Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
гр.Русе, 09.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО И.
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 171 по описа
за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Р.М.Т., действаща като майка и законен
представител малолетното дете М Г Ф., твърди, че с ответника живели на семейни
начала до м.01.2012г., от което съжителство се родило детето М Г Ф., роден на ***г.
От момента на фактическата раздяла и до сега детето живее при майка си, та
полага всички непосредствени лични и материални грижи за сина си и според
възможностите си обезпечава и част от необходимите за издръжката му средства.
От раздялата ответникът не е давал никаква издръжка под каквато и да било
форма. През учебната 2014/2015г. малолетния е ученик редовно обучение в 6-ти
клас на ОУ „Васил Априлов” – гр.Р. Нуждата на детето от обезпечаване на цялата
необходима му издръжка, с участието и на ответника е налице, при съобразяване
необходимите разходи за отглеждането и възпитанието му ката храна, облекло,
учебни пособия и помагала и др., във връзка с възрастта му и редовното
посещаване и обучение в училище. Бащата работи в чужбина като строителен
работник и има доходи от трудови възнаграждения, които са достатъчни да заплаща
издръжка в размер на 150.00 лева. Той няма други задължения за даване на
издръжка и може да участва с процесната парична сума в отглеждането на сина му.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Г.А. да заплаща
издръжка на детето си М Г Ф., роден на ***г., чрез неговата майка и законен
представител, в размер на 150.00 лева месечно, считано от датата на предявяване
на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване, както и ответника
да бъде осъден да заплати на детето си М Г А., роден на ***г., чрез неговата
майка и законен представител, издръжка за минало време – за периода
01.02.2014г. до 18.01.2015г. също в размер на 150.00 лева месечно.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и
формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.143, ал.2 и чл.149 от СК,
като производството по делото се разглежда по реда на чл.310 от ГПК – бързо
производство.
Ответникът Г.Ф.А. не оспорва предявения иск по
чл.143, ал.2 от СК, по правното му основание, а само по размер, като твърди, че
във възможностите му е да заплаща издръжка в размер 90.00 лева, предвид
обстоятелството, че е безработен, и му предстои да се роди друго дете, за което
ще осигурява издръжка. Оспорва изцяло иска по чл.149 от СК, като твърди, че е
заплащал издръжка за минало време. Твърди, че действително живее в Германия, но
на 22.12.2014г. е изтекъл срока на трудовия му договор и сега е безработен,
като единствения му доход е в размер на 113.60 евро социална помощ, която ще
получава за периода от м.01.2015г. до м.05.2015г. Живеел под наем заедно със
жена, от която се очаква да му роди дете около 21.07.2015г., като заплащал наем
в размер на 392.80 евро месечно. Получаваните социални помощи щели да погасят
частично единствено дължимия наем, а жената, с която живеел на семейни начала
не получавала социална помощ и нямало да получава майчинство, защото нямала
статут на работник. За издръжката на семейството следвало да отговаря
единствено той. Твърди и че за периода от раздялата с ищцата винаги е пращал
парични средства на детето.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 384/18.03.2002г. на Община – гр.Русе, малолетното
дете М Г А. е роден на ***г. от майка Р.М.Т. и баща Г.Ф.А.. През учебната
2014/2015г. малолетният е ученик редовно обучение в 6-ти клас на ОУ „Васил
Априлов” – гр.Р, за което е представена служебна бележка № 418/05.01.2015г.,
издадена от същото учебно заведение. По делото не се спори, че майката на
детето работи в ЕТ „Мери – Кан Мария Иванова” – гр.Русе, където получава средно
месечно брутно-трудово възнаграждение в размер на 352.35 лева, за което е
представила удостоверение издадено от работодателя й, а ответника живее за
постоянно в Германия. Представени са доказателства с превод на български език,
съгласно които на 22.12.2014г. е изтекъл срока на трудовия договор на ответника
в Германия и към момента е безработен, като получава социална помощ в размер на
568.28 евро, която ще получава за периода от м.01.2015г. до м.05.2015г. Живее
под наем и заплащания наем е в размер на 392.80 евро месечно. Твърденията на
ответника са, че живеел на семейни начала с друга жена, което е видно и от
преведеното писмено доказателство на л.16 от делото.
В показанията си свидетелката И ИГ твърди, че със
страните по делото била в близки приятелски отношения от около 20 години. От
около три години родителите на детето живеят във фактическа раздяла, като
ответникът заминал за Германия, където се установил да живее, а ищцата заедно с
детето останали в Република България. Г.А. заминал в чужбина преди 5 години,
като първите две години изпращал средства за издръжката и подаръци за детето,
като поддържал връзка както със сина си, така и с ищцата. След това той изцяло
преустановил контактите си с двамата и на свидетелката не е известно да е
изпращал средства за издръжката на сина си. Грижите за отглеждането и
издръжката на малолетния Мартин били полагани изцяло от майката след този
период.
В показанията си свидетелката Г Я М твърди, че е
сестра на ответника. Последният живеел в Германия, като през лятото се връщал в
България. Тогава той винаги вземал детето, разхождал го, купувал му различни
неща и давал пари. Това се било случило и през 2014г., когато си бил дошъл в
България. Свидетелката твърди и че нейния брат към момента е безработен в
чужбина, но когато имал възможност е пращал пари за детето чрез майката. Пращал
по 50 или 100 евро месечно, но на кои дати и колко пари са били изпращани
свидетелката не може да каже. Мисли, че м.януари 2015г. бил пратил 50 евро.
Парите били изпращани с превод чрез Уестърн Юнион. Контактите на свидетелката с
ответника, когато е в чужбина били чрез Интернет – програмата Скайп.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и
не зависи от това дали родителите са трудоспособни и могат да се издържат от
имуществото си. От представеното по делото удостоверение за раждане се
установява по категоричен начин, че ответника е баща на малолетното дете М Ф..
От показанията на свидетелите по делото се доказва, че родителите на детето
живеят разделени повече от две години, като за отглеждането му се грижи ищцата,
а ответникът само когато бил в България се виждал със сина си. Ответникът не е
представил по делото доказателства през периода от време – предявяването на
исковата молба и към момента, да е заплащал издръжка на сина си и в какъв
размер, а доказателствената тежест за тези факти е негова. Поради това, съдът
намира, че предявения иск по чл.143, ал.2 от СК е доказан по своето правно
основание и Г.А. следва да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетният си
син. При определяне на размера им, съдът взе предвид материалното положение на
двамата родители. Ищцата работи в ЕТ „Мери – Кан Мария Иванова” – гр.Русе,
където получава средно месечно брутно-трудово възнаграждение в размер на 352.35
лева, за което е представила удостоверение издадено от работодателя й. Представени
са доказателства с превод на български език, съгласно които ответника живее
постоянно в Германия и на 22.12.2014г. е изтекъл срока на трудовия му договор и
към момента е безработен, като получава социална помощ в размер на 568.28 евро,
която ще получава за периода от м.01.2015г. до м.05.2015г. От същите
доказателства е видно, че живее под наем и заплащания наем е в размер на 392.80
евро месечно. Тъй като Г.А. е в трудоспособна възраст, съдът намира, че той
може да реализира доход в чужбина, където се е установил да живее в размер на средната
работна заплата, установена за България – около 850.00 лева. Не са представени
доказателства по делото, че предстои да му се роди друго дете, от друга жена,
което обаче ще бъде основание за изменяне размера на издръжката при наличие на
предпоставките за това, но дори и действително да му се роди второ дете, то
издръжката на това дете ще бъде поета не само от него, а и от майката. Малолетното
дете М към момента е на 13 години – роден на ***г., като през учебната
2014/2015г. е ученик редовно обучение в 6-ти клас на ОУ „Васил Априлов” – гр.Р.
Преценявайки потребностите на детето с оглед възрастта му – неговите нужди от
храна, облекло, учебни пособия и др., съобразени със стандарта на живот в
държавата, съдът определя общата му месечна издръжка в размер на 250.00 лева.
Като се съобразят материалните възможности на неговите родители, съдът намира,
че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 150.00 лева месечно, а
останалата част от издръжката следва да се поеме от майката. Приоритетното заплащане
на издръжката от страна на бащата, е обусловено от обстоятелствата, че той има
възможност да реализира по-висок месечен доход от този на майката, а и
последната ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
сина им. Така определеният размер на месечната издръжка, дължима от бащата е в
границите на нормативно определения в закона, съобразен с възрастта, нуждите на
детето и доходите на неговите родители. Издръжката се дължи от датата на
предявяване на иска – 19.01.2015г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване.
