Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от М. К. Т. от гр. Стара Загора срещу Решение № 58 от 09.04.2024 година по АНД № 1092/2023 година по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 8283826, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4, вр. 1, т. 3 от ЗДвП е определена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, наложена на М. К. Т..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано и страда от множество пороци, не са обсъдени доводите за незаконосъобразност на процесния ЕФ. Основните касационни доводи на жалбоподателя се свежда до това, че в процесния ЕФ не е посочен фабричният № на използваната мобилна система за контрол, както и посоката на движение на МПС; в представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не е посочено първото и последното изображение/видеозапис. Прави се искане за отмяна на въззивното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател М. К. Т. не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба се заявява, че се поддържа жалбата, както и искането по същество, развиват се доводи, идентични с тези от касационната жалба.

Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за липсващи реквизити в процесния ЕФ. Реквизитите на ЕФ са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като нормата не предвижда посочване на фабричния № на използваната мобилна система за контрол, както и посоката на движение на заснетото МПС. Фабричният № на използваната мобилна система за контрол е посочен в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и в статичното изображение, заснето от използваното в конкретния случай техническо средство/система за контрол. Представените и приети като доказателство по делото документи относно вида и извършена метрологична проверка на техническото средство касаят именно използваното при установяване на процесното нарушение техническо средство. В процесния ЕФ е посочено мястото на нарушението, а в Протокола по чл. 10 от Наредбата е посочено, че техническото средство е било настроено за работа при посока на задействане и в двете посоки, което обяснява заснемането на задната част на автомобила, с който е извършено процесното нарушение. Действително, в Протокола по чл. 10 от Наредбата не отразен № на първото и последното изображение/видеозапис, но от отразения период на работа на техническото средство за контрол на конкретното място / от 14:15 до 15:40 часа на 24.10.2023 година/, съпоставен с часа на заснемане на процесното нарушение, посочен в изображението и в ЕФ /15:09 на 24.10.2023 година/, следва изводът, че процесното нарушение е заснето в интервала на работа на техническото средство, разположено на мястото, посочено в Протокола по чл. 10 от Наредбата.

При издаване на процесния електронен фиш е отчетен толеранс от -3 км на превишената скорост. Видно от приетия от въззивния съд доказателствен материал, разрешената максимална скоростта в контролирания участък на пътя в населено място е 50 км, измерената скорост е 82 км, т.е. превишението е 32 км, като в електронния фиш е посочено превишение от 29 км /след приспадане на толеранс/, което подлежи на санкциониране с глоба, чийто размер е посочен в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, приложима за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч – глоба в размер на 100 /сто/ лева, чийто двоен размер съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е 200 /двеста/ лева. По делото е представен и предходен ЕФ, глобата по който е наложена на Т., спрямо който фиш процесното нарушение се явява извършено в условията на повторност.

При безспорни факти за извършено нарушение и при липса на твърдяни от наказаното лице обективни обстоятелства относно конкретни нарушения в процедурата или такива при прилагане на материалния закон, електронният фиш законосъобразно е бил потвърден.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 09.04.2024 година по АНД № 1092/2023 година по описа на Районен съд – Габрово.

Решението е окончателно.