О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито
заседание на 27.03.2019г, в състав:
Председател ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.д.№
364/2019 по описа на ВОС, съобрази следното
Производството е по реда на чл.122 ГПК, образувано
е по повдигната от ВРС препирня за подсъдност между Варненски РС и Шуменски РС.
Производството по делото пред РС-Шумен е било образувано по искане на Директора на ТД на
КОНПИ-гр.Варна по реда на чл.29 от ЗОПДНПИ – за разкриване на информация,
представляваща банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2 ЗКИ за проверяваното лице
Ф.Б.И. ЕГН ********** ***.
Молбата е била подадена пред РС по постоянния адрес
на проверяваното лице.
Шуменският РС е приел, че не е местно компетентен
да се произнесе по искането, тъй като по своя характер се касае за охранително
производство и затова на осн.чл.531 ал.2 ГПК молбата следва да се разгледа от
съда по седалището на молителя ТД-Варна. Затова е прекратил образуваното пред
него дело и е изпратил същото по подсъдност на ВРС.
За да се произнесе по спора, въззивният съд
съобрази следното:
В ЗПКОНПИ като специален закон, уреждащ
правомощията на Комисията, нормата на чл.115 ал.1 от Закона предвижда, че Комисията
и Директорите на ТД могат да поискат от съда разкриване на банкова тайна, когато
това е необходимо за постигане целта на закона.
На тази норма кореспондира разпоредбата на чл.62
ал.6 т.4 от Закона за кредитните институции, която посочва Комисията като един
от субектите - носител на правото да иска разкриване на банкова тайна.
Действително, горепосочената норма на чл.115 ал.1
от специалния закон не посочва кой е местно компетентният съд.
Не се
споделят, обаче, мотивите на РС-Шумен, че образуваното производство има характера на охранително, при това едностранно и безспорно,
тай като чрез него се целяло съдействие
от страна на съда
на молителя за нуждите на осъществяваната от него проверка по ЗПКОНПИ. След
като в специалните норми на чл.62 ЗКИ
и чл.115 ЗПКОНПИ няма установени
особени правила относно местната подсъдност, то същата следва да бъде определена съгласно чл.531 ал.2 ГПК, съгласно която местно
компетентен да разгледа процесното искане за разкриване на сведения от
посочените регистри е районният съд по седалището на молителя, който го е
предявил. И тъй като в случая, седалището на ТД на КОНПИ е в
гр.Варна,
то местно компетентен да разгледа молбата е РС-Варна.
Посочено е още, че това най-пълно би
съответствало и с принципите на бързина и процесуална икономия, изисквани в
производството по чл.115 ЗПКОНПИ, доколкото правомощието да се иска разкриване
на банкова и търговска тайна по чл.115 от Закона
принадлежи единствено на КПКОНПИ и на директорите на ТД, разположени в София,
Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново.
На първо място следва да се отбележи, че охранителните производства като част
от т.нар. безспорна съдебна администрация са проява на доброволна юрисдикция и
предполагат правомерно развитие на гражданските правоотношения, като ги
улесняват чрез създаване на изгодни за молителя правни последици. Същите не
засягат правната сфера на друго лице. Постановеният акт няма репресивен
характер и не подлежи на принудително изпълнение. Неговият ефект се изчерпва с
оказваното на определено лице съдействие от съда, без да бъде засягана правната
сфера на друго лице. Затова и съдебният акт, с който се уважава молбата, не
подлежи на обжалване - чл.537 ал.1 ГПК. В случай, че е възникнал спор, то това
би било пречка за издаването на охранителния акт /чл.536 ГПК/. Ако пък охранителният
акт вече е бил издаден, то законът предвижда защита на правата по исков ред - арг.
от чл.537 ал.2 ГПК.
Що се отнася до спорната съдебна администрация, същата не е уредена в ГПК и се възлага на съдилищата въз основа на отделни материални закони. Производствата са
двустранни и състезателни, като постановеният съдебен акт
променя съществуващите граждански отношения по волята на едната от страните в
правоотношението, независимо от волята на другата, без съдебният акт да се ползва със сила на
пресъдено нещо.
Същият е обжалваем, за да се гарантира защита на
евентуално накърнени с него права.
Настоящото производство се развива едностранно, без участието на лицето,
спрямо което се иска разкриване на банковата тайна по ЗКИ, и затова то не е
носител на правото на жалба срещу постановения акт.
Предвид изложеното производството по разкриване на банкова
тайна по чл.115 ЗПКОНПИ вр.чл.62 ал.2 ЗКИ не съставлява нито спорна, нито безспорна
съдебна администрация на граждански правоотношения и затова няма
основание местната подсъдност да се определя по правилата
на
чл.531 ал.2 ГПК.
В случая
е налице непълнота в закона, тъй като нормата на специалния
закон - чл.115 ал.1 ЗПКОНПИ не указва кой е местно компетентният съд да се произнесе по
отправеното искане за разкриване на банкова тайна. Такива
указания не се съдържат и в общата разпоредба на чл.62 ал.6 ЗКИ, указваща кои са титулярите на това право. Липсва конкретизация и в
останалите специални закони, касаещи разкриването
на : търговска тайна по чл.35 ал.1 от ЗПФИ; сведения по чл.133 ал.2 от ЗППЦК.
Съгл.чл.46 ал.2 изр.1-во от ЗНА „когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България“.
В тази връзка
аналогично разрешение е дадено в ЗСВ след влизане в сила изменението с ДВ бр.49/2018 на чл.175д ал.6
изр.2,
с което изрично се посочва, че Главният
инспектор и инспекторите от ИВСС могат да искат
разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният адрес
на лицето.
В подкрепа на тези разсъждения е и това, че искането за разкриване на банкова тайна съставлява подготвителни действия и способ за събиране на доказателства в
изпълнение правомощията на Комисията, насочени към евентуалното интервениране в
чуждата правна сфера в случай, че се установи наличието на данни за незаконно
придобито имущество. Като продължение на тези действия, при констатирано
несъответствие между имуществото и доходите на лицето, са правомощията на Комисията да
поиска обезпечение на бъдещия иск и да предяви осъдителен такъв, явяващ се
специален спрямо общия за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. Затова и препращащите
разпоредби на чл.135 и чл.159 ЗПКОНПИ указват на субсидиарното приложение на
ГПК. В съответните раздели на гл.12 от Закона „Обезпечителни мерки и отнемане в
полза на Държавата на незаконно придобитото имущество“, а именно: в Р-л І
„Обезпечителни мерки“–чл.116 ал.3 и в Р-л ІV „Производство пред съда за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобитото имущество“–чл.153 ал.1 е
предвидена изрична компетентност на окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на проверяваното лице, т.е. и в двете хипотези местната
компетентност е в отклонение от общите правила на ГПК.
При това положение се налага изводът, че след като местната компетентност на съда по обезпечителното и исковото производство се определя според постоянния адрес на проверяваното лице, то същият подход
би следвало да се приложи и при определяне местната компетентност на съда по предварителното събиране на доказателствата по чл.115 ЗПКОНПИ.
Ето защо, настоящият състав
намира, че местно компетентен да се произнесе по искането за разкриване на
банкова тайна относно банковите сметки с титуляр Ф.Б.И. ***, е Шуменският Районен съд, на който делото следва да бъде изпратено за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОПРЕДЕЛЯ
за местно компетентен РС-ШУМЕН, на който да се изпрати делото за образуване под нов номер и продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Копие от определение да се изпрати
на РС-Варна за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: