Р Е Ш Е Н И Е
№261144/1.4.2021г.
гр.
Вaрна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на дванадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов адм. дело №744 по описа
на Варненски районен съд за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба № РД20024687ВН/23.12.2020г. от С.Л.М., ЕГН ********** ***
срещу Заповед № *****************на ***** на О.В., с която наследниците на Л.А.М.,***
са признати да придобият собствеността
върху 600 кв.м. от недвижим имот №43 по ПНИ на местност „Д.Ч.“ КР 510,
землище на кв. В., гр. В..
В жалбата си жалбоподателя излага
съображения за незаконосъобразност на административният акт, като сочи, че неправилно
при постановяване на последния е приложена процедурата на §62, ал.3 ПЗР на
ППЗСПЗЗ, вместо уреденият ред в §4 б.“а“ и „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В открито съдебно заседание жалбоподателя,
чрез процесуалния си представител желае да бъде отменен обжалваният
административен акт, като намира същия за незаконосъобразен.
Ответникът, счита жалбата за неоснователна, а издаденият
административен акт за законосъобразен, като издаден при правилно издаване на
материалния закон.
Заинтересованата страна не взима становище по спора.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено
по делото е удостоверение №50/18.03.1982г.,
за предоставяне право на ползване от ОНС -А., в което се посочва, че на
основание решение №18/28.04.1981г. на ОНС-А. на Л.А.М. е предоставено правото
на ползване върху земя представляваща „хавра“ с площ
от 600 кв.м, намираща се в село К., местност „К.Й.“, представляваща парцел №43.
С молба
от 25.01.1998г. Л.А.М. *** предоставеният му за ползване имот с площ от 600
кв.м. в село К., план№43.
С протокол
№22/17.08.1999г. на комисия по §62 ППЗСПЗЗ е взето решение, с което е
предложено молбата на молителя по отношение на имот №43 в село К., към която е
приложено решение
на ОНС-А. №50/18.03.1982г., за предоставяне право на ползване да бъде
отхвърлена, предвид това, че в имота няма построена сграда.
Представена
по делото е заповед № 166/01.02.2001г. на ***** на О.В., с която на основание №62,
ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ и въз основа на протокол на комисия по §62, ал.1 ПЗР на
ППЗСПЗЗ, във връзка с молба от 28.01.1998г.,е отказано на Л.А.М. правото да
придобие собствеността върху имот с площ от 600 кв.м., представляващ имот №43 в
местност „К.Й.“, землище на село К.. В мотивите на заповедта се сочи, че в
имота не е построена сграда.
Със заповед №0401/08.12.2003г. на зам.
***** на О.В., на осн. §4к, ал.7 ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ
на местност „Д.Ч.“, землище В., одобрен със заповед №РД-1-7706(487)/16.12.2002г.
на о.у.на област В. е постановено Л.А.М. да придобие собствеността при
условията на §4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот, представляващ новообразуван
имот с идентификатор №43, площ от 600 кв.м., при граници имот №1617,№9004,№1616.В
заповедта е отбелязано, че същата на 08.01.2004г. е влязла в сила.
С решение
№4964/04.12.2018г., постановено по адм. дело №
10514/2018г. на ВРС е отменена заповед № 166/01.02.2001г. на ***** на О.В., с
която е отказано да бъде признато правото на Л.А.М. да придобие собствеността
върху имот с площ от 600 кв.м., представляващ имот №43 в местност „К.Й.“,
землище на село К..
Със Заповед
№ 5202/10.12.2019г. на ***** на О.В., на осн. §62, ал.1 и ал.2 ПЗР на ППЗСПЗЗ и
във връзка с решение №4964/04.12.2018г., постановено по гр.дело №10514/2018г.
на ВРС, е назначена комисия, която следва да даде становище относно основанията
за придобиване правото на собственост при условията на §4а и §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
С
протокол от 26.06.2020г. от заседание на комисия, назначена със Заповед №
5202/10.12.2019г. на ***** на О.В. е взето решение, че следва по отношение на
наследниците на Л.А.М., да бъде установено, че са налице условията, съгласно
§4а, ал.1 и ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, даващи основания за придобиване правото на
собственост върху предоставения имот за ползване №43, местност „Д.Ч.“, КР 510,
землище В., О.В.. Предложено е на ***** на О.В. да издаде заповед, с която на
осн.62, ал.3 ПЗР на ЗСПЗЗ да признае правото на наследници на Л.А.М. да
придобият собствеността върху 600 кв.м. от имот №43 по ПНИ на местност „Д.Ч.“,
като изготви оценка на имота.
Със заповед
№4254/256.11.2020г. на ***** на О.В., на осн. §61, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на
наследниците на Л.А.М. е признато правото да придобият собствеността върху 600
кв.м. от имот представляващ ПИ №43 в местност „Д.Ч.“ КР***, землище на кв.В., О.В.,
съобразно одобрения ПНИ със заповед №РД-1-7706(487)/16.12.2002г. на о.у.на област
В.. Постановено е по отношение за имота да бъде изготвена оценка, на осн. §31,
ал.2, т.1 от ПЗР към МПС №234 от 16.12.1999г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ.
Представено
по делото е удостоверение за наследници на Л.А.М., от което се установява, че
същия е починал на 12.06.2009г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт
№ І-902/13.06.2009г. от О.В., като наследници на лицето са жалбоподателя С.Л.М.
и заинтересованата страна М. А.М..
Представена
по делото е скица на имот №43 по плана на местност „Д.Ч.“, одобрен със заповед №РД-1-7706(487)/16.12.2002г. на о.у.на област В., в
която се сочи, че имота е собственост на наследници на Л.А.М., а като документ
за собственост е посочена заповед №0401/08.12.2003г.
Представен
по делото е извадка то регистър от ПКП на местност „Д.Ч.“, землище на ж.к. В., О.В.,
като имот № 0043, с площ от 745,08 кв.м. е записан в собственост на Л.А.М., на основание оценителен протокол №
2324/29.07.1994г.
Представена
по делото е таблица изчисляване на дължимите обезщетения на собственици на
имоти в местност „Д.Ч.“, землище ж.к. В., О.В., от която се установява, че
новообразуван имот №0043, с площ от 600 кв.м., е вписан на ползвателя Л.А.М.,
който имот с цялата си площ от 600 кв.м. попада в имот със стар № 1159,
последния с неидентифицирана собственост.
С писмо
рег. №АУ00918ВН-011ПР/09.03.2017г. на ***** на район Приморски при О.В. се
посочва, че в архива на район Приморски не се съхранява оценителен протокол
№2324/1994г. във връзка с придобиване право на собственост върху имот по §4 ПЗР
на ЗСПЗЗ по отношение на Л.А.М..Посочва се, че е издадена заповед по §4к, ал.7
ПЗР на ЗСПЗЗ №0401/08.12.2003г., като няма данни това да е извършено въз основа
на подадено заявление от заинтересованата страна. Посочва се, че доколкото
липсва оценителен протокол, съответно преписка към същия, не може да бъде даден
категоричен отговор дали е извършено плащане, съответно за кой имот е извършено
плащането, както и за кой имот се отнася вносната бележка за плащането за
надвишено строителство.
Представена
по делото е вноска бележка от 1994г., от която се установява, че Л.А.М. е
заплатил в полза на републикански бюджет сумата от 900,10 лева, на основание чл.4 за земята/за
надвишено строителство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно §19, ал.1 от
Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс
/ДВ, бр.39 от 20.05.2011г./, индивидуалните
административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за
издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра
на земеделието и храните, могат да се обжалват
пред районния съд по местонахождение
на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния
съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда
на АПК. В настоящия случай ВРС е сезиран с искане за отмяна на Заповед № *****************на *****
на О.В., с която наследниците на Л.А.М.,*** са признати да придобият собствеността върху 600 кв.м. от недвижим имот №43 по ПНИ
на местност „Д.Ч.“ КР 510, землище на кв. В., гр. В., на осн. §62, ал.3 ПЗР на
ППЗСПЗЗ.
С жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на процесната заповед на административния орган, като се
твърди, че по отношение на наследодателя на жалбоподателя са налице всички
предпоставки да придобие правото на собственост при условията на §4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразувания имот в
местност „Д.Ч.“ №43, с площ от 600 кв.м., което е и осъществено въз основа на
вече издадената заповед №0401/08.12.2003г. на ***** на О.В., на осн. §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Процесната заповед е издадена
при условията на §62,
ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Процедурата е приложима за ползватели,
които имат права по §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но
не са ги
заявили, и са подали заявление до ***** на общината по местонахождението на имота, а за градовете
с районни деления - до кметовете на районите, в срок до 31 януари
1998 г., за придобиване право
на собственост върху имот, предоставен за ползване с акт
на МС.
От представените по делото
писмени доказателства съдът прима, че на наследодателя на жалбоподателя е
предоставен за ползване имот въз основа на решение №18/28.04.1981г. на ОНС-А., който
имот представлява „хавра“ с площ от
600 кв.м, намираща се в село К., местност „К.Й.“, представляваща парцел
№43. Със заявление от 25.01.1998г.,
което е депозирано в срока по §62, ал.1 ПЗР на ППЗСПЗЗ, Л.А.М.,*** е релевирал искане пред ***** на О.В. да придобие правото на
собственост върху имота, който му е предоставен за ползване. С оглед искането на ползвателя и на осн. §62
ПЗР на ППЗСПЗЗ е назначена комисия, която взима решение, че не са налице
основанията за трансформация на права съобразно поставените изисквания на §4а и
§4б ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото в имота на молителя не е изградена сграда, при
което предлага на страната да бъде отказано да бъде признато правото за
възстановяване. При така приетото решение на комисията е издадена е заповед №
166/01.02.2001г. на ***** на О.В., с която на основание №62, ал.3 ПЗР на
ППЗСПЗЗ, е отказано на Л.А.М., б.ж. на гр. В* правото да придобие собствеността
върху имот с площ от 600 кв.м., представляващ имот №43 в местност „К.Й.“,
землище на село К.. В мотивите на заповедта се посочва, че в имота не е
построена сграда. Тази заповед е предмет на съдебен контрол, като въз основа на
депозирана жалба срещу същата е образувано адм. дело
№ 10514/2018г. на ВРС, по което е постановено съдебно решение
№4964/04.12.2018г., с което посочената заповед на ***** на О.В. е отменена. В
мотивите изрично състав на ВРС е посочил, че е налице идентичност на имота,
който е предоставен за ползване на наследодателя с имота посочен в заповед № 166/01.02.2001г. на ***** на О.В.,
установява се и е идентичност на този имот с имота посочен в заповед
№0401/08.12.2003г. на зам. ***** на О.В.. С крайният си съдебен акт съдът
приема, че в имота има изградена сграда, поради което и произнасянето на
административния орган е незаконосъобразно.
Със заповед №0401/08.12.2003г. на зам. ***** на О.В.,
на осн. §4к, ал.7 ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ на местност „Д.Ч.“,
землище В., одобрен със заповед №РД-1-7706(487)/16.12.2002г. на о.у.на област В.
е постановено Л.А.М. да придобие собствеността при условията на §4а, ал.1 ПЗР
на ЗСПЗЗ върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот с идентификатор
№43, площ от 600 кв.м., при граници имот №1617,9004,1616.В заповедта е
отбелязано, че същата на 08.01.2004г. е влязла
в сила.
Със заповедта издадена на осн. §4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ приключва последния етап от земеделската реституция, по отношение на
бившите ползватели. С постановяване на този акт на същите се признават правото
на собственост върху имота, който е посочен в заповедта. С тази заповед административният
орган приема, че са налице всички посочени в разпоредбата на § 4а, респ. §4б
предпоставки за трансформиране правото на ползване в правото на собственост.
Като последен окончателен акт, административния орган, с който реституционната
процедура приключва, административния орган приема, че на правоимащия
е предоставен имот за ползване въз основа на акт посочен в §63 ПЗР на ППЗСПЗЗ,
че в този имот е построена сграда до влизане в сила на ЗСПЗЗ (01.03.1991г.), за
имота е заплатена оценка на собственика чрез общината по цени посочени от
Министерски съвет, в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. За
издаването на такава заповед административния орган следи за наличието на
всички кумулативно посочени в закона предпоставки и само тогава, когато
прецени, че всичките са изпълнени със своя заповед по реда на §4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ признава правото на собственост, при която процедурата по реституция
следва да се счита за завършена.
В настоящата хипотеза в един по-късен етап, след
постановяване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, административния орган – *****
на О.В. със своя Заповед № 5202/10.12.2019г., на осн. §62, ал.1 и ал.2 ПЗР на
ППЗСПЗЗ и във връзка с решение №4964/04.12.2018г., постановено по гр.дело
№10514/2018г. на ВРС, е сформирал комисия, която следва да даде становище
относно основанията за придобиване правото на собственост при условията на §4а
и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Комисията е провела заседание на 26.06.2020г., на което
е взето решение, че следва по отношение
на наследниците на Л.А.М., да бъде установено, че са налице условията, съгласно
§4а, ал.1 и ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, даващи основания за придобиване правото на
собственост върху предоставения имот за ползване №43, местност „Д.Ч.“, КР 510,
землище В., О.В.. Предложено е на ***** на О.В. да издаде заповед, с която на
осн.62, ал.3 ПЗР на ЗСПЗЗ да признае правото на наследници на Л.А.М. да
придобият собствеността върху 600 кв.м. от имот №43 по ПНИ на местност „Д.Ч.“,
като и да изготви оценка на имота. С оглед така взетото решение на комисията е
постановена и процесната заповед №*****************на ***** на О.В., с която на
наследниците на Любен М. се признават права при условията на §4а, ал.1 и ал.2
ПЗР на ЗСПЗЗ, като е посочено на жалбоподателя и заинтересованата страна, като
наследници на Любен М., че следва да представят оценка на имота, изготвена при
спазване изискванията на §31, ал.2, т.1 ПЗР на ППЗСПЗЗ.
От доказателствата по делото съдът приема, че за да
достигне до това си решение назначената от административния орган комисия по
§62 ПЗР на ППЗСПЗЗ е счела, че по преписката на наследодателя на жалбоподателя
липсва изготвен оценителен протокол, съответно доказателства за плащане в полза
на собственика на имота.
От таблицата за дължими обезщетения на собствениците
на имоти в местност „Д.Ч.“, землище на ж.к. В., О.В. се установява, че
процесния имот на жалбоподателя № 0043, с цялата си площ от 600 кв.м. попада в
стар имот № 1159, с обща площ от 12655, по отношение на който не е установен
собственик, при което е отразен на неидентифициран собственик. Представена по
делото е извадка от помощния кадастрален
план, който е послужил за изготвяне на плана на новообразуваните имоти за
местността, който е приет със заповед №РД-1-7706/487/ от 16.12.2002г., представена по приобщеното към настоящото
гражданско дело, в който регистър е посочено, че новообразуван имот №0043
следва да бъде записан в собственост на наследодателя на жалбоподателя, на
основание оценителен протокол №2324/29.07.1994г.По делото се представя вноска
бележка за осъществено плащане в полза на републиканския бюджет от 1994г. в
размер на 900,10 лева, осъществено от наследодателя на жалбоподателя. Посочения в ПКП оценителен протокол не е
установен в архива на район „Приморски“ при О.В., както с писмо рег.
№АУ00918ВН-011ПР/09.03.2017г. на ***** на район Приморски при О.В. се посочва, че предвид липсата на оценителния
протокол не може да бъде даден категоричен отговор дали е извършено плащане,
съответно за кой имот е извършено плащането, както и за кой имот се отнася
вносната бележка за плащането за надвишено строителство от 1994г., приложена по
делото и част от административната преписка.
От така изложената и
приета фактическа обстановка, съдът прави извод, че след постановяване на акт
по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с който се признават права на собственост на наследодателя
на жалбоподателя, с процесната заповед се приема, че са налице основанията за
придобиване на имота по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ и се изисква оценка за имота.
Съдът намира заповедта за незаконосъобразна.
С постановяване на акт по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ реституцията на земеделска земя приключва. Бившия вече ползвател се признава за собственик, като се прима, че са налице основанията на материалния закон за осъществяване трансформацията на правото на ползване в право на собственост върху този имот. Като елемент от трансформацията на това право оценката на имота и заплащане на стойността на земята на собственика, следва да бъдат преценени преди постановяване на акта по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а не след това. Производството по §62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ следва да се развие преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, който се одобрява със заповед на областния управител. Така ако административният орган счете, че не са изпълнение условия за трансформация на права, било то защото имота не е предоставен с нарочен акт по §63 ПЗР на ППЗСППЗ, защото не построена сграда до приемане на ЗСПЗЗ, или липсва оценка, съответно доказателства за плащане на стойността на земята в полза на собственика, която стойност се заплаща чрез общината по местонахождението на имота, то това лице не следва да бъде вписвано като правоимащо било то в ПКП, било то и впоследствие приетия ПНИ за съответната местност. Съобразно приетото в съдебна практика и в частност Решение № 15487/18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 996/2014г., производството по § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ е преюдициално за производството по § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ
.С оглед
изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски на
осн. чл. 143 АПК, като за определянето им съдът намира, че следва да уважи
възражението по реда на чл. 78, ал.5 ГПК вр. чл.
14 АПК на административния орган за прекомерност на възнаграждението за процесуално
представителство, като определи същото в размера по чл. 8, ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
намира, че не следва да бъде присъждано възнаграждение в по-висок размер,
доколкото производството по делото не се отличава с висока фактическа и правна
сложност. Процесуалните действия приключиха в едно единствено съдебно
заседание, при което съдът намира, че минималното възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 500 лева е справедливо такова и следва да бъде
присъдено на жалбоподателя.
Осъжда О.В. с административен адрес гр. В., бул. О.П.П.№43 да заплати на С.Л.М., ЕГН ********** *** сумата от 500 (петстотин) лева,
съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на чл.143 АПК.