№ 104
гр. Габрово, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20244210101267 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на обективно съединени искове,
заявени от Д. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."*********" № 41, вх.
А, ет. 2, ап. 6 срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап.
40- 46.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищцата:
Твърди, че на 17.02.2021 г. сключила договор за паричен заем № 4064406 с
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде
в размер на 400,00 лева, видът на вноската била месечна, а размерът на месечния
лихвен процент не бил посочен.
В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза па институцията отпуснала кредита. Поръчителите следвало
да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за
размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е
в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е
поръчител, да има чисто досие в ЦКР или да представи сключен договор за
гарантиране задължението с дружеството.
На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД,
ищцата и ответното дружество се сключил договор за предоставяне на гаранция №
1
4202490, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задълженията
да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата.
Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане
на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за
поръчителство ищцата се задължила да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение, което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по
договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство ищцата следвало да предоставя
дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна,
съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да
събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора
за поръчителство възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл
България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено било овластено да
приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението,
които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл
България" ЕООД било материално легитимирано да отговаря по процесната
претенция.
Ищцата Д. И. погасила изцяло процесния кредит.
Между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като заемодател и ищцата, като заемател
възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 400
лева. Заемодателят бил небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не били
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът бил физическо лице, което при сключване на договора действало именно като
такова, т.е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК
и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по
своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на
специалния закон - ЗПК. Следователно с характеристики на потребителски договор
бил и Договорът за предоставяне на поръчителство № 4064406, сключен между
ищцата и ответника „Файненшъл България" ЕООД. Т.к. договорът за поръчителство
бил акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на
поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на
поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на
договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази
причина следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения имайки и
предвид обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД бил едноличен
собственик на капитала на „Файненшъл България” ЕООД и в тази връзка кредиторът и
поръчителят били свързани лица, което било видно от Търговски регистър кьм АВ.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
водело до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на
изначална недействителност, защото последиците й възникнали при самото сключване
на договора и когато той бъдел обявен за недействителен, заемателят дължал връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
2
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест на заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които да отговарят на
горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от
сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на
практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от
договора възвеждала за потребителя били на практика неосъществими за него, особено
предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък
размер (400 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да
се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще
изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на
многобройните, кумулативно поставени изисквания. Поставяйки изначално
изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът целял
да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно
могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи
Асет Мениджмънт” АД дружество. Това дружество било именно ответникът в
настоящия процес - „Файненшъл България” ЕООД, който бил и свързано лице с
кредитора по договора за заем. Предвид това разходът за потребителя по договора за
поръчителство с „Файненшъл България" ЕООД бил сигурен и изначално известен за
кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие
да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две
физически лица - поръчители и банкова гаранция) били на практика невъзможни за
осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство били
подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и
гарантиращото дружество.
Същевременно, кредиторът не включвал възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Самият Договор за предоставяне на поръчителство № 4064406 бил изначално
лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на
потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в
полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение било
поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „Файненшъл България"
ЕООД изпълнел и погасял вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него
за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство).
От друга страна собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл
България" ЕООД бил заемодателят по договора за заем - „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Основен предмет на дейност на ответника „Файненшьл България" ЕООД били
гаранционни сделки, каквато била и процесната. Печалбата на „Файненшъл България"
ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в
полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД. В случая
търговецът - кредитор обвързал по-слабата икономически страна с допълнително
възнаграждение, което се дължало от момента на сключване на договора за заем, без
значение дали заемателят бил изправна страна по същия. Поради това клаузата на чл.
3
3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за
заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните, като
договорът следвало да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави.
На практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло
възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет
Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на
договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът
плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се
целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била уговорена като
възнаграждение, била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.
Така бил нарушен принципът на добросъвестност и справедливост и били накърнени
добрите нрави.
Клаузата на чл.4 от договора за паричен заем била нищожна.
Искането на ищцата след допуснатото изменение на осъдителния иск с
протоколно определение от 13.02.2025 г. е съдът да постанови решение с което:
- да признае за установено между страните, че сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство № 4064406 е нищожен;
- да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответника
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да заплати на ищцата сумата 39,29 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
4064406, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането,
както и да му бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
Сумите да бъдат заплатени по банкова сметка:
BG83СЕСВ979050С6694200, ВІС: СЕСВBGSF.
2. От страна на ответника:
Ответникът, чрез процесуалния си представител, намира иска за
неоснователен.
Договорът за паричен заем бил сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, а не с
ответника – „Файненшъл България” ЕООД. Договорът за поръчителство, сключен с
„Файненшъл България" ЕООД или отделни негови клаузи не били част от договора за
паричен заем, сключен с „Изи Acer Мениджмънт" АД. Поемането в договор за
потребителски заем на акцесорното задължение от заемателя да осигури обезпечение
не лишавало договора за поръчителство от основен предмет със страни поръчителя и
длъжника. Основният предмет на договора за поръчителство не ставал част от
съдържанието на договора за потребителски кредит. Част от съдържанието на
договора за потребителски кредит било единствено акцесорното задължение на
заемателя да осигури обезпечение.
4
Твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство заобикалял или
противоречал на разпоредбите на Закона за потребителския кредит било напълно
неотносимо към този тип договори, поради това, че разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и последиците от неспазването им били относими единствено
и само за договори за потребителски кредит, какъвто договорът за поръчителство
категорично не бил. Сключеният между страните по делото договор за поръчителство
не попадал в приложното поле на Закона за потребителския кредит.
Обстоятелството, че дружеството-поръчител било дъщерно дружество на „Изи
Асет Мениджмънт" АД не превръщало „Файненшъл България” ЕООД в кредитор,
нито пък трансформирал договора за поръчителство в договор за кредит.
Възнаграждението по договорите за поръчителство, които „Файненшъл
България" ЕООД сключвало със своите клиенти било насрещната престация срещу
поето задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството сключвало гаранционни
сделки по занятие. Като всяка стопанска/търговска дейност, същата се осъществявала
с цел положителен финансов резултат.
Договорът зa поръчителство бил сключен по инициатива на ищеца. Ищецът се
обърнал към дружеството-ответник с оглед изпълнение на поето oт него задължение.
Предоставянето на обезпечение от страна на дружество-гарант било само едно от трите
обезпечения, предвидени съгласно условията по договорите за паричен заем на „Изи
Асет Мениджмънт" АД. С оглед на това обстоятелство инсинуациите на ищеца за
заобикаляне на Закона за потребителския кредит от страна на дружеството-ответник
били несъстоятелни.
„Файненшъл България"' ЕООД било вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на
дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество -
на търговец сключвало гаранционни сделки (поръчителство), като обезпечавало
изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение
Договорът за паричен заем № 4064406 не бил обявен за недействителен. В
хода на настоящото производство този въпрос също не подлежал на разглеждане, тъй
като липсвал предявен иск със съответния предмет и страни.
Недействителността на договора за паричен заем не се отразявала на
действителността на договора за поръчителство. Обявяването на основния договор за
недействителен по принцип водело до погасяване на поръчителството, но в случая
дори и да се установяло, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, оставал задължен за чистата
стойност на кредита. Доколкото имало дълг, то договорът за поръчителство не можел
да е нищожен.
В договора за поръчителство било уговорено, че той влиза в сила ако в
тридневен срок от сключване на договора за паричен заем потребителят не представел
друго обезпечение на кредитора. С оглед на това обстоятелство, дружеството-кредитор
нямало основание да включва възнаграждението по договора за поръчителство при
изчисляване на размера на ГПР по договора за кредит.
Твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство „е изначално лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя
не се предоставя услуга'' било неоснователно.
„Файненшъл България” ЕООД било вписано като финансова институция в
5
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ с основен предмет на
дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество -
на търговец дружеството сключвало гаранционни сделки (поръчителство) -
обезпечавало изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. По силата
на договора за поръчителство. „Файненшъл България" ЕООД се задължавало да
отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение
на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от
неизпълнението на тези задължения.
Твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство бил нищожен, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД, договорът трябвало да се сключи между
поръчител и кредитор, а не между длъжник и поръчител били несъстоятелни.
Разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД били относими към отношенията между
„Файненшъл България'” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД , това правоотношение
било акцесорно на главното - между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт” АД по повод
кредита. „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД имали сключен
писмен договор, който уреждал отношенията между тях като поръчител и кредитор.
Правоотношението между ищеца и „Файненшъл България” ЕООД било
самостоятелно, то влизало в действие под условие, че заемателят не предостави
обещаните обезпечения на заемодателя.
Твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен в
противоречие с добрите нрави било неоснователно и неаргументирано. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се правела за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Позовавайки се на противоречие с
добрите нрави ищецът следвало да докаже пpoтиворечието и да докаже нарушаването
на определен морален принцип, което не било сторено.
При сключването на договора за поръчителство дружеството ответник
действало добросъвестно. Договорената цена била еквивалентна на поетия риск.
Признава, че по договора за поръчителство е получил възнаграждение в
размер на 39,29 лева.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. От фактическа страна:
Не е предмет на спор, че на 17.02.2021 г. между ищцата, в качеството на
заемополучател и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, в качеството на заемодател е
сключен договор за паричен заем № 4064406 /посоченият договор приложен по делото
и неоспорен от страните/. На ищцата бил отпуснат заем в размер на 400 лева /в чл. 3 от
договора заемателят удостоверил, че е получил изцяло и в брой заемната сума като
договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена, заемна сума/,
дължима на 12 седмични вноски, заедно с годишна лихва в размер на 40%, при размер
на всяка вноска по 35,02 лева. Съгласно чл. 2, т. 8 от договора годишният процент на
разходите (ГПР) е 49,00 %, който съгласно същата точка е изчислен по формулата и
съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 от Закона за потребителския кредит и
Приложение № 1 към него, като при изчисление на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени
разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
6
задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в
настоящия договор.
Едновременно с това, съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения:
- две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.:
да работи по безсрочен трудов договор: да не с заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем. сключен с „Изи Асет Мениджмънт" .АД: да няма неплатени
осигуровки за последните две години: да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „Редовен"; Поръчигелят подписва договор за
поръчителство,
- или банкова гаранция с бенефициер - заемодателят, за сумата по чл.2, т. 7.
сьс срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор.
В съответствие с изискването на чл. 4 от договора ищцата на същата дата
сключила с ответното дружество договор за предоставяне на поръчителство №
4064406, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД се задължило да
сключи договор за поръчителство с "Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който
да отговаря солидарно с ищцата за изпълнение на задълженията по процесния договор
за заем. Съгласно чл. 3 от сключения договор за поръчителство ищцата се задължила
да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 119,76 лева, което
било разсрочено за изплащане заедно със седмичните вноски по договора за заем – по
9,98 лева на вноска. Съгласно признанието на ответника, ищцата заплатила по
договора за поръчителство от договореното възнаграждение 39,29 лева.
Не е предмет на спор между страните, че ищцата погасила задълженията си по
договора за кредит.
При изчисляване на ГПР с помощта на електронен калкулатор
https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html съдът установи, че ГПР на разходите, при
отчитане само на договорната лихва, е в размер на посочения размер от 49,00 %. При
отчитане на дължимото възнаграждение по договора за поръчителство ГПР е в размер
на 655 %.
От извършена справка в Търговски регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на ответника "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет
Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на дружеството "Файненшъл
България" ЕООД е гаранционни сделки, каквато е и процесната.
2. От правна страна:
Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Ищецът в отношения си по договора за паричен заем има качеството на
потребител по смисъла на посочената разпоредба, с оглед на което се ползва от
7
потребителска защита предвидена в общия закон – Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), както и от специалната такава, предвидена в Закона за потребителския кредит
(ЗПК). С оглед горното, по сключения договор за паричен заем са приложими
разпоредбите на ЗПК, като договорът следва да отговаря на императивните
изискванията на закона, за да бъде действителен.
Допълнителното плащане по договора за предоставяне на поръчителство
представлява разход, който оскъпява кредита, съответно следва да бъде включено в
ГПР, тъй като представлява услуга в полза на заемателя, която е задължително условие
за отпускане на заема – чл. 4 от договора за паричен заем. Включването му води до
надхвърляне на законовото ограничение за размер на ГПР на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от
50%. Посочването на по-нисък размер от действителния ГПР представлява невярна
информация, съответно нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, което подвежда потребителя и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора.
Доколкото "Изи Асет мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД са свързани
дружества е налице "скрито" възнаграждение, което оскъпява кредита. По този начин
се цели заобикаляне на закона и ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, преследващо
неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита, доколкото
уговореното възнаграждение на поръчителя, представлява общ разход по кредита по
смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поради изложеното, договорът за
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, тъй като чрез
него се цели заобикаляне на закона.
Като не е включил сумата на разхода по договора за предоставяне на
поръчителство в ГПР, оскъпяването на кредита не е надлежно обявено на потребителя
– заемател по договора за паричен заем, съответно кредиторът е нарушил
разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, даващи специална потребителска защита. С оглед
горното, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключеният
договор за паричен заем е недействителен. Доколкото договорът за предоставяне на
поръчителство е акцесорен и единственото основание за сключването му е договорът
за потребителски кредит, то същият е сключен без основание, с оглед
недействителността на главния договор и съгласно чл. 26, ал.1, предл. 4 от ЗЗД е
нищожен, поради липса на основание. Разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП, съгласно която
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, не представлява основание за частична действителност на договора в частта
на главницата, а по своята същност е рецепция в ЗЗП на института на неоснователното
обогатяване, уреждащ отношенията между заемателя и заемодателя при
недействителен договор за потребителски кредит.
8
Прогласяването на един договор за нищожен, независимо от конкретното
основание на нищожността, поражда облигационното право страната, която е дала
нещо в изпълнение на този договор, да претендира връщането му, съгласно първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – като получено без основание. Фактическият
състав на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се припокрива с този
по чл. 34 от ЗЗД в хипотезата на получено в изпълнение на договор, който е бил
признат за нищожен – основанието за уважаване и на двете претенции е нищожност
на сключена сделка и получаване на нещо в изпълнение на сделката. И двете
претенции се основават на неоснователното обогатяване.
Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
полученото от него възнаграждение по признатия за нищожен договор за предоставяне
на поръчителство № 4064406/17.02.2021г. в размер на 39,29 лева.
ІІІ. Относно претенциите за разноски:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски по настоящото исково производство, а именно 100 лева
държавна такса.
Относно молбата на представлявалия ищцата адв. Д. М. за присъждане на
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА - по 480 лева за всеки от двата иска, съдът намира следното:
Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от
приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто
смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (в този см. са
Определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на 1т.о., Определение
№959/05.03.2024г. по ч.гр.д.№5106/2023г. Шг.о., Определение №50016/26.02.2024г. по
т.д. №1964/2022г. на 1т.о. и др.)
По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за
съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното, съдът приема, че в настоящия случай в полза на
процесуалния представител на ищеца - адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 500лв.
При определяне на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, съдът
9
съобразява заявената цена на исковете, неголямата фактическата и правна сложност на
делото, както и обстоятелството, че адв.М. е изготвял молби и становище по делото,
но не се е явил на нито едно от проведените съдебни заседания.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство № 4064406, сключен на 17.02.2021г. между „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40- 46, в качеството на поръчител и Д. Ц. И., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."*********" № 41, вх. А, ет. 2, ап. 6, в
качеството на потребител, на основание чл. 26, ал.1, предл. 2 и предл. 4 от ЗЗД.
2. ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап.
40- 46 да ЗАПЛАТИ на Д. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул."*********" № 41, вх. А, ет. 2, ап. 6 сумата 39,29 лева, представляваща заплатена
без правно основание сума /по нищожен договор № 4064406, сключен на 17.02.2021г.
между страните/, ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането, на осн чл. 55, ал.
1, вр. чл. 34 от ЗЗД.
3. ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап.
40- 46 да ЗАПЛАТИ на Д. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул."*********" № 41, вх. А, ет. 2, ап. 6 сумата 100,00 лева – разноски по делото, на
осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.
4. Сумите да бъдат заплатени по банкова сметка:
BG83СЕСВ979050С6694200, ВІС: СЕСВBGSF.
5. ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап.
40-46 да заплати на адв. Д. М. от САК, с адрес на упражняване на дейността: гр.
София, ж.к. „Манастирски ливади” бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11 сумата 500 лв.
(петстотин лева) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д.
Ц. И. по гр.д.№ 1267/2024г. на РС Габрово.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10