№ 106
гр. гр.Велинград, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200191 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Христо Ботев“ № 8, против Наказателно постановление № 36-
0000167/28.03.2022 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя Д. К. К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
(петстотин лева), на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че действителната фактическа обстановка не
отговаря на описаното в наказателното постановление (НП), без да се излагат
конкретни аргументи.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. К. К., редовно призован, се
явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган и.д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводително писмо, с което изпраща материалите по
1
административнонаказателната преписка, излага становище за
законосъобразност на НП. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 10.02.2022 г., в гр. Велинград, на изхода за Юндола до хотел „Зора“,
на път II-84, км 39+500, жалбоподателят Д. К. К. управлявал товарен
автомобил „Ман 8.163“, с рег. № РА 6386 АТ, от категория N, негова лична
собственост, като извършвал превоз на товари – дървени детайли за собствена
сметка, ясно обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“, възложен му
със Заповед от 10.02.2022 г. на жалбоподателя Д.К. в качеството му на ЕТ
„Д.К. – АВС“, гр. Велинград. По това време свид. АЛ. СТ. ИВ., съвместно с
полицейски служители при РУ – Велинград, извършвали специализирана
полицейска операция в района на същия пътен участък. След спирането на
товарния автомобил, управляван от жалбоподателя Д.К., последният
представил на контролните органи фактура – известие от 10.02.2022 г., в
която били описани превозваните дървени детайли и Заповед от 10.02.2022 г.,
в която било посочено, че жалбоподателят превозва стоки – мебели за
собствена сметка с автомобил с рег. № РА 6386 АТ, по маршрут Велинград -
Зелен дол – Велинград, с начален час на тръгване 06:00 часа на 10.02.2022 г. В
хода на проверката жалбоподателят не представил удостоверение за
психологическа годност. От направената справка в информационната система
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, раздел
„Психологически изследвания“, контролният орган установил, че водачът Д.
К. К. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност и не е
преминал психологическо изследване.
За така констатираното нарушение свид. АЛ. СТ. ИВ. съставил срещу
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 316222/10.02.2022 г. Актосъставителят АЛ. СТ. ИВ. квалифицирал
нарушението по чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил надлежно
предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. На
жалбоподателя бил връчен срещу подпис препис от АУАН. В срока по чл. 44
2
от ЗАНН жалбоподателят не депозирал писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя Д. К. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото и гласните доказателства, събрани
в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло.
Разпитан като свидетел актосъставителят А.И. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Същият дава последователни,
логични и непротиворечиви сведения относно констатациите на проверката.
Не се установява свид. А.И. да се е намирал в някакви особени отношения с
нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си. Поради това съдът
намира, че същият не е заинтересован и предубеден от изхода на делото и
кредитира показанията му, като достоверни, правдиви и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Димитър Радков
Спасов – и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице
– свид. АЛ. СТ. ИВ., заемащ длъжността „инспектор“ при Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив. Компетентността на
3
актосъставителя и на административнонаказващия орган, издал обжалваното
НП, следва от представената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и чл.
189 от ЗДвП.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Съгласно § 35 от ДР на ЗИД на ЗДвП (обн. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.), със
закона се въвеждат изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за
управление на превозни средства.
Съгласно чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП наказва се с глоба в размер
500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.
В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председателите на изпитните комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания е регламентирано,
че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач
на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
представят удостоверение за психологическа годност. Съгласно чл. 8, ал. 2 от
посочената наредба удостоверението за психологическа годност е валидно за
срок три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в
4
които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и на
случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за
срок една година. По аргумент от чл. 8, ал. 4 от визираната наредба, лицата по
чл. 8, ал. 1 от наредбата подлежат на психологическо изследване на всеки три
години след датата на издаване на предходното удостоверение за
психологическа годност.
Съгласно параграф 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на
превозни средства, доказателство за наличие на съответствие на водачите на
превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството за
управление се издава и периодично след това.
В т. 4 от Приложение III „Минимални изисквания за физическа и
психическа годност за управление на превозно средство със силово
задвижване“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни
средства изрично е посочено, че водачите на превозни средства от група 2 -
водачи на превозни средства от категории C, CЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E,
(процесният товарен автомобил с рег. № РА 6386 АТ е от категория D1,
видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация част I №
*********/05.06.2007 г.) преминават медицински преглед преди
свидетелството за управление С да им бъде издадено за първи път и след това
преминават периодични медицински прегледи, съгласно предвиденото в
националното законодателство.
В т. 5 от Приложение III „Минимални изисквания за физическа и
психическа годност за управление на превозно средство със силово
задвижване“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни
средства е регламентирано, че стандартите, установени от държавите-членки
за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за
управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото
приложение.
Следователно, по аргумент от параграф 9 от Преамбюла на Директива
5
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно
свидетелства за управление на превозни средства и т. 4 и 5 от Приложение III
от същата директива, касаещо въвеждането на минимални изисквания за
физическа и психическа годност за управление на превозно средство със
силово задвижване, може да се заключи, че общностните норми предоставят
възможност на отделните държави да уредят по свой начин материята,
свързана с контрола върху годността на водачите и при необходимост да
приемат по-строги стандарти от предвидените в Директивата. Държавите-
членки разполагат с възможността да налагат медицински прегледи, когато
свидетелството се издава и периодично след това, като гаранция за спазване
на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
други моторни превозни средства.
В случая, въведените по-строги изисквания към водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари в цитираната
Наредба № 36/15.05.2006 г., съответно предвиждането и на
административнонаказателна отговорност по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП за водач,
който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа
годност, е израз на приетата от страната ни необходимост за по-специфични и
строги изисквания и стандарти към водачите, извършващи горепосочените
превози, и не е в противоречие с Директивата. Съдът счита, че въвеждането
на по-кратък срок на осъществяване на медицински прегледи относно
психологическата годност на водачите, не може да се приеме, че съставлява
само по себе си противоречие с цитираната Директива, като нормата на чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП е насочена именно към удостоверяване на
психологическата годност на точно определен тип водачи и то към момента,
когато извършват съответен вид превози.
В процесния случая са налице всички обективни предпоставки за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
- същият е имал качеството на водач на автомобил, извършвал е превоз за
собствена сметка на товари и към момента на превоза – 10.02.2022 г. не е
имал валидно удостоверение за психологическа годност. Такова е било
издадено на жалбоподателя няколко дни след проверката – на 13.02.2022 г.
Обстоятелството, че жалбоподателят не е имал удостоверение за
психологическа годност към датата на нарушението – 10.02.2022 г. се
6
установява от приетата като писмено доказателство по делото справка в
Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията за
психологическо изследване относно водача Д. К. К., направена в
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
админстрация“ и не се отрича от жалбоподателя. В съдебно заседание
жалбоподателят изрично признава, че към момента на проверката не е имал
издадено удостоверение за психологическа годност.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, знаел е, че за да извършва превоз на товари за
собствена сметка е необходимо да има валидно удостоверение за
психологическа годност, както и че извършва превоз на товари за собствена
сметка без да има издадено удостоверение за психологическа годност.
Нарушението е формално и е осъществено чрез бездействие.
Доколкото по делото по несъмнен начин се установи, че към момента на
извършване на превоза на товари за собствена сметка, жалбоподателят като
водач на процесния товарен автомобил, не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност, то съдът намира, че правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178в,
ал. 5, предл. 2 от ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя наказание ,,глоба“ е правилно
определено в предвидения от законодателя фиксиран размер в чл. 178в, ал. 5,
предл. 2 от ЗДвП и няма възможност да бъде коригирано от съда в насока
неговото намаляване. Размерът на наложеното наказание е съобразен с
обществената опасност на деянието и нарушителя и в необходимата степен
ще спомогне за постигане на целите на административното наказание,
определени в чл. 12 от ЗАНН.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН:
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай е
налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. За да се приеме, че случаят е маловажен следва
да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така
7
и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния
случай не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните такива. То е типично за
деянията от този вид. В случая се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Действително в кратък срок след
установяване на нарушението, жалбоподателят се е снабдил с валидно
удостоверение за психологическа годност, но това обстоятелство не може да
обуслови по-ниска степен на обществена опасност, доколкото видно от
доказателствата по делото в един значителен период от време до датата на
установяване на нарушението жалбоподателят не е притежавал
удостоверение за психологическа годност и не е преминавал психологическо
изследване. В този смисъл не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай
същата не е направила своевременно искане за присъждане на разноски и
не е ангажирала доказателства за реалното извършване на такива, поради
което не следва да бъдат присъждани разноски в нейна ползва.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
0000167/28.03.2022 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя Д. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Христо Ботев“ № 8, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева), на
основание чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
8
178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9