№ 114
гр. Сливен, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:М. Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500124 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №147/23.02.2023г. по гр.д.
№2468/2022г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни
положителните установителни искове по чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че „Газтрейд Сливен“ ЕООД дължи на „Диди А“ ЕООД
сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2413/12.11.2021г. по ч.гр.д.№5080/2021г. на СлРС, а именно: сумата 6 478,39 лв.,
представляваща главница по фактура № **********/26.11.2018 г. за покупко-продажба
и доставка на осветителни лампи с LЕD технология, с начислено ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
09.11.2021 година до окончателното й изплащане, както и сумата 1 932,60 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2018г. до 03.11.2021г. С
решението са присъдени разноски ответника в размер на 685лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство
„Диди А“ ЕООД, с. Ново село, общ. Ново село, обл. Видин чрез пълномощник адв. П.
С. от АК – Видин и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
Въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е
1
неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че съдът неправилно приел, че между
страните липсват валидно сключени договори. Без значение било че договорите и
анексите не били подписани. От заключението на ССчЕ се установило наличието на
търговски взаимоотношения, чийто параметри били конкретизирани в договорите и
анексите. Вещото лице посочило, че има плащания и то не само авансови, но и такива
за доставена стока. Посочва, че действително липсвали приемо-предавателни
протоколи, но липсвало възражение от насрещната страна, че доставка не е извършена,
макар и частична. Разплащанията също не били така, както било уговорено по
договорите, като имало такива без издадени фактури, но осчетоводени от двете
дружества. Процесната фактура №174/26.11.2018г. не касаела конкретна доставка на
определени стоки или услуги, а била издадена за окончателно разплащане по договора,
с оглед неритмичните и непоследователни плащания по договора от ответната страна.
Посочва, че по договора следвало да бъде заплатена общата сума от 19332,17 лв. с
ДДС, като е извършено плащане общо в размер на 12853,83лв., с включени 261,90лв.
нефактурирани. Така остава неплатена сумата от 6478,39лв. с ДДС. Това се
установявало от заключението на ССчЕ. С оглед изложеното, въззивникът счита, че
исковата претенция е доказана и моли съда да отмени първоинстанционното решение и
вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените против ответника
искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза
на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна –
ответника в първоинстанционното производство „Газтрейд Сливен“ ЕООД чрез
пълномощник адв. М. Г. от АК - Сливен.
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Газтрейд Сливен“
ЕООД чрез пълномощника адв. Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства и спазване на
съдопроизводствените правила. Въззиваемото дружество посочва, че в хода на процеса
не се доказали твърдените договорни отношения по повод процесната фактура, не се
доказало извършването на доставка и приемането й. Процесната фактура не била
осчетоводена от ответното дружество, ни бил ползван данъчен кредит по нея. Моли
съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски. Няма направени доказателствени искания.
В с.з. дружеството въззивник „Диди А“ ЕООД, с. Ново село, общ. Ново село,
2
обл. Видин, редовно призовано, не се представлява от процесуален представител по
закон или пълномощие.
Въззиваемото дружество „Газтрейд Сливен“ ЕООД, гр. Сливен, редовно
призовано, в с.з. се представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.
Милена Христова, преупълномощена от адв. М. Г., която оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди решението
на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от „Диди А“ ЕООД, с. Ново
село, общ. Ново село, обл. Видин против „Газтрейд Сливен“ ЕООД, гр. Сливен, при
условията на обективно кумулативно съединяване, положителни установителни
искове, както следва: главен иск за установяване съществуването на вземане в размер
на 6478,39лв., представляваща главница по фактура № **********/26.11.2018г. за
покупко-продажба и доставка на осветителни лампи с LЕD технология, с начислено
ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 09.11.2021г. до окончателното й изплащане и акцесорен иск за
установяване съществуването на вземане в размер на 1932,60 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 26.11.2018г. до 03.11.2021г., за които
вземания на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която
длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.318
и сл. от ТЗ.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
3
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е
доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна
и равна възможност за защита в производството.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно
доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен
начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане.
В случая, ищеца претендира главница, представляваща вземане по сключен
между страните търговски договор за покупко-продажба и доставка на осветителни
лампи с LЕD технология, произтичащо от фактура №174/26.11.2018г. и
представляващо окончателно разплащане по договора. Договорът е търговска
продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ, вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ, като двустранен,
консенсуален, възмезден и неформален договор.
Следва да се посочи, че договорът за търговска продажба е неформален договор,
като не следва да се сключва задължително в писмена форма, ако има такава тя е за
доказване. В случая, представения с исковата молба договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 01.10.2014г. и анексите към него не са подписани от купувача, а
Анекс №2 и от продавача, поради което те не могат да служат за доказване на
твърдените търговски отношения между страните. Доказването в тази насока следва да
се извърши с други допустими доказателствени средства. Доказателствената тежест
относно установяване наличието на договорни отношения между страните по повод
твърдяната сделка за покупко-продажба на осветителни лампи с LЕD технология и
конкретните й параметри /цена, начин и срок на плащане и т.н./ се носи от ищцовото
дружество.
Единственото ангажирано писмено доказателство /извън договора и анексите,
които не са годно доказателство, поради неподписването им от двете страни/ е
процесната фактура №174/26.11.2018г., в която обаче като основание за издаването е
посочено окончателно плащане по Договор от 01.10.2014г., т.е. същата не визира
конкретна доставка на стоки по твърдения търговски договор и не може да служи като
доказателство за извършването на такава. Освен това същата, видно от заключението
4
на СИЕ, кредитирано от съда и неоспорено от страните, не е приета и осчетоводена от
ответното търговско дружество – купувач, по нея то не е ползвало данъчен кредит.
Поради това тя не служи като доказателство, не удостоверява сключването на
търговския договор за покупко-продажба и съществените му елементи, не
удостоверява и изпълнение на задължението на продавача да предаде стоката.
Другите фактури, издадени от ищцовото дружество, по повод твърдения
договор от 01.10.2014г., не са представени по делото. За тях и тяхното съдържание се
съди само от заключението по СИЕ и описанието им, извършено в него. С оглед
отразяването им в счетоводството и на двете дружества и ползването на данъчен
кредит по тях, съдът приема, че действително са били налице търговски отношения
между страните по повод доставка на осветителни лампи с LЕD технология, като е
имало извършени доставки на стоки, по повод на които са издадени осчетоводените
фактури и тези доставки са заплатени. Така, както обаче фактурите са описани от
вещото лице с оглед посоченото в тях основание /плащане по Анекс 1, респ.2 към
Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2014г./, без същите да са
представени по делото, съдът не може да направи извод, че те удостоверяват
съществените елементи на договора между страните – стока, количество, цена, начин
на плащане.
Следователно, ищцовото дружество не установи по пътя на пълното, пряко
доказване твърдението си, че за доставените му стоки - осветителни лампи с LЕD
технология /като количеството е недоказано/ ответникът – купувач му дължи
заплащане на остатък от продажната цена в претендирания размер от 6478,39лв. По
делото не е установено твърдението на ищеца – въззивник, че стойността на
доставените на ответното дружество стоки възлиза на общата сума от 19332,17 лв. с
ДДС, от които е извършено плащане само на сумата от 12853,83лв., с включени
261,90лв. нефактурирани и остава неплатена сумата от 6478,39лв. с ДДС. От
заключението по СИЕ се установява единствено и само приети, осчетоводени и
заплатени от ответника доставки на стойност 12853,83лв. с ДДС. Остана недоказано
твърдението, че част от доставените стоки не са заплатени и дължимата за тях сума е в
размер на исковата такава.
Поради това, главната искова претенция се явява неоснователна и недоказана и
като такава следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната
претенция за установяване дължимостта на мораторна лихва върху главницата в
размер на 1 932,60 лева за периода от 26.11.2018г. до 03.11.2021г.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.
5
С оглед изхода на спора правилно и законосъобразно районният съд е присъдил
на ответното дружество направените от него в първоинстанционното производство
разноски.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на дружеството – въззивник
„Диди А“ ЕООД не се следват разноски.
Въззиваемото дружество е претендирало разноски, но не е доказало
извършването на такива, поради което съдът не следва да присъжда разноски в негова
полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №147/23.02.2023г.,
постановено по гр.д.№2468/2022г. по описа на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6