МОТИВИ към присъда №260009/02.10.2020г. по НЧХД №
508/2020г. по описа на РС Търговище
Подсъдимият Х.И.Х. с ЕГН ********** *** е предаден на съд с обвинение по чл.132, ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, за това, че на 15.09.2019г. в гр.Търговище в състояние на силно
раздразнение причинил на Е.Я.Ф. с ЕГН ********** *** средна телесна повреда
изразяваща се в спукване на кост на лявата ръка и счупване на петната кост.
В съдебно заседание тъжителя поддържа обвинението така
както е повдигнато. В съдебно заседание при докладване на тъжбата пълномощника
на тъжителя конкретизира, че силното раздразнение на подсъдимият е било
предизвикано от пострадалият с физическо насилие, а именно с избутване от
пострадалият. Повереника на тъжителя пледира за
постановяване на осъдителна присъда и присъждане на направените по делото
разноски. Съдът прие за съвместно разглеждане в настоящият наказателен процес
само предявеният от тъжителя срещу подсъдимият граждански иск за заплащане на
сумата от 3000лева представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 15.09.2019г. до
окончателно изплащане на сумата.
Подсъдимият не се признава за виновен. Неговият
защитник поддържа теза за деяние извършени в условията на неизбежна отбрана, пледира
за оправдателна присъда, отхвърляне на гражданският иск и присъждане на
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът установи следната фактическа обстановка :
На 15.09.2019г., около 02:00 часа, тъжителя отишъл сам
в дискотека „Планета Пайнер” в гр.Търговище. Около
4:00ч. отишъл в казиното, където не стоял много. Като излязъл от казиното,
навън пред самата сграда, тръгнал да влиза отново в дискотеката от главния
вход. Вървейки навътре през коридора на сградата към дискотеката се разминал с подсъдимия
Х.И.Х., който излизал от дискотеката и когото до тогава не познавал. При
разминаването им двамата се блъснали рамо в рамо. След сблъсъка и двамата били
подразнени и тръгнали един към друг. Тъжителят сграбчил с две ръце под
мишниците подсъдимият и започнал да го избутва към изхода. Това поведение на
тъжителя мотивирало подсъдимият да му нанесе няколко юмручни удара. Тъжителят
също ударил няколко пъти с юмрук подсъдимият. В резултат на нанесените удари
тъжителят залитнал, загубил равновесие и паднал по стълбите пред сградата. В
следващия момент като бил на земята усетил пареща болка в левия си крак около
ходилото и в лявата си ръка. Подсъдимият Х. слязъл до тъжителя и го ритнал в
корема. Тогава дошли охранителите на дискотеката и сблъсъка приключил. Приятел на
тъжителя на име С. и други две момчета го
вдигнали от земята и С. го закарал в
Спешно отделение в гр.Търговище. В Спешно отделение му направили рентгенови
снимки, от които се установило, че има спукване на кост на лявата ръка и
счупване на петната кост. Започнал лечение и му поставили имплант
на петата. Три месеца се придвижвал с помощта на инвалидна количка и след това
още три месеца ходил с помощта на патерици. Сега още куцал. По време на
оздравителният процес тъжителя изпитвал болки, страдания и неудобство.
Горната фактическа обстановка се доказа от обясненията
на подсъдимият, от показанията на свидетелите М. Й. , св.П. К. , от съдебно - медицинската
експертиза, съдебната -видеотехническа експертиза и
останалите писмени доказателства по делото. Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза пострадалият е направил крачка назад, стъпил
върху стъпалата и паднал надолу към тротоара, при което стъпил върху петата на
лявото ходило, в резултат на което се получило многофрагментно
счупване на петната кост. След това пострадалият паднал върху лявата си
странична повърхност и се подпрял на лявата си ръка, при което се получило
счупването на лъчевата кост на лявата предраменница в
областта на гривнената става. Също според
медицинската експертиза счупването на много фрагменти на петната кост на
ходилото е причинило трайно затрудняване на левият долен крайник със среден
срок за възстановяване на счупването – около 4.5-5.5 месеца. Пукването на
лъчевата кост на лявата предмишница в областта на гривнената става причинило на пострадалия трайно
затрудняване движението на лявата ръка със среден срок за възстановяване около
2 месеца. Продължителността на разстройството на здравето на пострадалия е за
около година.възстановяването от счупването на пътната кост ще е за около една
година, след което могат да останат болки за по-продължителен период от време –
пострадалият ще има болки при по-тежък физически труд и при лошо и влажно
време. Загубата на трудоспособността е с около 50% да една години. Прогнозата
била, че след една година ще има значително възстановяване на движението на
левият долен крайник. Видно от видео-техническата експертиза при разминаването
си тъжителя и подсъдимият се сблъскали, тъжителя вдигнал подсъдимият, избутал
го назад и след това го пуснал, тогава подсъдимият нанесъл няколко
последователни удара в областта на главата и пострадалият залитнат в посока към
стъпалата и паднал по тях. Прегледа на видеозаписа установява, че тъжителя напада
подсъдимият и го избутва назад, а от своят страна подсъдимият удря тъжителя, след
което последният залитва по посока на стъпалата и
пада от тях. Следва да се отбележи, че тази група гласни доказателства са ясни
и кореспондиращи помежду си. Подкрепят се и от изготвените по делото
експертизи.
По делото се оформи и втора група гласни доказателства
– свидетелката Грета Атанасова и св.Дончо Д. .и двамата свидетели не са
очевидци на инцидента, въпроизвеждат факти досежно оздравителният процес на пострадалият. От техните
показания се установи, че пострадалият се придвижвал трудно след инцидента, бил
в инвалидна количка, наложило се съпругата му да се грижи за него, а св.Д. го водил с автомобила си няколко пъти до
болнично заведение. На практика
показанията на втората група свидетели не опровергават приетата за установена и
изложена по-горе фактическа обстановка.
При така събраните по делото доказателства и приетото
за установено от фактическа страна, съдът намери, че деянието на подсъдимият е
извършено при условията на неизбежна отбрана. Съгласно чл.12 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна
отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно
поведение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващият се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките
на необходимите предели. В случай тъжителя пръв е нападнал подсъдимият, а в
израз на самозащита подсъдимият е нанесъл удари на пострадалият, в резултата на
което тъжителят е залитнал, паднал по стълбите и получил процесните
травматични увреждания. Последвалият удар в стомаха с ритник няма отношение към
инкриминираните увреждания. Не е налице и превишаване на пределите на
неизбежната отбрана- подсъдимият нанесъл удари с юмруци с цел да преустанови
незавършилото противоправно нападение от страна на
тъжителя.
Предвид горното съдът призна подсъдимият за невинен
по повдигнатото обвинение по чл.132,
ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и го оправда по това обвинение.
Съгласно чл.46 ЗЗД при неизбежна отбрана няма
отговорност за вреди. Предвид на това съдът отхвърли, като неоснователен предявеният
граждански иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането, като неоснователен.
На основание чл.190, ал.1 НПК тъжителят бе осъден да
заплати на подсъдимият направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
присъдата.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :