№ 2031
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110125233 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
С искова молба ищецът С. М. М. е предявил против М. С. К. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на недвижим имот,
представляващ апартамент *******, находящ се в **********************, за
периода от 01.06.2020 г. до 05.12.2020г. в размер на 3696,80 лв., ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2021 г., до
окончателното заплащане, и иск с правно основание по чл. 59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване за консумативи по повод и във връзка с
ползването на наетия имот при посочена от ищеца цена от 1167, 12 лв., от които:
696,27 лв., представляваща дължими консумативи за доставена в имота топлоенергия
за периода от 01.06.2020 г. до 31.11.2020г. и 470,85 лв., представляваща стойност на
доставени ВиК услуги в имота за периода от 01.06.2020 г. до 31.11.2020г.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент *******, находящ се в
**********************. В качеството на наемодател сключил на 08.10.2018г.
договор за отдаване под наем на имота с трето за спора лице - **********, по силата
на който предоставил същия за временно възмездно ползване. Договорът бил сключен
за 12 месеца, като съгласно условията на т.3.3 след изтичането на този срок същият се
превръщал като такъв за неопределен срок. Твърди, че поради допуснато просрочие на
наемателя в плащанията на наемните вноски и задълженията за комунални услуги, на
24.04.2020 г. ищецът отправил до наемателя едностранно предизвестие посредством
писмо на електронна поща, съобразно което уведомил наемателя, че прекратява
договора, считано от 01.05.2020 г. В отговор на последното на 29.04.2020г. наемателят
уведомил ищеца, че изпитва затруднения по намиране на ново жилище и че в имота
ще остане да живее ответникът М. С. К.. Ищецът с писмо, изпратено по електронен път
на 05.05.2020г., дал допълнителен срок на наемателя да освободи имота до 01.06.2020г.
Поддържа, че договорът бил прекратен считано от 01.06.2020г., но ползването на
1
имота от ответника ********** продължило и след таза дата, като последната го
уведомила в телефонен разговор, че ползва имота и че няма намерение да го освободи.
Владението на процесния имот било предадено на ищеца на 06.12.2020г. в хода на
висящо съдебно производство по гр. д. № 29196/2020г., по описа на СРС, 30 състав,
образувано по предявен от ищеца иск срещу ************** и М. К. на основание
чл.310, ал.1, т.2 от ГПК, във вр.с чл.233 от ЗЗД, който завършил с решение, с което
предявеният иск бил отхвърлен, поради изпълнение в хода на процеса. За предаването
на имота бил подписан съответен протокол, в който било посочени дължимите
задължения за консумативи по приложените справки към 05.12.2020г. Ищецът твърди,
че ответницата е ползвала имота през процесния период от 01.06.2020 г. до
05.12.2020г. и дължи обезщетение за ползването на имота в претендирания размер на
общо 3696,80 лв., като непогасени били и задължения за комунални услуги по повод и
във връзка с ползването на имота в общ размер от 1167, 12 лв., от които: 696,27 лв.,
представляваща дължими консумативи за доставена в имота топлоенергия за периода
от 01.06.2020 г. до 31.11.2020г. и 470,85 лв., представляваща стойност на доставени
ВиК услуги в имота за периода от 01.06.2020 г. до 31.11.2020г. С оглед на изложеното,
прави искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба ответника, в който
оспорва упражняване на фактическа власт върху процесния имот, така и сочи, че в
приемно-предавателния протокол от 06.12.2021 г. са инкорпорирани единствено
дължимите суми от страна на Илиян Илиев, в качеството му на наемодател, които се
различавали по размер спрямо претендираните от ищеца суми, като не било направено
отбелязване за задължения за незаплатени наемни вноски, което предполагало да е
налице частично изпълнение от страна на наемодателя за претендираните вземания.
Оспорва да е налице прекратяване на договора за наем, тъй като не бил спазен
едномесечният срок по чл. 3, т. 5 от Раздел III на сключения договор за наем от
03.10.2018 г., тъй като в уведомлението за прекратяване, изпратено на 05.05.2020 г.,
ищецът е посочил, че договорът следва да се счита за прекратен от 01.06.2020 г., но
определеният срок е по-кратък от предвидения в договора срок от един месец. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че ищецът, в качеството на наемодател,
сключил на 08.10.2018г. договор за отдаване под наем на имота с трето за спора лице -
**********, по силата на който предоставил същия за временно възмездно ползване на
**********, при уговорена в договора наемна цена от 600 лв.; Безспорно е и
обстоятелството, че владението по отношение на процесния имот било предадено на
ищеца на 06.12.2020г. в хода на висящо съдебно производство по гр. д. №
29196/2020г., по описа на СРС, 30 състав.
От приобщеното копие на гр.д. № 29196/2020г. по описа на СРС, 30 състав, се
установява, че по предявен иск от ищеца (С. М.) срещу ответници **********,
***************, е поставено решение № 2004514/07.01.2021г., в сила от 18.02.2021г.,
по силата на което исковете по реда на чл.310 вр. чл.233, ал.1 ЗЗД са отхвърлени
поради това, че на 06.12.2020г. бил подписан протокол, по силата на който ответниците
предали държането на имота.
2
Прието като писмено доказателство е електронна кореспонденция между ищеца,
като наемодател, и трето за спора лице - **********, от което се установява, че след
прекратяване на договор за наем, в жилището живеела ответницата (л.14-15).
Приет по делото е приемно-предавателен протокол от 06.12.2020г., съгласно
който договорът за наем на недвижим имот от 08.10.2018г. бил прекратен считано от
01.06.2020г., като ответницата предава държането на имота предмет на наемния
договор (а*************), като в т.4 от същия е описано, че консумативите за имота
възлизат на 1198.34лв. за студена вода, 3586.58лв. за топлоенергия, както и 200лв. за
поддръжка и управление на етажната собственост.
От приетото по делото заключение на вещо лице по допуснатата СТЕ, което
съдът на основание чл. 202 ГПК възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че средният пазарен наем за имота за периода от 01.06.2020 г. до
05.12.2020г. е в размер на общо 4211.80лв.
От разпита на св. ***********-М.а, съпруга на ищеца, чиито показания съдът
цени по чл.172 ГПК, се установява, че след прекратяване договора за наем през 2020г.
имотът не бил освободен, като в същия пребивавала ответницата, която след
прекратяване на договора за наем се свързала с ищеца и заявила, че не може да
освободи имота, защото нямало къде да отиде и го ползвала, което принудило
наемодателя да заведе дело за опразване на наетото помещение, като малко преди
провеждане на съдебно заседание ответницата се свързала с ищците и бил подписан
протокол за предаване държането на апартамента. Съдът кредитира показанията,
доколкото са в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал.
Приети по делото са справки за задължения за комунални услуги, като от справка
от ************************, за периода от 01.06.2020 г. до 31.11.2020г. е натрупано
задължение в общ размер на 470,85 лв., а съгласно справката на ***************
дължимата сума за доставена в имота топлоенергия за периода от 01.06.2020 г. до
31.11.2020г. е в размер на 696,27 лв.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
ползване на процесния апартамент за периода от 01.06.2020 г. до 05.12.2020г. без
основание при посочена от ищеца цена от 3696,80 лв., и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на
консумативи по повод и във връзка с ползването на вещта без основание и за
посочения в исковата молба период при посочена от ищеца цена от 1167,12 лв.
Съдът е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да докаже пълно и
главно, че в процесния период ответницата е ползвала без основание процесния имот,
както и размера на претенцията, така и че в процесния период ответницата е ползвала
консумативи за процесния имот, съответно размерът на същите.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
ответницата не е съществувало облигационно отношение по договор за наем, а такъв е
съществувал с трето за делото лице, така и се установява, че след прекратяване на
договора за наем до предаване на държането на ищеца (т.е. от 01.06.2020г. до
3
05.12.2020г., за което съдът вади извод от приетия по делото приемно-предавателен
протокол, ценен по чл.175 ГПК) ответницата е ползвала имота. След като не е
съществувало облигационно отношение между страните, то не сме в хипотезата на иск
по чл.236, ал.2 ЗЗД, то вземането на ищеца за обезщетение лежи на плоскостта на
неоснователното обогатяване, при което не е необходима покана до ответника, за да
възникне вземането на ищеца за обезщетение за ползата от която е бил лишен - от
възможността да ползва вещта по предназначение и да извлича и гражданските
плодове то нея, като размерът на това обезщетение се определя на пазарен принцип, а
не въз основа на договор. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че
средният пазарен наем за процесния период се равнява на 4211.80лв., поради което
искът на ищеца за сумата от 3696.80лв. се явява изцяло основателен.
По отношение на иска за заплащане на консумативи по повод и във връзка с
ползването на вещта без основание и за посочения в исковата молба период при
посочена от ищеца цена от 1167,12 лв. – от приетия по делото приемно-предавателен
протокол, подписан от ответницата, се установява признание за факт по см. на чл.175
ГПК по отношение на дължимите комунални разходи, които с оглед приетите по
делото доказателства (справки за задължения за комунални услуги), ценени съвкупно с
приемно-предавателен протокол и показанията на разпитаната по делото свидетелка,
дават извод, че същите са сторени по време на упражняване на ползването без
основание на имота от страна на ответницата, поради което са довели до
неоснователно обогатяване на ответницата, съответно искът се явява изцяло
основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, който е доказал сторени
разноски в общ размер на 1397,87лв.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.59 ЗЗД М. С. К., ЕГН: **********, *************, да
заплати на С. М. М., ЕГН: **********, *************, сумата от 3696.80лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на апартамент
*******, находящ се в **********************, за периода от 01.06.2020 г. до
05.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1167,12 лв., представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване от ползвани и неплатени комунални разходи за
апартамент *******, находящ се в **********************, за периода от м.06.2020 г.
до м.11.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. С. К., ЕГН: **********,
*************, да заплати на С. М. М., ЕГН: **********, *************, сумата от
3696.80лв., разноски по делото в общ размер на 1397,87лв.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5