№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и
при участието на прокурора ТОНИ ТОМОВ,
като разгледа докладваното от съдия
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 2367 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на „Черно море“ АД срещу
Решение № 260115/15.09.2020 година, постановено по НАХД № 2996/2020 година по
описа на Районен съд – Варна, ХХVІІ състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 03-0111677/16.05.2019 година на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна и за отмяна на НП.
Ответникът – Дирекция
„ИТ“ Варна уп“ ЕООД от гр.Варна чрез
писмено становище оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
административен съд намира следното:
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С Наказателно постановление № 03-011167 от
02.5.2019год. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна,
с което на „Черно море“ АД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. на основание чл. 414, ал.1
от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ.
Районният съд е установил от фактическа страна, че в периода от 10.04.2019год. до 24.04.2019год.
служители на Дирекция „ИТ“ Варна, в това число и св. П.Е., извършили проверка
на въззивното дружество като работодател по спазване на трудовото
законодателство. В хода на проверката било установено, че трудовите
възнаграждения в предприятието се изплащат до 25-то число на следващия месец,
както и че въззивникът не е изплатил заплатите за месец ноември 2018год. на
общо 190 работници и служители в общ размер на 99 598.12лв., като нарушението е
извършено на 28.12.2018г. в гр.Варна.
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
ПР1911796/24.04.2019год. в който били дадени и задължителни предписания едно от
които да се изплатят заплатите на работниците за месец май 2018год. в срок до
30.05.2019год. Препис от протокола бил връчен на изп. директор на въззивното
дружество на 24.04.2019год..
За
констатираното нарушение на 24.04.2019год. срещу въззивното дружество бил
съставен АУАН бл. № 03-011167, в който е посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Посочено било че
нарушението било извършено в гр.Варна, на 28.12.2018год. към който момент
следвало да бъдат изплатени трудовите възнаграждения. Актът бил надлежно
предявен и връчен на изп. директор на въззивното дружество. В срока по чл. 44
от ЗАНН срещу него постъпило писмено възражение.
На
02.05.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП, като е приел
изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното
дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270,
ал.3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 1500лв.
При тази фактическа обстановка ВРС установява, че от събраните по делото доказателства може да
се направи категоричен извод за
извършено от дружеството нарушение на
чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.
Въз основа на изложеното ВРС потвърждава НП.
Решението на въззивната инстанция е правилно. Неизпълнението
на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т.
2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа на работниците в предприятието му за месец ноември 2018г. по
някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за
извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка
с чл. 270, ал. 1 от КТ.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260115/15.09.2020 година, постановено по НАХД № 2996/2020 година по описа на
Районен съд – Варна, ХХVІІ състав.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……