Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 296
гр. ВРАЦА, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 27.09.2019 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на
прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ и секретар ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от
съдия СИМЕОНОВА в.гр. дело
N 397 по описа за 2019
год.
Производството
е образувано по въззивна жалба вх.№ 7950/03.06.2019 г. на Г.К., в качеството й на и.д. адм.ръководител – районен
прокурор при Районна прокуратура, гр.Оряхово, против
Решение № 54/23.05.2019 по гр.д.№ 529/2018 г. на Районен съд-Оряхово В ЧАСТТА,
в която е уважен предявения от В.Г.С.
иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ и Прокуратурата на РБ е осъдена да
му заплати сумата 250,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по
ДП № 228/2017 г. по описа на РП-Оряхово, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 75,00 лв-деловодни разноски.
Поддържа
се, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй
като по делото не са налице доказателства, от които да се установяват
действително претърпени от ищеца вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението. Навеждат се доводи, че ищецът не е доказал твърденията си за
изживян стрес и душевно безпокойство като следствие от дейността на
прокуратурата във връзка с упражняване на законоустановените й функции.
Жалбоподателят
моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск
като изцяло неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност се иска
намаляване размера на присъденото обезщетение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищеца В.Г.С.. Преди съдебно
заседание от пълномощника му адв.Ц.К. е постъпило писмено становище, с което
жалбата се оспорва като неоснователна и се иска обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Оряхово е сезиран от В.Г.С. с иск за осъждане на Прокуратурата на РБ да му
заплати сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на повдигнато му обвинение по чл.354в, ал.1 НК, по което
наказателното производство е прекратено.
В исковата молба се твърди, че в резултат на воденото срещу ищеца ДП №
228/2017 г. по описа на РП Оряхово ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в безпокойство, дискомфорт и притеснения. Посочва също, че
разследването срещу него е станало достояние на жителите и съседите на
населеното място, в което живее ищеца и че това е довело до изграждането на
един негативен образ относно неговата личност. Многократните явявания пред
разследващите органи налагали обяснения от страна на ищеца пред негови близки,
съседи и познати, което натоварвало емоционално и самия него. Твърди също, че е
загубил голяма част от приятелите си и познатите му го отбягвали, в резултат на
което ищецът се затворил в себе си и изпаднал в трайно депресивно състояние.
Също така преустановил дейността на дружеството, което управлявал и
представлявал, поради невъзможността за свободно придвижване при наложената му
мярка за неотклонение. Сочи се, че с
Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство от
27.03.2018 г., производството срещу ищеца е прекратено, поради недоказаност на
обвинението срещу него, което поражда правен интерес от предявяване на
настоящия иск за репариране на претърпените неимуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Прави се искане за приложение на
чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ за недължимост на обезщетение, поради това, че увреждането е
причинено при вина на пострадалия и алтернативно – на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ – за
намаляване на обезщетението, поради виновно допринасяне на пострадалия за
увреждането.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е
приложено ДП № 228/2017 г. по описа на
РП-Оряхово.
С Решение № 54/23.05.2019 г. по гр.д.№ 529/2018 г. Районен съд-Оряхово е
уважил частично предявения иск, като е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на
В.Г.С. сумата 250,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДП №
228/2017 г. по описа на РП Оряхово, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.08.2018г. / датата на завеждане на исковата молба в съда / до
окончателното изплащане на сумите, както и деловодни разноски в размер на 75,00
лв., като е отхвърлил иска над уважения размер до предявения размер от 1 000.00
лева като неоснователен и недоказан.
Решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на
обезщетение над уважения размер от 250,00 лева до претендирания размер от 1
000,00 лв. При това положение предметът на въззивната проверка се свежда до
преценка относно дължимост на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
250,00 лева.
Настоящият съдебен състав намира,
че в обжалваната му осъдителна част решението на районния съд е правилно и
законосъобразно,поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав приема следното:
Претенцията
е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
повдигнато на ищеца обвинение, по което наказателното производство е прекратено
на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК - поради недоказаност на обвинението.
Съобразно разясненията, дадени в т.7 на ТР № 3/22.04.2005 год. по тълк.д.№
3/2004 год., ОСГК на ВКС, търсенето на отговорност на държавата за вреди в тази
хипотеза на прекратяване на наказателното производство намира своето правно
основание в разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ, а именно - поради
това, че "деянието не е извършено от лицето".
Между
страните не се спори, а и от приложеното ДП № 228/2017 г. по описа на
РП-Оряхово е видно, че срещу ищеца В.Г.С. е било
повдигнато обвинение и водено наказателно производство за извършено
престъпление по чл.354в, ал.1 НК, което впоследствие е прекратено с Постановление от 27.03.2018 г. на районен прокурор на
РП-Оряхово, поради недоказаност на
обвинението. При тези безспорни факти, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на посочената разпоредба на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
ответника Прокуратурата на РБ.
Между
страните се спори относно настъпването на описаните в исковата молба
неимуществени вреди, техния размер, както и наличието на причинна връзка между
претендираните вреди и действията на органите на ответника. В тази насока са и
основните оплаквания във въззивната жалба, свеждащи се до твърдения за липсата
на доказателства, от които да се
установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението.
Както
правилно е отбелязал и районният съд, в трайната си практика
касационната инстанция приема за нормално наказателното преследване да се е
отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. Фактът на незаконното
обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, а
също и че по човешка презумпция е сигурно, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално негативни изживявания, страх
от неоснователно осъждане, укор от близките, ограничения в личния живот. Наличието на тези
негативни изживявания се презумира от повдигане на незаконното
обвинение и през целия период на висящност на наказателното производство.
Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка /в този смисъл Решение № 427 от
16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 483 от
09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановени по
реда на чл.
290 ГПК/.
В конкретния
случай така презумираните негативни изживявания се потвърждават и от
показанията на свидетеля Ц.Я., който установява, че съседите и приятелите на
ищеца са разбрали, че срещу него се води дело за наркотици и са започнали да го
отбягват. Свидетелят установява също, че ищецът е бил притеснен и се е отчуждил
от приятелите си.
При тези данни въззивният съд намира, че е
осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ и за държавата
възниква задължение да обезщети пострадалото лице за причинените му
неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на деликтната
отговорност по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, критерий за преценка е също периодът, през който е
продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по
повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това
последици. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване
на моралните вреди на увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на дължимото в
конкретния случай обезщетение съдът взема предвид следните обстоятелства:
На ищеца В.С.
е повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93,
т.7 НК. При повдигане на обвинението на 24.01.2018 год. не му е наложена мярка
за неотклонение, а е задължен единствено да не променя местоживеенето си и да
се явява при призоваване. Наказателното
производство по отношение на ищеца е прекратено с постановление от 27.03.2018
г. Ищецът е бил разпитван два пъти при
привличане като обвиняем - на 24.01.2018 г. и на 06.03.2018 г. и няма данни да
е викан и ограничаван по друг начин и в друг период за нуждите на разследването,
т.е. извършените по ДП № 228/2017 по описа на РП-Оряхово процесуално-следствени
действия с ищеца са в рамките на възможния минимум. При тези данни съдът приема
за недоказани твърденията в исковата молба, че ищецът многократно се е явявал
пред различни разследващи органи , както и че му е взета мярка за неотклонение.
От събраните
по делото доказателства не се установяват и изложените в исковата молба
твърдения за влошаване здравословното състояние на ищеца, за възпрепятстване на
нормалния му личен живот, изпълнението на ежедневните му битови задължения и малкия
му бизнес вследствие повдигнатото обвинение.
Както бе
посочено, от показанията на разпитания по делото свидетел Ц.Я. се установява
единствено, че ищецът е изпитвал притеснения,
подтиснатост, страх от неоснователно осъждане, както и че
е изпаднал в социална изолация - не е искал да излиза и хората са започнали да
го отбягват.
По отношение
на претендираните вреди от накърняване на доброто име на ищеца и злепоставянето му в обществото съдът обаче отчита и значителната по обем предходна
съдимост като факт от съществено значение.
В обобщение
на изложеното, съдът приема, че като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, равняващи се на обичайните
такива, присъщи за всеки индивид в подобна ситуация и изразяващи се в психически
страдания, стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение и страх от
осъждане, както и социален дискомфорт за определен кратък период
от време. Това налага извод, че обезщетение
в размер на
250,00 лв. справедливо би могло да
репарира вредите, които ищецът е понесъл вследствие
воденото наказателно производство, прекратено поради недоказаност на
обвинението.
Като е
достигнал до същия извод относно размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната осъдителна част.
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 300,00 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 54/23.05.2019 по гр.д.№ 529/2018 г. на Районен съд-Оряхово в обжалваната част, в
която е уважен предявения от В.Г.С. иск
с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ и Прокуратурата на РБ е осъдена да му
заплати сумата 250,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДП №
228/2017 г. по описа на РП-Оряхово, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта относно разноските.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България на основание чл.78, ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 300,00
/триста/ лева, представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........