РЕШЕНИЕ
*8901
гр. С, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110122795 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Ал. А. -
изпълнителен директор и И.И.Е. - председател на УС, със седалище и адрес на
управление гр.С, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрисконсулт Б.А. против З. В.
К., ЕГН **********, с адрес гр.С, район „О.К.“, ул. „Б“ *, *, *, *, Р. В. К., ЕГН
**********, с адрес гр. С, район „О.К.“ , ул. „Б“ *, *, *, *, И. Х. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С, район „ОБ“, бул. „Ген. Д.Н.“ *0, *, *, *, Ц.в Д. У.,
ЕГН **********, адрес гр. С, ж.к. „ДР“, *, *, *, * и В. Д. У., ЕГН **********, с
адрес гр. Р, ул. „М“ *, *, * в условията на разделна отговорност, за сумата от
10687,50 лева, както следва:
-З. В. К. ЕГН:********** - 3/36, а именно: 890,62 лева, от която 795,98
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
87,57 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.01.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 5,99 лв. - главница за периода 05.2021г. до 04.2023г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и
1,08 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2021г. до 23.01.2024г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение;
1
-Р. В. К., ЕГН: ********** - 3/36, а именно: 890,62 лева, от която 795,98
лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от
30.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 87,57 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.01.2024г., както и
суми за дялово разпределение: 5,99 лв. - главница за периода 05.2021г. до
04.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 1,08 лв лихва за забава за периода от 16.07.2021г.
до 23.01.2024г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
-И. Х. С., ЕГН ********** - 10/36, а именно: 2968,75 лева, от която
2653,27 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от
30.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 291,90 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.01.2024г., както и
суми за дялово разпределение: 19,97 лв. - главница за периода 05.2021г. до
04.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 3,60 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2021г.
до 23.01.2024г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
-Ц. Д. У., ЕГН ********** - 10/36, а именно: 2968,75 лева, от която
2653,27 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от
30.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 291,90 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.01.2024г., както и
суми за дялово разпределение: 19,97 лв. - главница за периода 05.2021г. до
04.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 3,60 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2021г.
до 23.01.2024г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
-В. Д. У., ЕГН - 10/36, а именно: 2968,75 лева, от която 2653,27 лева
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
291,90 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.01.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 19,97 лв. - главница за периода 05.2021г. до 04.2023г., ведно
със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
и 3,60 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2021г. до 23.01.2024г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение;
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С, район СЛ ул. „Г.М.“ **, *, *, са
потребители на топлинна енергия за битови нужди. Изтъква, че за процесния
2
период били в сила Общите условия от 2016г., според които клиентите били
задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата
на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество, като лихва се начислява, в случай че потребителят изпадне в
забава, а именно след изтичане на 45 - дневен срок от публикуване на
изравнителните фактури. Поддържа, че на основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по схемата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Изтъква, че в изпълнение на разпоредбата на чл.
138б от ЗЕ, собствениците в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма
„Техем сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в качеството им на изпълнител по съответния договор и с
„Директ“ ООД като подизпълнител, като от 2015 г. до настоящия момент
„Директ“ ООД, извършва услугата дялово разпределение в сградата, в която се
намира топлоснабдения имот, в качеството си на изпълнител. Ищецът моли
съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото
указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно
гражданско дело № 5550 по описа на съда за 2024 г. на Софийски районен съд,
66 състав. Излагайки тези обстоятелства процесуалният представител на
„Топлофикация С“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на
обективно кумулативно съединени искове против ответниците за
установяване дължимостта на горепосочените суми и квоти. Иска се
присъждане на сторени разноски.
Ответникът Ц. Д. У. е получил препис от исковата молба, като в срока за
отговор по чл. 131 ГПК депозира отговор, в който заявява, че предявените
искове са допустими, но по същество са неоснователни и недоказани. Оспорва
да е използвана и доставяна топлинна енергия в процесния имот, в рамките на
процесния период, тъй като след смъртта на наследодателите през месец
септември 2018 г. радиаторите в имота са били демонтирани. Поддържа, че
имотът не се е обитавал след смъртта на Н К.а - 18.08.2018 г. и не се е ползвала
гореща вода. Оспорва в имота да са правени отчети от фирмата за дялово
разпределение. Изтъква, че в имота са монтирани нови водомери през месец
септември 2019 г., като същите са били пломбирани от „Софийска вода“ АД.
Оспорва дължимостта на претендираните суми за топла вода, тъй като не е
имало реална доставка на такава. Посочва, че от представения документ на
дата 21.09.2018 г. представители на дружеството, извършващо услугата
дялово разпределение и представители на Етажна собственост, са установили,
че радиаторите са демонтирани. Сочи, че видно от Констативен протокол от
дата 08.07.2022 г., съставен от ФДР „Директ“ ООД, отоплителните тела и
водомерите, находящи се в имота, са с нулеви показания и са пломбирани.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Ответницата И. Х. СТ.ов е получила препис от исковата молба, като в
3
срока за отговор по чл. 131 от ГПК депозира отговор, в който заявява, че
предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Твърди,
че е получила 10/36 идеална част от процесния недвижим имот по
наследство от Н Г К.а, починала на дата 18.08.2018 г. Поддържа, че
изчислените наследствени квоти в исковата молба са пресметнати съобразно
правилата на ЗН. Изтъква, че близо един месец след смъртта на Н Г К.а,
радиаторите в имота са били демонтирани, като това положение не е
променяно в рамките на целия процесен период. Твърди, че в имота не са били
правени отчети от фирмата за дялово разпределение. Посочва, че едва през
месец септември 2019 г. в имота били монтирани нови водомери за топла и
студена вода, като същите били пломбирани от „Софийска вода“ АД. Изтъква,
че не са спазени изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ищцовото дружество. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По делото в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответниците З. В.
К., Р. В. К. и В. Д. У. депозират отговор на исковата молба с идентично
съдържание, в който заявяват, че предявените искове са допустими, но
неоснователни и недоказани. Твърдят, че ищцовото дружество не е
предоставило топлинни услуги в рамките на процесния период. Изтъква, че в
Констативния протокол от дата 08.07.2022 г. за абонатен номер *** са
констатирани нулеви показания стари и нови за 6 броя уреди за индивидуално
дялово разпределение в имота, демонтаж на 6 броя радиатори, както и нулеви
показания за водомери за топла вода с номер 0988764, пломба 1866571 и
номер 0988760, пломба 1866586. Изтъкват, че нулевите показания в
горепосочения Констативен протокол от 08.07.2022 г. доказват по несъмнен
начин, че от датата на пломбирането им - 19.09.2019 г. в имота не е ползвана
гореща вода. Смятат, че демонтажа на радиаторите, както и липсата на
отоплителни тела в имота обективно препятстват възможността да бъде
ползвана топлинна енергия за отопление на имота, поради което не дължат
претендираните суми. Заявяват, че ищцовото дружество не сочи никакви
доказателства за броя на обитателите на имота за процесния период.
Поддържат, че първоначално имотът се е обитавал от наследодателите СТ. и Н
К.и, а след смъртта на Н - 18.08.2018 г., имота е станал необитаем. Смятат, че
не дължат заплащане на каквито и да било суми за топла вода, тъй като
претендираното количество вода не е било реално доставено на наследниците
като потребители, за което ищцовото дружество не сочи доказателства.
Оспорват основанието, но не и размера на претендираните от ищцовото
дружество суми. Изтъкват, че при същата фактическа обстановка, за същия
имот, между същите страни, 120 състав на СРС по гр.д. №
20221110120848/2022 г. постановява Решение № 2219 от дата 14.02.2023 г.,
влязло в законна сила на дата 15.03.2023 г., с което се отхвърлят исковете на
ищцовото дружество срещу същите ответници за периода от м. 05.2018 г. до м.
04.2021 г. Заявяват, че ищцовото дружество не е представило доказателства
относно реалните отчети на уреди за дялово разпределение и водомерите за
4
топла вода, броя на обитателите на имота, както и не са представени
доказателства как е извършено отчитането на показанията на средствата за
топлинно измерване и че за същия период сумата отговаря на действително
ползваната в жилището топлинна енергия и гореща вода. Молят за отхвърляне
на така предявените искове. Претендират и разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище *30 от
05.08.1983г., (л.28) се установява, че СТ. З.ев К. и Н Г К.а придобили в режим
на СИО собствеността върху *, находящ се в гр. С, район СЛ ул. „Г.М.“ **, *.
