Р Е Ш Е Н И Е №
260298
26.10.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 27.08.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 1151 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
518/28.11.2019 г. по гр.д.№ 1486/2017 г. РС Асеновград, е постановил, че ОТМЕНЯ на осн.чл.537 ал.2 ГПК издадения
НА за собственост на недвижим имот, чрез обстоятелствена проверка НА № 99, том
8, рег.№ 6259, дело № 1427/2016 г. на Нотариус ****, вписан в СВ при РС
Асеновград под № 5147/15.11.2016 г., с който Д.Г.Н., ЕГН ********** е признат
за собственик /на основание наследство и давност/ по отношение на следния имот:
УПИ ХІV-53 в кв.5, по ПУП на с.****, с площ 830 кв.м., при граници: улица от
две стари, УПИ ХІІ-54, УПИ ХІІІ-287, УПИ-53, ведно с построените в имота
сгради: жил.сграда с площ 77 кв.м., стопанска сграда /ПС/ с площ 99 кв.м. и
стопанска сграда /ПС/ с площ 32 кв.м., като УПИ ХІV-53 съответства на парцел ХІІ-65 в кв.9 по отменения план, за разликата над
действително притежаваните от него права - в размер на 1/6 ид.ч., или за 5/6
ид.части и ДОПУСКА съдебна делба
между: З.П.К., ЕГН ********** ***; С. Р. К., ЕГН ********** и В.Р.К., ЕГН **********
***; Г.Б.С.-Н., ЕГН ********** ***; Н.Г.Г., ЕГН ********** ***; Н.Й.К., ЕГН **********
*** и К.Й.К., ЕГН ********** ***, на следната недвижима вещ – недвижим имот:
дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 840 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-53, в кв.5
по одобрения ПУП на село ****, (одобрен със Заповед № 20/1990 г. и заповед №
АБ-57/2012 г. на Кмета на Община ****), ведно с построените в същото дворно
място сгради и постройки, а именно: двуетажна жил.сграда с площ 77 кв.м.,
стопански постройки – означени в скицата като ПС с площ от 32 кв. м., ПС от 13 кв.м., ПС от 99 кв.м.
и постройка към жил.сграда, означена като МЖ с площ 14 кв.м., както и другите
подобрения, при граници и съседи на описаното дворно място – съгласно
издадената скица: улица, УПИ ХІІІ-287, улица, УПИ ХІІ-54 и край на
регулацията,
ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/6 ид.ч. за З.П.К.,
1/12 ид.ч. за С. Р. К., 1/12 ид.ч. за В.Р.К., 1/6 ид.ч. за Г.Б.С.-Н., 1/6 ид.ч.
за Н.Г.Г., 1/6 ид.ч. за Н.Й.К. и 1/6 ид.ч. за К.Й.К., като се ОТХВЪРЛЯ иска за
делба на същия имот, по отношение на Д.Г.Н., ЕГН ********** ***.
Срещу това решение са постъпили
две въззивни жалби:
С
въззивна жалба с вх.№ 18392/18.12.2019 г. по описа на Регистратурата на АРС
съделителят Г.Б.С.-Н., чрез пълномощника си адв.Г. *** моли решението да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно и искът за делба да бъде
отхвърлен. В тази връзка оспорва правните изводи на съда за недоказаност на
изтекла придобивна давност в полза на нейния праводател- ответника Д.Г.Н..
Евентуално, моли делбата да бъде допусната само между ищцата и нея при квоти
съответно 1/6 ид.ч. за З.К. и 5/6 ид.ч. за ответницата.
С
въззивната жалба с вх. №
18684/30.12.2019 г. по описа на Регистратурата на АРС съделителите Д.Г.Н. и Н.Г.Г.,
представлявани от пълномощника си адв.Г.С. ***, възразяват за недопустимост на
решението и искат то да бъде обезсилено или евентуално отменено като
неправилно, като искът бъде отхвърлен изцяло.
По
въззивната жалба, подадена от Г.С.-Н. е постъпил отговор от съделителя З.П.К.,
чрез пълномощника й адв.Н.А., с който се поддържа становище за правилност и
законосъобразност на решението на АРС.
По
въззивната жалба, подадена от съделителите Д.Г.Н. и Н.Г.Г. са постъпили
отговори от съделителя Н. Й.К., която счита, че въззивната жалба е основателна
и споделя изложените в нея възражения, както и от съделителя З.К., която е на
становище, че решението е правилно и следва да бъда потвърдено.
Поради
смърт на жалбоподателката Г.С.-Н. , настъпила след подаване на въззивната
жалба, на осн.чл.227 ГПК, като страни в процеса са конституирани наследниците й
по закон- З.Х.Н. /съпруг/, М.И.М. /
майка/ и Б.Д.С. / баща/. В о.с.з. на 27.08.2020 г. същите поддържат подадената
въззивна жалба.
Жалбите,
инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими
и следва да бъдат разгледани
по същество.
С исковата молба ищцата З.П.К.
е предявила иск за делба против С. Р. К., В.Р.К., Д.Г.Н., Н.Г.Г., Н.Й.К. и К.Й.К.,
на съсобствен недвижим имот имот, представляващ дворно място, цялото застроено
и незастроено с площ от 840 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІV-53, в кв.5 по одобрения ПУП на село ****, (одобрен със Заповед
№ 20/1990 г. и заповед № АБ-57/2012 г. на Кмета на Община ****), ведно с
построените в същото дворно място сгради и постройки, а именно: двуетажна
жил.сграда с площ 77 кв.м., стопански постройки – означени в скицата като ПС с
площ от 32 кв. м., ПС от 13 кв.м., ПС от
99 кв.м. и постройка към жил.сграда, означена като МЖ с площ 14 кв.м., както и
другите подобрения, при граници и съседи на описаното дворно място – съгласно
издадената скица: улица, УПИ ХІІІ-287, улица, УПИ ХІІ-54 и край на регулацията.
Изложени са твърдения, че ищцата и ответниците са законни наследници на общия им наследодател Н. П. Н., б.ж. на с.****,
починал на 14.11.1981 г., като страните са три колена преки наследници
/низходящи/, а имотът бил придобит от наследодателя с НА от 1964 г. на РС
Асеновград. През 2017 г. един от ответниците Д.Г.Н. се снабдил по реда на
обстоятелствена проверка с НА за собственост на целия имот, въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност / нотариален акт № 99, том 8, рег.№
6259, нот.дело № 1427/2016 г. на
нотариус ****, рег.№ 234 на НК/. Ищцата възразява, че ответникът Д.Н. никога не
е упражнявал самостоятелно владение
върху целия имот. Твърди, че
нейният баща-П. Н., владеел и стопанисвал наследствения имот до смъртта си през
2010 г. Въз основа на тези твърдения ищцата е заявила, че оспорва по съдебен
ред издадения на ответника констативен нотариален акт и моли да се допусне
делба между страните на съсобствения по наследяване недвижим имот при
съответните наследствени квоти.
Ответниците Д.Г.Н., Н.Й.К.,
К.Й.К., Н.Г.Г. са депозирали отговори на исковата молба, в които са взели
становище за недопустимост на иска за делба предвид съставения констативен
нотариален акт в полза на Д.Н.. По
същество заявяват, че спорният имот, след реституирането му , се е ползвал и
стопанисвал от бащата на Д.- Г.Н.Н., като последните двама приели имота след
възстановяването му, почистили го и го ремонтирали. Сочат, че между
наследниците не е имало спор и те, вкл.и ищцата, били наясно, че имотът се пада
на Г. и сина му Д.. Затова никой не възразявал да владеят имота, знаели, че
това е волята на дядо Н.. Бащата на З.К.- П. Н. поискал разрешение от бащата на
Д., като собственик, да живее временно в имота и те- Г. и сина му Д., го
допуснали. Излагат също, че имотът е продаден от Д.Н. на трето лице- Г.Б.-С. и
получената за него цена била разпределена между всички наследници, вкл.и
ищцата. С тези доводи считат, че искът за делба е неоснователен поради липса на
съсобственост.
Ответниците С. и В. К. първоначално са били
представлявани от назначени им на осн.чл.47, ал.6 ГПК особени представители,
които са депозирали отговори, в които заявяват становище за основателност на
иска за делба. Впоследствие от тези ответници са постъпили лични изявления по
електронната поща на съда, с които са заявили, че не са съгласни с изразените
от особените представители становища / л.157 и л.158 от делото на АРС/.
Предвид данните за
извършена продажба на процесния имот и по искане на ищеца, с протоколно
определение от 27.02.2019 г. в първоинстанционното производство като ответник е
конституиран и приобретателя – Г.Б.С.. От последната е постъпил отговор на
исковата молба, в който излага становище за неоснователност на иска за делба с
възражение, че е придобила собствеността върху имота от праводателя си Д.Н. по
сключения договор за продажба от 15.11.2016 г., оформен с НА № 100, том 8,
рег.№ 6260, дело № 1428/2016 г. на нотариус **** с район на действие АРС.
В обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за недоказано придобиването на собствеността
върху процесния наследствен имот от ответника Д.Н. по давностно владение,
съответно е приел, че при продажбата приобретателят
Г.С. не е придобила повече права от тези, които праводателят й е имал по
наследвяване, а именно 1/6 ид.ч. Поради това е отменил издадения констативен
нотариален акт за разликата над дейтвително притежаваната от Н. по наследяване
1/6 идеална част и е допуснал делбата между останалите наследници и
приобретателя Г.С. съобразно наследствените квоти, като е отхвърлил иска по
отношение на Д.Н..
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите по тях,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.
236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателите за недопустимост на решението в частта, с която
е отменен на осн.чл.537, ал.2 ГПК оспорения от ищцата констативен нотариален
акт. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че искането за отмяна на охранителен акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не представлява самостоятелен иск, а е правна
последица от уважаване на иска относно спора, породен от издадения акт по чл. 537, ал. 2 ГПК. В
случая е налице предявен такъв иск– искът за делба на процесния имот, доколкото с решението за делба по чл.
344 ГПК съдът се
произнася за правото на собственост на страните по отношение на делбения имот.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл.
269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съобразявайки пределите на
въззивната проверка, ограничена от страните с въззивната жалба и отговорите по
нея, Пловдивският окръжен съд прецени следното:
По делото е установено, че първоначалните
страни са наследници по закон на
общия наследодател Н. П. Н., б.ж на с.****, починал на 14.11.1981 г., като страните са три колена преки наследници. Собствеността върху процесния имот е била възстановена на
наследниците – П. П., Д. В. и Г.Н. / деца на общия наследодател/ през 1992 г. с
Решение от 19.06.1992 г. по гр.д.№ 1057/1992 г. на Пловдивския окръжен съд.
Тези фактически констатации не са оспорени пред въззивния съд.
Основният спор се свежда до
легитимиращото действие на съставения впоследствие в полза на един от
наследниците- Д.Н. / син на Г.Н., поч.на
14.05.2012 г./ констативен нотариален акт за собственост на имота по давностно
владение / нотариален акт № 99, том 8, рег.№ 6259, нот.дело № 1427/2016 г. на нотариус ****, рег.№ 234 на НК/. В тази
връзка съдът съобрази следното:
Според разясненията, дадени в ТР по т.д.№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на
собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота. В това
се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Посочено е, че правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Т.е., въпросът за верността на правния извод за
принадлежност на правото на собственост се поставя само в случай, че
констативният акт бъде оспорен, като правото на оспорване е предоставено на
всяко трето лице, имащо правен интерес от оспорването. В случая легитимиращото
действие на нотариалния акт е оспорено само от наследника- ищец в
производството- З.П.К. при наличие на правен интерес, ограничен до обема на
правата, които лицето твърди да притежава и които са засегнати от него, а
именно получената по наследяване 1/6 идеална част от наследството. Останалите
наследници и страни в производството по делба не само не са оспорили правния
извод на нотариуса за принадлежност на правото на собственост в съставения КНА,
но признават това право и изрично се противопоставят на повдигнатото от ищцата
оспорване. Следователно спор по отношение на придобитите по давностно владение
от Д.Н. идеални части от имота, които са
били получени по наследство от останалите ответници /освен за тези на
ищцата-1/6 ид.ч./ по делото няма. При това положение и с оглед изложеното
по-горе, следва да се зачете легитимиращото действие на констативния нотариален
акт по отношение на притежанието на правото на собственост в полза на Д.Н. на
5/6 идеални части от имота.
По отношение на засегнатите
с КНА права на ищцата, въззивният съд съобрази следното:
Според разясненията, дадени с ТР № 1/2012
г. на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот
от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо
манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на
фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да
държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на
останалите. Такава е хипотезата, при която владението на сънаследника е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците, каквито твърдения са наведени в настоящия спор. В този случай, след
като сънаследниците са взели решение относно
собствеността върху сънаследствения имот и са предоставили
владението на един от сънаследниците, то установеното от
този момент владение на сънаследника поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение.
Събраните по делото доказателства не установат обстоятелството,
че отв.Д.Н. е упражнявал владение върху имота със знанието и
съгласието на съсобственика П. Н., респ.З.К., което да
изключва необходимостта той да доказва афиширане на намерението си за своене
спрямо същите. Напротив, от показантията на
свидетелите става ясно, че сънаследникът П. Н. е живял в процесния имот до 2009
г., когато се е разболял и се е преместил при дъщеря си З. в с.**** / така
свид.Л. и свид.К./. По думите на свид.Л., П. Н. е участвал със средства и труд
при ремонтирането на имота след възстановяването на собствеността. Относно
факта, че единствено бай П. е живял в имота в посочения период свидетелстват
също Б. М. и Н. П., доведени от отв.Д.Н.. Действително тези свидетели, както и
останалите, доведени от отв.Д.Н. и отв.С. / Е. и А./ установяват, че Д. и неговият баща Г. са
извършвали ремонтни работи по къщата, но сам по себе си този факт не означава
владение на частта на другия съсобственик, доколокото всеки от притежателите на
правото на собственост е длъжен да поддържа имота в добро състояние. Свидетелите не са присъствали на уговорки между братята
относно владението на имота, но от Г. и Д. знаели, че има такава. Така
установените обстоятелства не водят до несъмнен извод, че сънаследникът П. Н. е
предал владението върху своята идеална част, а от друга страна не се
констатират такива действия от страна на другия сънаследник Г.Н., респ.неговия
низходящ Д.Н., които да са отблъскващи
владението им и установяващи своене.