По отношение на иска по чл.149 от СК, съдът намира същия за доказан по
своето правно основание. Съгласно същата разпоредба издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. Основната
идея по този текст на законодателя е, че вероятно нуждата от издръжка е била
вече налице и ищцата е правила опити за доброволното й получаване, но й е било
необходимо време за да подготви и организира съдебната си претенция. През този
период от време, сигурно тя е търсила средства от други лица, към които се е
задължила. Ищцата не е длъжна да доказва нуждата на детето през този период.
Обратно, ако ответникът твърди, че тя не е съществувала, например, тъй като
лицето е било трудоспособно и реализирало доходи, могло е да се издържа от
собствено имущество или че доброволно е плащал издръжка, то това следва да бъде
доказано от негова страна в настоящия процес. В тази връзка са показанията на
свидетелката Г М, която твърди, че ответникът бил заплащал доброволно издръжка
на сина си. В случая обаче съдът намира, че не следва да цени показания й, тъй
като на първо място същата се явява сестра на Г.А. е предвид близката си
родствена връзка се явява заинтересована в полза на ответника съгласно чл.172
от ГПК. Показанията й за тези плащания не се подкрепят от никакви други
доказателства по делото, а и същите са взаимно противоречиви и логически
несвързани. Тя твърди, че парите били изпращани с преводи на майката чрез
Уестърн Юнион, но такива писмени доказателства за налични преводи на пари не са
представени по делото. Едновременно твърди, че пари са били изпращани, но кога
и в какъв размер не може да каже. Следва да се отбележи, че парични средства
дадени от единия родител за издръжка на детето следва да са именно с това
основание, а подаръци и разходки не са част от издръжката. Т.е. по делото е
следвало да се представят доказателства за дадени пари на детето с посочено
изрично основание, че се дават за неговата издръжка, а не във връзка с други
правоотношения – подарък, облигационни взаимоотношения между родителите или
други. По тези съображения съдът не цени показанията на свидетелката Г М на
основание чл.172 от ГПК в тази част относно извършени плащания на издръжка на
детето. От показанията на другата разпитана по делото свидетелка, които съдът
няма основание да не кредитира, тъй като няма доказателства опровергаващи
изложените в тях факти, е видно, че от три години, когато е наличната между
родителите фактическа раздяла, единствено майката полага грижи за отглеждането
на детето, а бащата не е поддържал контакти с него. Предвид изложеното и като
взе предвид възможностите и доходите, които може да реализира ответника –
посочени по-горе, съдът намира, че размера на дължимата издръжка за минал
период следва да бъде също 150.00 лева месечно за периода 01.02.2014г. до
18.01.2015г. или в общ размер от 1 737.10 лева. Този иск като основателен и
доказан по размер също следва да се уважи изцяло.
Ищцата не претендира разноски по делото, а и няма
доказателства за направени в хода на производството, поради което и не следва
да се присъждат такива.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна
такса върху определения размер на издръжката на детето от 216.00 лева -
определени 4% върху тригодишните й платежи.
Мотивиран така и на основание
чл.143, ал.2 и чл.149 от СК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф.А. ***, с ЕГН: **********,
да заплаща на малолетното си дете М Г Ф., роден на ***г., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.М.Т., с ЕГН: **********, двамата с
адрес:***, месечна издръжка в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, считано
от 19.01.2015г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж
последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Г.Ф.А. ***, с ЕГН: **********, да
заплати на малолетното си дете М Г Ф., роден на ***г., с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Р.М.Т., с ЕГН: **********, двамата с
адрес:***, сумата от 1 737.10 лева /хиляда седемстотин тридесет и седем
лева и десет стотинки, представляваща издръжка за минало време, за периода 01.02.2014г.
до 18.01.2015г.
ОСЪЖДА Г.Ф.А. ***, с ЕГН: **********, да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 216.00 /двеста и
шестнадесет/ лева - държавна такса върху определения размер на издръжката на
детето.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: