Решение по дело №182/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 327
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20217050700182
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2021г.        гр.Варна

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:                      

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                       

при секретаря Пенка Михайлова

като разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 182/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл. от АПК.

     Производството по делото е образувано по жалба на „СОФТМР“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“***“ № 2, представлявано от Р. В. Х.  против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 422-ФК/30.12.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че

чл. 22 от ЗАНН дава възможност за преценка по целесъобразност дали да се прилагат принудителни административни мерки или не; счита, че при липса на определено и влязло в сила административно наказание е невъзможно да се прецени с какво се обосновава особено важния държавен интерес; не са изложени конкретни мотиви досежно срока на наложената мярка; твърди също, че ЗПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като административното нарушение е преустановено. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. С писмена молба, депозирана чрез процесуален представител, заявява, че поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. С писмени бележки, излага подробни съображения по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2020г. служители на отдел „Оперативни дейности“ Варна извършили проверка на „СОФТМР“ ЕООД, ЕИК ***, обективирана в Протоколи № 0431269/17.11.2020г., № 0432315/22.12.2020г. и № 0431883/30.12.2020г. Установено е, че дружеството стопанисва обект - бензиностанция „Оазис“ №1, находяща се в гр. Варна, бул. “***“№ 222, в която е монтирано и функционира фискално устройство /ФУ/ - ЕСФП „ОЙЛСИС 2.0 D-KL” от одобрен тип със свидетелство на  БИМ, ИН на ФУ OS006854, ИН на ФП ***, рег. в НАП под №***/28.09.2019г. ЕСФП било обслужвано от „СИСКО-М“ООД съгласно договор със срок 28.09.2021г. В обекта е установено наличие на ПОС терминал. В обекта били установени четири резервоара за горива, свързани с ЕСФП, осем колонки за зареждане на гориво марка „ Petrosan“, модел „Omega Truva Gilbarco SK 700 ADAST” 899 х.ххх/LPG, Бимко В ххххх и нивомерна система тип: TLS хххх. Колонка №7 марка „Petrosan“, модел „OmegaSN:0436, сертификат: 1271/92 е високодебитна. През колонка №8 се отчитат продажби на битова газ /в килограми чрез везна/, които се отразяват в данъчна група „Б“. Блок схемата отговаря на физическата обстановка на бензиностанцията.

Резервоари в обекта:

1. Резервоар 1 бензин А-95Н с обем 20 769 л.

2. Резервоар 2 дизел с обем 21 080 л.

3. Резервоар 3 дизел с обем 31 400 л.

4. Резервоар 4 LPG с обел 24 745 л.

 

Тотални броячи:

1. Бензиноколонка 1 пропан бутан 1885413,48

2. Бензиноколонка 2 пропан бутан 42127,22

3. Бензиноколонка 3 дизел 396565,22

4. Бензиноколонка 4 дизел 4573,53

5. Бензиноколонка 5 бензин А-95Н 133860,61

6. Бензиноколонка 6 бензин А-95Н 325552,92

7. Бензиноколонка 7 дизел 288697,95

8. Бензиноколонка 8 битова газ 21254,75

 

 От органите по приходите преди легитимацията им е извършена контролна покупка на стоки  на обща стойност 60.09лв. платена в брой. Издаден е фискален бон. При проверката не е установена разлика между разчетената от ФУ касова наличност и тази, фактически установена в обекта чрез преброяване. Видно от цитираните по-горе протоколи и допълнително събраните доказателства, проверяващите установили, че в периода 01.04.2020г.-05.11.2020г. в тази бензиностанция са получени горива /газ пропан – бутан /LPG//. Чрез клавиатурата на ЕСФП е подадена информация за доставено количество гориво по документи, а от нивомерната система на ЕСФП чрез дистанционна връзка с НАП  са предадени данни.

Дата

АДД

Количество по АДД

Количество по нивомерна система

20.10.2020

01000000000005613008/19.10.2020г.

3000,00 л.

0,00

24.10.2020

01000000000005622296/23.10.2020г.

2003,00 л.

0,00

25.10.2020

01000000000005623504/25.10.2020г.

3000,00 л.

0,00

26.10.2020

01000000000005623625/25.10.2020г.

2322,00 л.

0,00

30.10.2020

01000000000005627746/27.10.2020г.

3000,00 л.

0,00

04.11.2020

01000000000005641426/03.11.2020г.

4000,00 л.

0,00

 

При извършената проверка са установени предадените и получени в НАП данни, които в тяхната съвкупност не дават възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоар №4 за съхранение на течни горива в обекта към 20.10.2020г., 24.10.2020г., 25.10.2020г., 26.10.2020г., 30.10.2020г. и 04.11.2020г.

Предвид приложените към Протокол №0432315/22.12.2020г. доказателства – служебни бонове за показания на нивомерната система за налични горива: №№ 0107094/20.10.2020г., 0108690/26.10.2020г.,0109825/30.10.2020г., 0111057/04.11.2020г. и дневни финансови отчети за продажби от ЕСФП №№ 0107095/20.10.2020г.,0108691/26.10.2020г., 0109826/30.10.2020г. и 0111058/04.11.2020г. е установено, че за дати 20.10.2020г., 26.10.2020г., 30.10.2020г. и 04.11.2020г., нивомерната система показва константна наличност от газ пропан – бутан /LPG/ в резервоар №4 в обем от 940 литра при 15 градуса. В същото време, съгласно изведените дневни отчети за продажби от ЕСФП на същите дати са регистрирани продажби на газ пропан – бутан /LPG/, общо в размер на 1668,55 л., съответно 459,03 л. на 20.10.2020г., 496,64 л. на 26.10.2020г., 320,20 л. на 30.10.2020г. и 392,68 л. на 04.11.2020г. От изложеното се установява, че нивомерната система не функционира правилно и не дава възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоара за съхранение на течни горива в обекта към 20.10.2020г., 26.10.2020г., 30.10.2020г. и 04.11.2020г.

При така установените в хода на проверката факти е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/2006г., вр. чл. 118, ал.6 от ЗДДС, поради което със Заповед № 422-ФК от 30.12.2020 година Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, наложил на „СОФТМР“ ЕООД процесната ПАМ – запечатване на търговски обект – бензиностанция „Оазис“ №1, находяща се в гр.Варна, бул.“***“ № 222 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. В заповедта са изложени мотиви, че се взема предвид характера на извършеното нарушение и наличието на предходно извършено нарушение на чл. 125, ал, 5 от ЗДДС, за което на дружеството е издадено НП № 543894-F570738/26.10.2020г., както и необходимостта да се защити обществения интерес.

За така установеното нарушение впоследствие е съставен АУАН № F584959/07.01.2021г.

По делото от жалбоподателя е представен Протокол за ремонт на поплавък на ел. нивомер от фирма „Хрими“ ЕООД – Варна, притежател на удостоверение за ремонт на СПО № *** от ИДТН.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Видно от Заповед № ЗЦУ–1148/25.08.2020г., поправена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, директорите на дирекция „Контрол” в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ е ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект” по чл.186 от ЗДДС. Съгласно Заповед № ЗЦУ/928/05.07.2018г. при отсъствие на Бойка Славчева Генова, заемаща длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ е ЦУ на НАП, длъжността се изпълнява от Красимир Ангелов Ангелов на длъжност началник сектор „Мобилни групи“ – Варна, отдел „Оперативни дейности“ - Варна в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ е ЦУ на НАП, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно ал.6, всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал.1. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

Изискванията и начинът за установяване на дистанционна връзка и предаване на данни в НАП са подробно уредени в Приложение №1 към Наредба №Н-18/2006г. Подробно са изброени и функционалните изискванията към фискалните устройства, фискалната памет, изискванията за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство и контролна лента на електронен носител /КЛЕН/.

Според IIIб, т.1, б „е“ от Приложение №1 в относимата редакция фискалните устройства предават по установената дистанционната връзка данни от нивомерната система за доставка на горива, коригирани с продадените количества по време на доставката, и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система).

За нарушения на посочените разпоредби чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „г“ от ЗДДС – не е спазен реда или начина за подаване на данни по чл.118 в Националната агенция за приходите.

От събраните по делото доказателства се установи, че с Протоколи за извършена провека № 0431269/17.11.2020г., № 0432315/22.12.2020г. и №0431883/30.12.2020г., АУАН № F584959/07.01.2021г. е установено извършено от “СОФТМР“ ЕООД нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, а именно дружеството не е предало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В случая, е установено, че не е спазен реда или начина за подаване на данни по чл.118 ЗДДС в Националната агенция за приходите, което е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС.

Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни в НАП. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неподаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, което представлява административно нарушение. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС. Административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно постановление и дали издаденото такова ще влезе в сила/. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Ирелевантен е факта, дали има издадено наказателното постановление и дали то е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ. С оглед на всичко изложено, се явява и неоснователно възражението, направено с жалбата, че за да бъде наложена принудителна административна мярка следва да има влязло в сила наказателно постановление.

С оглед съставените за констатираното нарушение протокол за извършена проверка и акт за установяване на административно нарушение, които като официални документи се ползват с материална доказателствена сила относно изложените в тях факти, съдът намира, че правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект.

Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Разпоредбата на чл.186 от ЗДДС урежда хипотезите, при които се налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред които е и непредаването по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, по чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС. Принудителната мярка „запечатване на обект“ е с превантивна цел, която в случая  е налице, тъй като към момента на постановяването й търговецът не е бил преустановил дейността си, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение. Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона - за четиринадест дни, като е съобразено местоположението на търговския обект, неговата площ, реализирания оборот и предвид обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби на горива или количества от тях, като последното води до последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Точното и коректно подаване в НАП на данни за наличните в резервоарите количества горива е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, в които се извършва продажба на течни горива, с цел да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол от органите по приходите. Неизпълнението на задължението за подаване на данни в НАП безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.

С оглед на изложеното неоснователно е възражението, че издадената ЗПАМ не е мотивирана по отношение на срока. Срокът на ПАМ е определен към средния такъв с оглед тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Съобразено е и обстоятелството за липса на повторност, поради което и ПАМ е наложена за срок от 14 дни, а не за максималния такъв.

По отношение на представения с жалбата Протокол за ремонт на поплавък на ел. нивомер от фирма „Хрими“ ЕООД – Варна, притежател на удостоверение за ремонт на СПО № В*** от ИДТН, съдът намира, че не следва да кредитира същия. Правилно в депозираните писмени бележки от процесуалния представител на ответната страна се сочи, че Протоколът за ремонт на поплавък на ел. нивомер е с дата 14.01.2021г., т.е. дружеството е предприело мерки за отстраняване на неизправността почти месец след констатирането на административното нарушение. Периодите, в които нивомерната система не е функционирала правилно и не е давала възможност за определяне на наличните количества гориво са: 20.10.2020г., 26.10.2020г., 30.10.2020г. и 04.11.2020г., правилно ответната страна сочи, че в този период /в края на октомври месец,/ температурите са били положителни, поради което и е невъзможно обледеняване на поплавъка. Правилно е посочено, че в случая не касае технически проблем, а се дължи на неизпълнение на задълженията по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. С оглед на изложеното, неоснователно е и възражението, че настоящата заповед не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й административното нарушение е преустановено.

Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1 ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл.187 ал.1 ЗДДС.

Предвид изложеното съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК  и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и  чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде присъден в този размер.  

Водим от горното, съдът

 

              Р    Е     Ш      И:      

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СОФТМР“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“***“ № 2, представлявано от Р. В. Х.  против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 422-ФК/30.12.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „г” от ЗДДС на търговеца е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект –  бензиностанция „Оазис“ №1, находяща се в гр.Варна, бул.“***“ № 222 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА „СОФТМР“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“***“ № 2, представлявано от Р. В. Х.  да заплати на НАП – София сумата от 100лв./сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

                     Административен съдия: