Р Е
Ш Е Н
И Е
№
434/4.7.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав, в публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева и в
присъствието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 298 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по жалба на М.В.М., чрез пълномощника
- адв. В., срещу решение № 73/01.02.2023г., постановено по НАХД № 892/2022
г., по описа Районен съд – гр. Пазарджик, 21-ви състав, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 22-0340-000491/31.05.2022 г. /НП/, издадено от началник група в ОДМВР,
РУ-Септември, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В касационната жалбата
се развиват оплаквания за неправилност,
поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че
жалбоподателя е отказал да бъде тестван за наличието на алкохол в кръвта,
поради обстоятелството, че е бил с поставени помощни средства – белезници.
Твърди се, че след задържането му по реда на ЗМВР няма данни същият да е бил
отведен в медицинско заведение, както и, че талона за медицинско изследване
е издаден РУ на МВР часове след
задържането му. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и бъде
постановено ново такова, с което издаденото НП бъде отменено.
Ответникът
- началник група в ОДМВР, РУ-Септември,
редовно призован, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Представителя на
Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е
неоснователна, моли атакуваното решение
да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК
и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото
показанията на св. П., Т., М., К., писмените доказателства, представени с
наказателното постановление и изискани при въззивното съдебно следствие.
Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови писмени доказателства.
Административен
съд - гр. Пазарджик, ХII-ти касационен
състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и
възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл.
218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема изцяло правилно установена от РС – гр. Пазарджик фактическа
обстановка, както следва:
На 28.04.2022г.,
около 22:10ч., служители при РУ - Септември - св. П. и колегата му Г. М.,
получили сигнал от оперативен дежурен за оказване съдействие на колегите им от
ППД - А. Д. и Е. Б.. При пристигане на място в гр. Септември, бул. „България“ №157, св. П. установил спрения
за проверка л.а. „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с ДК № Х 2111 КТ, управляван от
жалб. М.. Към този момент касатора бил задържан за 24 часа по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР от полицейския служител А. Д., като се намирал на задната седалка на служебния
автомобил на МВР, с поставени белезници
на ръцете. След пристигането си на място, св. П. пристъпил към извършване на
проверка на жалб. М. за употреба на алкохол чрез техническо средство - Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен №0098. За целта белезниците от ръцете на касатора били
свалени. Последният изрично отказал да му бъде извършена проверка за употреба
на алкохол. След като бил отведен в сградата на РУ-Септември, в 01:40ч. на
жалбоподателя бил съставен и предявен талон за медицинско изследване №
0059448/29.04.2022г., който отказал да получи. Бил отведен от св. П. във ФСМП –
Септември, където за времето от 02:00ч.
до 02:10ч. е прегледан от фелдшер - св. Т., за което бил изготвен фиш за СМП
№193 с бланков №011799, в който бил отразен и декларирания от жалбоподателя
отказ да му бъде взета кръвна проба за установяване наличието на алкохол в
кръвта. За така установеното нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, св. П. съставил
АУАН №589311/29.04.2022г., въз основа на който било издадено обжалваното пред РС-гр.
Пазарджик наказателно постановление.
Първоинстанционния
съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е
обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния
закон.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба от 2000 лв.
Нормата съдържа
два отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози. Осъществяването, на което и да е от горните две
нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по
същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
обективиран в съставения на място АУАН, е достатъчно основание за
санкционирането му по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Несъмнено е
установено, че с поведението си жалб. М.
е отказал изпробването с „Алкотест – Дрегер 7510“, за съдържание на алкохол в издишания
въздух, което е достатъчно основание за налагане на предписаната от закона
санкция. Същевременно, няма данни да е изпълнено и предписанието за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, дадено по
време на проверката, поради което правната квалификация на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в НП, е правилна. Наказание е наложено за реализиран
административнонаказателен състав по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като фактическите обстоятелства във
връзка с този състав са точно и безпротиворечиво описани в АУАН и НП. Словесно
в АУАН и в НП ясно е описан отказа на жалбоподателя да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, като и в НП изрично е
посочено цифрово пр.1 на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което ясно за какво е ангажирана
отговорността. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на
наказателното постановление съответства на дадената правна квалификация на
деянието – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол, с което деяние осъществява състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Законодателят, в разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е предвидил да бъде санкциониран отказа на водача да
му бъде извършена проверка с техническо средство.
Видно
от събраните по делото писмени доказателствени източници, жалб. М. е бил задържан
в сградата на РУ-Септември на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на
28.04.2022г. в 22.10 часа, като на същата дата е издадена и заповед за конвоирането
му до ФСМП – Септември, където видно от показанията на св. Т., жалб. М. е
отказал да даде кръвна проба, което е удостоверено и от вписаното в талона за
медицинско изследване / с посочване на часа на връчването на екземпляр от него
на касатора, както и времето за явяването му в посоченото медицинско заведение
/ и фиша за спешна медицинска помощ.
Отделно
от това показанията на св. П. и Т. са еднозначни относно обстоятелството, че
при опитите за вземането на проба за наличието на алкохол в издишания въздух,
респ. кръвна проба проверяваното лице е било без поставени помощни
средства-белезници. Видно от доказателствата по делото, жалб. М. е бил отведен от
служители на МВР във ФСМП-Септември за взимане на кръвна проба, като не се
твърди, че същият е бил посещаван от лекар в мястото на задържане – сградата на
РУ. Не са налице нарушения на процедурата, предвидена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на
алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при провеждане на полицейската проверка на касатора.
Правилно
въззивния съд не е дал вяра на показанията на св. М. и К., като е отчел, че
същите са в близки отношения с касатора, което води до извод за тяхното
особено, субективно отношение към неговата личност и налагат извода, че чрез
показанията си правят опит за
изграждането на повърхностна защитна версия, и доколкото същите противоречат на
тези, изложени от полицейският служител
и св. Т., обосновано контролирания съд не е изградил вътрешното си убеждение и
върху тях.
Не са налице
пороци при съставяне на акта и наказателното постановление, доколкото всеки
един от тях съдържа всички изискуеми се по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление са описани точно
и конкретно датата, мястото и обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията. Съдът не констатира несъответствие между техните обстоятелствени
части – заедно и поотделно, те са в синхрон помежду си, липсва неправилна
правна квалификация на административните деяния, те са идентично изписани и в
двата коментирани акта. Проверявания съд е преценил цялостно и обективно
събраните по преписката доказателства, като правилно и законосъобразно,
съгласно депозираните по нея писмени такива е достигнал до извода, че е налице
осъществен състав на административно нарушение, доколкото данни в обратната
посока липсват.
Обжалваното
решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като въззивния съд
е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с
допустимите от закона доказателства, дали са извършени нарушения и
обстоятелствата, при които са извършени, както и законосъобразността на наложените
административни наказания. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания
съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на
процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената
съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.
При изяснена от
обективна и субективна страна фактическа
обстановка, правилно контролирания съд е установил наличието на извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, което законосъобразно е санкционирано и доколкото
предвиденото административно наказание е в абсолютно определен от закона
размер, не подлежи на коригиране.
По изложените
доводи настоящият касационен състав приема, че първостепенният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с материалния закон и без
да е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, което да съставлява
отменително основание.
Предвид
изложеното и като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на
постановеното от РС – гр. Пазарджик решение, съдът не констатира
необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на
процесуалните правила, налагащи отмяна на решението, настоящата съдебна
инстанция намери, че същото следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти
касационен състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
73/01.02.2023г., постановено по НАХД № 892/2022 г., по описа Районен съд – гр.
Пазарджик, 21-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/