Разпореждане по дело №88/2024 на Административен съд - Силистра

Правото на оспорване е упражнено редовно, в срока от чл.118 ал.1 КСО, съгласно нормативното отклонение от правилото на чл.145 ал.2 т.1 АПК, против контролен административен акт на ръководителя на териториалното поделение на НОИ гр.Силистра. Доколкото оспорващата е заявила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО, попада в обхвата на чл.120 ал.1 КСО и не дължи държавна такса за съдебното производство. Жалбата е подадена чрез представител по пълномощие адв.Т. Г. от АК-[област], с надлежно удостоверена представителна власт.Спазено е и правилото от чл.152 ал.1 АПК,а органът е представил заверен препис на административната преписка, което позволява да бъдат извършени действията по чл.154, чл.163 и сл. АПК.

Производството е образувано по жалба на Р. Е. Р. от [населено място], община [населено място], Силистренска област,чрез упълномощен представител адв.Г. от АК-[област] (л.9-л.12), срещу Решение №2153-18-6/01.03.2024г. на Директора на ТП НОИ гр.Силистра, с което е потвърдено Разпореждане №2113-18-554#4/02.11.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“,отказващо отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Пенсионният орган е приел, че оспорващата не отговаря на изискванията от чл.68 ал.3 КСО, защото не е установила изискуемия действителен стаж в обем от 15 години (по наличието на другата кумулативно зададена предпоставка с разпоредбата не се спори), като е констатирал, че същият възлиза на 13 години 6 месеца и 29 дни.

Жалбоподателката оспорва горното установяване, на чиято база е формиран и главният решаващ извод на ответния орган, като релевира периодите:08.11.1971г.- 08.11.1972г. - 12 месеца за раждане и отглеждане на първото ѝ дете; 26.09.1973г.-26.11.1974г.- 14 месеца за второ дете и 13.01. 1976г.-29.06.1977г.-16 месеца за трето дете. Твърди, че времето, през което е била в отпуск по майчинство, макар и зачетено като общ осигурителен стаж, неправилно било игнорирано при преценката на положения действителен такъв. Позовава се на чл.9 ал.2 т.1 и т.2 КСО, с които е фингиран като осигурителен стаж, без внасяне на осигурителни вноски, периодът на платен и неплатен отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, което не било правилно преценено от ответния орган. Цитирайки чл.14 и чл.47 ал.2 от Конституцията на РБ, поддържа, че майките са поставени под особената закрила на държавата и времето, през което са раждали и отглеждали своите деца,следвало по хипотеза да се зачита за действителен стаж.В този контекст счита, че отречените ѝ 3 години 7 месеца и 16 дни - времето, през което е била в отпуск по майчинство и поради което не е могла обективно да полага реално труд при работодателя (т.е.„неработеща майка“), следва да бъдат признати за действителен стаж и уважено заявлението за отпускане на ЛПОСВ в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО, в какъвто смисъл била и трайната съдебна практика.

Или, спорът е съсредоточен върху въпроса - следва ли към признатия действителен осигурителен стаж на жалбоподателката да се прибави и времето, през което е отглеждала трите си деца (също осигурителен стаж по арг. от чл.9 ал.2 т.1-т.2 КСО), при преценката на кумулативно изискуемите основания по чл.68 ал.3 КСО, за да бъде формиран минимален действителен стаж от 15 години за възникване на правото на ЛПОСВ.

Периодите и общият размер на ползвания от жалбоподателката отпуск за раждане и отглеждане на трите ѝ деца, не са спорни. Напротив, в пълнота са признати от ответния орган за общ осигурителен стаж. Следователно, релевираният спор е изцяло за правото, на терена на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон.

Съгласно визирания в чл.9 ал.3 АПК принцип на засиленото служебно начало в административното правосъдие и на основание чл.170 ал.2 АПК, доколкото се оспорва отказ за издаване на поискания акт, съдът УКАЗВА на страните,че правнозначимите факти се установяват съобразно възложената от закона доказателствена тежест:

- ответният административен орган следва да докаже изпълнението на законовите изисквания при постановяването му;

- оспорващата следва да установи твърденията от жалбата, на които основава своите искания,по арг. от чл.154 ал.1,вр. с чл.144 АПК; както и, че са били налице условията за издаване на претендирания акт с поисканото съдържание, съгласно чл.170 ал.2 АПК.

Предвид характера на повдигнатия спор (защитава се строго лично право) и представения списък по чл.152 ал.3 АПК е очевидно, че други лица не следва да бъдат конституирани по делото, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът

конституира страните по делото:

Жалбоподател: Р. Е. Р. от [населено място], [улица], община [населено място], чрез адвокат Т. И. Г. от АК-[област], с посочен адрес:[населено място],[улица];

Ответник по жалбата: Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,ул.”Цар Шишман” №5;

На ответния орган следва да се предостави възможност, при условията на чл.163 ал.2 АПК, да представи писмен отговор на жалбата, с посочване на доказателства, поради което и на основание чл.157 ал.1 АПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

Насрочва съдебно заседание по административно дело №88/2024г. по описа на Административен съд гр.Силистра на 15.05.2024г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.