Р Е Ш Е Н И
Е № 260641
гр. Пловдив, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 21296 по
описа за 2019 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Р.М.С., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 2 839, 74 лв.- главница, дължима по Договор за кредит № ***** от *****г.,
сключен между ответника и „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по
който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 270, 52
лв.- възнаградителна лихва, дължима за периода 21.10.2017г. до 20.06.2018г.;
сумата от 234, 15 лв.- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
21.10.2017г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.09.2019г. до
окончателото й погашение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 02.10.2019г., по ч.гр.д. № 15659/
2019г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.
Ищецът поддържа, че на *****г.
между „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и ответникът е сключен договор за
потребителски кредит № *****, по силата на който длъжникът е усвоил сума в
размер от 3000лв. Между страните е уговорена фиксирана възнаградителна лихва от
14, 99%, а ГПР по договора за кредит възлиза на 20, 55%. По договора е дължима
и такса за разглеждане на кредит в размер от 114 лв., чието заплащане е
разсрочено и включено в дължимите месечни вноски по кредита. По договора е
дължима и застрахователна премия, която се заплаща месечно и възлиза на сума от
3, 96 лв. Горепосочените суми е следвало да се върнат от длъжника до
21.01.2023г. на 72 броя месечни вноски от 69, 67 лв. По силата на договор за
цесия и Приложение № 1 към него от 20.06.2018г., вземанията по процесния
договор за прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Сочи се,
че длъжникът е уведомен за осъществената цесия с писмо, връчено на 12.07.2019г.
по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ *****. Впоследствие, предвид несрочното
заплащане на дължимите по договора суми, за всички вземания по договора е
настъпила предсрочна изискуемост, която е обявена на длъжника на 12.07.2019г.,
чрез съобщение, връчено по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ *****. Изтъква се и че
до момента длъжникът не е погасил доброволно дължимите суми. Предвид това се
предявяват процесните обективно, кумулативно съединени искове. Претендират се
разноски.
Исковата
молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез работодател-
„Стреза“ ЕООД / л. 72/, като писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил от ответната страна. В открито
съдебно заседание страната не се явява лично, не изпраща и упълномощен
процесуален представител. Не е направено и искане делото да се разгледа в
отсъствие на страната. Ответникът е и надлежно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител
на ищеца в писмена молба от 04.02.2021г. /л.88/
отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Книжата
по делото са редовно връчени на ответника чрез работодател на дата 28.10.2020г.
/ л. 72/. Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на
първото открито съдебно заседание по делото, отново чрез работодателя „Стреза“
ЕООД / л. 82/. Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК ( видно от редовно връчени призовки на л. 72 и л. 82 от делото), ответникът
не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239,
ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок
по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в
първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител
и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства – Договор за
потребителски кредит № *****, погасителен план към него и приложими общи
условия; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и
Приложение № 1 към него, както и от приетото по делото заключение по
изготвената ССчЕ., се извежда заключение за вероятната основателност на предявения
иск.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат
изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива
следва да бъдат присъдени в общ размер от 809, 13 лв., разпределени, както
следва: 146, 70 лв.- държавна такса за исковото производство; 66, 89 лв.-
държавна такса за заповедното производство; 445, 54 лв.- адвокатски хонорар за
исковото производство, за който са представени оправдателни документи ( л. 89-
90 ); 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 100
лв.- депозит за изготвянето на ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Р.М.С.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 2
839, 74 лв.- главница, дължима по Договор за кредит № *****, сключен между
ответника и „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са
цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 20.12.2016г.; сумата
от 270, 52 лв.- възнаградителна
лихва, дължима за периода 21.10.2017г. до 20.06.2018г.; сумата от 234, 15 лв.- мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 21.10.2017г. до 29.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 30.09.2019г. до окончателото й погашение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/
02.10.2019г., по ч.гр.д. № 15659/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Р.М.С., ЕГН **********, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
сума в размер на 809, 13 / осемстотин и девет лева и тринадесет стотинки /
лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и по
ч.гр.д. № 15659/2019г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с- в.
Решението не подлежи на обжалване като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК,
пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