РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. ХАСКОВО, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20235600600411 по описа за 2023
година
Производството е въззивно по чл.378 ал.5 във вр. чл.313 и сл. от НПК.
С Решение N 62 от 22.03.2023 год. по Анхд N409/2021 год. РС- Харманли е признал
обвиняемия Д. И. Г. от гр.Х. за виновен в това, че на 10.01.2021 год. в землището на гр.М.,
област Х., като проявил жестокост /пробол с вила за селскостопанска работа/ към гръбначно
животно – куче от женски пол, порода „Гонче – барак“, черно-кафяво, дългокосместо, с
много добра охраненост, с тегло около 25 кг, на възраст 4-5 години, собственост на А. Д. А.
от гр.М., противозаконно причинил смъртта му, поради което, като го признал за виновен в
престъпление по чл.325б ал.1 от НК, на осн.78а ал.1 от същия го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв.
Поставил е в тежест на осъдения направените по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал защитникът на обвиняемия
адв.В. А. от АК – Хасково, който в законоустановения срок го е обжалвал с оплаквания, че е
неправилно и искане да бъде отменено и постановено друго, с което същият да бъде
оправдан.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
Пред въззивната инстанция, редовно призовани не се явяват нито прокурор от
1
Окръжна прокуратура - Хасково, нито въззивният жалбоподател и неговият защитник.
Нито по въззивната жалба, нито при въззивното разглеждане на делото са направени
искания за събиране на нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното решение по
посочените във въззивната жалба оплаквания, а така също и служебно и изцяло, констатира
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима. Преценена по същество е неоснователна.
Въззивната жалба е бланкетна, жалбоподателят и неговият защитник не се явяват пред
въззивната инстанция и не изразяват становища, поради което не се навеждат никакви
изрични и конкретни доводи и оплаквания против обжалваното решение, които въззивният
съд да е длъжен да обсъди. Въззивната проверка е изцяло служебна и по реда на чл.314 от
НПК.
Обв.Д. И. Г. е на **години, ******* гражданин, роден и живущ в гр.Х., *********,
*******, *******, с ****** образование, работи в „***“ООД.
Обвиняемият притежавал вилен имот в землището на гр.М., в който отглеждал
животни, вкл. зайци. Съседният имот бил на свидетелите А. А. и З. А., братя. Те били
ловджии и отглеждали там няколко кучета за лов. Само едно от тях било от породата „Гонче
– барак“, женско, черно-кафяво на цвят, дългокосместо, на възраст 4-5 години. То било
подарък на свид.А. А. Сутринта на 10.01.2021 год. двамата братя отишли на лов, като взели
със себе си останалите кучета, а оставили в имота само това.
Около 9:30 часа на 10.01.2021 год. обв.Г. отишъл да нахрани животните си. Намерил
пет от зайците си мъртви – удушени. Установил, че в имота му е проникнало куче, което и в
момента било там, скрито под зайчарниците. Разпознал го като едно от кучетата на своите
съседи – гореописаното. Предположил, че кучето е умъртвило зайците.
Обв.Г. уведомил по телефона свид.К. И., ****** ******* ******** в участък М. при
РУ – Харманли, който приел да дойде веднага на място. Тъй като било неделен ден и
времето било лошо, обвиняемият го довел с автомобила си. Свид.И. на свой ред възприел
така установената от обвиняемия обстановка, вкл. кучето, което все още било под
зайчарника. Двамата опитали да го изгонят, но не могли. Свид.И. уверил обвиняемия, че
фактите относно случилото се са ясни и го посъветвал на следващия ден да подаде жалба в
полицейския участък.
Обв.Г. откарал свид.И. обратно до дома му и се върнал в имота си. Кучето било още
там. Тогава взел една селскостопанска вила с дървена дръжка с три метални рога и го
намушкал с нея. При това му нанесъл шест прободни рани в лявата страна на гръдния кош.
Събрал труповете на умъртвените зайци в найлонов чувал. След това отишъл до входната
врата на имота на съседите си – братята А. и провесил трупа на кучето, като го завързал с
главата нагоре, а до него завързал чувала с удушените зайци.
2
След това обв.Г. се обадил по телефона на свид.З. А. Тъй като двамата били колеги,
имал неговия телефонен номер. Последният, заедно с брат си, свид.А. А. били по това време
заедно с другите членове на ловната дружинка в ловен заслон, където изчаквали да се
оправи времето, което било дъждовно и не позволявало да се ловува. Обвиняемият заявил
на свидетеля, че кучето на брат му е удушило пет негови заека и затова го е убил с вила.
Свидетелят включил телефона си на говорител, за да чуват останалите ловци разговора и
попитал обвиняемия сигурен ли е, че това е сторено от тяхното куче. Предложил му да
снима кучето и му изпрати снимката, за да се уверят в това. Обвиняемият отвърнал, че като
се върнат, ще го видят закачено на вратата си.
Свидетелите З. и А. А. се върнали от лова едва към 15:30 часа и намерили провесено
на входната си врата мъртво кучето на А. – порода „Гонче-барак“, женско, черно-кафяво на
цвят, дългокосместо, на възраст 4-5 години. Освен множество прободни рани в лявата част
на гръдния кош, кучето било с разкъсана коремна кухина, червата му висели навън. Свид.А.
А. уведомил на тел.112 за находката. Около 16 часа оперативен дежурен от РУ – Харманли
разпоредил на свид.К. И. да посети местопроизшествието, което последният сторил. На
място свид.И. възприел провесеното на вратата мъртво куче и разпилени мъртви зайци. Той
не бил сигурен дали кучето е същото, което видял скрито под зайчарника сутринта в имота
на обвиняемия, тъй като тогава не могъл да го огледа добре, но зайците били същите.
Съобщил в РУ – Харманли, че е констатирал извършено престъпление и на място била
изпратена оперативна група, вкл. разследващ полицай. Бил извикан и обвиняемият, който
дошъл, но отрекъл да е убивал кучето. Изразил становище, че е възможно да се е
самонаранило. Признал обаче, че е оставил труповете на зайците. От разследващия орган
бил извършен оглед и изготвен фотоалбум към същия. Труповете на животните били
предадени на ветеринарен лекар за изготвяне на експертиза. По същото време обв.Г. предал
доброволно селскостопанска вила с дървена дръжка и три метални рога.
Със заключения на ветеринарна съдебно-медицинска експертиза и допълнителна
такава на ДП е било установено, че причина за смъртта на кучето са дълбоки проникващи
рани, вследствие на които е причинена перфорация на жизненоважни органи в коремната
кухина – бял дроб, стомах, а така също и кръвоносни съдове, довели до масивни
кръвоизливи. Механизмът на причиняването им е чрез механично въздействие, като вила за
селскостопанска работа е възможен и вероятен предмет, чрез който е станало това, тъй като
раните са с малък отвор и дълъг раневи канал, а предметът е бил остър, с кръгло или
напречно сечение. Според вещото лице разкъсването на коремната кухина, червата и далака
са причинени по друг механизъм, като най-вероятно са разкъсани от друго животно
послесмъртно, докато трупът на кучето е висял провесен на входната врата. Зайците също са
умъртвени насилствено, причина за смъртта са множество фрактури, травми, разкъсване на
меки тъкани и кръвоизливи вследствие също на механично въздействие, най-вероятно от
зъби на друго животно.
Относно смъртта на кучето, вещото лице изключва констатираните травми да са
резултат от попадане в капан или самонараняване. Приема, че най-вероятно са били
3
нанесени поне два удара с остър предмет със сравнително голяма сила. Предметът е един и
същ, като се вземе предвид формата, големината и разположението на прободните рани.
Така описаната фактическа обстановка е била възприета и от районния съд напълно
обосновано, тъй като събраните доказателства дават възможност за съответните изводи.
Анализът на доказателствата в случая трябва да бъде съобразен с липсата на преки
доказателства за авторството на деянието. Настоящата инстанция споделя подхода на
районния съд в тази насока.
На първо място, собственикът на кучето свид.А. го е оставил в имота си сутринта на
10.01.2021 год., когато то е било живо и здраво. Около 9:30 часа същият ден обвиняемият е
посетил своя имот, съседен на този, който е обитавало кучето и заварил пет от зайците си
умъртвени, а под зайчарника скрито куче. Това се признава от него, установява се и от
показанията на свид.И. И двамата заявяват, че са се опитали да изгонят кучето, но не са
успели. На свид.И. обвиняемият е заявил, че разпознава кучето на своите съседи.
Телефонният разговор между обвиняемия и свид.З. А., проведен малко по-късно,
съдържа, според показанията на последния, извънсъдебно самопризнание. Че е било
направено такова изявление от обвиняемия, потвърждават още и свидетелите А. А. и П. П.,
които са могли да възприемат съдържанието на разговора. По този въпрос са напълно
обосновани и правилни разсъжденията на районния съд, подкрепени от цитирана изобилна
съдебна практика на ВКС затова, че показания на свидетели за направени пред тях
извънсъдебни самопризнания могат да се ползват от съда, а ограниченията в тази насока се
отнасят до т.нар. „оперативни беседи“, които по същество представляват разпит от
полицейски служители, които не са разследващ орган, със заподозряно лице, което все още
няма качество на обвиняем и поради това не са предвиден от НПК способ за доказване.
Случаят с показания на случайни свидетели не е такъв.
Районният съд не е пропуснал да отбележи и обстоятелството, че трупът на кучето е
намерен на мястото, където в същия разговор обвиняемият е заявил, че го е оставил. Това
впрочем се отнася и за умъртвените зайци.
Обвиняемият признава редица съществени обстоятелства. Първо, той веднага е заявил
на свид.И., че разпознава кучето като едно от тези, които отглеждат съседите му в своя
имот. Второ, признава, че се е обадил на свид.З. А., но не за да го уведоми, че е убил кучето,
а да поиска заплащане на умъртвените от него зайци. Трето, признава, че е оставил чувала с
труповете на зайците на вратата на имота на съседите си.
Напълно нелогично и житейски недостоверно е обвиняемият да е оставил чувала с
умъртвените зайци на входната врата на съседите си, а кучето да е умъртвено и провесено
на същото място от някой друг и то същия ден. Денят е бил неделен, зимен, студен, районът
не е жилищен и гъсто населен, а вилен.
Правилно е констатиран от районния съд и фактът, че когато обвиняемият е бил
извикан от свид.И. да даде обяснения за смъртта на кучето, той е заявил, че е възможно то да
се е самонаранило, без обаче в този момент все още да е била ясна причината за смъртта му.
4
В онзи момент ясно видими са били разкъсванията на коремната кухина, които обаче са
послесмъртни, а не прободните рани с малък отвор.
Най-после, обв.Г. е имал мотив да извърши деянието. Съвсем естествено е
умъртвяването на отглеждани от него животни да е породило гневна ответна реакция.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция споделя напълно всички изводи
на първата относно възприемането на фактическата обстановка, като на свой ред приема, че
авторството на деянието, въпреки липсата на преки доказателства, следва да се приеме за
безспорно доказано.
Правната квалификация на деянието не създава особени проблеми. Умъртвеното
животно е гръбначно. Не се отнася за някоя от законовите хипотези, изрично цитирани от
районния съд, при които е допустимо умъртвяване на такова. Причината за смъртта е в
пряка и непосредствена причинна връзка с нанесени множество прободни рани с остър
предмет, който е твърде вероятно да е селскостопанска вила предвид характеристиките на
раните – малък отвор, дълъг раневи канал, кръгло или напречно сечение на предмета.
Според заключенията на експертизите, били са нанесени поне два удара със значителна
сила, което дава основание да се приеме, че е била проявена жестокост. С това обективните
признаци от състава на престъплението са установени.
От субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл, който ярко се
илюстрира от начина на извършване на деянието.
Така въззивният съд на свой ред намира, че обв.Г. правилно е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.325б ал.1 от НК.
Не се налага обсъждане и излагане на съображения относно наличието на всички
предпоставки по чл.78а ал.1 от НК за неговото освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Предвиденото такова съгласно същата норма е „глоба“ от 1000 до 5000 лв. При
отмерване на конкретно наложеното, чийто размер е 2000 лв., съдът акуратно и
изчерпателно е посочил всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Смекчаващите не
са малко на брой, но подобаващо са отчетени и отегчаващите – проявената изключителна
агресия от обвиняемия спрямо животното и то при липсата на каквито и да било данни да е
имало и други, предходни подобни инциденти с нападение на отглежданите от него
животни или спрямо самия него от кучетата на съседите му. Не са били налице причини за
такава ескалация в поведението му. Разпознал е кучето, следователно е бил наясно, че то не
е бездомно, с неустановен произход и пр. Били са му причинени вреди, но за тях е следвало
да потърси защита на правата си по законен ред, който впрочем му е бил указан от свид.И.
Вместо това е предприел саморазправа, демонстрирайки грубо неуважение и незачитане към
правовия ред.
Ето защо наложеното наказание въззивният съд също намира справедливо и адекватно.
Конкретният размер на глобата не влиза в противоречие с установените данни за
материалното състояние на обвиняемия.
5
По изложените съображения подадената въззивна жалба следва да се прецени като
лишена от основания, а поради това – като неоснователно и искането по нея. Ето защо
същата ще следва да се остави без последствия. Постановеният първоинстанционен съдебен
акт се преценява като правилен, обоснован и законосъобразен, поради което ще следва да
бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение N 62 от 22.03.2023 год. на РС - Харманли, постановено по
Анхд N 409/2021 год. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6