Мотиви към присъда
№ 18/ 04.06.2020 г., постановена по НЧХД№ 136/ 2019 г. по описа на РС-
Димитровград.
1. Против Я. С.А., род. на *** г. в гр. Кърджали, жив.
в с. Дълго поле, обл. Пловдив, б. гр., средно образование, женен, ЕГН**********,
неосъждан и И.Я.А., род. на *** ***.
гр., средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан е подадена тъжба, с
която са обвинени, че на 09.08.2018 г.- в с. Бодрово, общ. Димитровград в
съучастие като съизвършители причинили на И.Г.И. от гр. Пловдив лека телесна
повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно- контузни рани на главата в лявата
теменна област и лицето, контузия на лявата вежда, кръвонасядания по гърба, в
областта на мишниците и предмишниците, двустранно кръвонасядане по долните
крайници- лява подбедрица, предна повърхност и средна трета, кръвонасядане в
лявото подбедрие и под областта на стомаха- престъпление по чл. 130, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК.
2. В хода на производство е предявен граждански иск от
И.Г.И., ЕГН**********, съдебен адрес – адв. Д. Н. ***, да бъдат осъдени Я. С.А.
и И.Г.И. солидарно да му заплатят сумата в размер на 5,000.00(пет хиляди лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени в
следствие на деянията неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях,
считано от 09.08.2018 г. до окончателно изплащане на сумата и направените по
делото разноски.
3. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. Д. Н. при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване
на подсъдимите за виновни и освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а от НК, уважаване на гражданският иск.
4. ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ, той и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- И.Г.И. не
пледира.
5. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Ш. *** пледира недоказаност на
обвинението и оправдаване на подзащитните си, алтернативно- за признаване на Я.
С.А. за виновен, а сина му- И.Я.А.- за невинен, гражданският иск да не се
уважава, претендира и разноски.
6. ПОДСЪДИМИЯТ- Я. С.А. се признава за виновен,
обяснява постъпката си с мотивите за нейното причиняване.
7. ПОДСЪДИМИЯТ - И.Я.А. не се признава в своите
обяснения. Двамата подсъдими не пледират.
Съдът намира:
Приложим
закон:
8. НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС(НК).
Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който
причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129,
се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с
пробация.
Факти по
делото.
9. Г- н И. бил съпруг на св. И., тяхна дъщеря била св.
Й.А., имали и син- св. Г. И.. Св. Й.А./на 48 г./ била съпруга на г- н Я. А.,
имали две деца- г- н И. А. и св. Й. А.. В началото на брака си И. живеели в гр.
Маджарово, където се родила и дъщеря им- св. Й.А.. Там последната се запознала
с колега на баща си- г- н Я. А., оженили
се. В последствие се пренесли всички заедно в гр. Пловдив, където живеели в
общо домакинство- апартамент, собствен на И..Родили се и децата на А.- г- н И. А.
и св. Н. А.. Братът на св. Й.А.- св. Г. И. се установил със своето семейство в
гр. Димитровград, не поддържали никакви отношения по между си. Г. И. не влизал
и в конфликти с г- н Я. А., но от друга страна поддържал отношения с родителите
си И..
10. Постепенно в последните години отношенията между И.
и дъщеря им св. Й.А. се обостряли. И. решили да помогнат на сина си- св. Г. И.
за поддръжка на имот в с. Бодрово, общ. Димитровград, който започнали да
ремонтират, по тази причина го посещавали често.
11. През това време, апартамента, обитаван съвместно от
И. и А. бил приписан на св. Г. И., въпреки намерението на Й. А. тя да станела
негов собственик. По молба на брат й родителите й започнали да пренасят
покъщнина в с. Бодрово, в който имот извършвали ремонт. Това било придружено с
подхвърляния от страна на св. И. към Й.А., а именно- че последната е откраднала
нотариалният акт на апартамента и че също така говорила неверни неща за баща й.
12. В този период от време- юни 2018 г., Я. А.
преценил, че му е нужно уединение, по тази причина се прибрал в Маджарово сам,
където имал апартамент.
13. Пак тогава св. Н. А. била на кафене с приятелки,
когато майка й – св.Й.А. и се обадила по телефона. По време на този разговор
дочула, как дядо й- г- н И. поискал от майка й да правят секс. Това провокирало
разговор между св. Н. А. и г- н И., при което последният дал различно обяснение
за използването на думата „секс“, което се сторило несъстоятелно на св. Н. А..
В тази връзка тя започнала да осъзнава,
че поведението на И. е нетипично. Спомняла си, че често пъти майка й имала
синини, а това съвпадало с периодите от време, в които баща й – подс. Я А.
пътувал, предвид и факта, че същият бил шофьор на товарен камион и осъществявал
постоянно международни курсове. Засичала И. да излиза вечерно време от стаята
на майка й. Той й обяснявал , когато била в осми клас какво представлявала
мъжката ерекция. Допълнително се сетила, че баба й- св. И. постоянно я е пазила
, например не давала на св. Н. А. да сяда в скута му. В допълнение знаела, че
дядо й системно биел нейният брат.
14. В последствие говорила с майка си, а при
проведеният разговор, разбрала и нейната позиция. Всъщност св. Й. А. твърдяла,
че била подложена на системен и постоянен сексуален тормоз от баща си И., който
започнал когато била още на 8 години. Сексуалният тормоз се изразявал не само в
опипване, но и многократно извършване на сексуални актове, включително и с
проникване в нея.Твърди, че И. ги е възприела по време на такъв полов акт.
Въпреки това, И. не се намесила, а в последствие уговорила Й.А. да си мълчи, от
страх да не бъдат бити цялото семейство.
15. Св. Н. А. обсъдила станалото и с брат си- г- н И. А.,
който взел решение, за да предпази семейството си да смени патронника на
входната врата на апартамента, тъй като И. се прибирали постоянно, а майка му
Й.А. постоянно била сама. Два пъти след това И. идвали и вторият път разбрали,
че има смяна на ключалката, за което сезирали органите на реда.
16. В тази ситуация
Й.А. подала на 06.08.2018 г. до 5- то РУ- МВР- Пловдив жалба за
сексуален тормоз против баща си. Обадила по телефона на съпруга си – г- н Я. А.
пресъздавайки своите възприятия по случая с баща си.
17. Я. А. приел твърде тежко новината, познавал се
дълго време преди да се оженят с бащата на съпругата си, имал не добро мнение
за него, но пък не предполагал, че е способен на това. Върнал се на 09.08.2018
се прибрал в Пловдив. Там бил поканен и дал обяснения по сигнала на съпругата
си пред органите на реда, заедно със
сина си. Следобяд на същият ден решил, че трябва ситуацията да се изясни и
поискал от сина си да отидат заедно в с. Бодрово, където да говорят с И., по
повод твърденията на Й.А. за сексуалният тормоз, упражнен над нея. Това и сторили- И. А. подкарала колата заедно с баща
си към селото. Около 17:00 часа се установили в с. Бодрово до имота, където
били И.. Слезнали от колата, а И., като видял двамата мъже побягнал в къщата,
след това излезнал и държал неустановени по делото предмети в ръце. Я. А. бил
силно ядосан от споделеното от съпругата си и започнал да крещи по посока на И., поискал обяснение за стореното от
него, казвал му „изнасилвач“. Същевременно се нахвърлил върху него и с удари го
повалил на земята. Същевременно И. А. хванал св. И., също викайки й, че дядо му
е изнасилвач, предотвратявайки възможна намеса на И.. Същевременно Я. А.
нанесъл поредица от удари по падналият И.. В хода на побоят Я. А. се усъмнил,
че състоянието на И. е особено тежко, според него може би вероятно е симулирал
инфаркт, това било възприето и от И. А., който пък отделил баща си от дядо си.
Веднага след това И. А. се качил на колата и рязко потеглил, спирайки до
падналият И. в непосредствена близост, тогава в колата се качил и баща му- Я. А.
и потеглили в обратна посока.
18. При побоя на
И. били причинени следните наранявания- разкъсно- контузни рани на главата в
лявата теменна област и лицето, контузия на лявата вежда, кръвонасядания по
гърба, в областта на мишниците и предмишниците, двустранно кръвонасядане по
долните крайници- лява подбедрица, предна повърхност и средна трета,
кръвонасядане в лявото подбедрие и под областта на стомаха.
19. Горното било възприето и от св. Х., която работела
на магазин, отстоящ около 100 м. от събитието. Тя веднага се обадила на тел.
