№ 130
гр. Варна, 26.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20243000500150 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:49 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦАТА М. С. Б. , редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМАТА К. Я. Т. , редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Я. Я., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпИ.т писмен отговор.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на М. С. Б. от гр. Шумен, срещу решение № 1430/05.12.2023 г.
по гр. д. № 752/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което са уважени исковете,
1
предявени от К. Я. Т. за заплащане на сумата от 257 670 лева, получена без
основание от ответницата, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и на сумата от 115
000 евро, получена от ответницата на отпаднало основание, по чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност, поради нарушение на закона и
необоснованост, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Направено е искане
за допускане на гласни доказателства.
В подаден писмен отговор, пълномощникът на К. Я. Т. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на
решението, с молба същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени
направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба и отговора на същата са подадени в срок, от
надлежни страни и са процесуално допустими.
Искането на въззивницата М. С. Б. за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане е основано на оплакване за допуснато от
съда процесуално нарушение. Искането за допускане на гласните
доказателства е било направено от процесуалния представител на
въззивницата едва в петото открито съдебно заседание във връзка с оспорване
на заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза.
Предвид факта, че с оглед оспорването на заключението, съдът е
назначил тройна комбинирана СПЕ, не е допуснал нарушение на
процесуалните правила. Страната е могла да направени искането за гласни
доказателства своевременно – след разпределение на доказателствената
тежест с доклада на делото, което не е сторила и искането е преклудирано. В
тази връзка съдът е намерил за неоснователно искането по доказателствата по
чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради което същото е оставено без уважение с
определение № 242/15.04.2024г.
С молба вх. № 3929/31.05.2024 г. процесуалният представител на
въззиваемата адв. Я. Я. е поискал отвод на съдия Юлия Бажлекова, която е
оставена без уважение от настоящия съдебен състав с определение №
348/05.06.2024г.
АДВ. З.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам подаденият писмен
отговор. Представям и моля да приемете 2 бр. писмени доказателства:
2
документ от информационната система, удостоверяващ датата, на която е
влязло в сила решение № 111/21.04.2023г., постановено по гр. д. № 112/2022г.
по опис на Окръжен съд – Шумен и протокол № 523/04.04.2024г. по гр. д. №
696/2022г. на Окръжен съд – Варна. Този протокол като официален писмен
документ има релевантност относно обсъждането на приетите по делото
единична и тройна СПЕ. Това дело се води между същите страни и касае по
принцип едни и същи възражения срещу саморъчното завещание, касае едни
и същи възражения по отношение дееспособността на починалия Я. Б. и
съответно валидността на неговите действия, свързани с преценка на неговата
дееспособност. Представям този протокол, за да може съда в настоящото
производство, да изгради по-пълна представа за начина си на преценка на
събраните по настоящото дело експертизи. По настоящото производство
състава на експертизите е бил от неподходящи по специалност вещи лица, не
са включвали специалността невролог, докато по това друго производство
това е било съобразено и съответно преценката на едни и същи факти и
обстоятелства относно поведението на починалия Я. Б. е диаметрално
различна, както всъщност е била такава и преценката по влязлото в сила
решение на Окръжен съд – Шумен.
АДВ. Я.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. По отношение на първото доказателство: това не е спорен факт и е
отчетен - решението беше влязло в сила и при постановяване на решението по
гр. д. № 752/2022г. на Окръжен съд-Варна, така че не възразявам да се
приеме. По отношение на протокола: считам, че не следва да се приема тъй
като това е свързано с друго дело. По настоящото дело са приети експертизи
и считам, че този протокол не е допустимо да бъде приеман в настоящото
производство тъй като противоречи на принципа за непосредственост на
приемане на свидетелските показания и съответно назначаването и
приемането на експертизите по делото.
АДВ. З.: Разпитът на вещи лица не е разпит на свидетели т.е. има
коренно различна функция изслушването на вещите лица в съдебно заседание
от разпита на свидетели. От тази гледна точка тук не става дума за нарушение
на принципа за непосредственост на разпит на свидетели пред състава, пред
който са изслушани. Тук става въпрос за един писмен документ – в случая
съдебен протокол, официален документ, в който са отразени отговорите на
3
въпросите на вещите лица, поставени от съответния съд, пред който са били
изслушвани. Не става въпрос за нищо друго освен за формиране преценката
на съда относно заключението на вещите лица по настоящото дело.
Съдът намира, че следва да бъде приета като доказателство по делото
справката, удостоверяваща датата на влизане в сила на решение №
111/21.04.2023г. по гр. д. № 112/2022г. по опис на Окръжен съд – Шумен. Не
следва да бъде приеман представения протокол от съдебно заседание,
проведено на 04.04.2024г. по гр. д. № 696/2022 г. по опис на Окръжен съд –
Варна тъй като същият е недопустим към настоящият спор. Предвид горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, представеният
от процесуалния представител на въззивницата документ от
информационната система на ВСС, удостоверяващ датата на влизане в сила
на решение № 111/21.04.2023г. по гр. д. № 112/2022г. по опис на Окръжен съд
– Шумен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на въззивницата за приемане като доказателство по делото на протокол №
523/04.04.2024г. по гр. д. № 696/2022г. по опис на Окръжен съд – Шумен и
прилага същия към корицата на делото.
АДВ. З.: Представям списък на разноските.
АДВ. Я.: Правя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2, т. 3 от ЗАдв.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. З.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
ни жалба и да отмените първоинстанционното решение по съображенията и
доводите, изложени подробно във въззивната жалба. Моля да ни бъде дадена
възможност за писмени бележки. По делото основният проблем е свързан с
възражението за дееспособността на починалото лице Я. Б.. По отношение на
неговите действия приживе ищцата в три отделни дела е депозирала едни и
4
същи възражения, като същите на практика представляват всички
възможности на закона, свързани с подобен тип оспорвания – от нищожност,
унищожаемост, грешка, измама и т.н. По отношение на първото от тях, което
е влязло в сила – това е решението по гр. д. № 112/2022 г. по описа на
Шуменския окръжен съд, което има както сила на присъдено нещо по
отношение на диспозитива си, но същото има пряка доказателствена сила по
отношение на мотивите си тъй като обвързва страните по отношение на едни
и същи факти и обстоятелства. Освен всичко останало това решение има още
една функция и тя е свързана с произнасянето по настоящото дело на
първоинстанционния съд относно унищожаемосттта на завещанието на
починалото лице Я. Б., както и действителността на попълнените от него
разписки. От гледна точка на моментите във времето спрямо влязлото в сила
решение, когато се е приемало, че лицето Б. е изцяло дееспособно и че няма
никакви забележки по отношение на неговата дееспособност, последната
дата, която е била в шуменското дело касае месец преди неговата смърт през
2022г. Докато по настоящото дело датите, които са процесни са три месеца
по-рано – те са от ноември и декември 2021г. т.е. няма как едно лице, което се
обвинява, че страда от деменция и по скоро се претендира, че е страдало от
деменция, което е неизличимо заболяване, през януари 2022г. да е било
дееспособно, а да е недееспособно през ноември и октомври предходната
година т.е. от тази гледна точка е налице директно противоречие с
доказателствения материал като тук хипотезата за моментна недееспособност
въобще не се поставя на обсъждане. Принципно е възможно да се случи
някой в точно определен момент да е недееспособен, но тук не говорим за
подобен тип хипотеза. На следващо място става въпрос да се обсъдят и
изслушаните по дело експертизи, които са били оспорени и които по принцип
не са задължителни за съда и както въззиваемата страна в отговора си на
въззивната жалба репликира Националния консенсус, който е свързан с
установяване на неврологичните заболявания, че не бил задължителен. Тук
въобще не става въпрос за тази задължителност - нито експертизите, нито
Националния консенсус имат задължителен характер, но те имат онази
функция да покажат специалните знания, които са необходими за преценка на
това състояние на починалото лице - дали е било дееспособно или не. Тук
става въпрос и за нещо друго – в конкретния случай съпоставката на
Националния консенсус и виждането на Националния консенсус за водещата
5
роля в подобен тип постановявания на недееспособност и душевни болести на
невролога пред психолога или психиатъра, които са родеещи се
специалности, но все пак са различни. При условие, че Националния
консенсус е подписан от определен брой професори да дадем предимство на
вещото лице Б., която няма специалност невролог - има специалност
психиатрия, по отношение на желанието, което според мен е нездраво да се
представи компетентна във всички области, включително и в тази, считам, че
това би било неуместно, неправилно и неотговарящо на обективната
действителност. Моля Ви да съобразите становището в тази посока на д-р Б.
по отношение на двукратния прием на лекарството „хедонин“ - един път 25
мг, един път 50 мг., което показва, че става въпрос за инцидентен прием
докато тя не прави разлика между терапия. Терапията представлява системно
предписване на лекарства и продължителен техен прием. В конкретния
случай на директен въпрос тя е отговорила, че едва ли не след като дозата от
50 мг била понесена от починалото лице това говорело, че и преди това е
било употребявано това лекарство и поради тази причина то било лекувано от
деменция. Както при единичната експертиза, така и от Националния
консенсус, се вижда, че терапевтичната доза надвишава 10 пъти 50 мг –
терапевтичните дози започват от 600 мг и нагоре за употреба на това
лекарство, което освен това не трябва да бъде еднократно, а трябва да бъде
продължително и приемано на някакви интервали и предписвано на
съответния пациент. Да не говорим и че по характеристиката на
производителя на това лекарство то е противопоказно за приемане от хора,
страдащи от деменция т.е. то е забранено от производителя да бъде
предписвано на лица, страдащи от деменция. Ако си говорим, че в хосписа се
е наложило на два пъти това лице да приема „хедонин“, то това означава, че
там е било дадено предимство на някакъв инцидентен симптом и както е
обяснило вещото лице В. – за някакво смущение в съня, поради което е било
предписано, а не става въпрос за каквото и да било лечение. В крайна сметка
считам, че въпреки липсата на специални знания у нас юристите, става въпрос
за познания от рода на общата култура, които да ни дадат възможност да
съпоставим заключенията на единичната и тройна експертиза, които са
изслушани в първоинстанционното производство, спрямо крайните изводи и
други обстоятелства и факти, установени по делото, които са в крещящо
противоречие спрямо тези изводи, за да бъдат игнорирани тези неверни
6
заключения в тройната експертиза относно недееспособността на починалото
лице Б.. Другият момент, на който следва да се обърне внимание, е доколко в
настоящото производство е допустимо да се обсъжда унищожаемост на
завещанието и на другите документи – двете разписки, които са по делото,
при условие, че по завещанието са налице и други лица, в чиято полза е
направено завещанието, а те не участват в настоящото производство. Не на
последно място, в условията на евентуалност, илюстрираща неправилността
на първоинстанционното решение, е обстоятелството, че в исковата молба по
отношение на две нотариални сделки – продажбата на ап. № 8 и на ап. № 3 е
посочено, че тези имоти не са били притежавани от починалото лице изцяло,
а то е притежавало по ½ ид. част от тези имоти т.е. продажната цена, която е
била получена от купувачите тя не е принадлежала изцяло на починалото
лице – само половината от тази цена е била негова собственост, а другата
половина е принадлежала на другия съсобственик – бившата съпруга на
починалото лице Й.. От тази гледна точка ищеца претендира цялата цена по
тези две сделки и така са му присъдени с въззивното решение, но няма как
фактически да се счита, че моята доверителка е получила от починалото лице
без основание някаква сума, която просто не е била в неговия патримониум.
За мен всички суми, които са предмет на иска, са били получени с основание
от моята доверителка и не е имало момент приживе, в който починалото лице
Я. Б. да е бил в състояние на недееспособност до такава степен, че да не
разбира свойството и значението на извършените от него действия. В този
смисъл моля за Вашето решение.
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, решението на Варненския
окръжен съд по гр. д. № 752/2022г. е правилно, законосъобразно и
изключително добре мотивирано, поради което Ви моля да бъде потвърдено и
да ми бъде присъден адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдв. По
отношение на възраженията, изложени днес, ще започна от последното
такова. Исковата молба е предявена по отношение на сделките, по които
имотите са и на Й. Б., и на Я. Б. само за ½ от сумата, а не за цялата сума и е
била присъдена точно тази сума. В този смисъл това възражение е
неоснователно. По отношение на твърденията, че между страните се водят и
други дела, решението по едното, от които е влязло в сила: решението по гр.
д. № 112/2022г. на Шуменския окръжен съд не касаеше същите възражения и
същите документи, които се разглеждат по настоящото дело. Възраженията,
7
които бяха направени по отношение на дееспособността на Я. Б. бяха в
защита на ищеца дотолкова доколкото на него му бяха противопоставени
документи, разписки и саморъчно завещание. Шуменският окръжен съд обаче
отказа да гледа възражението за унищожаемост на завещанието. При
произнасянето си мотивира решението само и единствено с факта, че тъй като
Я. Б. имал валидно според съда пълномощно, то не е налице неоснователно
обогатяване. Съдът реално погледнато въобще не разгледа другите
възражения с изключение на възраженията дали представените разписки са
истински документи, като прие, че те са истински документи. В този смисъл
мотивите на решението по гр. д. № 112/2022 г. на Шуменския окръжен съд по
никакъв начин не касаят настоящото производство. По отношение на
изложеното от колегата относно приложените по делото експертизи считам,
че експертизите са правилни, кореспондират с други експертизи, които са
приети и са в смисъла на експертизите, които са приложени към настоящото
дело. Би следвало да се отчете и въпроса за това колко трудно може да се
установява психичното състояние на едно починало лице при условие, че по
делото администрацията на хосписа в „Св. М.“ укриваше до последно
всякакви документи и благодарение на съдията Михайлов същите бяха
изискани и то вследствие на ревизия, извършена от Регионалната здравна
инспекция. Аз съм сигурен, че са укрити и други документи, които биха дали
по-пълна представа за недееспособността на Я. Б., защото аз лично съм се
запознал с това лице и мога да Ви кажа, че той наистина беше недееспособен.
Незнам дали колегата го е виждал, но аз бях на изслушването му по дело №
2016/2021г. В този смисъл считам, че решението на Варненския окръжен съд
е правилно и законосъобразно и моля да го потвърдите. Моля Ви да ми бъде
присъден адвокатски хонорар.
АДВ. З./реплика/: По отношение на обстоятелството каква
документация е била укрита: значи когато едно лице се лекува от деменция,
то трябва да има пребогата документация, следваща предходна
симптоматика, която да даде основание това лице да почне да бъде лекувано.
Когато едно лице не страда от деменция, няма как да има такава
документация. Липсата на такава документация не може да бъде наречено
„укриване на документация“.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
8
дава възможност на процесуалния представител на въззивницата в 5-
дневен срок от днес да представи в писмен вид с препис за насрещната
страна становището си по съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.11
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9