№ 22
гр. Ловеч , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и шести март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
гражданско дело № 20214300500154 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от адв. Ч. Н. Д., пълномощник на И. С. Н.,
с която моли да се отмени постановлението на ДСИ А.Й., с което е отказала
да прекрати изп. дело № 20114340400751 образувано пред PC гр. Троян и да
се укажете на ДСИ А.Й. на основание чл. 433 ал. 1, т.8 ГПК да прекрати изп.
дело № 20114340400751.
Излага, че с молба от 07.12.2020 г. са поискали ДСИ А.Й. да прекрати
изп. д. № 20114340400751 на основание чл. 433 ал.1, т. 8 ГПК
Сочи, че със съобщение връчено им на 24.12. 2020 г. ЧСИ А.Й. е
отказал да прекрати изпълнителното дело, като в същото е изложила мотив ,
че ежемесечно постъпват суми и не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното дело.
Налага довод, че този довод не намира законова опора и се позовава на
Тълкувателно решение на ВКС № 2/13 т.10 постановено на 26.06. 2013 г., като
сочи, че в мотивите на т.10 от него подробно са посочени кои действия са
изпълнителни и ежемесечните постъпление не представляват изпълнителни
действия. Твърди, че само извършените изпълнителни действия могат да
бъдат основание за спиране на двугодишните срокове по реда на чл. 433, ал.
1
1, т.8 ГПК и постъпленията от удръжки от пенсията на длъжника
представляват последствия от наложен запор, при образуването на
изпълнителното дело през 2011 г. , но не и изпълнителни действия, които да
спрат сроковете по чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК.
Излага становище, че жалбоподателя в продължение на повече от 8
години не е получавал съобщения за извършване на изпълнителни действия и
твърди, че в продължение на повече от 9 години взискателят по
изпълнителното дело е бездействал, като едва през м. декември 2019 г. са
предприети изпълнителни действия по опис и оценка на недвижим имот и е
насрочена публична продан на 19.01. 2021 г. десет години по късно.
Пред настоящата инстанция е постъпило възражение от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, представлявано от Т.М. -
изпълнителен директор и С.А.Г. - изпълнителен директор, чрез
пълномощника им Елица Георгиева, с което счита подадената въззивна жалба
за допустима, но неоснователна.
Счита, че давността не е текла в периода преди 26.06.2015г., като
дотогава се е прилагало Постановление №3/18.11.1980г. на пленума на ВС,
което е отменено едва с TP 2/26.06.2015 г. по тълк.дело 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Позовава се на практика на ВКС, IV гражд. отделение, по гражд. дело
№ 23 82/2017 г, което дава отговор на въпроса: „от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от
ТР№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК ла ВКС?": „Дадените с тълкувателните актове тълкувания на
правната норма са задължителни, ... като това тяхно задължение отпада
едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния
орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не
е действащ... " и „ С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР№
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС отмяна на ППВС №3/18.11.1980 година поражда действие от
датата на обявяването на TP, като даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, по не и към тези, които са
приключили преди това."
Налага довод, че погасителна давност тече едва след 26.06.2015 г., а не
от момента на налагане на последното изпълнително действие, предхождащо
този момент.
Сочи, че в периода, в който е било валидно Постановление
№3/18.11.1980 г. на пленума на ВС, взискателят ОББ АД се е съобразявал с
него, като е разчитал, че погасителна давност по отношение на вземането му
не тече, а на още по-голямо основание - по изпълнителното дело постъпват
2
периодични плащания в следствие запор върху получаваната от длъжника
пенсия - факт, който и жалбоподателят признава.
Оспорва твърдението, че „взискателят е бездействал" в продължение на
девет години, тъй като ОББ АД, чрез адв. Мартин Иванов, е подавала
многобройни молби с искане за налагане на изпълнителни способи, които да
прекъсват погасителната давност и срокът за перемиране на делото, въпреки
липсата на необходимост за това. Счита, че погасителната давност е
прекъсвана многократно и не е изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Не приема аргумента, изложен в жалбата, че правените плащания по
изпълнителното дело за изплащане на дълга не прекъсват погасителната
давност и срока за перемиране на изпълнително дело №751/11г. по описа на
ДСИ при Районен съд Троян. Посочва, че плащанията на дълга прекъсват
безспорно давността, а с плащания по вземането му, взискателят ОББ АД
няма интерес да предприема други изпълнителни действия за реализирането
на вземането си, като с това ще влошава все повече своето състояние като
кредитор с неизплатени вземания, така и състоянието на длъжниците, като
платените разноски за авансови такси, ще се начислят към задължението им.
Позовава се на тълкуването на ВКС, което е задължително за съдилищата, в
Определение №731/13.12.2018 г.по т.д. № 1325: „ Според Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/201Зг. на ОСГТК на ВКС съгласно
чл.116, б. „е" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение ... В т. 10 от Тълкувателното решение са изброени
примерно действия по принудителното изпълнение, прекъсващи давността:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съобразно задължителните разяснения в Тълкувателното решение, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Както е
посочено по - горе, по своята правна същност запорът върху вземане на
длъжника от трето лице е способ в изпълнителното производство за
удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от наложения запор
по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен
способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на
изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния
процес по този начин от страна па взискателя прекъсва погасителната
давност, както и срока по чл. 433, ал.1,т.8ГПК“.
В тази връзка е и решение от 19.11.2018 г. по ч.гр. дело № 13571/18 г.
3
на СГС „Извършеното от длъжника доброволно плащане на част от дълга в
хода на изпълнението е факт, който води до прекъсване на двугодишния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Това е така, защото всяко искане на взискателя
за извършване на изпълнително действие е насочено като краен резултат към
погасяване на дълга, а доброволното плащане на дълга води до същия
резултат. Когато длъжникът доброволно е извършил частични плащания,
взискателят е освободен от задължението да иска извършване на
изпълнителни действия, които да поддържат висящността на изпълнителното
производство“.
Моли да им се присъдят направените в производството разноски, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.
По делото са постъпили и мотиви от А.Й. - държавен съдебен
изпълнител при Районен съд гр. Троян, с които приема жалбата за допустима,
но разгледана по същество за неоснователна.
Намира за неоснователно твърдението, че плащанията от трето
задължено лице не прекъсват давността и се позовава на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана или запор,
присъединяването на кредитор, извършване на опис и оценка, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Приема, че постъпленията на суми
от запора на пенсията на длъжника е реализиране на изпълнителния способ
запор. Счита, че през целият период от образуването на изпълнително дело №
751/2011 г. взискателят не е бездействал повече от две години, като е
депозирал своевременно искания за реализиране на различни способи на
принудително изпълнение срещу длъжника, като от момента на налагана на
запора на пенсията на длъжника регулярно постъпват суми, поради което
отказа за прекратяване на ИД № 751/2011 г. законосъобразен
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
В СИС при Районен съд гр. Троян на 27.12.2011 г. е образувано
изпълнително дело № 751/2011 г. на основание изпълнителен лист от
09.11.2011 г., издаден по ЧГД № 17241/2011 г. на Районен съд Варна със
страни: взискател „Обединена Българска Банка" АД гр. София ЕИК
********* и длъжник: И. С. Н. ЕГН **********, адрес: гр. ************ за
сума в размер на 12630,76 /дванадесет хиляди шестстотин и тридесет лв.,
седемдесет и шест ст./ лв., представляваща дължима главница по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 7.061.2009 г., ведно със законна лихва от
18.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 454,01
/четиристотин петдесет и четири лв. и една ст./ лв. представляваща договорна
4
лихва, сумата 13,39 /тринадесет лв., тридесет и девет ст./ лв. наказателна
лихва, сумата 266,96 /двеста шестдесет и шест лв., деветдесет и шест ст./ лв.
съдебно деловодни разноски за платена държавна такса, както и сумата
614,35 /шестстотин и четиринадесет лв., тридесет и пет ст./ лв. адвокатско
възнаграждение.
Вземането е обезпечено с договорна ипотека, вписана в Службата по
вписванията гр. Троян под № 80, т. 1 от 17.06.2009 г. върху Поземлен имот с
идентификатор 53707.502.59 по КККР на с. ***********, с площ 731 кв.м.,
застроен с 3 бр. сгради, представляващи хотел.
Връчена е Покана за доброволно изпълнение, която е получена на
10.01.2012 г. от Елена Георгиева Н.а.
По искане на взискателя на 10.01.2012 г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на И.Н. в Община Варна, но е постъпил отговор от
Общината, че Н. е освободен от длъжността общински съветник от месец
ноември 2011 г.
По искане на взискателя е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор на трудово възнаграждение на длъжника в „Брайтбилд" АД гр. Варна,
но същото е върнато с указание че на адреса няма такава фирма.
По искане на взискателя е наложена възбрана върху 1/2 ид.част от
Апартамент № 29, находящ се в гр. ************ с идентификатор
10135.1507.40.2.5 по КККР на гр. Варна с РЗП 72,33 кв.м.
Постъпила е молба вх. № 181/30.01.2012 г. от А.Т.Н..а и И.С.Н. с искане
възбраната върху имота в гр. Варна да бъде вдигната поради
несеквестируемост. С резолюция от 07.02.2012 г. е постановен отказ да се
вдигне възбраната, поради това че при справка в ИКАР е видно, че
длъжникът притежава и друг имот, в който има жилищна сграда. Постъпила е
последваща молба от длъжника с вх. № 286/21.02.2012 г. за вдигане на
възбраната с приложени документи, след което с резолюция от 22.02.2012 г. е
постановено възбраната да бъде вдигната.
По искане на взискателя е наложена възбрана върху недвижим имот,
както следва: 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор
53707.502.14 по КККР на с. Орешак, обл.Ловешка, общ. Троян с площ 507
кв.м., заедно с построените в него 6 бр. сгради, вписана под № 36, т.1 от
15.02.2012 г. в Службата по вписванията - гр. Троян.
По молба на взискателя е наложен запор на МПС лек автомобил „Форд
Мондео" с per. № В 47 44 КН, като уведомлението до длъжника е връчено на
26.08.2013 г. на Елена Георгиева Н.а - майка, в КАТ Варна е връчено запорно
съобщение на 20.08.2013 г.
5
По искане на взискателя е наложен запор на дружествения дял от
капитала на „Юръпиън-Бългериан Консултинг и Рейтинг Ейджънси" ЕООД
гр. Варна ЕИК *********, връчено в търговския регистър на 21.08.2013 г.
По искане на взискателя е наложен запор на пенсията на И. С. Н.,
връчен на 26.08.2013 г. в НОИ - РУСО Варна като от месец 09.2013 г. до
настоящия момент се правят удръжки от пенсията на длъжника и се
превеждат по сметка на PC - Троян.
С резолюция от 28.08.2014 г. вземането по изпълнително дело №
500/2013 г. по описа на СИС при PC - Троян е присъединено към
изпълнително дело № 751/2011 г. съгласно удостоверение изх. №
6620/19.08.2014 г.
По искане на взискателя „ОББ" АД е издадено удостоверение изх. №
8372/20.10.2014 г. съгл. чл. 456 от ГПК и вземането по ИД № 751/2011 г. е
присъдинено към ИД № 673/2011 г. по описа на СИС при PC - Троян.
С молба вх. № 957/18.05.2015 г. взискателят е представил изпълнителен
лист от 01.04.2014 г., издаден по ВТД № 1885/2013 г. на ОС-Варна и ГД №
2925/2012 г. на PC- Варна, съгласно който И. С. Н. е осъден да заплати на
„ОББ" АД гр. София сума в размер на 1256,31 /хиляда двеста петдесет и шест
лв., тридесет и една ст./ лв., от които 261,96 /двеста шестдесет и един лв.,
деветдесет и шест ст./ лв. доплатена държавна такса и 854,35 /осемстотин
петдесет и четири лв., тридесет и пет ст./ лв. заплатено възнаграждение за
процесуално представителство на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК. На длъжника е
връчена Покана за доброволно изпълнение на дата 27.05.2015 г. - лично
връчена.
С молба вх. № 229/02.02.2016 г. длъжникът И.Н. чрез пълномощника си
адв. Ч.Д. от гр. София е поискал издаване на удостоверение, от което да е
видно какви суми са събрани по делото /с приложено адвокатско
пълномощно/. Издадено е удостоверение изх. № 1369/24.02.2016 г.
По искане на взискаталя е наложена възбрана върху 1/2 ид.част от
Апартамент № 29, находящ се в гр. ************* с идентификатор
10135.1507.40.2.5 по КККР на гр. Варна с РЗП 72,33 кв.м. .ведно с прилежащо
мазе и таванско помещение, вписана под № 277, т. 7 от 17.09.2016 г. в
Службата по вписванията гр. Варна, за което длъжникът е уведомен писмено
на дата 04.10.2016 г.
По искане на взискателя са наложени запори на банкови сметки на
длъжника, както следва: в „Първа Инвестиционна Банка" АД на дата
15.12.2016 г., в „Банка ДСК" АД на дата 14.12.2016 г., в „Обединена
Българска Банка" АД на дата 14.12.2016 г.
С молба вх. № 515/05.04.2018 г. взискателят „ОББ" АД е поискал
6
извършването на справка за банкови сметки в РБСС при БНБ и налагане на
запор след предварително съгласуване с взескателя. Справката е извършена и
взискателят е уведомен за резултата.
С молба вх. № 910/18.06.2018 г. взискателят „ОББ" АД е поискал
извършването на справка за регистрирани на името на длъжника МПС и
налагане на запор.
С молба вх. № 643/15.05.2019 г. взискателят „ОББ" АД е поискал
налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК" АД, но е
уведомен, че такъв вече е наложен по делото.
С молба вх. № 691/03.06.2019 г. взискателят „ОББ" АД е поискал да се
определи нова оценка и да се насрочи нова публична продан на
ипотекираният в полза на взискателя Поземлен имот с Поземлен имот с
идентификатор 53707.502.59 по КККР на с. ***********, с площ 731 кв.м.,
застроен с 3 бр. сгради, представляващи хотел. На взискателя са дадени
указания да внесе ДТ за вписване на възбрана. Върху имота е наложена
възбрана, вписана под № 94, т. 1 от 01.07.2019 г. в Службата по вписванията
гр. Троян. На 10.12.2019 г. е извършен опис на ипотекираният и възбранен
недвижим имот и е изготвено заключение на вещо лице с оценка на имота,
изискани са данъчна оценка, скица и удостоверение за вещни тежести на
имота.
Заключението с оценка на имота е връчено на страните по делото и е
подадено възражение вх. № 1390/30.12.2019 г. от И. С. Н. чрез пълномощника
му адв. Ч.Д. съгласно чл. 485, ал. 2 от ГПК, в което е оспорена оценката на
имота и е посочено вещо лице инж. Анна Мишкова, което да изготви
повторно заключение. При проведен телефонен разговор с инж. Мишкова
същата отказа да изготви заключение по делото, за което длъжникът е
уведомен писмено на дата 17.02.2020 г.
Подадено е възражение вх. № 204/24.02.2020 г., в което е посочено
друго вещо лице инж. Костадин Костадинов от гр. Ловеч. Установено е, че
вещото лице Костадинов е в отпуск по болест и не може да изготви
заключение, за което длъжникът И.Н. е уведомен писмено на дата 18.05.2020
г. - получено чрез съпругата Антонина Н.а.
Подадена е молба вх. № 411/26.05.2020 г., в което е посочено друго
вещо лице инж. Евгения Гатева Минкова от гр. Ловеч. Определен е депозит
за вещо лице в размер на 300 лв., за което длъжникът И.Н. е уведомен
писмено на дата 09.07.2020 г. чрез съпругата си Антонина Н.а, но в разумен
срок депозитът не е внесен.
С протокол от 18.11.2020 г. е насрочена публична продан на Поземлен
имот с идентификатор 53707.502.59 по КККР на с. ***********, с площ 731
7
кв.м., застроен с 3 бр. сгради, представляващи хотел от 18.12.2020 г. до
18.01.2021 г.
По искане на взискателя „ОББ" АД е издадено удостоверение изх. №
4720/19.11.2020 г. за образуваното изпълнително дело за присъединяване към
ИД № 386/2016 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров per. № 879 с район на
действие Окръжен съд Ловеч.
Подадена е молба вх. № 924/08.12.2020 г. от И. С. Н. чрез
пълномощника адв. Ч.Д., с която моли насрочената публична продан да бъде
отменена и делото да бъде перемирано на осн. Чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
C резолюция от 15.02.2020 г. е разпоредено насрочената публична
продан на недвижим имот да не бъде разгласявана, тъй като същият имот е
предмет на публична продан по ИД№ 386/2016 г. на ЧСИ Велислав Петров и
Обявлението е регистрирано в Районен съд -Троян.
C резолюция от 15.02.2020 г. е отказано прекратяване на ИД №
751/2011 г. поради това, че ежемесечно постъпват суми от запор на пенсия на
длъжника, както и поради това, че за извършвани и други изпълнителни
действия, за което И. С. Н. е уведомен писмено на дата 23.12.2020 г. чрез
съпругата си Антонина Н.а.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжника и
разгледана по същество е неоснователна.
Неоснователно е становището, изложено във въззивната жалба, че са
налице предвидените в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК основания, тъй като в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Защитата сочи, че жалбоподателя в продължение на
повече от 8 години не е получавал съобщения за извършване на изпълнителни
действия и твърди, че в продължение на повече от 9 години взискателят по
изпълнителното дело е бездействал, като едва през м. декември 2019 г. са
предприети изпълнителни действия по опис и оценка на недвижим имот и е
насрочена публична продан на 19.01. 2021 г. десет години по късно.
Въззивникът се позовава на Тълкувателно решение на ВКС № 2/13 т.10
постановено на 26.06. 2013 г., като сочи, че в мотивите на т.10 от него
подробно са посочени кои действия са изпълнителни и ежемесечните
постъпление не представляват изпълнителни действия. Твърди, че само
извършените изпълнителни действия могат да бъдат основание за спиране на
двугодишните срокове по реда на чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК и постъпленията от
удръжки от пенсията на длъжника представляват последствия от наложен
запор, при образуването на изпълнителното дело през 2011 г. , но не и
изпълнителни действия, които да спрат сроковете по чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
8
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка. В настоящото дело е установено, че по поискан от взискателите
и приложен от ДСИ изпълнителен способ е наложен запор на пенсията на И.
С. Н., връчен на 26.08.2013 г. в НОИ - РУСО Варна, като от месец 09.2013 г.
до настоящия момент се правят удръжки от пенсията на длъжника и се
превеждат по сметка на PC - Троян.
Съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
тъй като в резултат на приложения изпълнителен способ - запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника – по изпълнителното дело всеки
месец се извършва плащане на суми на взискателите. Съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г., давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана или запор,
присъединяването на кредитор, извършване на опис и оценка, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Постъпленията на суми от запора
на пенсията на длъжника е реализиране на изпълнителния способ запор и е
неприложимо изискването взискателят да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, както и да иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия.
В тази връзка е Определение №731/13.12.2018 г. по т.д. № 1325: „
Според Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/201Зг. на
ОСГТК на ВКС съгласно чл.116, б. „е" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение ... В т. 10 от
Тълкувателното решение са изброени примерно действия по принудителното
изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Съобразно задължителните разяснения в Тълкувателното
решение, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Както е
посочено по - горе, по своята правна същност запорът върху вземане на
длъжника от трето лице е способ в изпълнителното производство за
удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от наложения запор
по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен
способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на
изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния
9
процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната
давност, както и срока по чл. 433, ал.1,т.8ГПК“.
Този състав на Ловешкия окръжен съд приема, че подадената въззивна
жалба адв. Ч. Н. Д., пълномощник на И. С. Н., е неоснователна, тъй като
атакуваното действие Резолюция от 15.02.2020 г. на ДСИ А.Й., с която е
оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнително дело №
20114340400751 образувано пред PC гр. Троян на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК, е законосъобразно.
При този изход на процеса И. С. Н. от гр. **************** следва да
заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК *********,
представлявано от Т.М. - изпълнителен директор и С.А.Г. - изпълнителен
директор, сумата от 200. 00 лева, представляваща разноски за процесуален
представител.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба адв. Ч. Н. Д.,
пълномощник на И. С. Н., като неоснователна, тъй като атакуваното действие
Резолюция от 15.02.2020 г. на ДСИ А.Й., с която е оставено без уважение
искането за прекратяване на изпълнително дело № 20114340400751
образувано пред PC гр. Троян на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е
законосъобразно.
ОСЪЖДА И. С. Н. от гр. **************** да заплати на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. *************, представлявано от Т.М. -
изпълнителен директор и С.А.Г. - изпълнителен директор, сумата от 200. 00
лева, представляваща разноски за процесуален представител.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10