Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260677 04.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12013 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България”
ЕООД, ЕИК ********* против Ч.К.Б., с която е предявен установителен иск с
правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.04.2015 г. между ответника и трето лице –
кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен
договор за кредит ****************, под формата на електронен документ по реда
на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 350 лева, която следвало да бъде върната
в срок от 30 дни – 06.05.2015 г.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на
отношенията, ответникът не погасил.
На 01.02.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4575/27.05.2019 г. по ч.гр.д.№
7862/2019 г. по описа на ПРС, I бр. състав, против която в срок постъпило
възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда до погасяването. Претендират се
разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В молба за
съдебно заседание и във възражението по чл. 414 ГПК – твърди, че е платил
търсената сума, поради което моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 7862/2019
г. по описа на ПРС, I бр. състав, вземането
по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението
за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а искът, по който е
образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Твърденият
договор за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността
за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между
страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не
чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление,
чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването
на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора.
Съобразно ангажираните доказателства – договор, ОУ,
разписка, СТЕ и ССЕ, които се кредитират изцяло от съда – като компетентно,
ясно изготвени и неоспорени от страните, съдът приема, че соченото облигационно
отношение е възникнало.
Тъй като договорът за кредит № ************* е сключен
под формата на електронен документ, последният, ведно с ОУ, са представени по
делото на хартиен носител, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора са
посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорени са –
предоставена сума от 350 лева, начин на получаване – чрез Изипей, без дължимост
на лихва и посочен срок за връщане – 06.05.2015 г.
В ОУ е регламентирано, че договорът се сключва по
искане на кредитополучателя след регистрация в системата на www.vivus.bg или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в
сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и
извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на
началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.
Според т. 3.1 ОУ - страните изрично се съгласяват - съобщенията по електронната
поща да имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
Прието е заключение на СТЕ, според което - след
справка в електронната система за предоставяне на кредити на „4финанс” /с търговска марка „Вивус”/ - www.vivus.bg, е установено, че
е наличен профил на ответната страна Ч.К.Б., с посочени лични данни, който е
кандидатствал от същия за отпускане на кредит на стойност 350 лева на
06.04.2015 г.
След регистрация в системата, последната генерирала
персонален идентификационен номер на потребителя. След попълване на формуляра
за кандидатстване с избор на заемната сума и периода за връщане, се натискал
бутон “продължи”, с който се преминавало към следващия етап от кандидатстването,
където се изписвали параметрите на договора и условията към него. След
запознаване с тях потребителят следвало да натисне бутон “подпиши”, с което
изразявал своето съгласие за сключване на договора. Сочи, че системата е
изградена по начин, според който – ако клиентът не е прочел всички условия
/заредени СЕФ, ОУ и проект на договор за кредит/, нямало да бъде позволено да
натисне бутона „подпиши“. След като изцяло отворил предоставените му документи,
потребителят натиснал бутона за подписване и изпратил своята заявка. Така в
системата на кредитора се отбелязвало, че клиентът е кандидатствал за кредит,
което в случая – се състояло като процедура на посочената по – горе дата. В
таблицата, обективирана в заключението, са посочени действията, които били
извършени от потребителя и, които вещото лице е изследвало и установило, с
посочване на идентификационния номер на операцията, описание на самото
действие, дата и час на извършването му и IP адреса, от който това действие е
осъществено. Заключението е ясно, подробно, безпристрастно изготвено и се
кредитира изцяло от съда.
По делото е приета разписка в оригинал от
06.04.2015 г. от „Изи пей“ АД, в която е отразено, че кредиторът „Вивус“ е
предоставил на ответника сумата от 350 лева с основание на превода – номера на
процесния договор. Този документ съдържа подписа
на ответника за клиент – получател, както и саморъчното изписване на имената му. Същият не е оспорен откъм авторство или съдържание. Той удостоверява по
категоричен начин получаване на твърдяната заемна сума по договора от страна на
ответника на сочената дата.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУЗ/,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/, но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП/.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване
на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото
законът признава на подписания писмен документ.
Съдът намира, че процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕП. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС - Решение
№ 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о., според която - “принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му,
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят
му”.
В случая оспорвания
на самия договор и получаване на заетата сума липсват, при което на база писмените доказателства и СТЕ, съдът
приема, че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание.
Ответникът през системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подал заявка за сключване на договора и е генерирал сключването чрез
натискане на бутона „подпиши“. Заявката с посочване на параметрите на договора
е направена от профила на потребителя Ч.Б., след което от този профил при
следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните
параметри, с който вещото лице се е запознало и, който е приет от потребителя с
натискане на бутона “подпиши”.
Сключване на договора, с предоставени парични
средства от 350 лева, се доказва по несъмнен начин и от разписката за
получаване на уговорената сума, в която е обективиран номер на договора и
фактическото предаване на средствата на ответника. Разпоредбата на чл. 240, ал.
1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се счита сключен в
момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което следва да се
приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за
връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на
сумата от 350 лв. при условията и за сроковете, установени в договора и общите
условия към него.
Следователно,
доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорената парична сума.
От представените
доказателства - договор за прехвърляне
на вземания от 01.02.2018 г. и
приложение №1 към него /л.16, в което фигурират вземанията към ответника под № 2150/
се установява, че между „4финанс” ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу
ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава възможност е предвидена
изрично в чл. 13.2 б. „б“ от Общите условия, за което е налице изрично съгласие
на насрещната страна. Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените
задължения по договора за кредит.
По делото е прието уведомително
писмо от цедента „4финанс” ЕООД, съгл.
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.14/ за
извършената цесия /л. 18/, адресирано до длъжника, което е получено лично от
него преди процеса /л.19/. Ответникът следва да се счита редовно уведомен за
сключването й и в хода на процеса, т.к.:
Изходящото от упълномощения-цесионер
уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея /а в
случая – и преди нея/, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право,
извършеното и по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. С оглед горното, ищецът
е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.
Съдът
приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за
кредит, по който на ответника е предоставена паричната сума; валиден договор за
цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е
придобил изискуемото процесно вземане за главница, както и, че длъжникът е
уведомен за цесията.
Претендира
се пълната предоставена сума, като погашения не се установяват. В тази връзка,
следва да се посочи, че твърденията на ответника в процеса и заповедното
производство за плащане на предоставената сума, са неоснователни, т.к. се опровергават от събраните по делото
доказателства. Видно от наличната по ч.гр.д.
– операционна бележка, на 08.12.2015 г. е платена сума от 985,32 лева,
но към различен кредитор „Кредисимо“
АД, с основание – „погасяване на задължение „CN
448793“. Във връзка с този документ и твърденията на ответника е прието
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло.
След подробен анализ и извършени проверки, вещото лице е посочило, че платената
сума от ответника в размер на 985,32 лева е плащане към „Кредисимо“ АД и не е плащане към „4финанс” ЕООД /с
търговска марка „Вивус”/ по процесния договор за кредит от 06.04.2015 г. С
операционната бележка от 08.12.2015 г. е извършено плащане за погасяване на
задължение „CN 448793“, което не кореспондира с номер или част от номер по процесния договор за
кредит № ************* от 06.04.2015 г. Експертът е посочил, че за периода от
усвояване на кредита на 06.04.2015 г. до датата на прехвърляне на вземането към
ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, както и към изготвяне на ССЕ, няма налични
данни за плащане по договора от 06.04.2015 г. към цедента или цесионера.
Предвид
изложеното, твърденията на ответника за плащане/погасяване на дълга не се
споделят.
Поради
това, искът е основателен и следва да бъде уважен, като се признае дължимостта
на търсената сума от 350 лева, за която е издадена заповед по чл. 410 ГПК,
ведно със законната лихва като последица.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в размер на: 25 лева – ДТ; общо 300 лева –
депозити СТЕ и ССЕ, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи минимално
такова от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и
правна сложност на делото и 50 лева за заповедното.
За исковия
процес, на ищеца се дължат разноски от общо 425 лева, а за заповедното
производство – 75 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Ч.К.Б.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 350 лева – главница по договор за кредит № **************** от
06.04.2015 г., сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението в съда – 20.05.2019 г. до окончателното погасяване, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
4575/27.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 7862/2019 г. по описа на ПРС, I бр. състав.
ОСЪЖДА Ч.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сумите
от: общо 425 лева /четиристотин
двадесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 7862/2019 г. по описа на ПРС,
I бр. състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