№ 3626
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110139604 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
09.11.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 39604/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от "" срещу ЗАД "" АД, в която се твърди, че на 03.08.2019
г., в община Несебър“, на път E-87 на разклона за къмпинг „Иракли“ е настъпило ПТП
между автомобил „Мерцедес МЛ350“, .............., управляван от ЗАГ и автомобил „Рено
1
Талисман“, "", управляван от СДЧ, като последният автомобил бил собственост на ищеца.
Поддържа, че причина за ПТП-то е виновното и противоправно поведение на водача на
автомобил „Мерцедес МЛ350“, ............... Навежда доводи, че за ПТП-то бил съставен
констативен протокол, като било установено, че виновният водач се е движел с несъобразена
скорост с интензитета на движението, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е
ударил другия автомобил, собственост на ищеца, като били нанесени вреди. Излага
съображения, че гражданската отговорност на виновния водач към момента на ПТП-то е
била покрит застрахователен риск при ответника по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че при ответника е образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 18410530038, като застрахователят на 23.10.2019 г. бил
извършил частично плащане на сумата от 13607,13 лева. Поддържа, че размера на вредите е
за сумата от 15622,44 лева, като с оглед плащането била останала незаплатена разлика в
размер на 2015,31 лева. Навежда доводи, че ответника е изпаднал в забава, поради което
дължал и мораторна лихва в размер на сумата от 315,19 лева за периода 24.11.2019 г. до
05.07.2021 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди,
че действително към момента на ПТП-то е бил застраховател по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че е заплатил сумата от 13607,13
лева, с която е удовлетворил претенцията на ищеца, като ищеца неоснователно претендирал
разликата. Навежда доводи, че характера и степента на увреждане на спирачната система не
били в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Излага съображения, че увреденият
автомобил е бил в движение, като имало разлика в пробега от 100 километра между първия
и третия оглед, където било отразено увреждане на „апарат спирачен заден ляв“, като с
оглед изминалия период би могло да са налице други причини и събития, които да са довели
до увреждане на спирачната система. Твърди, че претенцията е в завишен размер.
Поддържа, че с оглед неоснователността на главния иск, то такъв се явявал и акцесорния за
претендираната мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 28.10.2021 г., съдът е
допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове, като
претенцията за застрахователно обезщетение се счита предявена за сумата от 3212,48 лева, а
претенцията за мораторна лихва се счита предявена за сумата от 502,44 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
2
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е отделено за
безспорно, че 1) на 03.08.2019 г., в община Несебър“, на път E-87 на разклона за къмпинг
„Иракли“ е настъпило ПТП между автомобил „Мерцедес МЛ350“, .............., управляван от
ЗАГ и автомобил „Рено Талисман“, "", управляван от СДЧ, като последният автомобил бил
собственост на ищеца; 2) че причина за ПТП-то е виновното и противоправно поведение на
водача на автомобил „Мерцедес МЛ350“, ..............; 3) че при ответника е образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 18410530038, като застрахователят на
23.10.2019 г. бил извършил плащане на сумата от 13607,13 лева.
От Свидетелство за регистрация част I № ********* се установява, че лек автомобил
„Рено Талисман“, "" е собственост на ..............
Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание
на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на
противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК . Следователно свидетелството за
регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.
1 ГПК. Ето защо, при липсата на провежда на пълно и главно доказване, което да оборва
обстоятелствата обективирани в официалния свидетелстващ документ, тоест
установяването, че същият е неверен по смисъла на чл. 193 ГПК (т.е. фактите за които
свидетелства не са се проявили по подобен начин в обективната действителност), съдът е
длъжен да приеме, че обвързващата материална доказателствена сила не е оборена, поради
което и обстоятелствата, които са обхванати от този процесуален ефект на писменото
доказателствено средство са се осъществили в обективната действителност по начина
отразен в документа.
Представен е протокол за ПТП № 1631302/03.08.2021 г. от който се установява, че на
03.08.2019 г., около 10:15 ч., лек автомобил „Мерцедес МЛ350“, .............. се движи по ГП Е-
87, с посока от гр. Варна към гр. Несебър и на разклона за къмпинг „Иракли“, поради
движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, водачът навлиза в
3
лентата за насрещно движение, като настъпва ПТП с лек автомобил „Рено Талисман“, "".
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение №
24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че
„Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г.,
I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.
Прието е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на ПТП-то е
следния – на 03.08.2019 г., около 10:15 ч., лек автомобил „Мерцедес МЛ350“, .............. се
движи по ГП Е-87, с посока от гр. Варна към гр. Несебър и на разклона за къмпинг
„Иракли“, поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението,
водачът навлиза в лентата за насрещно движение, като настъпва ПТП с лек автомобил „Рено
Талисман“, "". Вещото лице е посочило, че лек автомобил „Рено Талисман“, "" са нанесени
вреди по предна лява врата, задна лява врата, челно стъкло, заден ляв панел, задна броня,
ляв праг, спойлер броня, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Експертът
е посочил, че стойността необходима за възстановяване на увреденото МПС на базата на
пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 16819,61 лева. В открито съдебно
заседание вещото лице подробно е изяснило, че спирачен апарат, заден ляв е за подмяна, тъй
като е в зоната на удара и е нормално да се увреди, като увредата е механична и няма
значение дали да апаратът е електрически или механичен. Изяснено е, че с увреден спирачен
апарат автомобилът не е могло да се придвижи от мястото на удара. Посочено е, че
вътрешни увреди се констатират обикновено при трети оглед, само и единствено след
оборудване на превозното средство и тест – изразяващ се в управление на автомобила и
появяване на грешки на това място, където е настъпил удара. Установено е, че на детайли,
които са видимо увредени не се прави трети оглед. Вещото лице е посочило, че трети оглед
се прави на шенкели и части от окачването след като се комплектова автомобила и се
извърши движение с автомобила, за да се установи дали борд компютъра отчита грешки.
Експертът е посочил, че принципно е възможно това увреждане да настъпи и в последствие,
след комплектоването на автомобила. Но в случая ставало въпрос за увреда в зоната на
4
удара, като предвид това се приемало, че след като е в зоната на удара е в причинно-
следствена връзка с ПТП-то, тъй като щетата била голяма. Посочено е, че имало сериозни
деформации, поради което е възможно да са налице увреждания в електрическа част, която
да се установи след управление на МПС за известно разстояние. Нямало данни дали
механизма за отчитане на грешки е сработил след 20 км, 50 км или 100 км. Експертът е
посочил, че единствено е известно, че след известно управление автомобилът е върнат за
допълнителен оглед, като конкретното МПС няма датчик, който да отчита часа на
индикация на самата грешка. Вещото лице е изяснило, че към датата на ПТП-то автомобилът
е бил на 1 г., 1 м. и 29 дни, което изисквало отстраняване на вредите в сервиза на
официалния представител, като е изяснено, че цените не са средни пазарни, а са цените на
официалния доставчик.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно както на
поставените задачи, така и на въпросите на страните в откритото съдебно заседание, като по
делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода
на правния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че предвид изясненото от вещото лице в
откритото съдебно заседание е необходимо да се посочи, че съдът възприема наличието и на
причинно-следствена връзка по отношение увреждането на спирачния апарат. От една
страна вещото лице категорично заявява, че същото е в зоната на удара, което и от
експертна гледна точка води до това да се възприеме наличието на причинно-следствена
връзка. От друга страна при преценката и оценката на доказателствата по делото, като част
от доказателствения процес следва да се вземат предвид опитните правила. Опитните
правила са носители на съществена информация за взаимовръзката на явленията в
природата, за причинно-следствената връзка между отделните факти, като всеки отделен
факт се проявява в два аспекта – веднъж като причина за настъпване на определен резултат,
а в другия случай като следствие на един причинен процес. В този смисъл е Решение №
262/11.05.2010 г. по № 1155/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о. , в което е възприето, че:
„Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се
ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така
също и от житейската логика и опитните правила.“. В тази насока, действително
ответникът е направил възражение, че е възможно увреждането да е настъпило от друго
събитие, но доводите в тази насока са бланкетни. Липсват конкретни твърдения какво е
другото събитие, респ. липсват каквито и да било доказателства по делото в тази насока,
поради което и съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече, за да се разколебае тезата на ищеца и
доказателствата, които той е ангажирал по делото е необходимо ответникът не само да
направи възражение, но и да проведе насрещно доказване, което по правило не е пълно и
главно, но е достатъчно да индицира наличието на обстоятелства, които да разколебаят
5
доказателствата ангажирани от насрещната страна, за да последната да не е провела пълно и
главно доказване, което предвид разпределената с доклада по делото доказателствена тежест
да доведе до неблагоприятните последици на процесуалната тежест, визирано в нормата на
чл. 154 ГПК. В процесния случай подобно насрещно доказване не е налице.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. В конкретния случай
несъмнено увреждането на самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до
намаляване стойността на автомобила, представлява непосредствена вреда под формата на
претърпяна загуба. В случая макар и да е налице иск за заплащане на регресно обезщетение
по договор за имуществена застраховка, отново се обезщетява негативния интерес, което
означава, че заплащането на застрахователно обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, което то е било преди увреждането (да се приведе
увреденото МПС в предишното му техническо състояние), поради което обезщетението
следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Тоест,
макар и да се касае за договорен иск, който принципно защитава позитивният интерес на
ищеца – този от изпълнение на договора, то същото цели един по далечен резултат, а
именно удовлетворяването и на посочения негативен интерес, без това да е свързано с
извършването на разноски от имуществения патримониум на ищеца. Размерът на тази
парична сума по принцип следва да се определи съобразно средните пазарни цени в
Република България към деня на увреждането, тъй като това в мнозинството случаи би било
достатъчно за пълното репариране на вредите. Единствено ако в Република България дадена
стока или услуга не се предлага на пазара (напр. за ремонт на самолет) и ако без нея
6
репарирането на причинените вреди е невъзможно, то тогава по необходимост при
определяне стойността на обезщетението следва да се вземат предвид пазарните цени в
друга държава, където стоката или услугата се предлага, с което би било спазено
изискването за пълна обезвреда – в рамките на уговорения застрахователен лимит – арг. чл.
