Р Е Ш Е Н И Е №І-101
град Бургас
, 30.10. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............двадесет и четвърти октомври……..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря Ани
Цветанова като разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1301 по описа
за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на Т.П.П. от гр.Б.
– ответник по гр.д. № 8655/2017 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 1104/30.05.2018
год. постановено по същото дело в частта ,с която е определен размер от 8000 лв. на
присъденото в полза на ищеца Г.В.С. обезщетение за неимуществени вреди – засягане на честта и
личното достойнство ,претърпян психически и емоционален дискомфорт вследствие
непозволено увреждане , причинено от въззивника на 26.12.2013 г. в гр. Бургас
,ул.“Тутракан „-до бар“Бакарди“,състоящо се в нанесени му лека и средни телесни
повреди ,ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата
от деня на деликта до окончателното изплащане ,както и в частта относно размера на обезщетението от 1000 лв.
, което е
присъдено в полза на въззивника П. –за претърпените от него неимуществени вреди
–болки и страдания вследствие
непозволено увреждане ,причинено от С.
на същата дата ,състоящо се в нанесен му побой и 500 лв. –обезщетение за претърпените
психически и емоционален дискомфорт вследствие
отправени псувни и обида , заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата. Въззивникът
изразява
недоволство от решението в атакуваните части , като счита същото за неправилно
и необосновано .
Сочи
се ,че доколкото фактическата обстановка
по делото е безспорно установена,включително и въз основа на влязлата в сила
присъда по НОХД № 1509/2016 г. по описа на БРС,както и въз основа на
изготвените медицински и психиатрични експертизи и разпитани свидетели и докалкото в
съответствие с всички доказателства е изводът за съпричиняване от страна на С. на вредоносния резултат и
високата степен на провокация от негова страна,то несправедливо е според
въззивника присъждане на по-голямо
обезщетение в полза на С. и по-лако в полза на П. в нарушение на чл. 52 от ЗЗД.Затова се моли за намаляване размера
на присъденото обезщетение от 8000 лв. в полза на С. и се увеличи
обезщетението за П. до претендирания
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В
писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК
въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Същевременно е подал насрещна въззивна жалба-против
решението в частта ,с която се определя обезщетението за причинените
неимуществени вреди на ищеца и в частта
,с която се определя обезщетение за причинени неимуществени вреди на ответника П.
Счита
се ,че определеният размер на присъденото обезщетение в размер на 8000 лв. е крайно занижен и не отговаря на действително претърпените
болки и страдания .В тази връзка не са взети предвид според
въззивника-ищец събраните доказателства
,включително заключението на вещото лице
относно състоянието на ръката на ищеца С.
,определено като необратимо ,лечимо единствено с оперативна намеса и при занижени шансове за пълно
възстановяване .Занижено е и обезщетението за другите нанесени средни телесни
повреди,като не е взето предвид и че до
този момент за ле„ението за проведени десетки болезнени манипулации и лечението още не е довършено .Не са взети предвид и други обстоятелства относно емоционалното състояние на
ищеца след увреждането ,както и фактите относно конкретното деяние-мястото на
извършването му ,които също се отразяват
на психиката му .Изобщо не обсъдено и полученото сътресение ,причинените леки
телесни повреди и начинът на извършване
на деянието .Същевременно намаляването на обезщетението заради
съпричиняване не отговаряло на
действителността според въззивника-ответник , а единственото ,което е направил
е опит да защити честта си и доброто си име,а впоследствие-и здравето си .
Неправилно
е бил уважен и насрещният иск на П. за неимуществени вреди .Доказано било ,че
именно той е предизвикал конфликта ,бил е активната страна ,използвал е хладно оръжие и не е спрял в
момента , когато ищецът е
бил в безпомощно състояние .Нередно е същият да черпи права от противоправното
си поведение. В този смисъл недооценени били противоречията в
показанията на доведените свидетели .
Моли
се за отмяна на решението в атакуваните части
и постановяване на ново ,с което се увеличи размера на обезщетението в
полза на ищеца С. и се отхвърли изцяло
насрещния иск на ответника за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
.Представят се амбулаторен лист и фактури за лекарски манипулации след
постановяване на съдебното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били искове
/първоначален и насрещен / с правно основание чл. 45ал. 1 вр. чл. 51 ал. 1 ,
вр.чл.84 ал. 3 и чл. 86 ЗЗД ,като според настоящия съдебен състав фактическата
обстановка е напълно изяснена по делото
:
Установено
е било ,че с влязла в сила присъда
от 16.01.2017 г. постановена по НОХД № 1509/2016 г. по описа на
Бургаския районен съд
ответникът-въззивник е признат за виновен в това ,че на 26.12.2013 г. в гр. Бургас, до заведение“Бакарди
,нанесъл удари с дясната си ръка,върху
която имало поставен метален бокс с шипове ,по главата и дясната ръка на Г.С. ,като му причинил две средни телесни повреди
,изразяващи се в травма на дясната ръка ,причинило трайно затруднение на
движението на тази ръка за повече от 30 дни , рана на долна устна ,със счупване
на три долни резеца/причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето /-престъпление
по чл. 129 ал. 1 от НК ,поради което и на осн.чл.129 вр. чл. 54 от НК съдът го е осъдил на наказание „лишаване от
свобода за срок от 8 месеца /отлагайки изпълнението на наказанието на осн.чл.
66 ал. 1 от НК за срок от три години/. Както правилно е приел първостепенният
съд ,влязлата в сила присъда
съгл.чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието
,неговата противоправност и виновността
на дееца.
За
да достигне до извода ,че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД
предпоставки , както и че не са налице основания за освобождаване на
ответника-въззивник от отговорност
,респ. за намаляванедопълнително на
определеното обезщетение на основата на съпричиняване от страна на ищеца , първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност .Всички ,наведени
от ответната страна доводи ,включително за наличие на съпричиняване ,за отправените
обиди и псувни от страна на С. ,за странични фактори за настъпване на вредата
,са били обсъдени от районния съд .Допуснато е събиране на доказателства за
установяване на тези твърдения на ответната страна и именно на преценката на тези
доказателства в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото са
основани констатациите на съда наличието
на съпричиняване от страна на ищеца ,но и за степента на увреждането му ,причиняването
на сериозни травми –довели до атрофия на 5 пръста на ръката ,което не би могло
да се възстанови по естествен път и е
възможно само по оперативен път и което частично намалява работата с дясната ръка /вж. заключението на
съдебно-медицинската експертиза на д-р Парасков /,както счупването на три долни резеца .Затова и
настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд в тази
връзка и препраща към тях на осн.чл. 272 от ГПК . Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера. С оглед на данните по делото и като
се имат предвид всички обстоятелства във връзка с претърпените от ищеца
физически и емоционални отрицателни последици от уврежданията, тяхната продължителност , възрастта на
пострадалия, тежестта на деянието, изразяваща се в изключителна агресивност /чрез използване на метален бокс с шипове /,целта на
нанесените удари –
лицето и ръката ,при което ударите са нанесли трайни увреждания на
дясната ръка и движението й /която не
може да се възстанови без оперативно
лечение/,както и затруднение на дъвченето и говоренето , следва да се
приеме, че определеното от съда обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е справедливо. Затова обжалваното решение е обосновано, а
материалният закон е приложен правилно.Размерът на обезщетението отговаря на
обществения критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
в който се включва и съобразяване на посочените по-горе обстоятелства от една
страна, а от друга и обстоятелството, че здравословното състояние на ищеца не е напълно възстановено. Този размер ще възмезди
претърпените от него вследствие на побоя болки и страдания
и неоснователно е възражението ,че е твърде занижен.
Що
се отнася до частичното уважаване на
насрещния иск и определянето на обезщетение
за понесените от ответника П. неимуществени вреди –болки и страдания
вследствие нанесения му побой от С. ,то
установено е по делото ,че С.
също е отправял обиди към пострадалия П.
,като му е нанесъл и удари ,при които били счупени предните резци на П./което
се установява от показанията на свид. П. и Ж.,както и от
самото наказателно производство /. Невярно е твърдението ,че С. само се е защитавал . Верно е ,че П. е бил агресивен, започнал е конфликта
вербално и е използвал хладно оръжие,но от своя страна С. му е отговорил
също с обиди и псувни .С. пръв излязъл от заведението и след като П. не се е появил ,влязъл обратно
и двамата отново подновили свадата /вместо С. да си
седне на мястото и да прекрати конфликта /,както и отново излезли от
заведението ,където вече е станал побоя.
Затова
и преценката на първоинстанционния
съд относно доказаното противоправно поведение на С., състоящо се в отправяне на обиди към П. и нанасяне на удари ,при които
са счупени предните резци на същия , причинили му
болки и страдания ,засегнали са по неблагоприятен начин нормалното му ежедневие
,са правилни и се споделят от настоящата инстанция ,включително и в частта при
определяне размера на обезщетението за обезвреда .Наведените от страните аргументи за
завишаването /въззивникът-ищец ,ответник по насрещния иск /и за занижаването на размера /въззивникът –
ответник ,ищец по насрещния иск / са
голословни и необосновани във въззивните жалби ,поради което съдът счита ,че и
в тази му част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доводи
против решението в частите ,с които се уважат исковете за понесени имушествени
вреди ,не са изложени във двете въззивни жалби ,поради което и в тези части то следва да бъде потвърдено
,още повече ,че размерите на тези вреди са безспорно установени по делото
Като
има предвид горното и на осн.чл. 267 ГПК
,Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1104/30.05.2018 г. постановено по
гр.д. № 8655/2017 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване В ЧАСТТА
относно главния иск по чл. 45 ал. 1 на
Г.В.С. за заплащане на сумата
от 20100 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди засягане на честта и личното достойнство ,претърпян психически и
емоционален дискомфорт вследствие непозволено увреждане , причинено от
въззивника на 26.12.2013 г. в гр. Бургас ,ул.“Тутракан „-до
бар“Бакарди“,състоящо се в нанесени му лека и средни телесни повреди ,ведно с
обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от деня
на деликта до окончателното изплащане,както и В ЧАСТТА относно насрещния иск на Т.П.П. за за пращане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 10100 лв. ,претърпени от същия инцидент ,пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от съобщението на страните .
В
ОСТАНАЛАТА част решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.