112 и отишла на място да види състоянието на падналия И.. Той бил целият в
кръв, станал и казал на свидетеля кои са извършителите. На сигнала се отзовали
служители на МВР- Димитровград, между които и св. К.. Той също възприел тежкото
състояние на пострадалият и разбрал, че извършителите са от район, който не се
обслужва от неговото управление, за което докладвал. Паралелно с това , св. И.
се обадила на сина си- Г. И., който веднага се отправил към селото и по пътя
настигнал полицейският автомобил, така карал непосредствено след него. Веднага
след тях пристигнала и кола на бърза медицинска помощ. Медицинските работници
откарали И. ***, където бил приет в хирургично отделение около 22:00 часа. Там
било пред прието медикаментозно лечение и И. бил изписан на 14.08.18 г. Срокът
за възстановяване от нараняванията бил около 20 дни, нямало увреждания по
вътрешни органи, нито счупване на кости. Сега изпитвал постоянно главоболие,
което се отдавало на побоя, пиел успокояващи лекарства.
20. Горните факти се установиха от показанията на
свидетелите, заключение и устен доклад на вещо лице, свидетелства за съдимост,
епикриза, преценени от съда по ред и начин, отразен по – долу, като за тази цел
се използваха и данни от материали към прокурорска преписка №7502/18 на РП-
Пловдив- досежно дати на подаване на жалби и досежно дати на даване на
обяснения.
Правни
изводи за съставомерност.
21. Съдът намира за безспорно установено по това дело,
че на 09.08.2018 г.- в с. Бодрово, общ. Димитровград на И.Г.И. от гр. Пловдив
са причинени следни наранявания: разкъсно- контузни рани на главата в лявата
теменна област и лицето, контузия на лявата вежда, кръвонасядания по гърба, в
областта на мишниците и предмишниците, двустранно кръвонасядане по долните
крайници- лява подбедрица, предна повърхност и средна трета, кръвонасядане в
лявото подбедрие и под областта на стомаха .Тези наранявания кореспондират с
изискванията за лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Всъщност спор в тази посока по делото няма, съдът кредитира експертиза и устен
доклад, както и епикриза по отношение на нараняванията, а по отношение на
времето и мястото- показанията на всички свидетели, очевидци и посетили
непосредствено мястото на деянието- И., Г. И., Х. и К., както и обясненията на
двамата подсъдими. Тези доказателства са еднопосочни и непротиворечиви
22. Един от проблемите по това дело, според съда- същественият- е за авторството на деянието. Твърдението на
обвинението е за престъпление , извършено в съизвършителство от двамата
подсъдими. Защитата прави друг прочит – деянието е осъществено само от Я. А. и
то при условията и в пределите на неизбежна отбрана, докато сина му- И. А. не
участва в побоя.
23. Съдът при тази изходна позиция, опирайки се на
гласните доказателства, събрани чрез доказателствени средства- обяснения на
подсъдимите и показанията на И. и Х.- очевидци на станалото, счете за несъмнено
установено, че подс. Я. А. действително е нанесъл множество удари по отношение
на И., в следствие на което последният е получил посочените по- горе
наранявания. Спор за неговото участие практически липсва.
24. Насочвайки се към участието на подс. И. А. следва
да се преценят внимателно данните, които посочените по- горе лица дават. Подкрепяйки
обвинението, И. твърди: „ ..Гледам Я. и
внукът ми удрят съпруга ми по главата, по тялото…“. При преразпита си в с.з. на 13.02.20 г., св. И. допълва: „…И.
внука идва срещу мен и ме хвърля на земята. Взема ми телефона и го хвърля в
комшиите. Беше ядосан, дори пяна излизаше от устата му“. Св. Х. заявява :
„…Излязох и видях двама мъже да пребиват двамата по- стари хора. Видях да ги
пребиват с нещо като бухалка, но не мога да кажа със сигурност, че е било
бухалка. Възрастният мъж падна на земята, те продължиха да го удрят. Единият от
двамата се качи в колата и тръгна към по- възрастният, който също беше на
улицата и на земята. Колата спря пред него преди да го прегази…“.
25. Версията на подсъдимите се различава от изнесеното
от свидетелите. Действително Я. А. е
нанесъл ударите, но след като е видял, че : „…..срещу мен идва/И./ с една тръба
и едни лозарски ножици. Аз изтръпнах целия, тръгнах да бягам, взе от колата
една бухалка и почнахме дуел- аз с бухалката той с тръбата. В един момент успях
да му измъкна тръбата , взех да го налагам….Добре, че беше сина ми да го
защити…Синът ми никого не е ударил, даже между нас двамата в старанието си да
ни разтърве даже мен удари“. Подс. И. А.
