Р Е Ш Е Н И Е
№855 10.07.2020 г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На десети юни година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 1653 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на П.Т.Т., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно
постановление 20-0769-001132/03.04.2020 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП” - КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с
което за нарушение на чл. 40 ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал. 2, т.11 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 20лв., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал. 1, т.4, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 100лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
А от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание„глоба”, в размер на 80 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и
съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на
ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален
представител. Поддържат жалбата. Молят НП да бъде отменено. Ангажират доказателства.
Не правят искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище молят НП да
бъде потвърдено. Не ангажират нови доказателства. Правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 10.03.2020 г. около 18:15 часа
в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“ до бл. 75, служители Сектор „ПП” ОДМВР Бургас били
уведомени, че жалбоподателката, като водач на лек автомобил – „Тойота Ярис“, с
per № СВ…ВС, извършила маневра „движение
назад“, за да излезе от реда на паркирани автомобили, без да се убеди, че пътя
зад МПС е свободен и блъснала преминаващия зад нея лек автомобил, с рег. № А…. НА. При извършена служебна
проверка, проверяващите установили, че към 20.05.2019г., управляваното от
жалбоподателката МПС е било спряно от движение. Жалбоподателката не била установена
на място и проверяващите преценили, че същата не е оказала съдействие за
установяване на вредите от ПТП.
За констатираното нарушение бил
издаден акт за установяване на административно нарушение, в присъствие на
жалбоподателя, който тя подписала, без възражения.
Административнонаказващият орган
е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал. 2, т.11 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание„глоба”, в размер на 20лв., за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал. 1, т.4, предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на 100лв. и
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”,
в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
При извършената от съда проверка
на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени
нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно -
наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В
АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност
на административно - наказателното производство.
В съдебно заседания,
актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП, но пояснява, че не е
очевидец.
Част от фактическата обстановка в
АУАН, не се оспорва
жалбоподателя, но тя отрича умисъл и заявява, че ПТП е настъпило по
вина и на другия участник. Заявява, че е разговаряла с последния, разменили са
телефони и са се разбрали в по –късен момент да се чуят и да се разберат за
щетите. Последното се потвърждава от разпитания по делото св. Сивев и от
показанията на актосъставителя, който заявява, че свидетел – очевидец е
потвърдил, че жалбоподателката и водачът на другия автомобил – участник в ПТП
са разменили телефони на място.
Воден от гореизложеното, настоящият състав намира, че фактическата
обстановка по извършването на нарушенията по чл. 40 ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А
от ЗДвП, не е доказана
безспорно и жалбата
в тази част е основателна.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР
на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.
В конкретния случай, по делото пред съда не е доказано безусловно вината за съприкосновението между автомобила,
управляван от жалбоподателя и автомобила, посочен в НП. Настъпването на ПТП, в
следствие на евентуалното съприкосновение, също не е
доказано по несъмнен начин. Действително, по делото има приложен протокол,
описващ причинени щети по автомобилите,
посочен в НП, но липсват безспорни доказателства дали действително същите са
причинени единствено
от действията на жалбоподателя, дали са резултат от
съпричиняване и дали ПТП е следствие единствено от действията на Полева.
За случая е бил уведомен дежурен служител
на МВР, но същият не е очевидец и описаното от него в АУАН се базира единствено
на казаното от водача на лекия автомобил, посочен в НП и неизяснен по делото свидетел,
който според актосъставителя е бил очевидец, като показанията им не са
приложени в административно наказателната преписка по делото, поради което АНО не може да обоснове тезата за предизвикано ПТП, по
смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
На следващо място, липсата на
съдействие за установяване на щети от възникналото ПТП, също не се доказа.
Точно обратното, разпитания по делото свидетел е категоричен, че
жалбоподателката е предоставила телефонния си номер на водача на другия
автомобил и двамата са се уговорили да се уточнят в по-късен момент. Актосъставителят
също потвърждава, че това обстоятелство е било доведено до знанието му.
От
изяснената по делото фактическа обстановка и приложените по делото
доказателства, не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал
нарушенията чл. 40 ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, за които
е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В административно
наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва
да докаже по безспорен начин, че нарушението е извършено и същото е било
извършено от посочения в АУАН и НП жалбоподател.
След като ПТП не е доказано по несъмнен
начин от наказващия орган, както и липсата на съдействие при ПТП, НП следва да се отмени в тази част, предвид обстоятелството, че от една страна, извършването на първото нарушение, обуславя извършването на второто, както и поради събраните в тази
насока доказателства. В този
смисъл е практиката на БАС, решение № 94/26.01.2017 година.
По отношение извършеното
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, Съдът намира следното: Разпоредбата на
чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. При
извършена служебна справка от служители Сектор „ПП” ОДМВР Бургас, проверяващите
установили, че към 20.05.2019г., управляваното от жалбоподателката МПС е било
спряно от движение. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката, не са
представени доказателства оборващи констатираното нарушение, поради което съдът
намира, че същото е безспорно установено.
Процесното нарушение е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал,
че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си
нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към
този резултат.
БРС възприема наложеното на
нарушителя наказание –„глоба”, в размер на 100лв, за справедливо и обосновано. Същото
е в минималния размер, предвиден в Закона размер и не може да бъде изменено от
Съда. Наказанието е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на
степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за постигане на
целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, а именно би имало
възпитателно - възпиращо и коригиращо въздействие върху нарушителя.
НП, в тази му част, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, част от НП е отменено
и част от НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат
присъдени разноски в минимален размер, които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателката. Последната не е
направила искане за разноски, поради което настоящият състав не дължи
произнасяне, относно частта, в която НП е отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление 20-0769-001132/03.04.2020 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП” - КАТ към ОДМВР гр. Бургас против П.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***
в частта, с което за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал. 2, т.11 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 20лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
А от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание„глоба”, в размер на 80 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление 20-0769-001132/03.04.2020 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП” - КАТ към ОДМВР гр. Бургас против П.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***
в частта, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал. 1, т.4, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание„глоба”, в размер на 100лв.
ОСЪЖДА П.Т.Т.,
ЕГН ********** да заплати на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.