№ 167
гр. Казанлък, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20255510200315 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ***** от 09.10.2024 г. на Началника
на РУМВР-К.. Жалбоподателят К. Ж. Д., недоволен от наложеното му наказание, моли
съда да го отмени. Не оспорва извършеното нарушение, но счита, че е наказан
повторно за едни и същи действия.
В с.з. лично поддържа жалбата си. Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В
писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на
жалбата и се иска потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва размера на адвокатския хонорар.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
15.09.2024 г. около 03.05 часа в гр. К. на ул. „И.“ пред клуб „Н.“ при посещение на
сигнал за лице, нарушаващо обществения ред след надлежно предупреждение
жалбоподателят е пречил на полицейския орган да изпълнява задълженията, свързани
с охрана на обществения ред и контрол по редовността на документите за самоличност
като отказва да удостовери самоличността си с документ и да предостави свои лични
1
данни, както и да придружи органите на реда до патрулния автомобил, държал се
агресивно, обиждал и заплашвал полицейски служители, с което виновно е нарушил
чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № ***** от
15.09.2025 г., Решение № 256 от 16.10.2024 г. по АНД № 1154/24 г. на РС-К., докладна
записка и показанията на свидетелите Д.Д. и И. Ц., които кореспондират помежду си.
Фактическата обстановка не се оспорва с жалбата и в с.з.
Съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР
да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не
съставлява престъпление.
Съдът имайки предвид фактическия състав на цитираната правна норма, счита,
че деянието на жалбоподателя е несъставомерно.
Изпълнителното деяние „пречи“ може да бъде осъществено само с активни
действия, но не е и с пасивни действия като посочените отказ за удостоверяване на
самоличността и отказ за придружаване до патрулния автомобил. В НП не са посочени
такива активни действия в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и на следващо
място непредставянето на български личен документ при поискване, какъвто такъв се
е намирал според показанията на св. Ц. в жалбоподателя се санкционира с глоба от 50
до 300 лв. по чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, а неизпълнението на полицейски разпореждания по
чл. 257 от ЗМВР, каквото представлява отказа за придружаване до патрулния
автомобил, т.е. за описаните действия в НП в какво се изразява преченето има
специални санкционни норми, а принципът е, че специалния закон изключва общия
(чл. 11 от ЗНА).
В жалбата се прави възражение за нарушаване на правилото за ne bis in idem на
базата на ТР 3-15 ВКС и постановеното Решение № 256 от 16.10.2024 г. по АНД №
1154/24 г. на РС-К., с което жалбоподателят е бил осъден по УБДХ.
В Общите положения на ТР са очертани границите на правилото за ne bis in
idem, според които в две наказателни процедури (б. „е“), по които едната от тях е
приключила с влязло в законна сила решение (букви „в“ и „г“), определящо за
сходството на производството е не правната квалификация, а обстоятелствата, които
формират предмета на доказване (б. „ж“).
В Решение № 256 от 16.10.2024 г. по АНД № 1154/24 г. на РС-К.
жалбоподателят е бил наказан включително и за същите обстоятелства,
интерпретирани от съда като част от всички действия, квалифицирани като дребно
хулиганство.
В решението съдът е опитал правно да разграничи отправените обиди като
престъпление от частен характер и неудостоверяването на самоличността от страна на
2
жалбоподателя като административно нарушение, но не е посочвал, че
жалбоподателят извършва действия, с които е пречил на органите на полицията да
изпълнят служебните си задължения. Освен това, както бе посочено по-горе правната
квалификация на отделните действия според ВКС е без правно значение – от значение
за правилото за ne bis in idem е тъждеството на деянието (историческият акт),
разбирано като съвкупност от неразривно свързани факти (б. „ж“, V-ти абзац).
Следователно съдът приема, че е било нарушено правилото за ne bis in idem,
защото двете процедури като факти произтичат от един и същ исторически акт, от
което следва, че настоящата процедура се явява недопустима и съгласно чл. 63, ал. 6
във вр. ал. 2, т. 3 вр. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 334, т. 4 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК
освен, че съдът следва да отмени НП, така и да прекрати
административнонаказателното производство.
Основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Съдът обсъди възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
разноските.
Относно разноските по делото е бил представен договор за правна защита и
съдействие, по който са били договорени и платени разноски по делото в размер на
400 лв. По делото обаче не е участвал адвокат в с.з..Договорът е бил сключен на
28.02.2025 г., когато е била изготвена и регистрирана жалбата в РУМВР-К..
Следователно по делото е била изготвена само жалба.
Определянето на възнаграждение за изготвяне на жалба е по чл. 18, ал. 1 във вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Според разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата при изготвяне на жалба се
взема предвид половината от размера на санкцията (1/2 от 500 лв.) и се определя на
база на интереса по чл. 7, ал. 2 ,т . 1 от Наредбата, където при интерес до 1000 лв.
хонорарът е 400 лв.
Следователно възражението за прекомерност на възнаграждението не е
основателно.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***** от 09.10.2024 г. на Началника на
РУМВР-К., с което на жалбоподателя К. Ж. Д. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв. и ПРЕКРАТЯВА
административно наказателното производство.
ОСЪЖДА ОДМВР-С.З. да заплати на жалбоподателя разноски за адвокат в
3
размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4