Р
Е Ш Е Н И Е
№
107
гр. Разград, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 101 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от кмета на Община
- Исперих против Решение № 260018 от 11.03.2021 г., постановено по АНД № 7/2021
г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е изменено наказателно
постановление № 69 от 11.12.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе. С
посоченото наказателно постановление на Община – Исперих на основание чл. 200,
ал. 4 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
за извършено административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за
водите. С оспореното решение Исперихският районен съд е преквалифицирал
нарушението по чл. 200, ал. 1 ЗВ, намалил е санкцята на 1500 лв. и е присъдил в
полза на ответника съразмерно юрисконултско възнаграждение от 30 лв. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, за което се излагат подробни писмени съображения.
Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено изцяло наказателното
постановление.
Ответникът счита решението за правилно и
законосъобразно, като моли да бъде потвърдено с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Разград дава
заключение, че касационната жалба е частично основателна и административното
наказание следва да бъде намалено в минималния предвиден размер от 1000 лв.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена
е надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и
срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна само в частта относно разноските.
Установените от районния съд факти са
следните:
На 30.06.2020 г. експерти от РИОСВ -
Русе извършили проверка на обект: Канализационна система на гр. Исперих,
включваща канализационна мрежа и ПСОВ. При проверката било установено, че измервателното
устройство на изход ПСОВ е демонтирано с цел ремонт. Количеството отпадни води
се измерват на вход, а автоматизираната система за контрол на ГПСОВ не
функционира. Не се осъществява контрол на параметрите и показателите. Представител
на Регионална лаборатория - Русе взел съставна проба отпадъчни води от изход на
ГПСОВ. Резултатите от извършения физико-химичен анализ на пробите са отразени в
Протоколи за изпитване № 11-0268/08.07.2020 г. и № 11-0269/08.07.2020 г. от
Регионална лаборатория Русе – 11, акредитирана за изпитване. Съставен е
констативен протокол № СЖ-39 от 28.07.2020 г., с който е установено, че пробите
не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения, определени в Разрешително
№ 13740085 от 15.05.2012 г. по следните показатели: неразтворени вещества
(резултат 65 мг/л при норма 35 мг/л) и БПК/5 (резултат 27,0 мг/л при норма 25
мг/л). Дадени са предписания за достигане на индивидуалните емисионни
ограничения, определени в Разрешителното за заустване № 13740085 от 15.05.2015
г.
На Община – Исперих е съставен Акт №
0002544 от 27.08.2020 г. за установяване на административно нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите – за това, че като собственик на
канализационната система на гр. Исперих (канализационна мрежа в ГПСОВ) изхвърля
отпадъчни води, формирани от канализационната мрежа на гр. Исперих (смесен
поток от битови, промишлени отпадъчни води и дъждовни води) във воден обект -
“сухо дере Бейгир гьолджук”, поречие Дунавски Добруджански реки, в нарушение на
индивидуалните емисионни ограничения.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното пред Исперихския районен съд наказателно постановление.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени в
предвидените срокове, от компетентни лица и при спазване на процесуалните
изисквания. Счел е, че констатираното нарушение е доказано, не представлява
маловажен случай, но не е извършено в условията на повторност, поради което го
е преквалифицирал по чл. 200, ал. 1 ЗВ и е намалил санкцията на 1500 лв.
Решението е валидно и допустимо, а в
частта относно законосъобразността на наказателното постановление - и правилно.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което изхвърли
отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши
емисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.
Горният фактически състав е доказан по
делото: Община – Исперих е изхвърлила отпадъчни води, формирани от
канализационната мрежа, във воден обект - сухо дере, като е нарушила
индивидуалните емисионни норми, определени в разрешителното за заустване,
поради което подлежи на имуществена санкция. Нейният размер е съобразен с
критериите по чл. 27 ЗАНН и не следва да бъде намаляван.
Правилно въззивният съд е преценил, че
деянието не е повторно. Съгласно § 1, ал. 1, т. 22 от ДР на ЗВ „повторно“ е
нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от
същия вид. Посоченото от наказващия орган наказателно постановление № 7 от
24.02.2020 г., с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на
основание чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ, е влязло в сила на 02.11.2020 г. – датата,
на която е влязло в сила потвърждаващото го Решение № 42/06.08.2020 г. по АНД №
73/2020 г. по описа на РС – Исперих. Към датата на процесното деяние –
30.06.2020 г. то не е било влязло в сила, което изключва квалифициращия признак
повторност. Следователно, санкционната разпоредба по чл. 200, ал. 4 ЗВ е
неприложима и законосъобразно районният съд е преквалифицирал нарушението и е
определил административното наказание в съответствие с чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ.
Касационната инстанция споделя извода на
наказващия орган и на въззивния съд, че случаят не е маловажен по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се сочат и не се
доказват факти, които да понижават обществената опасност на нарушението.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че неспазването на условията на разрешителното следва да се
подвежда под състава на чл. 200, ал. 1,
т. 2 ЗВ. По посочената разпоредба се
наказва лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи
или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното оплакването по касационната жалба. В
случая не се касае до ползване или изграждане на обект в отклонение от
предвидените условия, а до отклонение от допустимите емисионни норми, което
съставлява отделен вид нарушение. В АУАН и в НП деянието е описано ясно и точно
– превишаване на емисионните ограничения по показатели: неразтворени вещества
(резултат 65 мг/л при норма 35 мг/л) и БПК/5 (резултат 27,0 мг/л при норма 25
мг/л). В протоколите за изпитване е посочена неопределеност на резултатите, като
от забележките под протоколите и от показанията на актосъставителя се изяснява,
че са възможни отклонения в плюс или минус, които се взимат предвид при
гранични стойности. В случая не влияят върху крайния резултат.
Що се касае до неизправностите на
пречиствателната станция, те са отчетени единствено при определяне на
наказанието. Не са обстоятелство, относимо към фактическите признаци на
деянието, и не се създава неяснота относно вида на административното нарушение.
В частта за разноските жалбата е
основателна. Районният съд е присъдил в полза на наказващия орган
юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лв., което е сторено в нарушение
на материалния закон. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН /в действащата редакция/ в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Отговорността за разноски по АПК е уредена в чл. 143, като разноски се възстановяват при отмяна на
административния акт – ал. 1 или при отхвърляне на оспорването – ал. 3. Приложена
в административнонаказателното производство, тази разпоредба допуска присъждане
на разноски при отмяна на наказателното постановление или при отхвърляне на
жалбата срещу него. Не се предвижда възможност за възстановяване на разноски
при изменение на наказателното постановление. При наличие на специална уредба
общите правила по чл. 78 ГПК са неприложими, още повече, че в административнонаказателното
производство материалният интерес няма същото изражение, както в исковия процес,
и не винаги е възможно изчисляване на пропорционалност между уважена част от
жалбата и разноските.
С оглед изхода на касационното оспорване
обаче и на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 228 във вр. с чл.
143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в минималния размер от 80 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260018 от 11.03.2021
г., постановено по АНД № 7/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих, в частта,
в която Община – Исперих е осъдена да заплати на РИОСВ – Русе юрисконсултско
възнаграждение в размер на 30 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260018 от
11.03.2021 г., постановено по АНД № 7/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих
в останалата част.
ОСЪЖДА Община – Исперих да заплати на
РИОСВ – Русе за разноски в касационното производство сумата 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./п/