№ 10319
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110154117 по описа за 2024 година
Ищцата Ц. О. Н. твърди, че до 1.7.2024 г. работила при ответника „Е... Ф. Б. ЕООД по силата
на трудов договор, първоначално на длъжността „асистент продавач“, а считано от
29.02.2024 г., по силата на сключено допълнително споразумение, заела длъжността
„началник смяна“. На 4.4.2024 г., около 9:20 ч., на път за работа, претърпяла злополука,
призната за трудова с разпореждане на НОИ – пътувайки от с. Долни Богров, на
бензиностанция „Еко“, при ляв завой, била ударена от бетоновоз, който я завъртял в обратна
посока и ищцата се ударила в друг камион. От удара претърпяла травми по тялото, силни
болки в главата, „ерозия“ на роговицата на дясното око, получила натъртвания по ребрата,
както и болки във врата. След извършване на преглед в УМБАЛ „Света Анна“, на ищцата
били дадени препоръки да стои на тъмно, да не гледа телевизия, както и било предприето
десетдневно домашно лечение, през което време ищцата изпитвала силни болки и
притеснения относно болките в дясното око. След настъпване на инцидента, декларирала
злополуката, призната за трудова от НОИ, което ангажира отговорността на работодателя за
обезщетяване на претърпените вреди. Ищцата моли да се осъди ответникът да плати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на трудовата злополука в
размер на 7000 лв., която сума ищцата счита, че отговаря на претърпените от нея болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до плащането.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва иска. Твърди, че
на 4.4.2024 г., съобразно графика за работа, смяната на ищцата започвала в 9:00 ч., т.е. в този
ден тя закъснявала за работа. Оспорва твърдените вреди, интензитета и продължителността
им, доколкото се касае за травма, чието лечение протича бързо и безпроблемно и не би
могло да доведе до твърдените от ищцата последици. Сочи, че действията на ищцата по
време на ПТП-то, представляват „груба небрежност“, тъй като при извършване на маневрата
1
„ляв завой“, ищцата нарушила правилата за безопасност на движението, което довело до
инцидента. Твърди, че за пътното произшествие е съставен констативен протокол, в който е
посочено, че ищцата е виновна за настъпилия инцидент. Tвърди, че претендираното
обезщетение е твърде завишено и не отговаря на критериите за справедливост, като се сочи,
че обезщетението следва да бъде намалено с получени обезщетения, включително
застрахователни такива, и предвид съпричиняването на увреждането. Моли за отхвърляне на
иска или за уважаването му в намален размер. Претендира разноски.
С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на
страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.
За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 от КТ, е необходимо да
са налице кумулативно следните елементи: трудово правоотношение между пострадалия
работник или служител и ответника в периода, за който се претендира, че е настъпила
трудовата злополука; настъпила трудова злополука – увреждането следва да е настъпило при
или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и
без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в
предприятието; настъпила в резултат на трудовата злополука временна или трайна
неработоспособност; претърпени имуществени вреди (претърпени загуби и/или пропуснати
ползи) и неимуществени вреди (болки и страдания) и техния размер; причинна връзка
между трудовата злополука и вредите. На обезщетяване подлежат всички имуществени и
неимуществени вреди, ако се докаже, че са в причинна връзка с трудовата злополука.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение
от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди.
По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз
основа на трудов договор от 2.6.22 г., изменен с допълнително споразумение от 29.2.2024 г.,
по време на което на 4.4.2024 г. е настъпила трудова злополука с ищцата.
В насока на горното са и приложените декларация за трудова злополука и разпореждане на
ТП на НОИ – София град, съгласно което декларираната от работодателя злополука се
приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Според разпореждането, злополуката на
4.4.24 г. е настъпила при придвижване по обичайния път от основното място на живеене до
работното място, по време на което ищцата претърпяла ПТП, в следствие на което получила
травми в няколко области от тялото.
При наличието на влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова,
съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и
за причинната връзка между злополуката и настъпилото увреждане на здравето във връзка с
извършваната работа по трудовото правоотношение.
Приложени са обяснения на служител /ищцата/ в които същата е посочила, че движещият се
срещу нея камион подал ляв мигач, което объркало ищцата, която бързала за работа, понеже
2
закъснявала, съответно не спряла, а излязла пред камиона.
Представени са медицински документи, от които е видно, че на 4.4.2024 г., на ищцата е
извършено рентгеново изследване, като не са установени данни за травматични увреждания;
от заключението по приложения амбулаторен лист от 4.4.2024 г. се установяват данни за
ерозия на роговица, което налага домашно лечение. Приложен е болничен лист относно
разрешен на ищцата отпуск поради временна неработоспособност за периода 4.4.2024 г. –
13.4.2024 г.
От приетата по делото административнонаказателната преписка във връзка с процесното
ПТП се установява, че са издадени АУАН и наказателно постановление от 23.4.2024 г., с
което на Ц. О. Н. е наложена глоба за нарушение на чл. 37ал.1 ЗДвП заради това, че на
4.4.2024 г. управлявала лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ............ по бул. „Ботевградско
шосе“ с посока на движение от с. Долни Богров към гр. София, като на кръстовището при
бензиностанция „Еко“ при извършване на маневра „завиване наляво“ в посока входа на
бензиностанцията, не пропуснала движещия се насреща автомобил „МАН ТГС“ с рег. №
............
Представена е справка от НЗОК за ползваните от ищцата медицински услуги, видно от
която, относно същата не са отчетени прегледи от общопрактикуващи лекари и лекари
специалисти, включително такива със специалност „Очни болести“, както и дейности по
клинична пътека за периода 1.4.2024 г. – 12.2024 г.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че в следствие инцидента от 4.4.2024 г.,
ищцата е получила ерозия на роговицата на дясното око, неуточнени контузии на тялото,
като ищцата е била прегледана в УМБАЛ „Света Анна“ от специалист по очни болести и е
било назначено лечение с Цилоксан – капки, Корнерегел. Според заключението на вещото
лице, травмата в областта на дясното око е довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Посочено е, че оздравителният период e около 7 – 10 дни, през което
време ищцата е изпитвала болки, дразнене в окото; не са налични данни за настъпили
усложнения от травмата на окото, както и за травми в други области на тялото.
Представени са справки за наличието на сключени застраховки „Гражданска отговорност“ на
участвалите в процесното ПТП автомобили, от които се установява, че такива са били
налице, както и че не са предявявани претенции спрямо застрахователя на товарния
автомобил.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, според което
процесното ПТП, настъпило на 4.4.2024 г., около 9:20 ч. в гр. София, на бул. „Ботевградско
шосе“, в района на № 555 /срещу бензиностанция „Еко“/, между лек автомобил „Ситроен
С4“ с рег. № .........., управляван от Ц. О. Н. и товарен автомобил “MAN TGX” с рег. №
............ се е осъществило при следния механизъм - товарен автомобил “MAN TGX” се
движел по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от околовръстен път към село Долни Богров
със скорост около 50 км/ч., като на кръстовището при бензиностанция „Еко“ водачът
преминал направо. По същото време в противоположна посока се движел автомобил
„Ситроен С4“, като на кръстовището водачът – ищцата, предприела маневра „завиване
3
наляво“. Когато товарният автомобил се намирал на около 11 метра от мястото на удара, лек
автомобил „Ситроен С4“ навлязъл в лентата за движение към Долни Богров, като
траекториите на движение на автомобилите се пресекли и настъпил удар, в следствие на
който, автомобил „Ситроен С4“ бил отблъснат назад и в ляво по посоката на движение, като
със странична дясна част се ударил в товарен автомобил, намиращ се в района на
кръстовището. Според вещото лице, водачът на автомобил „Ситроен С4“ е имал възможност
да възприеме насрещно движещия се товарен автомобил, да спре и да пропусне
преминаването му. След преглед на наличните материали, вещото лице е посочило, че
участъкът от пътното платно е покрит с асфалтова настилка, две платна и двупосочна
организация на движението, ограничени с разделителен остров, с обща широчина от 7,5 до
10,5 метра, регулиран с пътни знаци, като произшествието е настъпило в светлата част от
денонощието при ясно време и суха пътна настилка.
По делото са събрани гласни доказателства, като от разпита на свидетелката Велинова
/колежка на ищцата към онзи момент/ се установява, че след инцидента ищцата изпитвала
силна болка в кръста и в очите най-вече, но и по цялото тяло, тъй като счупени стъкла са
попаднали в дрехите й. Ищцата се завърнала на работа след около 10-14 дни, след което над
месец продължила да се оплаква от болки, поради което свидетелката поемала тежката
физическа работа. Като свидетел е разпитан и Е. Н., служител на ответника, който сочи, че в
деня на процесното ПТП, вечерта, в търговския обект се появила ищцата, като свидетелят
бил учуден, че изглеждала добре, въпреки претърпения инцидент. Свидетелят не забелязал
ищцата да е изпитвала дискомфорт след като се завърнала на работа, като на въпроси как се
чувства, същата винаги отговаряла, че е добре.
При съвкупната преценка на така събрания и проверен по делото доказателствен материал,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране на обективната
отговорност на дружеството работодател.
Работодателят отговаря за всички вреди, претърпени от работника или служителя поради
трудовата злополука – имуществени и неимуществени.
Неимуществените вреди се изразяват в претърпените от ищцата болки и страдания за
времето, през което е протекъл процесът на възстановяване, както и за периода след това,
когато има настъпили усложнения и трайни последици от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът
на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
4
включително и прогнозата за в бъдеще. В разглеждания казус неимуществените вреди са
във формата на болки, понесени от ищцата като последица от получените при злополуката
увреждания. От свидетелските показания, следва да се кредитират тези на св. Н., които
кореспондират с останалия доказателствен материал, който е в смисъл, че от процесното
събитие за ищцата не са настъпили вреди с траен характер. Съдът не кредитира показанията
на свидетелката Велинова, тъй като според същите, ищцата е изпитвала болки в кръста и по
цялото тяло, които обстоятелства не се установяват от медицинската документация,
включително и от съдебно медицинската експертиза, които сочат за лечение единствено във
връзка с увреждания в областта на очите. Съобразявайки характера и тежестта на
получената травма /в областта на дясното око, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота/, продължителността и интензитета на понесените във връзка с нея
болки и предприетото лечение /домашно в рамките на 10 дни/, краткия период на лечение и
възстановяване /7-10 дни/ и последиците от злополуката с временен характер, както и
липсата на данни за настъпили усложнения, настоящият съдебен състав приема, че
съответен на претърпените неимуществени вреди размер на обезщетението е 1500 лв.
Ответникът е релевирал възражение за намаляване на претендираното обезщетение за вреди,
тъй като ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат с "груба небрежност"
по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. "Грубата небрежност" е неполагане на дължимата грижа,
каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка и е налице, когато
пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е
надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Винаги когато пострадалият създава
реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен
риск от увреждане, той съпричинява вредата. В хипотезата на съпричиняване поради груба
небрежност работодателят не отговаря за вредите, които са последица от поведението на
увредения. В конкретния случай по делото се установиха такива факти, които водят до извод
за съпричиняване на увреждането от ищцата, тъй като когато пострадалата е допринесла за
злополуката, виновно неспазвайки правилата за движение по пътищата, вредоносният
резултат е в причинно-следствена връзка с извършеното нарушение на императивните
норми в ЗДвП. Те са установени в публичен интерес. За тях работодателят не дължи
инструктаж. Отнасят се за всеки участник в движението при подобни обстоятелства,
включително за работника/служителя, извършил административното нарушение / Решение
№ 607 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 509/2024 г., IV г. о., ГК/. От заключението по
изготвената съдебно автотехническа експертиза се установява, че ищцата е имала
възможност да възприеме движещия се насреща товарен автомобил и да го пропусне. В
противоречие с най-обикновената житейска логика, ищцата е предприела неадекватни
действия, а именно не е пропуснала движещия се срещу нея товарен автомобил, тъй като се
объркала от подадения от него ляв мигач /според обясненията й/, като същевременно
закъснявала за работа, съответно бързала. В случая е налице очевидно неправилна преценка
на ситуацията и липса на осъзнаване за опазване на по-висшия интерес – безопасността на
участниците в движението. Т. е. произшествието е резултат от липсата на елементарно
внимание и старание от страна на ищцата. Това нейно поведение следва да се квалифицира
5
като неспазване на правилата за безопасност в степен, обосноваваща извод за допусната
груба небрежност.
С оглед обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, приносът на ищцата съдът
оценява на 80 %. При това положение, редуцирайки приетото за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди с приноса на пострадалата, дължима на ищцата остава сумата от 300
лв., заедно със законната лихва от датата на увреждането.
По разноските:
За осъществената от адвокат А. М. правна помощ в полза на ищцатa и съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК, предвид частичното уважаване на иска, на ищцата следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 34.29 лв. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, право на разноски има и ответникът, като от платени
депозит вещо лице 350 лв., такси удостоверения 38 лв. и юрисконсултско възнаграждение
200 лв., дължими са 567.84 лв. Не следва да се присъждат разноски на ответника за адвокат,
тъй като страната има право на разноски за защитата от един процесуален представител, в
случая това е юрисконсултът, който е подал отговор и участвал в първото съдебно заседание.
За второто съдебно заседание, проведено в отсъствие на представител на ответника, е
ангажиран адвокат, разноските за който следва да останат в тежест на ответника по
изложените по-горе съображения. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата 50 лв. за държавна
такса и 15 лв. за депозит СМЕ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е... Ф. Б. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
..........., ДА ЗАПЛАТИ на Ц. О. Н., ЕГН **********, адрес с. Долни Богров, ..........., на
основание чл. 200 КТ, сумата от 300.00лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки, които вреди са получени в следствие на трудова злополука настъпила на 4.04.2024
г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 4.04.2024 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300 лв. до претендираните 7000 лв.
ОСЪЖДА „Е... Ф. Б. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
..........., ДА ЗАПЛАТИ на Ц. О. Н., ЕГН **********, адрес с. Долни Богров, ..........., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 34.29 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц. О. Н., ЕГН **********, адрес с. Долни Богров, ........... да ЗАПЛАТИ на „Е... Ф.
Б. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..........., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 567.84 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е... Ф. Б. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
........... да ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд
сумите 50 лв. за държавна такса и 15 лв. разноски за експертиза.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7