Изводът е, че отв.Д.Н. не се легитимира като
собственик на притежаваната приживе от П. Н., а след неговата смърт- от ищцата З.К.,
1/6 идеална част от имота на основание давностно владение и в тази част
легитимиращото действие на констативния нотариален акт е оборено. На
осн.чл.537, ал.2 ГПК актът подлежи на отмяна в тази част.
Следователно отв.Д.Н. се легитимира като собственик на
5/6 ид.ч. от имота с констативния НА № 99, том 8, рег.№ 6259, нот.дело
№ 1427/2016 г. на нотариус ****, рег.№
234 на НК, които права е прехвърлил на приобретателя Г.С. по
силата на сключения
договор за продажба от 15.11.2016 г., оформен с НА № 100, том 8, рег.№ 6260,
дело № 1428/2016 г. на нотариус **** с район на действие АРС.
Следователно ще се допусне делба на процесния имот
между ищцата З.К. при квота от 1/6 ид.ч. и правоприемника на отв.Г.С.-
заветникът М. И.М. при квота 5/6 иделни части. Искът за делба ще се отхвърли
както по отношение на останалите сънаследници, така и по отношение на
конституираните на осн.чл.227 ГПК като наследници по закон на Г.С.- съпруг З.Н.
и баща Б.С., които не са оспорили действието на представеното по делото
завещание.
Предвид изложеното обжалваното решение ще се отмени
изцяло и ще се постани друго в горния смисъл.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 518/28.11.2019 г. по гр.д.№ 1486/2017 г. на РС Асеновград и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на осн.чл.537 ал.2 ГПК издадения НА за собственост
на недвижим имот, чрез обстоятелствена проверка НА № 99, том 8, рег.№ 6259,
дело № 1427/2016 г. на Нотариус ****, вписан в СВ при РС Асеновград под №
5147/15.11.2016 г., с който Д.Г.Н., ЕГН ********** е признат за собственик /на
основание наследство и давност/ по отношение на следния имот: УПИ ХІV-53 в
кв.5, по ПУП на с.****, с площ 830 кв.м., при граници: улица от две стари, УПИ
ХІІ-54, УПИ ХІІІ-287, УПИ-53, ведно с построените в имота сгради: жил.сграда с
площ 77 кв.м., стопанска сграда /ПС/ с площ 99 кв.м. и стопанска сграда /ПС/ с
площ 32 кв.м., като УПИ ХІV-53 съответства на парцел ХІІ-65 в кв.9 по отменения
план, за разликата над 5/6 идеални части
от описания имот.
ДОПУСКА съдебна делба
между З.П.К., ЕГН ********** *** и М. И.М., род.на *** г., гражданка на Н., на следния
недвижим имот:
дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 840 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-53, в кв.5
по одобрения ПУП на село ****, (одобрен със Заповед № 20/1990 г. и заповед №
АБ-57/2012 г. на Кмета на Община ****), ведно с построените в същото дворно
място сгради и постройки, а именно: двуетажна жил.сграда с площ 77 кв.м.,
стопански постройки – означени в скицата като ПС с площ от 32 кв. м., ПС от 13 кв.м., ПС от 99 кв.м.
и постройка към жил.сграда, означена като МЖ с площ 14 кв.м., както и другите
подобрения, при граници и съседи на описаното дворно място – съгласно
издадената скица: улица, УПИ ХІІІ-287, улица, УПИ ХІІ-54 и край на регулацията,
ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/6 ид.ч. за З.П.К. и 5/6
ид.ч. за М. И.М.,
КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на същия имот по отношение на Д.Г.Н., ЕГН ********** ***,
С. Р. К., ЕГН ********** и В.Р.К., ЕГН ********** ***; Н.Г.Г.,
ЕГН ********** ***; Н.Й.К., ЕГН ********** ***, К.Й.К., ЕГН ********** ***, З.Х.Н.
с ЕГН ********** *** и Б.Д.С. с ЕГН ********** ***.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: