Р Е
Ш Е Н И Е
№……
Гр.Ловеч,…….…….2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Христина Христова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 73 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 363
от 14.10.2019 г., постановено по гр.д. № 592/2019 г., Т.ският районен съд е отхвърлил като неоснователен
предявения от И.А.И. *** иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД с
искане да бъде обявен за окончателен сключеният на 07.01.2004 г. предварителен
договор за прехвърляне собствеността върху 10 дружествени дяла по 100.00 лева
за всеки от тях, на обща стойност 1000.00 лева от „М.“ ЕООД, ЕИК Т., със
седалище и адрес на управление: гр.Т., пл.“В.“ № *, кафене „А.“, представлявано
от Н.Т.Н. - едноличен собственик на капитала на дружеството.
Срещу решението на РС - Т. е подадена въззивна жалба
от И.А.И. чрез адв.Н.И. от САК. На първо място счита, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е
постановено от некомпетентен съд – районен съд. Твърди, че делото е следвало да
бъде разгледано от търговското отделение при окръжен съд, тъй като има за
предмет търговска сделка и противоречи на т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на
ВКС. Изтъква, че в диспозитива на решението РС – Т. не е възпроизвел заявения
от ищеца с исковата молба петитум в двете му части – искова и охранителна. На
следващо място във въззивната жалба са изложени доводи, че съдебното решение
противоречи на предвидената в чл.362 от ГПК процедура по обявяване на
окончателния договор. Твърди, че към момента на сключване на предварителния
договор – 07.01.2004 г., „М.”ЕООД съществува в ТР, а през
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от „М.”ЕООД – гр.Т..
В насроченото съдебно заседание въззивникът
се явява лично и поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея
основания.
Въззиваемият редовно призован при
условията на чл.50, ал.2 от ГПК не изпраща представител.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка
на постановения първоинстанционен акт, настоящият съдебен състав намира, че решението
на ТРС е валидно и допустимо.
Съдебният състава счита за неоснователно
направеното във въззивната жалба възражение, че обжалваното решение е нищожно,
тъй като е постановено от некомпетентен съд – районен съд и делото е следвало да бъде разгледано от търговското
отделение при окръжен съд. С определение № 148/19.03.2019 по т.д. № 53/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Ловеч, образувано по постъпилата от И.А.И. искова
молба с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, съдът е прекратил производството
по делото и на основание чл.119, ал.1 от ГПК изпратил същото по подсъдност на
РС – Т.. С определение № 141/24.06.2019 г., постановено по в.ч.т.д. № 179/2019
г. по повод постъпила частна жалба от И.А.И. против цитираното определение на
ОС – Ловеч, Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил същото. В него са
счетени за несъстоятелни доводите на жалбоподателя за приложимост на чл.365,
т.1 и т.3 от ГПК, тъй като предварителният договор е сключен между физически
лица, а предмет на делото не е предявен иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за
недопустимост или нищожност на вписване или за несъществуване на вписано в ТР
обстоятелство. Посочено е, че такъв иск би бил лишен от предмет предвид
изложените в исковата молба твърдения, поради което и спора не е търговски. На
следващо място в определението на ВТАС са споделени направените от ОС – Ловеч
изводи в обжалваното определение № 148/19.03.2019 по т.д. № 53/2018 г. и
прието, че по правилата на родовата подсъдност компетентен да разгледа спора
съобразно цената на предявения иск е районен съд. Поради изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че изложените от въззивника доводи в тази
насока са без правно основание.
Ловешкият окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК,
прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 592/2019 г. по описа на РС –
Т. е образувано по постъпила искова молба от
И.А.И. ***, чрез пълномощника адв.Н.И. от САК, против „М.“ ЕООД, ЕИК Т., със седалище
и адрес на управление: гр.Т., пл.“В.“ № *, кафене „А.“, представлявано от
управителя Яна Цочева Тотева с правно основание чл.19, ал.3 от ГПК и цена на иска 1000.00 лева. В нея ищецът излага,
че на 07.01.2004
г. сключил предварителен договор с Н.Т.Н. в качеството му на едноличен собственик на
капитала на „М.“ ЕООД, за покупко-продажба на дружествени дялове на посоченото
дружество. Твърди, че заплатил изцяло договорената цена в размер на 1000.00
лева за 10 дружествени дяла по 100.00 лева за всеки от тях. Моли съда да
постанови решение, с което да бъде обявен за окончателен на основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД сключеният предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „М.“ ЕООД.
