№ 12178
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110140716 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.59, ал. 1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1,
изр.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че на 12.04.2021 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата М. Х. Д. за сумата
от 140,92 лева, от които: сумата от 92,34 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., за сумата от
12,08 лева – законна лихва за забава от 31.12.2018 г. до 29.03.2021 г., както и за сумата
от 30,44 лева – сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., както и 5,34 лева – законна лихва за забава за периода от
01.07.2018 г. до 29.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците до
окончателното изплащане на задълженията, както и за направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка било образувано ч.
гр. дело №20457/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в, като по същото била издадена
исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответницата подала
възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове
относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата
искова молба. Ищецът твърди, че ответницата е собственик на следния топлоснабден
имот– офис-ателие №4, находящо се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Бадемова
гора“ №3, с абонатен № 388341. Твърди, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди се осъществявала на основата на писмени
1
договори при общи условия. Всеки собственик на топлоснабден имот, използващ го за
стопански нужди е длъжен да сключи писмен договор с продавача на ТЕ, съгласно
Общите условия. Ищецът е изпратил писмено уведомление до ответницата като
потребител на ТЕ за стопански нужди, с приложени общи условия. Ответницата М. Д.
не е предприела необходимите действия като собственик на топлоснабдения имот за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки
отправената и получена от нея покана. Такъв договор не бил сключен, а ползването на
топлинна енергия в процесния имот продължило, поради което ищецът сочи, че
ответницата се е обогатила за сметка на дружеството. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
„Бруната“ ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на чл.71 от Наредба №2 за топлоснабдяването от
28.05.2004 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота
на ответницата били издавани такива изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли
съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му
дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 12.04.2021 год. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
Ответницата М. Х. Д. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответницата не
оспорва, че е собственик на процесния имот, представляващ офис ателие, находящо се
в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Бадемова гора“, № 3. Поддържа, че в имота не се
ползвала топлинна енергия, като от монтажен лист от 05.12.2005 г. е видно, че в офиса
няма отклонение за топломери, т. е. нямало как да има и радиатори и тръбите не
минавали през имота. Поддържа, че между нея и ищеца не били възникнали търговски
правоотношения, тъй като не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия
между ищеца и потребителите в сграда-етажна собственост; също така не било
проведено общо събрание на собствениците за присъединяване към топлопреносната
система. Не бил представен споразумителен протокол, сключен между упълномощено
от етажната собственост лице и ищцовото дружество, с който да е определено
дружество за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия. Не се
доказвало също така съществуването на облигационни отношения между ищцовото
дружество и „Бруната“ ООД за извършване на услугата „дялово разпределение“.
Ответницата оспорва да е потребила твърдяното в исковата молба количество
топлинна енергия. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
От приложеното ч. гр. д. № 20457/2021 г. по описа на СРС, 170 състав се
установява, че процесните вземания са били заявявани от ищеца по реда на чл. 410
ГПК със заявление от 12.04.2021 г. и е била издадена заповед за изпълнение, против
която е постъпило възражение от длъжника. В законоустановения едномесечен срок е
депозирана исковата молба, с която са предявени искове за главницата и моратораната
лихва за процесния период, както и за цена за извършена услуга за дялово
разпределенние и лихва върху нея.
По делото не е спорно, а и от приложения Нотариален акт за покупко-продажба №
191, том II, рег. № 14267, дело № 391/04.05.2005 г. на нотариус Александър Чакъров с
рег. № 310 на НК, с район на действие Районен съд - София, се установява, че
ответницата М. Х. Д. е собственик на процесния имот – офис- ателие № 4, находящо се
в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Бадемова гора“ № 3.
Безспорно по делото е обстоятелството, че сградата- етажна собственост, в която
се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази
връзка са представени по делото удостоверение №19/01.02.2005 г. за въвеждане на
сградата в експлоатация, съгласно което са изпълнени проектите за външни връзки
ВиК, ниско напрежение, топлопровод и абонатна станция, протокол от общо събрание
на собствениците на имоти на адрес: гр. София, ул. „Бадемова гора“ №3 и декларация
от 20.10. 2005 г., на което е взето решение за възлагане на „Бруната България“ ООД да
извършва услугата топлинна счетоводство за сградата, договор от 25.10.2005 г. между
„Бруната България“ ООД и потребителите в сградата етажна собственост за дялово
разпределение на топлинна енергия „топлинно счетоводство“, договор от 25.10.2005 г.
за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, писмо, изпратено на
03.12.2005 г. от „Бруната България“ ООД до ищеца, с което последният е уведомен, че
е извършен монтаж на индивидуални уреди за разпределение на топлинна енергия на
адрес: гр. София, ул. „Бадемова гора“ № 3, както и договор от 01.06.2015 г. при общи
условия между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД, за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за
енергетиката.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано като пълно и обективно, че исковия период включва
отчетните периоди 2018/2019 г. и 2019/2020 г., за които са изготвени две изравнителни
сметки за потребена ТЕ в процесния имот, както и че разпределяната ТЕ за двата
отчетни период, е само за сградна инсталация. Офис – ателие № 4 представлява
3
помещение, състоящо се от търговска част и санитарен възел със застроена площ 41,90
кв.м., находящо се на приземния етаж на процесния жилищен блок. Имотът спада към
категорията отопляеми помещения, но в имота не е изпълнена отоплителната
инсталация и не е монтирано отоплително тяло /радиатор/, поради което не е
начислявана топлинна енергия за отопление. В процесния офис- ателие № 4 не се
ползва топла вода от сградната топловодна инсталация, като отопляемата му кубатура
е 119 куб.м. Разпределянето на ТЕ за сградна инсталация през исковия период е в
съответствие с действащата нормативна уредба /т. 8.2. от Методиката- приложение
към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването/. Размерът на сумите за потребена ТЕ за
сградна инсталация са в общ размер на 89,55 лв. /74,22 лв. – прогнозно потребление +
15,33 лв. – сума от изравняване/, като в сумата не са включени лихви за просрочено
плащане и стари задължения, междинни погасявания /прихващания/ и суми за услугата
„топлинна счетоводство“. Вещото лице е посочило, че топломера в абонатната
станция /АС/ е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи исковия
период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в
абонатната станция. Установено е също така, че отоплителната инсталация в
процесната сграда е с хоризонтално разпределение- свързващите тръби към
радиаторите са положени хоризонтално в подовата замазка- т.е. няма вертикални
щрангове, преминаващи през апартаментите и приземните търговски площи и гаражи.
За процесния имот не е монтирана /изпълнена/ разпределителна кутия, както и
спирателни кранове, захранващи тръби и радиатори, каквито се предвиждат при
проектиране на отоплението на такива помещения. Вътрешната отоплителна
инсталация /ВОИ/ е собственост на СЕС и в тръбите й циркулира гореща вода /с
изчислителни параметри 90/70 С/, подгрята в АС. В съдебно заседание в.л. инж. Б.
уточнява, че при хоризонтална отоплителна инсталация /каквато е процесната/ по
височината на сградата е изпълнен вертикален щранг, от който са направени
отклонения за всеки апартамент, като количеството ТЕ се измерва от индивидуални
топломери, поставени в разпределителна касета пред всеки апартамент. Разликата
между ТЕ, измерена от СТИ /общ топломер/ в абонатната станция и сбора от
показанията на индивидуалните топломери се разпределя за сградна инсталация
съгласно отопляемия обем по проект на имотите. Независимо че не е поставен
индивидуален топломер за процесния имот, т.е. не е изпълнена инсталацията, вещото
лице заключава, че имотът получава топлинна енергия /“от горе и отстрани се топли“/,
поради което същият следва да участва при разпределянето на ТЕ за сградна
инсталация. В случая ТЕ за сградна инсталация е изчислена в съответствие с
действащата нормативна уредба /т. 8.2. от Методиката – приложение към Наредба №
16-334 за топлоснабдяването/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че общият размер на неплатените от ответника
4
суми за процесния период 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 90,15 лв., които
не са платени от ответницата, и суми, свързани с отчет на уредите за дялово
разпределение в размер на 30,44лв. за периода от м. 05.2018 г. до м. 02.2020 г.
Законната лихва върху всяка от сумите по фактури от датата на изискуемост до
29.03.2021 г. възлиза в общ размер на 12,81 лв., а лихвата за забава върху сумите за
услуга дялово разпределение в размер на 5,34 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съобразно твърденията, изложени в исковата молба, които са идентични с тези,
изложени в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, спорното право намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява
всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки
липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
За да бъде уважен искът по чл. 59, ал.1 ЗЗД трябва да се установи увеличение на
имуществото на едно лице /имотно обогатяване/ за сметка на имуществото на друго
лице /чието имущество е намалено/, да е установено и че обедняването наищеца и
обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или от общи факти/действия
и да липсва валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
субектите, както и за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права /чл. 59,
ал. 2 ЗЗД/.
Обогатяването може да се дължи в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият
се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до
размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между
обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е
причинно-следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те
двете обаче, трябва да са последица от други общи за двете предпоставки факти, без да
е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се
решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната
стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума
ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на
ползващия за сметка на обедняването на ищеца.
5
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.
Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
Следователно и с оглед на гореизложеното, за да бъдат уважени предявените
искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответницата през исковия
период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответницата чрез консумирането на тази енергия и
спестяването на разходи за това /в т.ч. за услугата дялово разпределение/, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
ползвана от ответницата при липсата на валидно основание за това имуещствено
разместване в отношенията между двете страни, както и че ищецът е поканил
ответницата да плати претендираните суми. Ответницата следва да докаже своите
възражения, включително, че е погасила процесните вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди. Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /отм., бр. 54 на
ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, действала до 17.07.2012 г., определя като
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка
на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, действала през исковия период, определя като
„небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В разглеждания случай страните не спорят, че ответницата е собственик на
процесния имот, както и че същият е предназначен за задоволяване на стопански
нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява офис- ателие № 4,
находящо се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Бадемова гора“ № 3, както и че
същият е бил ползван от ответницата във връзка с осъществявана търговска
6
/професионална дейност. Следва да се отбележи, че противното нито се твърди, нито се
установява по делото, в т.ч. че през исковия период имотът е бил ползван от друг
правен субект, като доказателствената тежест в тази насока е била на ответницата /чл.
154, ал. 1 ГПК/. Следователно, топлоснабдяването на процесния имот е следвало да се
извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия,
сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди.
В производството по делото не е налице спор също така, че за исковия период
между страните по делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди при общи условия на ищеца в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на
конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Ето защо ищецът може да
търси претендираните суми с предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правна
квалификация чл.59, ал. 1 ЗЗД.
От доказателствата по делото се установява, че за имота на ответницата е
начислявана топлинна енергия единствено за сградна инсталация, като по отношение
на нейното количество и стойност съдът кредитира изцяло приетата съдебно-
техническа експертиза. Доколкото ответницата като собственик на процесния офис-
ателие № 4 е ползвала доставената топлинна енергия, то следва да се приеме, че
същата се е обогатила, спестявайки разходите, които е следвало да направи за
заплащане на стойността на тази енергия и на услугата дялово разпределение, а
съответно ищецът е обеднял, тъй като не е получил цената на доставките, като
обогатяването на ответницата и обедняването на ищеца произтичат от един и същ
факт. От приетата СТЕ се установи също така, че за имота през исковия период не е
начислявана топлинна енергия за отопление и за БГВ, а само за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, като сумата за главница за топлинна енергия
възлиза на 89,55 лв., поради което съдът приема, че искът е основателен до посочения
размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20457/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 170 с-в – 12.04.2021 г. до окончателното й изплащане – чл. 422, ал. 1
ГПК.
7
Количеството доставена топлинна енергия през исковия период и нейното
разпределение – извършването на услугата дялово разпределение, както и техните
стойности са установени категорично въз основа на събраните по делото доказателства.
Във връзка с доводите на ответницата, изложени в подадения отговор на исковата
молба, следва да се посочи, че вътрешните отношения между ищеца и третото лице –
помагач във връзка с извършването на дяловото разпределение са ирелевантни за
предмета на спора. Според нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. От приетите по делото експертни заключения на съдебно- техническата и
съдебно- счетоводната експертизи, както и от представените от третото лице помагач
писмени доказателства /индивидуални справки за използваната ТЕ и формуляри за
отчет на уредите за ДР на ТЕ/ се установява, че през исковия период е извършвана
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, поради което искът се явява
установен по основание. По отношение на размера на възнаграждението за услугата
дялово разпределение съдът кредита заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, което не е оспорено от страните, поради което релевираната главна
претенция се явява изцяло основателна до претендирания размер от 30,44 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20457/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 170 с-в – 12.04.2021 г. до окончателното й изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
На следващо място, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на
отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния
период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти.
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на
имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са
затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части /чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ/,
като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект /виж също така приетото в Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. №
15/2009 г./. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от потребителите.
То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която
никой не може да се откаже, и е изградена по предварителен проект, поради което и
8
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект – всеки
собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си /чл. 41
ЗС/. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда-етажна собственост /в
частност и на ответницата/, предварително преди придобиване на индивидуалния имот
в нея, е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена
инсталация за отопление по одобрен проект.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответницата обективно
е получавала в имота част от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
поради което е налице потребление на топлинна енергия. А като е спестила разходите
за стойността на тази енергия, ответницата се е обогатила неоснователно.
Вземането за неоснователно обогатяване става изискуемо при условията на чл. 69,
ал. 1 ЗЗД, но тъй като то е от извъндоговорен източник, за изпълнението на това
вземане ответницата изпада в забава от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото липсват данни, че такава покана е била връчена на
ответницата, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест настоящият състав приема, че
релевираните акцесорни претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват
неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно
на уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени
разноски в исковото производство в размер 75,00 лева – заплатена дължима държавна
такса, 550,00 лева – възнаграждения за вещи лица и 100,00 лв. –юрисконсултско
възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 122 от делото/. Общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство възлиза на сумата
725,00 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
617,32 лв. съразмерна на уважената част от исковете.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство по гр. дело №20457/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 170 с-в в размер на 63,86 лв.
При този изход на спора право на разноски има и ответницата, която е
представила списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира заплащането на сумата
от 1800,00 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство, 400,00 лв. за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и 200,00 лв. за
възнаграждение за вещо лице. С оглед представените договори за правна защита и
9
съдействие, в които е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в
брой, които имат характер на разписки, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Но направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, тъй като минимално
предвиденият размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ и чл. 7,
ал. 7 НМРАВ е 300,00 лв. В този смисъл уговореното и заплатено от ответницата
възнаграждение от 1800,00 лв. за исковото производство, съотв. 400,00 лв. за
заповедното производство надвишават минималните размери, а като се съобрази
правната и фактическа сложност на делото, то съдът намира, че същите следва да бъдат
редуцирани в минималния предвиден в наредбата размер. Ето защо съразмерно с
отхвърлената част на исковете, на ответницата следва да се присъдят разноски за двете
производства /исково и заповедно/ в общ размер на 118,82 лв.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец” №23Б срещу М. Х. Д. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Ген. Скобелев“ № 50, ет. 3, офис 6, адв.К., искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че ответницата М. Х. Д. дължи на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумата от 89,55 лв. /осемдесет и девет лева и
петдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване –
спестени разходи за стойността на топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до
м.04.2020 г., за имот, представляващ офис- ателие № 4, находящо се в гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, ул. „Бадемова гора“ № 3 и сумата от 30,44 лв. /тридесет лева и
четиридесет и четири ст./, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване
– спестени разходи за стойността на осъществено за периода от м.05.2018 г. до
м.02.2020 г. разпределение на топлинна енергия /дялово разпределение/, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20457/2021г. по
описа на СРС, ГО, 170 с-в – 12.04.2021 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№23Б, против М. Х. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Ген.
Скобелев“ № 50, ет. 3, офис 6, адв.К., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.59, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 89,55 лв. до пълния претендиран размер от 92,34 лв.
и за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., както и изцяло исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД за сумата от 12,80 лв.,
10
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.12.2018 г. до 29.03.2021 г., и за сумата от 5,34 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 01.07.2018 год. до 29.03.2021 год.
ОСЪЖДА М. Х. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Ген.
Скобелев“ № 50, ет. 3, офис 6, адв.К. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец”
№23Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в исковото производство в
размер на 617,32 лв. /шестстотин и седемнадесет лева и тридесет и две ст./ и
направените разноски в заповедното производството по ч. гр. дело №20457/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 170 с-в в размер на 63,86 лв. /шестдесет и три лева и осемдесет и
шест ст./.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б да заплати на М. Х. Д. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Ген. Скобелев“ № 50, ет. 3, офис 6,
адв.К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в исковото и в
заповедното производство в общ размер на 118,82 лв. /сто и осемнадесет лева и
осемдесет и две ст./
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца
„БРУНАТА” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11