МОТИВИ към присъда № 148/25.09.2018г. по НОХД 857/2018г. по описа
на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М.С.А. с ЕГН: **********, с който същият е обвинен в
това, че на 12.11.2016г. в гр. ***, от стая на хотел „***”,
находящ се в гр. ***, ул. „***” № 38 отнел чужди движими вещи - 1бр. раница
марка „Адидас” на стойност 10,00 /десет лева/ лв.;
1бр. кожен портфейл на стойност 10,00 /десет лева/ лв. ведно с парична сума в
размер на 860,00 /осемстотин и шестдесет лева/ лв.; 1 чифт дънки
на стойност 50,00 /петдесет лева/ лв.; 1бр. пуловер на
стойност 30,00 /тридесет лева/ лв.; 1 бр. долнище на анцуг на стойност 50,00 /петдесет лева/ лв.; 1 чифт маратонки марка „Найк” на
стойност 100,00 /сто лева/ лв.; 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг” модел „Галакси S5” на
стойност 300,00 /триста лева/ лв. и 1 бр. СИМ карта на „Теленор”
на стойност 6,99 /шест лева и деветдесет и девет стотинки/ лв., или всичко на обща стойност 1416,99 /хиляда четиристотин и
шестнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лв., от
владението на А.Д.Ж. с ЕГН: **********,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 194, ал.1 от НК.
Пред съда, производството по делото първоначално
протече по реда на задочното производство, доколкото въпреки положените от съда
усилия, подсъдимият не можа да бъде осигурен за част от съдебните заседания. В
последното съдебно заседания подсъдимият се яви лично, като се запозна с
извършените до момента действия и депозира кратки обяснения, в които призна за
извършеното престъпление и изрази съжаление за стореното.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от 3 години.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. А.
– БАК, като цяло не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт и се присъединява към направеното от неговия подзащитен признание. Счита, че
законосъобразно би било на подсъдимия да се определи наказание в размер на 3-4
месеца „Лишаване от свобода”, което да се отложи с изпитателен срок от 3
години.
Подсъдимият М.А.
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като с оглед честите
си пътувания, моли съда да не му налага наказание „Пробация”, което би било
много ограничаващо за него, а вместо това да му определи наказание „Лишаване от
свобода”, чието изпълнение да отложи.
В предоставената от съда възможност за
последна дума подсъдимият заявява, че иска минимално наказание „Лишаване от
свобода”.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 ,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият М.С.А. с ЕГН: ********** е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование. Същият е неосъждан, без данни за
криминални прояви.
На 11.11.2016година св.А.Д.Ж. заедно с подсъдимия А., с който се познавали
отдавна, посетили гр. *** като отседнали в хотелска
стая в хотел „***”, находящ се на ул. „***” № 38 за една вечер. Целта на
посещението им била забавление. Около 24.00 часа на посочената дата двамата
посетили клуб „Хамелеон”, който се намирал в центъра на гр. ***
на ул. „***” № 11. В бара се запознали с още две лица - св. Е.Ю.П. и св. К.Г.Г.. В този клуб
останали до 05.00 часа на 12.11.2016 година, след което се прибрали в
хотелската стая. Освен св. Ж. и подсъдимия А., хотела посетили и лицата Е.Ю.П. и К.Г.Г., с които се били запознали в бара.Четиримата отишли в хотел „***” и
се качили в хотелската стая. След това св. Ж. оставил раницата си с наличните в
нея вещи в гардероб в стаята и влязъл в банята, тъй като му прилошало. След
малко при него в банята дошъл св. П., за да види как е. През това време подс. А.
останал в хотелската стая заедно със св. Г., като му казал, че трябва да си
ходи за Ямбол, станал и взел от гардероба раницата на св. Ж. и заедно със св. К.Г.Г. напуснали хотела. Свидетелят Г. помислил, че подсъдимият
е взел собствената си раница и за това не се усъмнил в поведението му. Раницата
на св. Ж., която подсъдимият взел струвала 10 лева и в нея се намирали следните
вещи: 1бр. кожен портфейл на стойност 10,00 /десет лева/ лв. ведно с парична
сума в размер на 860,00 /осемстотин и шестдесет лева/ лв.; 1 чифт дънки на стойност 50,00 /петдесет лева/ лв.; 1бр. пуловер
на стойност 30,00 /тридесет лева/ лв.; 1 бр. долнище
на анцуг на стойност 50,00 /петдесет лева/ лв.; 1 чифт
маратонки марка „Найк” на стойност 100,00 /сто лева/
лв.; 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг” модел „Галакси S5” на стойност 300,00 /триста лева/ лв. и 1 бр.
СИМ карта на „Теленор” на стойност 6,99 /шест лева и
деветдесет и девет стотинки/ лв., или всичко на обща стойност 1416,99 /хиляда
четиристотин и шестнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лв. В банята св.
А.Ж. и Е.П. останали не
повече от две минути .След като излезли от банята в
стаята нямало никой. Ж. установил липсата на раницата си с посочените по-горе
вещи. Междувременно след като напуснали хотела подс. А. и св. Г. се разделили.
Подс. А. изхвърлил наличните в раницата вещи като задържал само телефона и
парите. След няколко дни по невнимание счупил посочения мобилен телефон.
Свидетелят
Ж. сигнализирал органите на МВР и по случая било образувано досъдебно
производство, в хода на което подс. А. бил привичен
като обвиняем.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия М.А. (л.139 гръб от съдебното производство),
показанията на свидетелите А.Ж.
(л. 114 от съдебното производство); Е.П. (л. 114 гръб – 115 от съдебното производство),
включително и на приобщените по реда на чл. 281, ал.4,
вр. сал.1,
т. 2 от НПК показания от досъдебното производство (л.
22 от ДП) и показанията на св. К.Г. от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.5,
вр. с
ал.1, т. 4 НПК (л. 62 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 100 от ДП); гаранционна карта
(л.32-33 от ДП).
От експертизите:
съдебно оценителна експертиза (л. 103-104 от ДП), включително и от отговорите
на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 114 от съдебното
производство).
Съдът прецени събраните в хода на съдебното производство
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Свидетелските показания са
логични, еднопосочни и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Самопризнанията на подсъдимия А. се
подкрепят от гореизброените доказателствени източници, с оглед на което съдът
ги кредитира изцяло.
Експертното заключение е пълно, обосновано и
изчерпателно, поради което съдът напълно възприема изводите на вещото лице.
На база на горното съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето
на привлеченото към наказателна отговорност лице. В случая, доколкото всички
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви и доколкото липсват
каквито и да е възражения от страните, относно кредитирането им, по-подробен
доказателствен анализ е безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. по чл.194, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством
активни действия. Същият е взел оставената в хотелската стая раница, със
съдържащите се в нея вещи и е напуснал хотела. По този начин същият е прекъснал
фактическата власт на собственика и владелец – св. Ж. върху вещите, като
същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че раницата
с поставените вътре вещи е движима вещ по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и
че към датата на инкриминираното деяние същата е била „чужда” за подсъдимия,
доколкото същият не е носител на правото на собственост върху нея. На следващо
място настоящият състав намира, че собственика и владелец – св. Ж. не е давал
съгласие на подсъдимия А. да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е
така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая
св. Ж. не е давал такова съгласие, като манифестираното от него поведение също
категорично изключва това.
С оглед пълнота следва да се
посочи, че съдът не споделя доводите на адв. А. – БАК, досежно грешка в
предмета. Дори хипотетично да се приеме, че подсъдимият първоначално е объркал
своята раница с тази на св. Ж., то последващото му поведение по взимане на
телефона, ползване и счупване на същия по невнимание няколко дни по-късно и
изхвърляне на дрехите, категорично сочи на умисъл за своене,
поради което и доводът за несъставомерност на извършеното е неоснователен.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като А. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на
правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на
общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа
власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с
това подсъдимият А. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите –
т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, като в
изпълнение на това намерение същият е предприел действия по счупване на
телефона, изхвърляне на дрехите и задържане на останалите вещи за себе си.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване
от свобода за срок до 8 години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая, макар и да са налице доста смекчаващи
отговорността обстоятелства, същите не покриват критериите за многобройност или
изключителност, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Тук е мястото да се посочи, че самият подсъдим изразява желание за определяне
на наказанието по реда на чл. 54 НК, а не са
заменянето му с „Пробация”, отчитайки, че последният вид наказание би му
създало множество трудности и пречки.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия А. обстоятелства съдът отчете
оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, младата му
възраст, чисто съдебно минало и невисока стойност на отнетите вещи. Наред с
това съдът отчете и изразеното съжаление и разкаяние за случилото се.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието при значителен превес на
смекчаващите отговорността към абсолютния минимум, а именно 4 месеца „Лишаване
от свобода”.
Предвид данните за
личността на подс. А. съдът намира, че така определеното му наказание в пълнота
би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като
едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на А. и наред с
това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с
така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото. С наложеното наказание на подсъдимия ще бъде дадена
възможност да преосмисли поведението си, без да се
препятства възможността му да пътува в чужбина и да работи, като по този начин да
бъде пълноценен член на обществото и да продължи да издържа семейството си.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. А. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание „Лишаване
от свобода”, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане
в сила на настоящата присъда.
По
разноските.
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода
на наказателното производство разноски, като осъди подсъдимия М.А., на основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град ***,
направените в хода на досъдебното производство, разноски в размер на 55,00
лева. Подсъдимият беше осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметката на Районен съд – град *** и направените по
делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 20,00 лева за
възнаграждение на вещо лице и сумата от 10,00 лева, представляващи държавна
такса за служебно издаване на изпълнителни листи.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени
веществени доказателства, които да изискват произнасяне от съда в тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.