: „…Отидох да говоря с баба и я попитах защо дядо бяга……оттам вече сне чуват
викове на тези двама възрастни господа/ баща му и дядо му/. Аз отидох да видя
за какво става въпрос и виждам как те започват да се удрят и да се бият.
Избутах дъртия , избутах и баща ми. ….Не съм удрял дядо си. Единственият път,
когато го докоснах, беше когато отидох на двора, за го избутам да ги отделя
двамата и да спрат тази кавга.“.
26. Какво става ясно при съвместният прочит на тези
гласни доказателствени средства. Що касае обвинението, св. И. само един път
споменава, че подс. И. А. е биел съпруга й. Доста по- подробно описва как
всъщност нейният внук е при нея и обръща агресията си към нея. Като че ли
казаното от Х. подкрепя обстоятелството, че този подсъдим нанася удари на И..Ако
се приемат за достоверни показанията на И. в цялост, двамата мъже са се
нахвърлили първо върху съпруга й, в последствие внука й се отдела и насочва
цялото си внимание към нея, а И. не твърди, че след това И. А. е продължил да
удря съпруга й. В този смисъл, може да се приеме, че според този свидетел внука
й е нанесъл ударите по И. само в началото на конфликта.
27. Х. твърди, че двама мъже бият тези двама възрастни
хора/ И./, използва множествено число и за жертвите. По- нататък твърди, че
след като възрастният мъж е паднал на земята са продължили да го удрят, след
което И. А. се е качил на колата , с намерение да прегази падналият И..Странно
е, че тя посочва как и двамата мъже едновременно и непрекъснато бият И., без да
споменава, дали И. А. напада И. , т.е. може да се съди, че този подсъдим според
така прочетеното непрекъснато участва активно във побоя над И., респективно-
той също така е причинител на нараняванията му. Това обаче противоречи на
изнесеното от И. .
28. От една страна И. е явно пристрастна към
обвинението, застава на страната на съпруга си , вместо на зет си и на внука
си. Последното е обяснимо, предвид неоспоримо установеното от съда, че преди
инцидента последните двама дават показания против И., т.е. те са на страната на
нейната дъщеря в спора между И. и А..
29. Х. може да се счете за непредубеден свидетел, тя е
очевидец, така е особено ценна за делото. Но тук трябва да се вземат предвид
някои особености. Първо, тя е сравнително отдалечена от мястото на инцидента.
Второ, всички данни сочат, че побоят първо се развива в двора на семейство И.,
след което продължава извън него , т.е. на улицата- място, където видимостта е
несъмнено по- добра. Трето, ако се приеме за вярно казаното от И., че колата
спира внезапно и двамата мъже прескачат оградата и незабавно започват да бият
съпруга й, наложено към казаното от Х. : „…чухме врява….Излязох и видях двамата
мъже да пребиват двамата по- стари хора…“, става ясно, че при идването на А. Х.
е била вътре в помещението- магазин, а не отвън. Така ако И. е права, по- скоро
Х. не е имала възможност да възприеме първоначалният етап от конфликта.
30. Но съдът не дискредитира показанията на Х..
Причината за така казаното е обективна и житейски обоснована. Според съда Х. е видяла конфликта в един последващ
етап, в който четирима души са в схватка- Я. А. бие И., а И. А. е в контакт с И.,
така те двамата „ пребиват двамата по- стари хора“. Обективно Х. трудно е чула
шума, излезнала и от разстояние от 100 метра е видяла през оградата на имота на
И., как И. А. пребива заедно с баща си дядо си.
31. Не е невъзможно, но е твърде необичайно, ако двама
души използват взаимно тежки и дълги предмети- бухалка от Я. А. и прът от И.,
същевременно И. А. да нанася удари с голи ръце по И.. Така той би попаднал под
угрозата не само на пръта, но и на бухалката. Това е само илюстрация, не и
решаващо съображение на съда, но следва да бъде изтъкнато тук.
32. По- скоро Х. да е станала очевидец на побой над И.
извън двора, а е възприела поведението на И. А. , насочено към И. като агресия
към „двамата по- възрастни хора“. Не следва да се пропуска необичайната
ситуация, с повишено напрежение и стрес,
на който свидетеля е била подложена, както и на отминалото – повече от година-
време, отминало от случая до даване на показания пред съда/ на 22.10.19 г./.
33. Може би по- правилно е да бъдат анализирани
показанията на Х. с обясненията на двамата подсъдими. Последните са изцяло в
посока, която придава яснота на казаното от свидетеля. Според тях, ударите по И.
нанася неговия зет, а внука вече от вън двора способства биещите да бъдат
разделени. Така Х. действително вижда двама по- млади мъже, които заедно са до
по- стар, паднал на земята. Всъщност внука разделя биещият баща от битият дядо.
Но това обективно може да се възприеме и пресъздаде по- друг начин, така ,
както и Х. го заявява пред съда.
34. Така показанията на Х. бяха преценени именно като
подкрепящи тезата на защитата, че И. А. не участва в побоя като извършител, а е
фигурата, която способства прекратяването му.
35. Показанията на И. в този смисъл според съда не
следва да бъдат доверени в частта им, в която инцидентно споменава за участие
на внука си в нанасяне на телесните повреди на мъжа си, отдавайки ги на
пристрастност и на възможно превратно тълкуване на ситуацията, отчитайки и
стреса, в който се е намирала в този момент, способстващ също за проблеми в
паметта и преценка на действително станалото.
36. В тази логическа връзка, съдът счита, че автор на
деянието е Я. А., но не и И. А.. Последният следва да бъде признат за
невиновен, тъй като не е извършител на деянието, за което е обвинен, а на
основание чл. 304, пр.второ от НПК да бъде оправдан изцяло.
37. От тук следва, че и подс. Я. А. следва да бъде
оправдан в обвинението, в частта в която е действал в съучастие, като
съизвършител с невиновният подс. И. А..
38. Съдът не намира за правилен и доказан доводът на
защитата, че Я. А. действа при условията
на неизбежна отбрана.
39. На първо място тук идва мотивът за пребиваването
изобщо на А. в с. Бодрово. Несъмнено се установи, че за Я. А. е най- малко
известно, пресъздаденото от неговата съпруга, което е сериозно емоционално
обременяващо, така и той е негативно настроен към И.. В този смисъл, обяснимо
е, това , което двамата подсъдими наричат „разговор“ всъщност да е идея за
саморазправа, отмъщение към И. за вероятно причиненото от него на съпругата/
майка на А., според изнесеното от нея самата.
40. За този съд е обосновано именно второто обяснение-
че двамата подсъдими идват на отдалечено
от Пловдив място единствено и само с цел да дадат възмездие. Налице освен това
са обострени отношения между двете отделни семейства по повод обитавания
съвместно апартамент, за което се събраха надлежни доказателства- придобиване
на имота от брата на Й. А. против желанието й, изнасяне на покъщнина от страна
на И. от имота, смяна на бравата от страна на подсъдимият И. А. и тн. Така
някак си нелогична е версията за желание за провеждане на „разбирателски“
разговор.
41. Показанията на И., както и косвените данни,
изнесени от Н. А. и Й. А. за състоянието на двамата подсъдими, когато са
научили , какво им е казала последната, сочат към така установеното.
42. От тук вече е трудно да се приеме за логично Я. А.
да се отбранява от противоправно нападение на И. против него. Обратното е
вярно- дори и да се приеме, че И. държи дълъг твърд предмет в ръце и ножица,
той го прави за да защити своята телесна неприкосновеност, както се установява-
неуспешно. Няма как нападащият да се отбранява, агресията е извършена в имот на
И., така според съда несъмнено е доказано нападение от страна на А. към И., а
не нападение от И. към А.. Тезата на защитата е изначално несъстоятелна.
43. Тя е и необоснована, данни за такова нападение се
съдържат само в обясненията на подсъдимите, които съпоставени с показанията на И.
и Х. следва да бъдат гледани критично.
44. Дали защитата от страна на И. е била осъществена
чрез използване на съответни средства, а това да провокира използването на
реципрочни от страна на Я. А. е без значение в този случай.
45. Самите обяснения на Я. А. , погледнати внимателно
са против тезата за неизбежна отбрана. Той говори за „дуел“ между двамата,
продължителна размяна на удари, която пък не е прекратена от страна на А. след
като И. е обезоръжен, а продължава и след това, а единствено благодарение на
сина му боят е прекратен.
46. Според този съд не следва деянието да бъде
квалифицирано по леко- наказуемия състав на чл. 132, ал.1, т.4 от НК.
Действително подс. Я. А. е възприел от жена си нейната версия за случилото се
преди близо 50 години. Дали това е факт от обективната действителност е друг
въпрос. Става въпрос за едно твърдение, което е непроверено по изискуемият ред.
В контекста на изискуемият елемент „насилие ….или друго противозаконно действие“
на специалният текст на закона, горното не може да бъде прието за съставомерно.
47. Твърденията на Й. А. пресъздават нейното виждане.
Макара и Я. А. да изпитва негативна силна емоция, не може да се счете, че
пресъздаденото от жена му е „тежка обида, клевета“. Тук трябва да се подчертае,
че възприятията на А. са опосредствени – не от преки действия на И., а от това,
което съпругата му Й. А. му е казала.
48. По- нататък, липсват надлежни доказателства, че при
срещата си в с. Бодрово И. от обективна страна е осъществил „насилие,тежка
обида, клевета или друго противозаконно действие“ , така и тук възможността за
привилегирования състав не се е случила.
49. В този смисъл, деянието е извършено виновно от
страна на Я. А.. То е извършено умишлено при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- подсъдимият е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването на тези последици.
За
наказанието
50. За
извършеното престъпление са налице предпоставките на чл. 78а от НК, тъй като за
умишленото престъпление по чл. 130, ал.1
от НК се предвижда наказание по- леко от наказанието лишаване от свобода
до три години; състава на специалната норма не включва причинени от
престъплението имуществени вреди, такива липсват.
51. Подсъдимата е
неосъждана по смисъла на НК. Предходните му осъждания – по НОХД№ 31/ 97
г. на РС- Харманли, с присъда в сила от 27.06.97 г. и наказание глоба, както и
по НОХД№ 58/ 97 г. на РС- Харманли, с присъда в сила от 20.11.97 г. и наказание
лишаване от свобода, отложено за срок от 3 години като изпълнение на основание
чл. 66, ал.1 от НК, за деяния, извършени съответно през м. октомври 1995 г. и
м. декември 1996 г., са реабилитирани към дата 20.11.2000 г. на основание
чл.86, ал.1, т.1 от НК. Това е така, защото макар и групиране на двете
наказания да не е било извършено, то трябва да се вземе предвид тук отношението
на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК между двете деяния . Така няма пречки за
приложение на чл. 78а от НК, по тези
причини съдът го освободи от наказателна отговорност на посоченото основание за
така извършеното от него престъпление.
52. При
определяне размера на дължимото наказание глоба, съдът взе предвид смекчаващите-
степента на обществена опасност в наказателен аспект от конкретното деяние, мотива
за извършването и отегчаващите отговорността обстоятелства-възрастта на
жертвата, като отмери наказанието при
превес на смекчаващи- в минимален размер на 1.000,00 лева.
За
гражданки иск и разноски.
53. С оглед признаването на подсъдимият за виновен в
извършен деликт, искът, който е допустим и с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, е основателен също. Налице е деяние, извършено виновно от делинквента, в
пряка и причинна връзка на което са претърпени неимуществени вреди на
пострадалото лице. Тези вреди са изразени в болки и страдания.
54. Отчитайки броят на нараняванията, с оглед
интензитета им, възрастта на пострадалото лице, като се взе предвид и дългият
престой в болница, сериозните болки, които е изпитвал несъмнено, предвид и
поискания размер, който ще удовлетвори пострадалото лице, при условията на чл.
52 от ЗЗД и по справедливост, съдът счете, че искът е доказан в пълен размер и
осъди подсъдимият да заплати сумата от 5,000.00 лева, така както ищеца смята,
че е достатъчна да компенсира вредите. Следва да се присъди и лихва върху нея,
считано от датата на деликта – 09.08.18 г. до окончателното `и изплащане.
55. С оглед признаването `и за виновен, подсъдимата следва да репарира направените по делото
разноски от страна на обвинението в размер на 1,112.00(хиляда сто и дванадесет
лева)лв.
56. Предвид и уважаването на гражданският иск отчасти,
подсъдимата следва да заплати и ДТ= 200.00 лева по сметка на ДРС.
Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:
