№ 3461
гр. Варна, 12.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233100100323 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 19965/14.08.2023 г. от Н. К. К., чрез адв. А. Д., с
искане за допълване в частта за разноските на Определение № 2579/04.07.2023 г.,
постановено по настоящото дело. Претендират се разноски за прекратяване на делото по
главния иск за собственост. Към молбата са представени доказателства за сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Гитекс“ ЕООД, чрез адв. Д. Б.,
изразява становище за неоснователност молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по искова молба от адв. П. С. Х., адв. Д. Г. Б.
и адв. Н. Г. Б. в качеството си на процесуални представители по пълномощие на „Гитекс“
ЕООД, с ЕИК *********, против Н. К. К., ЕГН **********, с която за предявени искове в
условията на евентуалност, а именно:
Да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
СОС с идентификатор 10135.2028.19.2.6 по КККР на гр. Варна, район Приморски, ул. „****
ап. 6, представляващ жилище, апартамент в жилищна сграда с площ 102.99 кв.м и СОС с
идентификатор 10135.2028.19.2.5, ведно с прилежащите му 1.5256% от ОЧ на сградата и от
правото на строеж, на основание придобивна давност, за периода от февруари 2010 г. (чрез
владение на правото на строеж), а после и на самостоятелния обект, след изграждане на
разрешения строеж, до предявяване на иска - февруари 2022 г., на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗС.
В отношение на евентуалност, ако съдът не уважи иска с правно основание чл. 124 от
ГПК, да осъди ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 74, ал.
2 от ЗС, сумата от 144186 лева, ведно със законната лихва върху всяка сума, от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща разликата между
стойността на правото на строеж върху апартамент № 6 с площ от 102.99 кв.м., находящ се
на първи етаж на секция „В", сега СОС с идентификатор 10135.2028.19.2.6 по КККР на гр.
Варна, което ответникът е закупил през 2009 г. от „Астрея трейд“ ЕООД и „Манаус-Комерс“
1
ООД /и стойността на трансформираното право на строеж в право на собственост и
въвеждане на самостоятелния обект в състояние, годно за ползване по предназначение,
вследствие мероприятия и СМР, индивидуализирани по вид, количество, стойност и време
на извършване в обстоятелствената част на исковата молба, и в условията на евентуалност,
ако съдът не уважи иска, да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, в размер на извършените разходи за
подобряване на имота в размер на 144186 лв., евентуално обезщетение за сумата, с която е
обеднял, и признае на ищеца правото на задържане върху СОС с идентификатор
10135.2028.19.2.6 по КККР на гр. Варна, район Приморски, ул. „**** ап. 6, представляващ
жилище, апартамент в жилищна сграда с площ 102.99 кв.м, ведно с прилежащите му
1.5256% от ОЧ на сградата и от правото на строеж, до заплащане на сумата от 144186 лева,
представляваща разликата между стойността на правото на строеж върху апартамент № 6 с
площ от 102.99 кв.м., находящ се на първи полуподземен етаж на секция „В", сега СОС с
идентификатор 10135.2028.19.2.6 по КККР на гр. Варна, което ответникът е закупил през
2009 г. от “Астрея трейд“ ЕООД и „Манаус-Комерс“ ООД, и стойността на
трансформираното право на строеж в право на собственост и въвеждане на самостоятелния
обект в състояние, годно за ползване по предназначение, вследствие мероприятия и СМР,
индивидуализирани по вид, количество, стойност и време на извършване в
обстоятелствената част на исковата молба.
С Определение № 2579/04.07.2023 г. съставът на ВОС е прекратил като недопустимо,
на основание чл. 130 от ГПК, вр. чл. 233 от ГПК, производството по гр. д. № 323/2023 год.
по описа на ВОС, по предявения от „Гитекс“ ЕООД, с ЕИК *********, против Н. К. К., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, с който се иска от
съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
СОС с идентификатор 10135.2028.19.2.6 по КККР на гр. Варна, район Приморски, ул. „****
ап. 6, представляващ жилище, апартамент в жилищна сграда с площ 102.99 кв.м и СОС с
идентификатор 10135.2028.19.2.5, ведно с прилежащите му 1.5256% от ОЧ на сградата и от
правото на строеж, на основание придобивна давност, за периода от февруари 2010 год.
(чрез владение на правото на строеж), а после и на самостоятелния обект след изграждане на
разрешеният строеж, до предявяване на иска - февруари 2022 г.
При постановяване на прекратителното определение, съдът не се е произнесъл по
разноските.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски.
Съдът обаче намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Непротиворечива е съдебната практика, че отговорността за разноски се преценява с
оглед основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск
или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск,
ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или
производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от
изхода по евентуалния иск. В случай на уважаване на евентуалния иск, на ответника не се
дължат разноски за отхвърления или неразгледания главен иск. Правните последици от
гледна точка правото на ответника на разноски при прекратяване на производството по
делото по един от обективно евентуално съединените искове /по главния или по
евентуалния/ са едни – отговорността за разноски ще бъде преценена с оглед
основателността на разгледания иск.
В настоящия случай производството по главния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прекратено, а евентуалните искове ще бъдат разгледани след стабилизиране на
прекратителното определение. Едва с постановяване на крайния съдебен акт по делото,
съдът ще се произнесе и по въпроса за дължимите разноски.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице предпоставки за допълване на
постановеното определение в частта за разноските и молбата следва да се остави без
2
уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 19965/14.08.2023 г. от Н. К. К., чрез адв.
А. Д., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 2579/04.07.2023 г.,
постановено по гр. дело № 323/2023 г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3