№ 21453
гр. София, 16.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20221110112880 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 62287 от 07.03.2023г., подадена от заявителя „** за
изменение на постановеното по делото определение № 7651 от 26.02.2023г. в частта за
разноските. Молителят счита, че съдът неправилно е определил размера на присъденото
адвокатско възнаграждение на длъжника предвид липсата на фактическа и правна сложност
на делото. Поддържа, че не е налице същинско процесуално представителство, като
извършеното действие по подаване на възражение попада в хипотезата на пар. 1 от ДР на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – „непредвидени
случаи“, в които възнаграждението се определя по аналогия. Поради това счита, че
адвокатското възнаграждение следва да се присъди в размера по чл. 6, т. 5 от Наредбата, тъй
като така определено е адекватно на оказаната услуга, свързана с подаване на възражение по
образец без излагането на каквито и да е аргументи. С оглед изложеното моли за изменение
на определението в частта за разноските като същите бъдат намалени съответно.
Ответникът по молбата А. В. Й. е подала отговор на молбата в едноседмичния срок
по чл. 248, ал. 2 ГПК, с който заявява становище за неоснователност на молбата, като счита,
че претендираното възнаграждение е уговорено под минимума съгласно материалния
интерес по делото, а освен това поддържа, че подаването на възражение в заповедното
производство е решаващо действие за защитата на длъжника, доколкото евентуалното му
бездействие в посочения смисъл би довело до влизане в сила на заповедта за изпълнение и
издаване на изпълнителен лист срещу длъжника.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна и в срока за обжалване на
определението съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
С определението, чието изменение се иска, съдът е обезсилил издадената по делото
заповед за изпълнение от 07.04.2022г. поради непредявяване на установителни искове от
1
заявителя в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, като с оглед изхода на производството е осъдил
заявителя да заплати на длъжника претендираните и доказани разноски за производството в
размер на 300 лв. – платен адвокатски хонорар. Съдът намира, че на длъжника в заповедното
производство се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, в случай че същият е бил
представляван от адвокат, сторил е такива разноски и е претендирал присъждането им,
както е в настоящия случай. Подаването на възражението е основното процесуално
действие, чрез което се осъществява защитата на длъжника в заповедното производство и
обстоятелството, че съществува образец на възражението и не е нужно същото да бъде
мотивирано, не обосновава липсата на необходимост от ангажиране на адвокат за
осъществяване на процесуално представителство в това производство. Следва да се
отбележи също така, че в конкретния случай подаденото възражение не е бланкетно, а са
изложени конкретни възражения срещу дължимостта на претендираните вземания, в
изпълнение на задълженията на процесуалния представител да предостави компетентна
защита по делото. Неоснователно е възражението на заявителя относно реда, по който
следва да се определи размера на разноските за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство. Съдът намира, че минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г. следва да се определи на основание чл. 7, ал. 7
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 съобразно материалния интерес по делото и се равнява в случая на
сумата от 400 лв., а страните по договора за правна защита и съдействие са уговорили,
съответно длъжникът е заплатил и претендирал, възнаграждение под този размер от 300 лв.,
поради което и искането за допълнителното му намаляване е неоснователно. Липсват
аргументи за приложимост в случая на разпоредбата на пар. 1 от ДР вр. чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/2004г., доколкото е налице изрична разпоредба, определяща какъв е размерът
на минималното възнаграждение за защита в производствата по издаване на заповед за
изпълнение (чл. 7, ал. 7 от Наредбата), поради което не е налице и хипотезата на
„непредвидени случаи“, в които възнаграждението се определя по аналогия, както твърди
заявителят.
С оглед всичко изложено молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 62287 от 07.03.2023г., подадена от
заявителя „**, за изменение на определение № 7651 от 26.02.2023г., постановено по ч.гр.д.
№ 12880/2022г. по описа на СРС, 145 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3