400 КЗ. Несъмнено, при пазарна икономика със свободна конкуренция между множество
стопански субекти е обичайно да се предлагат и по-високи цени за ремонт на МПС (особено
в т. нар. официални/оторизирани за марката автосервизи), но тези по-високи цени не следва
да се вземат предвид при определяне на задължението, ако заплащането на средната пазарна
цена е достатъчно за пълното отстраняване на вредите при изискуемото качество. Този
извод не се променя от евентуалното обстоятелство, че автомобилът е в гаранционен срок
(но предвид заключието на САТЕ, следва да се отчете обстоятелството констатирано, че
ремонта следва да се извърши в официален сервиз) и, че условие за бъдеща важимост на
гаранцията е отремонтиране в официален сервиз. В подобна хипотеза очевидно се смесват
два проблема: 1) отстраняването на преките и непосредствени вреди чрез привеждане на
увреденото МПС в предишното му техническо състояние, за което е напълно достатъчно
извършването на ремонт по средни пазарни цени в обикновен сервиз, и 2) запазването на
правата по договорната гаранция с продавача на автомобила, което няма връзка с преките и
непосредствени вреди от самото увреждане – от една страна, подобен евентуален резултат
няма характер нито на претърпяна загуба, нито на пропусната полза (такава не може да има,
предвид липсата на сигурност в бъдещото настъпване на условието за „активиране“ на
гаранцията – настъпването на евентуален технически проблем от нормалната
експлоатацията на автомобила, какъвто може и никога да не настъпи); от друга страна –
евентуалното загубване на правата по гаранцията не е пряка и непосредствена последица от
увреждането на автомобила при ПТП, а представлява по-далечен причинен резултат, т.е.
липсва пряка причинна връзка (същият би бил пряк резултат не на увреждането, а на друго
обстоятелството – липсата на отремонтиране на автомобила в официален сервиз), като
самото увреждане при ПТП нито е необходимо и достатъчно условие за настъпване на
загубата на гаранцията, нито тя е типичен, закономерен и адекватен резултат на това
увреждане, а случайна последица, която при това не е настъпила (случаят е аналогичен на
известните учебникарски примери на Потие, илюстриращи липсата на пряка причинна
връзка).
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че всички материални предпоставки на претенцията са налице, като предвид
размера на обезщетение по заключението на САТЕ и размера на извършеното извънсъдебно
плащане, съдът счита, че следва да уважи иска в пълния предявен размер от 3212,48 лева.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
7
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
От писмо (л. 69 в кориците на делото) се установява, че на 09.08.2019 г. при ответник
била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като предвид
момента на извършеното частично плащане от ответника – 23.10.2019 г., съдът намира, че
последният действително е изпаднал в забава, поради което се дължи и мораторна лихва.
При аритметическото изчисление на дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва, а така и предвид представените извлечения от ищеца от електронни
изчислителни калкулатори (л. 26 и л. 84 в кориците на делото), съдът намира, че
претенцията е основателна за сумата от общо 502,44 лева за периода 24.11.2019 г. до
05.07.2021 г. Действително в случая в случая е налице императивната правна норма на чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, която действаща в
редакция от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020
г.) предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки
за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на
договор и изземване на вещи.В случая безспорно се касае за спор между частноправни
субекти, макар и последните да са застраховател и държавен орган и да е предвидена и
публична регулация за последните, то няма спор, че отношенията между тях се уреждат по
метода на равнопоставеността, като застрахователните дружества са търговски дружества на
частното право, а отговорнсотта на държавните органи при частноправните отношения се
регламентира с метода на равнопоставеността. Тоест, ищеца и ответника попадат в обхвата
на разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, която действаща в редакция от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. Въпреки това от
извлеченията от електронните изчислителни калкулатори представени от ищеца, а така и
при аритметическото пресмятане извършено от съда, при условията на чл. 162 ГПК, се
изяснява, че сумата е формирана при съобразяване на императивната норма на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, която действаща в
редакция от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последнияте поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което с оглед нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да му се присъди сумата от 907,76 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "" АД, ............., със седалище и адрес на управление: ......... да заплати
8
на ............., ................., със седалище и адрес на управление: ......................, на основание чл.
432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3212,48 лева, представляващи застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 18410530038 за ПТП от
03.08.2019 г., около 10:15 ч., лек автомобил „Мерцедес МЛ350“, .............. се движи по ГП Е-
87, с посока от гр. Варна към гр. Несебър и на разклона за къмпинг „Иракли“, поради
движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, водачът виновно и
противоправно нарушава правилата за движение по пътищата, като навлиза в лентата за
насрещно движение, като настъпва ПТП с лек автомобил „Рено Талисман“, "" по които
автомобил са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. (датата на подаване
на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 502,44 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 24.11.2019 г. до 05.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК "" АД, ............. да заплати на .............,
................., сумата от 907,76 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9