От удостоверение за наследници с изх. № ***** от 03.11.21г.(л.48) се
установява, че СТ. З.ев К. починал на 26.03.2018г., като оставил за свои
наследници по закон неговите племенници З. В. К. и Р. В. К.. От същото
удостоверение за наследници се установява, че Н Г К.а починала на
18.08.2018г., като оставила за свои наследници по закон първата си
братовчедка по бащина линия И. Х. С., както и двама първи братовчеди по
майчина линия Ц. Д. У. и В. Д. У..
Със смъртта на СТ. З.ев К., съпружеската имуществена общност между
съпрузите била прекратена, като съгласно чл. 9, ал.2 ЗН Н Г К.а, като
преживяла съпруга наследила 30/36 ид.ч. или 5/6-ти от процесния недвижим
имот (2/3 х 1/2+1/2=5/6ти ид. ч.). Останалите 6/36 ид.ч. се разпределили
поравно между племенниците на починалия, като наследници по право на
заместване на своя баща Величко З.ев В., като З. В. К. и Р. В. К., получили
всеки по 1/12-та или 3/36 ид.ч.
Със смъртта на Н Г К.а на 18.08.2018г., наследниците й по закон, а именно
5
първата й братовчедка по бащина линия И. Х. С., както и двамата й първи
братовчеди по майчина линия Ц. Д. У. и В. Д. У. си разделят поравно
притежаваните от нея 5/6-ти ид.ч. от наследството. Така И. Х. С., Ц. Д. У. и В.
Д. У. получават по 10/36-ти ид. ч. от недвижимия имот.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот *42,
том VI, рег.№ *, дело № 649/2023г. се установява, че на 14.07.2023г.
ответниците по настоящото дело продали на „Вайсман пропърти инвестман“
ЕООД процесния недвижим имот.
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се
приеме, че ответниците З. В. К., Р. В. К., И. Х. С., Ц. Д. У. и В. Д. У., са били
потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за
исковия период (01.05.2021 г. - 30.04.2023 г.). В този смисъл доказано е
основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените
осъдителни искове.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от „Директ” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба *6-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на наследодателя на ответниците са
начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за периода от
6
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., размерът на реално потребеното количество
топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки възлиза в размер
на 9493,19 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за
горницата до пълния предявения размер от 10687,50 лв., следва да се отхвърли
като неоснователен. Сумата от 9493,19 лева следва да бъде разпределена
между ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти. Ответниците З. В.
К., Р. В. К. притежаващи по 3/36 ид.ч. дължат всеки поотделно, сумата в
размер на 791,10 лева, а ответниците И. Х. С., Ц. Д. У. и В. Д. У. дължат всеки
поотделно, сумата в размер на 2636.99 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период-л.59. По делото се установява, че за периода от 01.05.2021г. до
м.30.04.2023г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 71,89 лв. Така за периода от
01.05.2021г. до м.30.04.2023г. и за сумата от 71,89 лв. искът се явява
основателен и доказан. Сумата от 71,89 лв., която следва да бъде разпределена
между ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти, а именно З. В. К.,
Р. В. К. притежаващи по 3/36 ид.ч. дължат всеки поотделно, сумата в размер
на 5,99 лева, а ответниците И. Х. С., Ц. Д. У. и В. Д. У. дължат всеки
поотделно, сумата в размер на 19,97 лв.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация С“ ЕАД от 2016
г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от
чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
7
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „Топлофикация С“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството
да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно
дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите
условия. Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите
фактури за отчетните периоди 2021/2022г. и 2022/2023 г., мораторната лихва
се полага за периода от 15.09.2022г. до 23.01.2024г., върху главницата от
9493,19 лв. и служебно изчислена от съда, задължението възлиза в размер на
1550,10 лв. предявената претенция за мораторна лихва е в по-нисък размер на
от предявената от ищеца в общ размер на 1050,84 лв. Поради което сумата от
1050,84 лева следва да бъде разпределена между ответниците, съобразно
притежаваните от тях квоти, а именно З. В. К., Р. В. К. притежаващи по 3/36
ид.ч. дължат всеки поотделно, сумата в размер на 87,57 лева, а ответниците И.
Х. С., Ц. Д. У. и В. Д. У. дължат всеки поотделно, сумата в размер на 291,90 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски имат двете страни, съобразно уважената/отхвърлената част от
исковете. Уважената част от исковата претенция възлиза в размер на 88,83 %.
Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер
на 234,28 лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които следва да се разпределят съразмерно притежаваните от
тях идеални части.
За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на
731,75 лв., представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение на
вещо лице по СТЕ, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл. 78, ал. 8 ГПК, които следва да се разпределят съразмерно притежаваните
от тях идеални части.
Р. В. К. и З. В. К. следва да заплатят всеки поотделно сумата от 19,52 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 60,98
лв., представляваща разноски в исковото производство.
В. Д. У., Ц. Д. У. и И. Х. С., следва да заплатят всеки поотделно сумата от
8
65,08 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от
203,26 лв., представляваща разноски в исковото производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно представения договор за процесуално представителство (л.98),
В. У. е заплатил адв. възнаграждение в размер на 600 лв., поради което и с
оглед отхвърлената част от исковата претенция в размер на 11.17%, на същия
следва да се присъди сума в размер на 67.05 лв.
Съгласно представения договор за процесуално представителство (л.86),
Ц. У. е заплатил адв. възнаграждение в размер на 600 лв., поради което и с
оглед отхвърлената част от исковата претенция в размер на 11.17%, на същия
следва да се присъди сума в размер на 67.05 лв.
Съгласно представения договор за процесуално представителство (135), З.
К. и Р. К. заплатили адв. възнаграждение, всеки в размер на по 350 лв., поради
което и с оглед отхвърлената част от исковата претенция в размер на 11.17%,
на същите следва да се присъди сума в размер на 39,11 лв.
Съгласно представения договор за процесуално представителство (л.141),
И. С. е заплатил адв. възнаграждение в размер на 600 лв., поради което и с
оглед отхвърлената част от исковата претенция в размер на 11.17%, на същия
следва да се присъди сума в размер на 67.05 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че З. В.
К. ЕГН:**********, дължи на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 791,10 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – *,
находящ се в гр. С, район СЛ ул. „Г.М.“ *14, *, аб. № ***, за периода от
05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 30.01.2024г. до плащането, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 87,57 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г., до 23.01.2024г.,
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 5,99 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 30.01.2024г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
9
чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 890,62 лв., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД за сумата от 1,08 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 23.01.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. В.
К., ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 791,10 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – *,
находящ се в гр. С, район СЛ ул. „Г.М.“ *14, *, аб. № ***, за периода от
05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 30.01.2024г. до плащането, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 87,57 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г., до 23.01.2024г.,
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 5,99 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 30.01.2024г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 890,62 лв., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД за сумата от 1,08 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 23.01.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. Х.
С., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 2636,99 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – *,
находящ се в гр. С, район СЛ ул. „Г.М.“ *14, *, аб. № ***, за периода от
05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 30.01.2024г. до плащането, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 291,90 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г., до 23.01.2024г.,
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 19,97 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
10
състав – 30.01.2024г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 2968,75 лв., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД за сумата от 3,60 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 23.01.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ц. Д.
У., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 2636,99 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – *,
находящ се в гр. С, район СЛ ул. „Г.М.“ *14, *, аб. № ***, за периода от
05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 30.01.2024г. до плащането, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 291,90 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г., до 23.01.2024г.,
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 19,97 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 30.01.2024г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 2968,75 лв., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД за сумата от 3,60 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 23.01.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. Д.
У., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 2636,99 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – *,
находящ се в гр. С, район СЛ ул. „Г.М.“ *14, *, аб. № ***, за периода от
05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 30.01.2024г. до плащането, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 291,90 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г., до 23.01.2024г.,
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 19,97 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
11
от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 30.01.2024г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 2968,75 лв., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД за сумата от 3,60 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 23.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. В. К. ЕГН:**********, да
заплати на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 19,52 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 60,98
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. В. К. ЕГН**********, да
заплати на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 19,52 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 60,98
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Х. С., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 65,08 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 203,26
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Д. У., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 65,08 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 203,26
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Д. У., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 65,08 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 5550/2024г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 203,26
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на З. В. К. ЕГН:**********, сумата от 39,11 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Р. В. К. ЕГН**********, сумата от 39,11 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на И. Х. С., ЕГН **********, сумата от 67,05 лв.,
12
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Ц. Д. У., ЕГН **********, сумата от 67,05 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на В. Д. У., ЕГН **********, сумата от 67,05 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13