№ 80
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110130055 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника А. Б. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 193,73 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 32,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г., сумата от 10,86 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 2,36 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 24.11.2022 г. по ч. гр. д. №
61065/2022 г. на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати сумите за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2022 г., за които същият отговаря съобразно квотата в съсобствеността, а именно
1/4 или сумата от 193,73 лв. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
дължи и обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. Поддържа,
че в имота е извършена услуга дялово разпределение от лице, с което ЕС има сключен
договор, като ответникът е заплатил дължимото възнаграждение, съобразно квотата си
1
в съсобствеността, а именно сумата от 10,86 лв. Претендира се и обезщетение за забава
върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
20.10.2022 г., както и законната лихва от датата на подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Ответникът А. Б. К. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик на процесния
имот, не е живял в същия, поради което не е в облигационна връзка с ищеца по повод
доставката на топлинна енергия. Оспорва да е доставено твърдяното количество
топлинна енергия, както и изправността на измервателните уреди. Твърди, че при
отчитането на топлинната енергия е начислявана върху максимална мощност без да са
отмитани измервателните уреди, което нарушава принципа на заплащане на реално
консумираната енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение за
абоната е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период
нормативни актове. Твърди, че за процесния период имотът е оборудван с уреди за
дялово разпределение (разпределител и водомер) с радио дистанционен отчет, чиито
показания се отразяват автоматично в електронна база данни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 072,
том IV, рег. № 8715, дело № 702/2000 г., по силата на **** е придобила собствеността
върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 239, находящ се в гр. София, ****
С молба-декларация от 21.11.2000 г. ***** е отправила молба за откриване на
партида при ищеца за придобития имот.
По делото е приета и справка за гражданското състояние и родствени връзки на
***** от НБД „Население“, от която е видно, че същата е починала на 29.02.2016 г. е
оставила наследници – **** К. – съпруг и ответника А. Б. К. – син.
Представените е Договор № 2556/16.07.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по
апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който
е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 16.04.2002 г., Договор
№ Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г.,
съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г., извлечение от счетоводната
сметка на ищеца, съобщения към месечните фактури, издавани през процесния период,
издаваните кредитни известия за извършени прихващания, както и изравнителни
сметки, изготвени от ТЛП за процесния период.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начислени в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Дяловото
разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Според главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота има 3 бр. радиатори с
индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и 1
бр. щранг – лира в банята без разпределител, за която е начислявана служебна
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между
2
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно
отопляема кубатура 159 куб.м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
за процесния период е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в
имота. За процесния период ФДР не съставя главни отчети, тъй като всички
индивидуални разпределители и водомер са с дистанционен радиоотчет. Вещото лице е
установило, че метрологичната проверка на топломер № 4021206 е изтекла на
15.04.2021 г., като новият топломер № 4011777 е монтиран на 05.08.2021 г., като не е
извършвана метрологична на демонтирания топломер. Поради това вещото лице не
може да установи потребеното количество топлинна енергия, послужило за изчисление
на доставената топлинна енергия за БГВ, измерено с топломер с неясна годност за
периода от 16.04.2021 г. до 04.08.2021 г., за която период ищецът е начислил сумата от
22,89 лв. за БГВ. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява,
че стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период е в
размер на 1133,23 лева., в която не сума не е включена начислената сума за топлинна
енергия за БГВ в размер на 22,89 лв. за периода от 16.04.2021 г. до 04.08.2021 г.,
измерена с топломер с неясна годност.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по данни от ИРРО с
дистанционен отчет са 869 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР, и
след съобразяване на издадените кредитни известия от промяна в цената – 774,92 лв.
Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
потребителя в забава до 20.10.2022 г. – 129,52 лв. Размерът на главницата за
предоставена услуга дялово разпределение от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. е 43,44 лв.,
а законната лихва върху тази сума за периода 01.12.2019 г. – 20.10.2022 г. е в размер на
9,35 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за
периода 01.06.2019г. – 30.04.2022 г., която е в размер на 756,92 лв., а дължимата лихва
за периода 15.09.2020 г. – 20.10.2022 г. е в размер на 124,61 лв. Вещото лице е
установило, че процесните суми не са заплатени от потребителите.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
3
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното и съобразно представените по делото писмени
доказателства може да се направи обоснован извод, че ответникът е бил собственик на
имота през процесния период по силата на наследствено правоприемство от ***** с
дял 1/4 ид. част. Това е така, защото от събраните в хода на делото писмени
доказателства може да се обоснове извод, че наследодателят на ответника е придобил
имота по време на брака си с **** К., респективно имотът е бил в режим на СИО, като
след смъртта на *****, преживелият съпруг се е легитимирал като собственик на 1/2
ид.ч. от имота по силата на прекратяване на СИО и на още 1/4 ид.ч.по силата на
наследствено правоприемство от починалата му съпруга. Ответникът, който е син на
наследодателя е придобил останалата 1/4 ид.ч. от имота по наследството от майка си.
Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия,
като собственик на 1/4 ид.част от процесния имот и между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна
енергия и другите задължения във връзка с доставката й до размера на притежаваните
права.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
4
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия
на стойност 1133,23 лв., като за останалата начислена сума в размер 22,89 лв., т.е. до
размера на 1156,12 лв. вещото лице не може да потвърди дали е доставено такова
количество топлинна енергия с оглед липсата на изправен топломер за съответния
период. Поради липсата на данни за годността на общия топломер, послужил за
изчисляване на преминалата топлинна енергия и начисляването й на абоната, възниква
съмнение относно това какво количество топлинна енергия е преминала, както и
относно правилността при начисляването на количеството топлинна енергия за този
период, поради което по отношение на сумата от 22,89 лв., начислена за периода
16.04.2021 г. до 04.08.2021 г. искът се явява недоказан. Ищецът претендира от
ответника 1/4 от цената на доставената топлинна енергия, поради което искът се явява
доказан до размера на 283,31 лв., като съдът следва да съобрази, че ищецът претендира
по-малка от тази сума, а именно сумата от 193,73 лв.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 10.11.2022 г. При изчисляването на тригодишната давност
следва да се вземе предвид нейното спиране за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, по отношение на вземанията на ищеца, които са били изискуеми в този
момент.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. юни 2019
г. е станало изискуемо съответно на 14.08.2019 г. и давността за същото към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била изтекла,
поради което вземането е погасено по давност, както и всички по-стари вземания.
По отношение на вземането за м.юли 2019 г., същото е станало изискуемо на
14.9.2019 г., като давностиня срок изтича на 23.11.2022 г., но с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.11.2022 г. давността е
прекъсната. Следователно вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. не са погасени по давност. Съгласно
заключението на ССчЕ дължимите и неплатени суми за доставена топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 748,14 лв. С оглед на
обстоятелството, че за периода, вземането за който на ищеца не е погасено по давност,
ответникът се е легитимирал като собственик на 1/4 от недвижимя имот, същият дължи
съответна част от цената на доставена топлинна енергия, съобразно притежаваните
права, а именно сумата от 187,04 лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция, а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
5
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която видно от заключението на ССчЕ и изчислена от съда по реда на чл.
162 ГПК за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. е в размер на 122,17 лв.
Ответникът отговаря съобразно квотата си в съсобствеността - до размера на 1/4, или за
сумата 30,54 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция на ищеца, а
в останалата част до пълния предявен размер от 32,44 лв. подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за процесния имот са начислени
суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 43,44 лв. Ответникът
отговаря за 1/4 от задължението за възнаграждение за предоставена услуга дялово
разпределение, или за сумата от 10,86 лв., в какъвто размер е и предявената от ищеца
претенция, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
6
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски, които са в тежест
на този длъжник-ответник, съобразно разделната отговорност, в размер 6,25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 12,50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 17,89 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 93,75 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 350 лв. депозит
за вещо лице по ССчЕ, 300 лв. депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 1186,86 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, но
същият не е направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне
в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 187,04 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 30,54
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. и сумата 10,86 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 61065/2022 г. на
СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 187,04 лв. до
пълния предявен размер 193,73 лева главница за топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за горницата над 30,54 лв. до пълния предявен размер от
32,44 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. и за сумата
от 2,36 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 61065/2022 г. на СРС, 157 състав,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
7
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 17,89 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 1186,86 лв.–
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8