползвал от тези възможности на ФУ, това обаче не представлява административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

Поради тези съображения, наказателното постановление, предмет на обжалване е следвало да бъде отменено от съда. Като не е съобразил материалния закон СлРС е постановил неправилен съдебен акт.

По изложените съображения, районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени НП като незаконосъобразно.

При този изход на правния спор е основателно искането за присъждане на разноски на касатора, които възлизат на 250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Същото се дължи от ответника по касацията.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 260030/08.09.2020 г., постановено по АНД № 67/2020 г. по описа на СлРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 470616-F484793 от 16.10.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, ЦУ на НАП, с което на „БИОМЕДИС“ ООД, ЕИК *********, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006  г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „БИОМЕДИС" ООД със седалище и адрес на управление на дейността г. С., у. „Д." № ***, а. ***, ЕИК ******** сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                        

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.