Ответното
дружество, призовано по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не е взело становище в
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
От ищеца по делото е представено заверено
копие на предварителен договор за продажба на дружествени дялове от 07.01.2004
г., сключен в гр.Т. между Н.Т.Н., ЕГН **********,***, в качеството на продавач
и И.А.И., ЕГН ********** ***, в качеството на купувач, с който е уговорено, че
продавачът прехвърля на купувача, на основание чл.19, ал.З от ЗЗД във вр. с ТЗ,
собствените си 10 дружествени дяла по 100 лева за всеки един от тях, на обща
стойност 1000.00 лева от „М." ЕООД с ЕИК *****.. В предварителния договор
страните са договорили, че правото на собственост върху дяловете преминава
върху купувача в момента на подписване на настоящия договор и заплащане на 100
% от продажната цена. В чл.1, ал.3 е уговорено, че договорът става окончателен само с обявяването
му по съдебен ред по реда на ГПК пред компетентния районен съд с ИМ от
купувача.
От
представеното заверено копие на предварителния договор за продажба на
дружествени дялове е видно, че втората цифра 0 в годината е изписана с химикал,
като първоначално посочената година е била
От
приетото като доказателство удостоверение от 03.05.2011 г. на ОС Ловеч,
издадено за пререгистрация на търговеца и отразяващо актуалното състояние
вследствие всички извършени промени по партидата му към 31.12.2007 г. се
установява, че с решение № 245 от 11.03.2005 г. Окръжен съд гр.Ловеч вписва в
Регистъра за търговските дружества под № 22, т.2, стр.106 по ф.д. № 93/2005 г.
по описа на съда ЕООД с фирма „М.", с ЕИК *****., със седалище и адрес на
управление: гр.Т., пл."В.", кафене „А.", с едноличен собственик
на капитала Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с капитал 5000 лева.
При извършената на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ служебно справка в търговския регистър и публикуваните актове по
партидата на дружеството актове, настоящата инстанция също констатира, че
според устава на „М." ЕООД капиталът на дружеството е разпределен в 500
равни дяла по 10 лева всеки. По партидата на дружеството няма вписана промяна
на капитала относно неговото разпределение в дялове по 100 лева за всеки един
от тях.
Със
Заявление Г4 на АВ за вписване на обстоятелства относно „М." ЕООД по ф.д.
№ 93/2005 г. от 11.05.2011 г. рег. № 1743, с нотариална заверка от нотариус Д.
К., с рег. № 925 на НК, с район на действие района на PC Т.,
е заявено вписване на следните обстоятелства: седалище и адрес на управление на
дружеството: гр.Т., пл."В." кафене „А.", управител на
дружеството В.Л.Л., ЕГН **********, едноличен собственик на капитала Н.Т.Н.,
ЕГН **********. От приложеното по делото извлечение от ТРРЮЛНЦ е видно, че към
момента на предявяване на иска управител на дружеството е Я.Ц.Т.
При така
приетите за установени фактически обстоятелства, въззивната инстанция споделя
изцяло направените от районния съд правни изводи. В случая предявения
конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД има за предмет
обявяването за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на
дружествени дялове. В изготвения по делото доклад, съдът е указал на ищеца, че
следва да докаже сключен валиден предварителен договор, както и изпълнение на задължението си по него. В исковата си молба И.А.И.
твърди, че предварителният договор е сключен на 07.01.2014 г., като цифрата „1“
от годината е изписана ръкописно с химикал върху цифра „0“, а останалите цифри
и текст са изписани на компютър. В представеното по делото заверено копие на
предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове е видно, че
втората нула в годината е изписана ръкописно с химикал върху първоначалната
цифра „1“, без да е отбелязано кой е извършил поправката. Съобразявайки и
приложените към исковата молба разписка от 07.01.2004 г., подписана от Н.Н. и
декларация от 07.01.2004 г. на Н.Н. относно получена от него сума в размер на
1000 лева от ищеца И.А.И. във връзка с подписания между тях предварителен
договор за покупко-продажба на дружествени дялове от „М." ЕООД с ЕИК *****.,
районният съд при изготвяне на проекта за доклад е приел, че датата на сключване на предварителния договор
е 07.01.2004 г. В заседанието по делото ищецът се е явил лично, не е направи
възражения по проекто-доклада и същият е обявен за окончателен.
ТЗ допуска продажбата на дружествени дялове както на съдружник, така и на трето лице.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1, изр.2 от ТЗ прехвърлянето на дружествен
дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при
спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. В случая, доколкото Н.Т.Н.
е едноличен собственик на капитала на „М.”ЕООД, решението по чл.137, ал.1, т.2,
пр.2 /в редакцията към 07.01.2004 г./ във вр. с чл.122 и чл.129, ал.2 е
следвало да бъде взето от едноличния собственик на капитала, но доказателства в
тази насока не са представени.
На следващо място от приложеното по
делото удостоверение от 03.05.2011 г. на
ОС – Ловеч се установява, че „М."
ЕООД, ЕИК ****. е регистрирано за първи път с решение № 245 от 11.03.2005 г. по
ф.д. № 93/2005 г. по описа на ОС Ловеч. При тези доказателства правилно
районният съд е приел, че през
Като е застъпил същото
становище и е отхвърлил предявения иск, районният съд е постановил правилно
решение. Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение на ТРС на основание
чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/14.10.2019 г., постановено
по гр.д. № 592/2019 г. по описа на Троянския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.