Р Е Ш Е Н И Е
№……… / 02.06.2020 г., гр. ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г . д. № 114/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
четиридесет и девета от ГПК.
Делото е образувано въз основа на молба,
подадена от уточнена с молба вх. № 999/18.02.2020 г., подадена от С.Т.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, за промяна на собственото ѝ име от С. на С., с правна квалификация чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/.
Молителят твърди, че е родена на *** ***.
При раждането ѝ родителите я записали с турски имена, които при промяната
на имената през 1984 г. били сменени на С.Т. И., а след сключването на
граждански брак получила фамилията Ч.. Вече 35 години използвала като свое
името С. и се отъждествявала с него. С това име била известна сред близки,
роднини, колеги и приятели. Това име фигурирало в голяма част от документите,
които касаели трудовия и социалния ѝ живот през годините – лична карта,
международен паспорт, удостоверение за наследници, декларации и др. Във връзка
с актуализирането на паспорта ѝ за задгранично пътуване в края на 2019 г.
ѝ било указано да представи акт за раждане. От полученото за целта от
Община **** удостоверение за раждане установила, че вместо С. за нейно
собствено име било записано С.. От този момент станало наложително да
удостоверява с допълнителни документи идентичността си на лице с различни
имена. Това ѝ създавало сериозни затруднения в отношенията ѝ с
държавни и общински органи и административни институции. Оказало се, че е
невъзможно да използва документите, които притежава относно здравословното
ѝ състояние, образование, професионална квалификация, семейно положение и
други. Заявява категоричното си желание
да продължи да се нарича С., което име познава и приема за свое единствено. По
изложените съображения моли за уважаване на молбата.
Заинтересованата страна Община **** не
е изразила становище по същество.
Районна прокуратура – Варна, ТО -
**** не е изразила становище по молбата.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание, молителят, редовно призован – се
явява лично и със своя процесуален представител адвокат Г.Г., която поддържа молбата и излага подробни аргументи в
подкрепа на твърдението за наличието на важни обстоятелства, които налагат
исканата промяна.
За заинтересованата страна, редовно
призована, не се явява процесуален представител.
РП – Варна, ТО - ****, редовно призована, се
представлява от прокурор Пресиян Георгиев. Изразява становище за основателност
на молбата и моли същата да бъде уважена.
Съдът, след
съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
От приобщените по делото писмени
доказателства, представени от молителя и служебно изискани от съда, а именно: удостоверение
за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0315/31.08.1957 г. от община
****; копие от паспорт № ********* на С.Ч.; удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № 94ИИ-11419-4/16.08.2019 г. на И.Т.И.(брат на молителя),
издадено от Община Велико Търново; копие от лична карта № ********* на С.Ч.; копие
на пълномощно рег. № 5795 и 5796/13.04.2018 г. на нотариус Роза Кожухарова № 212;
декларация по чл. 142г, ал. 1 ДОПК, решение от 08.11.2000 г. по г. д. № 28/2000
г. на РС - ****; дубликат на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 0315/31.08.1957 г. от община ****; удостоверение за раждане на И.С.Ч.
(син на молителя), издадено въз основа на акт за раждане № 2095/26.05.1989 г.
от община Варна; удостоверение № 28/09.01.2001 г. издадено от РС - ****; акт за
раждане № 315/31.08.1957 г. се установява, че молителят С.Ч. е родена на *** ***
и нейни родители са А.Х.К.- майка и Т.И.К.– баща, че в съставения на лицето от
Община **** акт за раждане от 1957 г. същата фигурира с имената К.Т.К.и С. Т. И.,
че в издаденото на лицето удостоверение за раждане на *** г. въз основа на акт
за раждане № 0315/31.08.1957 г. от община ****, същото фигурира с имената С.Т. И..
Установява се също, че в българските документи за самоличност, в удостоверението
за раждане на сина ѝ И.С.Ч. молителят е записана с имената С.Т.Ч.. Със
собственото име „С.” молителят фигурира и в други документи – решение от
08.11.2000 г. по г. д. № 28/2000 г. на РС – **** за прекратяване на брака,
сключен между молителя и С.Д.Ч., с което е постановено след развода жената да
продължи да носи брачното си фамилно име Ч., удостоверение № 28/09.01.2001 г.
издадено от РС – **** за прекратяване на брака, сключен между С.Д.Ч. и С.Т.Ч. с
влязло в сила решение от 08.11.2000 г. по г. д. № 28/2000 г. на РС – ****,
декларации, пълномощни, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на брат
ѝ И.Т.И..
От служебно
направената справка в НБД „Население” се установява, че молителят е записана с
имената С.Т.Ч., а родителите ѝ са записани с имената Т.И.К.– баща и А.Х.К.-
майка и че молителят има регистрирани постоянен и настоящ адрес ***.
От служебно изисканите от съда: справка
за съдимост с рег. № 159/04.03.2020 г. , издадена от Бюро
„съдимост” при РС – ****, писмо с вх. № 1494/09.03.2020 г. от Община ****,
писмо с вх. № 1581/12.03.2020 г. от ТД на НАП - Варна, писмо с вх. №
1694/19.03.2020 г. от ТД на НАП - Варна, писмо с вх. №
1631/13.03.2020
г.
от ОД на МВР – Варна и писмо с вх. № 1743/24.03.2020 г. от РП - Варна
се установява, че молителят Ч. не е осъждана, спрямо нея няма данни
за образувани досъдебни производства и преписки, и към настоящия момент не са
ѝ налагани принудителни административни мерки по Закона за българските
лични документи, няма декларирани в Община **** имоти, МПС,
патент, куче и туристически данък и има публични задължения към ТД
на НАП – Варна в общ размер на 3116.91 лева. Всички справки и документи са
издадени на името на С.Т.Ч..
По делото е разпитан свидетеля А.М.А. – първи
братовчед на молителя. Същият твърди, че познава молителя с името С.. Майка
ѝ, баща ѝ и племенниците му я наричали С..
Знае, че има тя проблеми със името си, защото се водела с името С.. Заявява, че
никой не я е наричал с името С.. Когато отивали в администрациите, излизало
името С., а тя е по документи била С. и това й създавало проблеми, които
възникнали преди около шест години. Заедно ходили при нотариус, за да си прави молителя
документи. Когато отишли, бил създаден този проблем, с тази буква в името, и те
се отказали. Когато ходили със С. да правят документи на леля му и свако му и
трябвало да бъде записано кой изпълнява тези процедури, също се появявал този
проблем.
В
съдебно заседание молителят посочва, че е имала проблем при издаването на
паспорта, след изтичане на петгодишния срок. За тази цел решила да вземе за
всеки случа и акт за раждане, но в **** ѝ издали такъв с името С..
Получавала съвети да си вземе турското име, но тя от 35 години била с това име
и заявява, че си го иска.
Така
установените обстоятелства по делото обосновават следните правни изводи:
Името е съществен белег – постоянно
словесно обозначение на всяко физическо лице, който трайно го
индивидуализира и отличава от всички други лица. Юридически
то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като
съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от
тези части се използва при различни условия на социално общуване. То не
може да бъде променяно извън рамките на посочените от закона начини, освен само
по съдебен ред и при наличие на определени в закона предпоставки, предвидени в
разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно: когато името или отделен негов
елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите,
когато важни обстоятелства налагат това. В закона липсва обозначение кои
обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но съгласно
разрешенията дадени в трайната съдебна практика, това са такива обстоятелства,
които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.
Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко те са важни
законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки
конкретен случай. Според застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г.
по г. д. № 227/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал.1 от ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива
обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което
се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в различни периоди от
време в резултат на станала не по волята му промяна. С решение № 138 от
19.03.2009 г. по г. д. № 611/2007 г. на ВКС, II г.о. е прието, че законът
следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с
наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с
намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.
В допълнение към гореизложеното е
необходимо да се отбележи, че за да се промени определено име /собствено,
бащино или фамилно/ поради наличието на важни обстоятелства, които налагат
това, необходимо и достатъчно е да е налице едно важно обстоятелство по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар и в цитирания нормативен текст това понятие да е
употребено в множествено число. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са
в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 14 от ЗГР и на други императивни разпоредби
на посочения закон.
Съобразно чл. 12, ал. 1 от ЗГР собственото име на всяко лице се избира
от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското
състояние при съставяне на акта за раждане.
Исканата промяна в
случая не е в противоречие с императивните разпоредби на закона. При раждането на
молителя същата е записана с имената К.Т.К., но в
резултат на политиката, провеждана в България през 80-те години, имената ѝ
са сменени с българските – С. Т. И.. Тези имена са записани в акта ѝ са
раждане и в издаденото въз основа на него удостоверение за раждане, но във
всички останали документи – лична карта, паспорт, акт за раждане на сина
ѝ, в базите данни на различни институции, включително в НБД „Население”
същата фигурира със собственото име – С., като при сключване на граждански брак
същата е приела фамилното име Ч.. През всичките тези години молителят е свикнала
със собственото си име С., възприемала го е като свое, с тях се е представяла и
с тях е станала известна сред роднини, близки, колеги и приятели. От представените копия на документи и от
събраните гласни доказателства, които са допустими доказателствени средства по
ГПК, се установява истинността на твърденията на молителя, че е известна в
обществото с името С..
Обстоятелството, че молителят е
известена сред роднини и близки, и в обществото с тези имена и във всички
документи е записана с тези имена, а в съставения ѝ акт за раждане и в
издаденото въз основа на него удостоверение за раждане е записана със собствено
име С. ѝ създава неудобства, като с това име молителят не е известна в
обществото и не се идентифицира с него. Видно е и желанието на
молителя да продължи да носи собствено име, с което в дълъг период
от своя живот е била записана. Според съда обществената известност е важно
обстоятелство по смисъла на закона, налагащо постановяване промяна на
бащиното и фамилно име на молителя, защото създава преди всичко
затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции.
Същевременно
не са налице данни, че молителят цели да въведе в заблуждение органите на реда
или определени институции. Установените по делото
неизпълнения на публични задължения от страна
на Ч. не дават основание да се приеме, че с исканата промяна същата цели да
въведе в заблуждение НАП, за да избегне заплащането на установените по реда на
ДОПК изискуеми задължения. Това е така, тъй като в изпратените писма от ТД на
НАП – Варна и в приложената към тях справка за общите задължения молителят
фигурира с имената С.Т.Ч., а не с имената С. Т.Ч..
Въз основа на тези изводи съдът
намира, че важността на така установените други обстоятелства води до
заключението за законосъобразност на искането относно собственото име на
молителя, поради което молбата за неговата промяна е основателна и следва да
бъде уважена.
На основание чл. 75 от ЗГР,
длъжностните лица по гражданското състояние следва да бъдат задължени да
отбележат допуснатата промяна в данните за гражданско състояние на молителя,
както следва: в съставения от Община **** акт за гражданско състояние – акт за
раждане № 0315/31.08.1957 г., както и в регистъра на населението на ********.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна в собственото
име на молителя С. Т.Ч., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** от „С.” на „С.”.
ЗАДЪЛЖАВА длъжностните
лица по гражданското състояние да отбележат допусната промяна в съставения от
Община **** акт за раждане № 0315/31.08.1957, както и в регистъра на
населението на ********, като вместо отразеното собствено име на С. Т.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** - „С.”,
впишат собствено име „С.“.
УКАЗВА препис от
настоящото решение да се изпрати на длъжностните лица по гражданското състояние
в Община **** и Кметство с. ********, за отбелязване на допусната от
съда промяна в данните за гражданско състояние на лицето С. Т.Ч., ЕГН **********, в съставения акт за
гражданско състояние – акт за раждане № акт за раждане № 0315/31.08.1957 г. на
Община **** и в регистъра на населението на с. ********.
УКАЗВА препис от решението да се изпрати до Бюро „Съдимост” при РС – ****
за отбелязване на допуснатата промяна.
Препис от решението да се връчи на
молителя и РП – Варна, ТО - ****.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 537 ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: