Р Е Ш Е Н И Е № 867
гр. Пловдив, 03.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на
03.07.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова в. ч. гр. д. № 1592 по описа на съда за 2017
г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от Застрахователно дружество ЕИГ Ре ЕАД ЕИК
********* по изп. д. № 20179110400317 по описа на ЧСИ Петя Николова рег. № 911,
против постановление за разноските от 24.04.2017г, редуцирани с разпореждане на
ЧСИ от 30.05.2017г от 3 000 лв на 1 500 лв по отношение на
адвокатския хонорар и от 4 658.53 лв на 4554.30 лв – по отношение на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на постановлението за разноските, респ. на
разпореждането за частичното им редуциране, като се иска възнаграждението да
бъде намалено на 200 лв, респ. таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по
жалбата – Евро – аванс ЕООД /взискател в изпълнителното производство/, в
писмено възражение излага съображения за нейната неоснователност. Претендира се
разноски.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен
съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
По отношение
обжалваемостта на постановения акт следва да се посочи, че, както се приема в
Определение № 403/01.12.2008г, постановено по ч.гр.д. № 1762/2008г на ВКС, V
гр.о. и представляващо задължителна съдебна практика, за длъжника е открита безусловно възможността да обжалва
постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, респективно отказа му да се произнесе по искането за намаляването им. Доколкото е налице нарочен акт на ЧСИ –
постановление за разноските и впоследствие произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, с което те са частично, но не изцяло редуцирани и именно то е обект на
обжалване, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За образуване на изпълнително дело
минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200 лв /чл. 10, т. 1
от Наредбата/, като за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
.
В случая изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е за сумата
от общо 66 552.74 лв – главница,
законна лихва към нея и разноски, за които е издаден изпълнителен лист.
Изпълнителното
производство е образувано на 24.04.2017г, като поканата за доброволно
изпълнение е връчена на 26.04.2017г. На 03.05.2017г - в предоставения на
длъжника двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението, цялата
сума, посочена в ПДИ, е изплатена. Същевременно взискателят – чрез пълномощника
си, е възложил на съдебния – изпълнител пълно проучване на длъжника, както и
всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. определяне начина на изпълнение, като е
използвана бланка на молба за образуване на изпълнително производство.
При тези данни съдът
намира, че действително възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата не се
дължи, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Възнаграждение по чл. 10, т. 2 се дължи за извършване
на действия по принудително изпълнение, както и за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат. В случая такива действия не са налице -
пълномощникът на взискателя е възложил всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител, като с оглед на доброволното изпълнение на длъжника в
предоставения му срок, не се е наложило извършването на каквито и да било други
действия по принудително събиране на вземането. На практика единствената молба,
подадена след първоначалната за образуване на изпълнителното производство, е
тази на л. 23 от приложеното копие на изпълнителното дело, с която се иска
превеждане на постъпилите суми по сметка на взискателя, а адвокатския хонорар –
по сметка на пълномощника.
Действително, доколкото
с неизправността си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, той дължи разноските за него, но те на свой ред зависят от
действителната фактическа и правна сложност на делото, а не се определят
произволно. В случая, доколкото длъжникът е платил задължението си в срока за
доброволно изпълнение, като нито на ЧСИ, на когото са възложени правомощията по
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, нито на взискателя чрез пълномощника му, се е наложило
извършването на каквито и да било действия по принудително събиране на
вземането, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не се дължи и
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Да се приеме противното, означава
да се лиши длъжникът от какъвто и да било стимул да изпълни задължението си
изцяло и в срок, както и изобщо да се обезсмисли предоставянето на срок за
доброволно изпълнение в рамките на изпълнителното производство.
По принцип резонно е
становището на взискателя в отговора му, че на пълномощника е възложено да сочи
изпълнителни способи, да присъства на описи и други действия, но конкретният
случай не е такъв, като не са извършвани каквито и да било действия.
Резонен е и доводът на
ЧСИ в мотивите му, че при образуване на изпълнителното производство не може да
се прецени действителната фактическа и правна сложност на делото, но в случая –
на настоящия етап от производството, това е възможно, тъй като дългът е изцяло
погасен в срока за доброволно плащане и действия по принудителното му събиране
не са извършвани.
Ето защо платеното
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 1 500 лв до нормативно
определения минимум от 200 лв.
Горното налага и
съответно намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да се определи
по реда на б. Д, като 3220
лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв. В случая общият размер на дълга е 66 552.74 лв, към която сума следва да се
прибави адвокатски хонорар в размер на 200 лв или общо сумата, върху която
следва да се начисли пропорционалната такса, е 66 752.74 лв и същата
възлиза на 3890.11 лв.
При този изход на делото и
претенцията за разноски ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното
производство, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя – длъжник в
изпълнителното производство, юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи съобразно актуалната редакция на чл. 77, ал. 8 ГПК, т.е. по Наредбата
за заплащане на правната помощ или 100 лв съгласно чл. 25а, ал. 3, предложение
последно.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за разноските от 24.04.2017г,
редуцирани с разпореждане на ЧСИ от 30.05.2017г от 3 000 лв на 1 500
лв по отношение на адвокатския хонорар и от 4 658.53 лв на 4554.30 лв – по
отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, КАТО
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение на взискателя Евро – аванс ЕООД от 1 500 лв до нормативно определения минимум от
200 лв, представляващ възнаграждение
по чл.
10, т. 1 от Наредбата, а пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 4554.30 лв
на 3890.11 лв.
ОСЪЖДА Евро – аванс ЕООД ЕИК ********* да заплати на Застрахователно
дружество ЕИГ Ре ЕАД ЕИК ********* сумата от 100 лв – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: